четвъртък, март 23, 2006

Долу културата!

Нямали сме некултурни текстове, а? Имаме и некултурни текстове и псувни и всичко както си трябва! Дял сме от културния свят.

Хиподил - Надървени въглища

6. Без хигиена

Гроздобера ли настъпи,
та не си си мил гъза?
Чешейки го много пъти
пълниш гащички с лайна
Не е нужно да ги сушиш
те стафидки вече са.
Чудя се защо се мъчиш
да си ги завреш в носа?
Не можеш ли веднъж, поне
веднъж,
да спреш да се правиш на
мъж.
Свикнах с твоята походка
вече мога да прозра
що не можеш да извадиш
пръстите си от гъзъ.
Та нима кога си чоплиш
с усърдие в нослето,
вадейки сополки гъсти
си ги буташ в дупето?
Пак настъпи гроздобера
и ти пак не си си мил гъза,
чешейки го още много
пълниш гащите със зърна.
Знаеш не е да ги сушиш
те стафидки вече са.
Чудя се защо се мъчиш
с опитите в гъза?
Не можеш ли веднъж, поне
веднъж,
да спреш да се правиш на
мъж.
Не мога защото аз съм
много
нечистоплътен мъж.
Лапни го и здраво го дръж.

Много тежко

Едно стихотворение, което със сигурност никога не е излизало на български, а и със сигурност скоро няма да излезе.. (преводът мой)


ТЕЖКОТО*
Блаже Конески


О тежкото!
Зурни щом диво писнат,
щом тъпан гръмне с подземен екот -
в гърдите ми защо жал люта ме стиска,
в очите ми защо ми извира река
и защо ми иде да плача к'о дете,
да превивам ръце, да прикривам лице -
та гриза аз устни, и стягам сърце клето,
да не изпусне вик.

О тежкото!
Старци излизат ето,
на челото им мисли, в очите им влага
и първата крачка по тревата мека
е мирна и бавна, с тъга задръжана.
Но думва тъпан и писък се вдига
и мълния светва във всеки зрак,
и напред се пуща, стрелка се, слива
стегнатия ред.

До старците момци се хващат скоком;
не издържа сърце - сив сокол във клетка,
не издържа пламен жив потулен в око,
не издържа младост що иска да литне!
Залюля се хоро! Завъртя се земята,
и ти се чини - изкоренява се страшния век,
наоколо тръпнат ридища тъмни
и връщат ек.

И уж се е враснало кипящото хоро
с изконна сила в земята наша
и в него шуми на реките речта,
и в него реве див вятър и страшен
и в него шепнат узрели жита
и вечерен мирис се разлива тих,
и земята диша във пролетна ситост
и запален дъх.

И душата, виждаш, на моя род измъчен
във тежкото хоро се втъкала цяла -
век след век що трупал всичко пусто и мрачно
от кървава болка, от робия клета,
век след век що нижел от корава мисъл
за радостна челяд, за свободен свят,
от песен - за любов, що гине със писък
като жерав във полет.

О тежото!
Когато те гледам в мълчание,
на очите ми пада влажна мъгла,
и изведнъж - до безкрай се разтяга редът
и ридовете се губят в постеля неравна -
и ето идат от мъглата мътна
Все сянка до сянка, все един до друг -
В безкрайно хоро син ходи след татко,
а след дядо му - внук.

Времената мрачни са на полето тяхно,
и тяхната свирка е на прангите звънът,
а главите им гледат надолу,
и кротко вървят - стъпка след стъпка.
О времена, що ви е в мрак родът мой минал,
коя дума ще ми найдете за вашата стръв?
Коя дума ще ми намерите за ужаса зинал
над пустош и кръв?!

Какъв брой ще ми кажете на лютите рани,
на пламнали нощи, на пепелища пусти,
кой от сърце болки ще изреди сбрани,
и на очи сълзи, и клетви на усти?

О тежкото!
Синджир ти беше за робия,
от калеши моми и невести заплетен,
с вързани ръце във плен що ги погнал
насилникът клет.

О тежкото!
Синджир ти беше на робия,
дори не отиде народа в гората разлистена,
дори и с яда од векови събиран
ни поведе на буйно, бунтовно хоро!
залюля се танц през кърви и огън,
и вик се чу и гърмеж във дим -
разнесе те навсякъде бунтовната нога
по родния край.

О тежкото!
Сега по нашите села
в свобода за пръв път щом хоро ще срещна,
нима чудно е - сълза да потече гореща,
нима чудно е - жал в сърцето да усетя?!
Од вековно робство, мой народе, идеш
но носиш ти в сърце дар златен все още.
Пшеницата твоя трижди плодна ще бъде,
И животът твой!

