tag:blogger.com,1999:blog-244342482024-03-08T21:40:33.415+02:00Лозари - винариКомитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.comBlogger46125tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-74263158758775637872008-04-17T02:45:00.002+03:002008-04-17T02:47:36.211+03:00Какво значи да бъдеш автентичен...<span style="font-weight: bold;">Четириезичен Македонско (МК)-Българско (БГ)- Битолски (БТ) - Софийски (СФ) разговорник (с произношение и обяснения)</span><br /><br />За да си автентичен битолски кабадая, покрай другите условия, трябва да изпълняваш най-главното от тях. Да знаеш как да говориш. За софийския превод са използвани идиоми от речника на софийските "копелета" - най-многобройната субкултурна група в София. Обяснение: Битолският кабадая е пич, но с добавен аристократизъм, свръхпотентност, видими финансови възможности и специфичен естетически вкус - в България няма точен аналог, в определени дискурси може да се наблюдава сходство с аграрите, анцузите, вървелите или ахтополските бабалюги. (Виж Неолог)<br /><br />Преди известно време, в Битоля се снима и документален филм на тема - кабадаите със заглавие “Кабадая“, който аз, за жалост все още не съм гледал. Знам, че във филма играеха познати битолски кабадаи, даващи при това своето гледище за това - какво представлява истинският кабадая. Кабадайският сленг най-чисто се говори в битолските квартали Баир, Генимале и Ремо.<br /><br />Благодаря на кабадаите Муфла и Пеце Чипуро за предложенията при съставяне на настоящото ръководство, макар да знам че пивото им направи по-голем кеф...<br /><br />МК: “Здраво како си?“<br />БГ: "Здравей как си?"<br />Бт:<br />На мъжко: Како си со пичица? Клецкаш? (СФ: Как са пичоците? Бодваш ли?)<br />На женско: Кај си кукле? Арна? (Сф: Как си коте? Добре ли си?)<br /><br />Обяснение – За мъжкото: Ако клецкаш девойка, значи хем си добре ситуиран в обществото, хем си в добра кондиция.<br />За женското: Значи не се вика, сърце, злато, маце, ами кукле. Това се практикува само от автентичен кабадая с дългогодишен кабадайски опит.<br /><br />МК: “Кај си од кога те немам видено...“<br />БГ: "Къде си, от кога не съм те виждал..."<br /><br />Бт:<br />Кај(къде) си во живото?<br />Кај си да ти којам (ковна) душата.<br />Кај си да ти ракоплескам старата...<br />Кај си да ти бланширам старата...<br />Кај си да ти тоскам старата/сестрата.. .<br /><br />Сф: "КъдЕ се затрИ бе, смотанЯк?", "КАае си бе, д'т'Еееба в зАдника?", "Къде си бе, живОтно?"<br /><br />Обяснение – Обичайни изрази, по които веднага може да разберете, че сте се запознали с истински кабадая.<br /><br />МК: “Дали го имаш видено Тони?“<br />БГ: "Виждал ли си Тони?"<br />Бт: Ако го најдам тој Тони ќе го умрам од ќотеци..ќе му ебам пелената.<br />Сф: Ако го намеря тоя Тони, ще го спукам от кютек.. ще му еба пичката лелина.<br /><br />Обяснение – Тони е взет само за пример. Финтата е, демек Тони му дължи пари, услуга, а за нещо го е отебал? Всъщност, рядко се случва нещо от гореказаното да е истина.<br /><br />МК: “Таа е промискуитетна девојка. “<br />БГ: "Тя е промискуитетна девойка"<br /><br />Бт: Ја глеаш она? Го фрли пичето на асфалт бе (оди во комбинација со “го фрли пичето на ќерамитки“)- Гледаш ли я оная? Хвърли си пичката на асфалта (върви в комбинация с "хвърли си пичката на керемидите")<br /><br />Сф: "Тая се чука като за световно" или накратко "разпоретина"<br /><br />Обяснение: За кабадаите горе-долу всички са промискуитетни девойки, чети курви. Но от курви има и по-курви. Такивата курви си хвърлят пичката на асфалта в смисъл - който не мина по улицата той не я наеба.<br /><br />МК:“Оној/онаа не изгледа убаво.“<br />БГ:"Оня/оная не изглежда добре"<br />Бт:"Види го/ја во сурато е ко смока(смокиня) крцната!"<br />Сф:"Виж го/я бе, като ритнат/а в лицето от кон е!"<br /><br />Обяснение - Вероятно знаете как изглежда кръцната смокиня. (Вероятно знаете как изглежда човек, ритнат в лицето от кон)<br /><br />МК: “Таа е сексуално привлечна девојка.“<br />БГ: "Тя е сексуално привлекателна девойка."<br />Бт: "Таа е спремна(готова - демек нищо не и липсва) пусица. "<br />Сф: "Тая е един път пичка.", "Яко парче", "Резачка", в Пловдив - "Пръскачка"<br /><br />Обяснение: Когато кабадаите узнаха за интернета, започнаха да идват и да гледаат снимки с голи жени. Докато им превъртах галериите често викаха “Види я бато, оваа колко е спремна.“<br /><br />МК: “Дали има некаков проблем?“<br />БГ: "Има ли проблем?"<br />Бт: "Ако треба, шо треба?"<br />Сф: "Кво се дзвериш бе, кюфте(тъпак, лайно, задник)?","К'ъф е проблема?", "Я си затваряй плювалника, да не станем на кълбета