(*вид македонско хоро)

Ако мислите че превода е зле, сърдете се на Букарски защото от новинарки и касиерки няма време една дума да ми преведе....

Вчера четох Вапцаров на македонски..

Абе да ви кажа не ми хареса превода.. реших че съм по-добър и предлагам мой превод.
Айде четете:


Земја

Таа земја,
што ја чекорам сега,
таа земја,
која што пролетен ветар ја буди,
таа земја - не е таа мојата земја,
таа земја,
ме простете, е туѓа.
В зори тргнувам.
Фабричниот пат
поплавен
с кошули
безброј.
Ние сме поврзани во срцето,
во умот,
но... земјата, не ја осеќавам ко моја.
Над мојата земја
напролет
сончеви зраци
се леат,
грмат водопади
од сонце
над мојата
земја.
Ти го осеќаш длабоко
срцето на земната град
и видиш како со скокови
цутаат безброј цвеќа.

Над мојата земја
во небото
допира
Пирин.
И мурите в бура
илинденски приказни пеат,
над Охрид лазурот е
толку просторен и син,
а уште надоле
е белиот брег на Егеј.
Спомнувам си само.
И еве придојдува крвта
во срцето, кое што
се топи од некаква нега...
Моја страна! Моја прекрасна страна!...
Напоена со крв
и разлулеана
в буни.
По Беласица бодликава жица...

вторник, март 21, 2006

Букаро и Росица

Росица – груб си, несимпатичен, суров и елементарен.
Букаро – ако продолжеш да наброюваш ке ми напишиш и песна. дай да се видиме ако не?
Росица – ке се залюбиш. сите се залюбуваат и после не можам да ги откачам.
Букаро – да а? Ако сите се испозалюбени во тебе а яс сум груб, елементарен, суров и несимпатичен шо кур ме дружиш мене? Мазохистка си?
Росица – така...нема значение. От досада...
Букаро – е да. нема интересност во залюбените люде. немаат ни смисла за хумор...
Росица – от кай знаеш? зар си бил некогаш?
Букаро – па, не. ама сум наблюдувал бели залюбени мишки.
Росица – от филмови?
Букаро – да, и от филмови. признавам не сум бил залюбен. сум пропущил нещо големо?
Росица – тогаш ми е прилично жал за тебе... да не бидам груба и да речам и дека те сожалувам.
Букаро – окей ама не схващам. от една стр. се жалиш от тълпата залюбеници околу тебе, а от друга страна найдуваш на некой кой не и него го сожалуваш?
Росица – не бе. грешно си ме разбрал.
Букаро – дообясни ми. покрай шо незалюбен и глупав сум.
Росица – не те жалам шо не си залюбен во мене, туку шо не си бил влюбен никогаш.
Букаро – треба да сум залюбен во друга глупачка во коя също така са залюбени 100 будали за да испаднам во твои очи добар? а? кажи, кажи ако треба ке се залюбиме. башка.
Росица – знаеш, сериозно.. ако не си бил влюбен, тогаш не си способен за било какво посилно чувство..ниту за тага, ниту за радост.
Букаро – и?
Росица – а тоа значи дека животот ти е блед-светлосив
Букаро – па, добро..шо знам...имаше една коя я гнявех во пубертетот пишейки и писма едно друго. траеше тоа горедолу две години. но сега мислам дека пойке ми служеше така... за инспирация.
Росица – како да не.
Букаро – мислам дека претерано драматизираш, романтизираш...исто ко во романите бре.
Росица – ааа, значи си от оние кои не знаат да си обяснат чувства! има и такви!!!
Букаро – изгледа от тие...
Росица – па яс сум била ин лав (in love) милион пати!
Букаро – ей, добра ти е идеята за залюбеност. публиката сака любовни приказни. иако со тебе сум искрен сега... мислам дека тоа е сранье, няма значение.
Росица – аман бе букарче.
Букаро – зощо бе аман? читав негде дека людето имаат обичай да се залюбат само кога им търгнува лошо во кариерата...или така некако.
Росица – а ти имаш девойки или не се замараш со тоа?
Букаро – имам дечковци. педер сум между останатото. ама тоа мислам да го признам ако слабо ми оди со тиражот откако ке публикувам.
Росица – ако де. сеедно.
Букаро – ама види. за мене може има чаре допърва. 21 имам. ама за тебе? ти ко шо знам си омажена така? лошо. имаш и деца така? край на сите залюбувания. глей си го маженцето. биди верна сопруга и майка. пий со комшивкте кафе.
Росица – си го гледам и сум му верна сопруга и майка! не пиям со соседките оти ми са гъски!
Букаро – да, но любовта е со краток век на траенье. барем по филмови шо сум гледал. имено любовните филмови траат пократко от трилерите на пример.
Росица – нема връска.
Букаро – кога влюбеноста ке стане навика, секойдневие тоа го викаме любов. кога ке стане досада па и измъчуванье тогаш го викаме верна любов.
Росица – имаш ли ти секс некогаш човече?
Букаро – па, неам. тоа лошо би се одразило на моето чувство за критика. мислиш дека може да ебаваш и да критикуваш яко, истовремено?
Росица – зощо не ебеш?
Букаро – не сум размислувал да ти кажам право. не ми е па ни важно толку. си го дъркам и ми се чини е доволно.
Росица – а кога си го дъркаш на себе мислиш?
Букаро – аха. да ми беше подолго куренцето, имаше сам да си го напикам во газот.
Росица – знаев яс
Букаро – ей, ама наистина. секс. не е нищо особено. людето претеруваат околу него.
Росица – мислам дека еден таков муабет имаме правено некаде на начало от нашата комуникация. и яс ти го кажав истото ова шо сега ти ми го велиш. иако, не е баш така.
Букаро – да, се сещам како не. слабо те рендал мажот ти всушност и ти си била сексуално фрустрирана. после го откри комшията от трети и сфати дека не е баш така.
Росица – кога си залюбен (свежо) а и той/таа во тебе. е тоа е зен
Букаро – не верувам. глеам некои залюбени другари. прави шутраци. ептен се за греота. ги заебавам понекогаш.“ей, бато мислиш дека на тебе мисли? маа сигурно се ебе ко кобила со некой и пет пари не дава за тоа ти шо я сакаш“. хихихихи.
Росица – не ми се верува какво животно си.
Букаро – ма, не, яс сум само незалюбен. незалюбеник!
Росица – мърш. не сакам да се читам веке со тебе.
Букаро – добро...

по пет минути.

Букаро – Ей, Росица... има една цицлеста отсреща..да се залюбам во неа ако не? после ке ми муабетиш така?

Алтернативна женска

Алекс Букарски

Отворих вратата на студентската соба и вътре изчеках Златко. Зедох да го тормозам. Немах дупено с месеци. Навън беше темна нощ а во собата немаше светло.
- И ти нещо си и като другар, а? - го питах.
- Па, да...
- Не искаш ли да я изтрескаш?
- Не.
- Дори и кога би ти дала от първо!? Дори и да ти се смешка и да ти ги изпъкне цицинята? Или, пак, не знам, да ти се натърти и довикува - “Дойди плесни ми го”?
- Не, не...
- Не, а!?
- НЕ!
Настана къса пауза. Па, продолжих.
- Ти трябва да си идиот бе, брат!?
- Абе доста, не съм аз никакъв идиот...Току, зависи... не знам наистина...
- Будала си, какъв си? Чакаш ли тя това наистина да го стори?
- Ама...
- Нема ама. Наистина бе, ти глупав ли си или си глупав? - погаврих се, защото Злате наистина беше глупав.
- Ние сме преди всичко другари! Схващаш? Опитай се това някак да го вземеш предвид!
- Абе кои “другари” льоко еден. Кажи ми как това некому му дозволува да u го гали пиченцето... а тебе, а тебе, ко на пример те кара да u ги носиш тефтерите и книгите от факултето. Е да не забравяме при това ти вика “браво Злате ти си добър другар”...
- Е шо сега и?
- И сега... защо некой я легнува, а ти не... как бе решава кой да u бъде другар, т.н. книгоносач, а кой да я ебава т.е. ебач?
Напусто “кърварех” додека му обяснувах.
- Не знам бе, не знам, шо не я питаш нея, ко си умен толку?
- Види, аз можам да я ебам само, но не и да u поставувам въпроси!
- Седи, мъжище!
- Айде бе, во ред, Злате не можам с тебе. Биди и ти по-натаму верен другар. Само пази на ова: жените сите шо не сакаат да ги издупат, ги прават другари или така нещо... па сега ти увиди!
След това закютахме и двайцата. За воля на истината и аз (Станко) откако дойдох тука (Скопйе) на студии им станах другар на еднооо... 20-30 пичиня овдека.
Люде, тоя факт просто убива.

Секунди след това во собата фуриозно влита съквартиранта ми Бранко. Шест години беше тука. Ебен ветеран. Бранко беше бетер от мене. Последен пат клецна во юни.
Да, и сега сме юни, само що помина цела една година от той първоспомнатиот. Жал ми беше за него... тука той вложуваше труд секойдневно.
- Пичка u матер ей, да u ебам все! - се изнаразвика още от влегуванье.
- Коя бе брат, коя е сега? Оная от Виница, а? - питах.
- Ами коя?
- Епа да я ебам и аз нея значи... три дена u я пишехме ебената курсова работа, а ти, ти тенджере u викаш - седи, злато нищо не треба... знаеш сега шо?
- Шо?
- Е седи на курот сега!
Бранко удри со тупаница во орманчето.
Удри и по маса, па стана, два-три пати я зареди вратата... и я проби! Бравата излета во ходникот. Вторпат беше во месецот да я скършиме.
Леле, ке дойди управникот сега. Ке го попушиме ей!
Първиот пат, имено, аз я залупах, откако (не знаете, нели) ТЯ фати гадже од тука. Му се пущив на Бранко:
- Ало Бранко шо правиш ебате? Сега ке треба неа да я викнам и покрай шо ке я ебам ке треба и нова врата да ми намести... слушаш ей!?
- Леле бе... леле бе... како се нервирам... - викаше Бранко махайки со ръцете во вис.
- Ти си крив... - провоцирах.
- Не яди гомна!
- Окей, окей...
Оставих малце простор да диша. Па, продолжих филозофирайки:
- Шо стори бе... кой от кой сме... тинкач поголем... а да се паднех во некое ебачка компания покрай вас и аз ке ебнех нещо... Ти ебаммм компанията... ти ебамммм... атмосферата... тинкаторска!
- Ей ай не се нервирайте за глупости... ке биде и подобро - се вмеша сега и Златко.
- Ти кюти. Оти кой ке те слуша ако почнеш да ни советуваш како да другаруваме со женските... Сигурен сум знаеш дека твоето име ЗЛАТЕ, е со огромни букви начкъртано во нейзиниот “другарски” споменар - рекох.
- Гомноядец... - дофърли Злате.
- Е шо да правам? Да ебех, ке се смеех, ке бех кефови целиот, ама така?
И така. Дойде време яс да се опитам малку. Не бех некой голем оптимист. Излегох на балкон, го извадих мобилниот и завъртех.
- Ей кай си ти?
- Ей Станко...
- Да, арна си?
- Аха. Ме начека кай шо пишувам.
- Шо пишуваш!?
- Семинарска. Поправо еден другар ми я пишува. Яс му помагам само.
- Абе аман. Му помагаш? Го куражиш?
- Му диктувам.
- Ха! На шо?
- Аххх кога ке те фатам аз тебе...
- Знам дека ке ме фатиш, ама въпроса е само кога?
- Не знам.
- Кой знае?
- Шо се отнесува до мене... може да чекаш и цел живот!
- У пичку матер!
- Шо рече?
- Нищо, нищо... и кога ке се видиме? Утре? Зад утре?
- Идната недела... ми се чини...
- Ти си чини?
- Имам многу за ученье...
- А да, да. Ке се чуеме, чао!
“Цел живот да чекам”!? Да бидам другар ко Злате? Да кършам и лупам наоколу ко Бранко?
Е сега ми беше дойдено преку кур!
“Ке ви чекам, ке ви ебам сите! Има чаре ей, таму негде секогаш има АЛТЕРНАТИВА!!!”
Влегох во читалнята. Имаше неонки, пички с шорти и листи насекаде. Злате веке читаше. Му ги зедох ключовите от югото.
- Кай одиш идиоте? - давайки ми ги, ме праша.
- На пичка - горделиво возвратих.
Запалих количето. Не требаше многу возенье. Две, три, кой брои веке, висеха на ъголот кай бензиската.
Паркирах и излегох. Я изпружих ръката нанапред и на най-високата от них u покажах да се нацърта пред мене.
- Курва си? - полн со тремор питах.
- Не... - се насмехна тая.
- Курва си? - повторих нервозно.
- Мими сум.
- Мими а?
- Се викам Мими...
- Аааха! Окей а аз па мислех дека се викаш курва.
- Мими мала, ти досадува ли малиот? - довикна нейзиниот дебел “защитник” кой се появи на другата страна от улицата.
- Не, не, все е во ред. - му отговори Мими.
- Сигурно?
- Ахам.
Сфатих дека се отнесувам глупаво. За да го поправам общиот впечаток, рекох:
- Благодарам... ама извини... първпът идам на... (се мислех некое време) на... курва!
- Имаш кеш? - ме праша.
- Имам околу 50 евра!
- Те бива ко така. Супер си знаеш...!
- Еии? Мислиш? А да свъртиме кръгче? - мазно u предложих.
Влегохме во югото и търгнахме.
- А сега къде!? - питах.
- Вози право...
- Возам право, сърце, това е “Партизанска”...
- Ти само вози, ке ти кажам... ехее още 50-тина метри... върти тука... десно, десно! Е така, айде сега пак право... добро... гледаш таму кай е темно?
- Оххх Мими... само темничища гледам пред себе... - се изразив поетски.
- Хаха...
- Знаеш, писател сум!
- Дете, ай не ке си муабетиме цела вечер... гайле ми е шо си!

Почна да се соблекува. Без да u речам. Нито помощ за сутиена не потърси. Брилиянтно. Гледах навъсено.
Ме праша: - Сакаш тука или на задните седалки?
Се изключих напълно. Я фатих за цицката коя u беше мека, многу мека ко моето синьо юрганче.
За секунда веке беше гола. Я барав пичката, кай u е “златната”? Кога ми я покажа пичката... се втрещих!!!
У пичку матер ей!
Едно месо ваму, друго месо таму, трето пак на асфалт!
Ми приличеше ко, ко ШАМБРЕЛА СКИНАТА. (или ко амбрела (umbrella)?!)
- Ох...
- Шо е? Да не виде първпат “маченце”? - остро ме пита.
- Не, не... ама одамна немам видено... сепак, може орален?
- Како? Шо?
- Може да ми го голтнеш?
- Може, само тоа ке те струва дополнителни 10 евра!
- Може, може!
И платих. А шо сега ако дойдат джандари? Окей, не идат джандари, размислувах. Мими не чекаше многу. Ми го голтна и почна да ги клачка забите.
- Чекай, чекай малце... - рекох.
- Шо?
- Охохохо! Чекай, чекай...пополека!
Беше точна, бърза и прецизна. Како 100 години да ми го имаше лапано.
- Ей, айде сега завърти се... сакам да ти го начукам отпозади... - влегов во филм.
Турнав три-четири пати...
- Чекай... - реков.
- Шо е пак сега!? Ц ц ц... мали бе, си свършил!
- Аха... почекай некоя минутка... ей, ама во меджувреме нема ли да се бацуваме в уста!?
- Влачи!
Изминаа неколку минути. Сега не размислував дали ке дойдат джандарите, туку дали сум превозбуден оти сум немал толку време секс или оваа е извонредна путица.
- Може сега? - ме пита ко да губи време.
- Готов сум!
За неколку минути бев готов. Исцърпен. Рацете ми изтърпнуваха и се питах како ке го въртам воланот. Во югото смърдеше на сперма.
Додека возевме само ми рече: - Следниот пат кога ке доагяш мене пак побарай ме!
А аз пак u одговорих: - Работата е да не доагям... ама ако дойдам давам дума дека тебе ке те потърса!
Стигнахме назад от каде що я собрах. Ептен беше празно.
- Ете... стигнахме, кай ти е шефа!?
- Немам идея. Требаше тука да е!... - рече Мими и погледна загрижено во часовникот.
- Може да ти правам компания додека го чекаш... - u предложих.
- Ако тебе не ти пречи...
Гледах накай факултетите и таа тоа го забележа па ме пита: - Тука учиш?
- Аха...
- На кой факултет?
- Хмм... Астрофизика!
- И како е!?
- Не баш сияйно. Гледаш тука-таму разно-разни пички со листи в раце...
- Знаеш и аз кога би имала возможност би сакала да се запишам на факултет.
- Дупиш?
- Сериозна сум. Ке студирам некой странски язик... хмм, италиански можеби!
- Седи, не зафъркавай... Седи си.
- Аман бе, защо?
- Сега барем така знаеш на шо си!
Се закютихме некое време. Тишината я прекина Мими:
- Ей, все все, ама името не ти го чух?
- Станко - одговорив, па се досетих: - Знаеш от кай доагя името Станко?
- Не.
- От тоа шо постояно курот ми е станат!... - последните думи веке низ лудешки смех ги кажах.
- Станко? - смеейки се, ме пита.
- Да, той съм!
- Смешен си...
- Фала.
- Не, наистина...
- Мислиш имам смисла за хумор?
- Имаш...
- Не прекалявам?
- Ич.
- Супер. Да не се дупеше наоколу по толку ке те земех за жена... - и повторно лудачкото смеенье ме издаде.
- Па от кай си сигурен каква жена ке земеш? - сериозно ме праша.
- И тоа шо викаш... можно е некоя от твоите колешки!
- Ахахаха! Ке ти ги бацува бе Станко децата пред спиенье...
- Не, не кога ке размислам потрезвено подобро ке останам самец... до край!
- А имаш ли девойка?
Тука ме здърви.
- Не. Шо мислиш ако имах ке търсех “услуга” от тебе? - подналютено u одговорих.
- Сигурно има некоя коя я сакаш?
“Проклети курви значи” - во себе си рекох. “И тие имаат слушнато за любовта.”
- Да, да секако... - по подолга пауза u одговорих.
- Како се вика?
- Не е битно.
- Окей, пред малце спомна дека си писател, пишуваш?
- Да.
- И? И се допадат твоите дела?
- Па не баш. Вели дека сум затапен шовинист.
- Ако. Нека я така.
- Мислиш?
- Море гони я у пичку матер ако не я разбира твоята литература бе дете! - избухна Мими и почна да се кикоти.
- Да! И аз това го твърдам постояно!
Во той момент, се появи нейзиниот дебел чичко.
- Треба да одам... Чао - рече Мими и излезе от колата.
- Важи u рекох... се гледаме... Па-па. - и u махнах и заминах.
Кога се вратих назад, го видох Бранко, како я поправа вратата... Не можеше да я поправи. Вратата тойпът не се поправаше.

Хора, на които не им се отваря парашута..

Алекс Букарски

В Сайбъро беше карнавал. Почвайки от служителя Пеце Д Шит (The Shit), който беше слабичък, изсмукан, зъбите напред му беха изкуствени и жълти, другарите го земаха “най-долу“ казвайки му дека изглежда като да е лапнал краещник. Прекорът го добил кога се поздравил со некой и му рекол Пеце, а той го питал Пеце кой? Пеце наперено ни пет ни шест му вратил Д Шит, и от тогава му останало за прекор.

От инвентарно значение беше един Ром в късните двадесети с прекор Макаренко. Беше осъден в КПД “Идризово“ на 6 години за 8 удара с нож на баба която не му я давала своята 12 г. внука за жена. Отлежа 4 год. и нещо фазла. Сега Макаренко беше добър продавач. Шиткаше кухненски ножове на пазарчето.

Дечковците кои идваха в “Cyber World” или Сайбъро както си го викахме, не правеха нищо особено. Сваляха снимки от други изкомплексирани чекиджийчета, които също като и тях беха надървени а не беха в състояние да си найдат партнер в 3д-реалноста. Шушукаха наоколо - види я брат тая, види я брат оная. Масово се сваляха клипчета с ебане, въпреки че собственикът имаше изпечатена лентичка с надпис забранено свялянето ХХХ филми.

Денем работеше един стар роднина на собственика. Чиче с бела коса и очила. Екс-ръководител във фабрика за храна за добитък. Чичето на сите им се обръщаше с “Вие“. Култура да го ебам. Беше незнамкъв. Седеше покрай печката и си решаваше кръстословици. По-късно го спипахме дека ирца под ник СексиТи.
Представяше се като 17 м. Бт (Битоля), и правеше сайбър-секс. Беше докрай уфилман да си иби пелената. Го дупчехме от друг Сайбър с женски ник. Ирцашка класика. Ебачкият вокабулар му се състоеше от думи како да ти го гризнам кокосчето и квази романтични фрази да ти долетам до кревата, погледни ме в очи, плюс некои други от на дедо Ной времето.

И Макаренко ирцаше също. Ник - Деян. Едно, две и научи да пише asl,pls.

“Кажи сърце, гълташ или плюеш?“

Му беше второто и последно изречение на “Деян“.

***
С дните, докато аз прелиствах електронни библиотеки, енциклопедии, уикипедии що ли не, и се самообразовах колко-толко, Макаренко държеше лекции за пичките.

“Клецкам бато аз клецкам. Не си играм играчки. Шо се вели Клецни ваму, клецни таму не остана време за чекии! Вчера на една шо и го втерах. Абе я изкиснах от дупенье.“

“Алал да ти е.“ – късо отвръщаше собственика и гледаше как се кършат гръбначни стълбове на клипчета с ултимейт файт борби .

“А не като ова търкалото овде. Ей, море ти учен си ама напразно ти е това. Не знаеш ти с пичките как. Ке им заговориш некои думи, думи идея бе шо немаат. Ке те глеат като зелен. Шо дърви бе овой? Со пичките треба да умееш.“
“Во право си. Малиот по улица не знае да оди. Той това шо го говори пичките нема шанси да му го сварат“. – му отговаряше шефът а мене ми намигваше с очето.

Макаренко се женеше с девойките на по една недела, две, максимум три ко ще заработеше некой денар от некоя ситна кражба. Демек невести, ще се жени типа. После ги връщаше на ритници дома.

“Дали знаеш шо е най-якото? Да си со пиче, да си на топло, да си во креват...да има музика...и да има фъстъци.“

“По-добре бадеми бе, Макаренко.“ - подхвърли му един алкохолик, който седеше на барчето.
“КОИ БАДЕМИ МОРЕ? ЗА ТИЙЕ ПАРИ КЕ КУПАМ ЕДНА КОКОШКА...ЕЕЕЕЕБАТЕ ЛЬОКОТО!“

Шефът обичайно мърмореше:

“А, бе за овие ебиветри, Алан Форд може тонове гомна да яде!“

***
Пички наминуваха все по-редко и по-редко. А що кур да идат когато гаменчетата гледаха клипчета със зоо секс или с изключително дебели тетки какви що предпочиташе Пеце Д Шит. Беше тоталка неприятно за девойката во тие пет минути да прегледува ел. поща, додека главучите одзади и се дзверат во деколтето.

Например как да не се плашеше от 42 годишния шофер с ник Alone42 кой преку интернет търсеше младо месо. Со вебкамeра. Често ме викаше да му преведувам на английски.

“Пиши и бато, АЙ ЛАЙК ЮР ПУСИ!“

I like your pussy yeah!

“Тоо брат. Леле бе да знаех колку тебе ти английски щех пичните жили да им ги превъртам на пичинята!“

Изведнъж из сайбър-пространството изникнаха домашни порно видеа на много естрадни дзвезди. Ебана атракция. Го въртеха филмчето на една цицлеста пеячка по цел ден. Макаренко се правеше на пишлеме пред другарите.

“Брат, вии я бе ова во пичката. Целата шума е!“ – се чудеше еден от младите Роми мислейки на пеячката коя не ги имаше оправено “срамните“ влакна.

Макаренко с поза на белобрад академик, ладнокървно предполагаше дека:

“ФИЛМОТ ИЗГЛЕДА Е 90та СНИМАН!“

Най-кърваво беше кога Макаренко един ден дойде наполнен с много кеш. Беше празник. Водици. Макаренко заработил 50тина евра шетайки се с кръста из града. Ние се чудeхме, се тюхкахме...

“Добро Макаренко не заебаваш? Си играш со нас?“
“Не бе люде. Башка шо ете и кръстот го набавих за 180 динари а още не ми е платен.“ – хвалеше се Макаренко по селяшки маниер.

***
Пеце Д Шит се изсушаваше от ден на ден. Лочеше ко сюнгер.

“Дечки до кога работите?“ – ке прашаше некой мющерия час, два по полнощ.
“До бинго!“ – отговаряше Пеце.

Другарите пияндури му идеха на гости и локаха на мермерното барче.

“Ние си пиеме онака за кеф. Оние старите во продавничка сте ги виделе бе? Мооооре хронични алкохолици ей. Джигерот им виси ебаго“ – говореше еден мътен тип Бале кой не дознах що фактор е ама Пеце го опишуваше како “чоеко шо за нова година бос рипна от втори и немаше ич гайле.“

“Шефът има любовница, оти па и яс да немам? Шо съм аз по-долу?“ имаше навик Пеце да се оправдава за блудниченето което го вършеше с една дебелуца ко будка. Я ковеше силно долу во избичето където имаше билярдна маса. Покрай нея имаше обикновени маси, пепелници, тонколона, пластмасови столове и секакви дзидове. Мукавата я кинеха, топките ги крадеха, масите и столовете ги кършеха, тонколоната беше издупена, семки и боклук тонове и тонове, дзидот беше изшарен с подписи, пепелниците ги крадеха... само затова що пространството не беше наблюдавано от служителя кой седеше горе край компютрите.

Билярд масата също така му служеше ко ебачко место на Пеце. Ебеше секакви да го издам. Мара, Жането, Блага Кривата... Некои от них ни на люде не личеха. И правеха реденка с Макаренко на една коя имаше криви очи. Неа я викаха “Снайперот“.

***
Имаше и други ликове които дохождаха в Сайбъро. Ама споредни. Предимно дохождаха от селата Баир, Генимале... това беха тридесетгодишници с оскъден работен стаж, с язва, с губещи фишове за тото, със скършена судбина.

Беха таксисти, келнери. “Що може друго да се работи во овой ебан град?“ – говореха.

Идеше и пиян или дрогиран кой ти знае, Златко Морисън некогашният рокенрол цар во околията, кой некогаш беше фронтмен на групата “Кактус“. Последните две години свиреше турбофолк по кафани и народно по сватби, рождени дни и кръщевки. Говореше:

“Със себе секогаш си носам огледалце. Сред некоя песничка от Саша Матич, го вадам и во него се гледам. Се питам - Злате ти ли си бе овой чоек? Не бе, не съм аз..идея немам кой е типот...ова е некой друг...“

Имаше и един средновековен плешив учител по история кой си търсеше женичка през интернет. “Ми прекурчи“, викаше, “учениците на секоя матура да ми я пеят Ерген одех.“ Имаше два-три педери, по некоя лезбийка кои беха прилично параноични на секое въртканье около них. “Дечко, има ли тука некаква приватност?“

Три четири 13,14 годишни хулигани боравеха с крадени кредитни карти. За това знаеше и Филипчето - един млад джандар, който смъкваше малолетно порно и им викаше да немат грижи.

“Хехе купете ми екип от Ливърпул, ако сте толко яки хакерчета“

Все пак след неколко месеца се появи надървен:

“Ей, това шо беше с пиздариите беше. Пойке такви работи не...“
“Защо?“
“От пред неколко дена, станах инспектор за интернет престъпления“

Надвечер дохождаха наркомани с усти пълни с пена. Падаха в кома и спиеха на клавиатурата. Ще се появеше Пеце или шефът “Бато пали гуменките и иди тамо да изнесеме един будала.“

“Ставай, ставай айде...по-кротко...пази да не го чукнеме..а, бе не ми е гайле за него...мозайка ще ми направи на плочките...“ – даваше инструкции шефът.

Оставяхме ги на тротоарите отатък “Cyber World” пред една туристическа агенция. Там наркоманите, спиеха, сънуваха, пътуваха...

“Ей, глей намини нощеска да го покриеш, оти може немирно типот да спие и се открива.“ – ще речеше шефа.


***
В сайбъра имаше и услуги за телефонни разговори за странство.

Битоля, битолско е печалбарски край, секой има по некой стрико, вуйко, баба или дедо во странство. Ежедневно дохождаха селяни от околните села, и то “албанци“,“цигани“, “помаци“, “гяури“, секакви... В пазарни дни се появяваха опашки за обаждане. Всъщност от това шефът най-вече заработваше.

Без разлика кой на коя националност и принадлежеше, мотива на сите им беше да изкрънкат по некой долар от роднините в странство.

От сите кои молеха най-убедителен беше еден джуджест Турчин с виолетови (“лилави“) шорти, по име Тасим Вампирот.

Неговите сеанси започваха с тихо хленчене, които след това преминаваха в истерично врещене в импровизираната (от ПДЧ сглобена) телефонна кабина. Крънкаше да му пратят 100/200 евро. Лекове за неговата болна клета майка, на брат му ще му я режели ногата? Съвестните роднини му пращаха пари а Вампирот се пустеше во кафенето с аквариума, пушеше “Mарлборо“ и черпеше всичко живо и диво. Ходеше на комар, фърляше зарове. Парите ги харчеше за неколко дена. След това отново пак в кабината молеше и колеше...

Шефът ми разказваше че е напълно превъртел. Че и вратите и прозорците, тоалетната чиния, бойлера всичко е продадено от апартамента. Майка му се плашела да му го припише...

***

Сайбъро го затвориха като резултат на некои санитарни недостатъци утвърдени от инспекцията. Официално. Неофициално причина за затварянето беше смъртта на Тасим Вампирот.

Тасим Вампирот една вечер дошъл да практикува един от своите спонсорски сеанси. Смърдел на километри на алкохолни киселини. С кеша стоял - слабо. Дълго зел да се убеждава с Пеце който пък се консултирал с шефа по телефона и добил отговор “ако плати“.

Тасим викайки търгнал накъм изходната врата. Снишил се. Стигайки до вратата полека ги губел крачките. Преди да я отвори, наместо крачка напред, направил крачка налево та почнал да се търкаля по стълбите кои водеха до избичката с билярда. Некой викнал “Ей, абе Вампирот ги хвърли чехлите“. Пеце пиян най-нормално, се затърчал да види що се “случва“. На Вампирот главата му била сплескана на дзида, течало реки кърв.

Людето кои били тамо го питали Пеце, “Що се случи?“
Пеце Д Шит, го извадил краищника, и през лудешки смях отговорил:

“Абе на Вампирот се чини тоя път НЕ МУ СЕ ОТВОРИ ПАРАШУТА!“

Лозари - винари: тука сме

Лозари - винари е блог, на който ще има
БЕЗОБРАЗНИ ЕЗИКОВИ ЕКСПЕРИМЕНТИ!
Приятно четене...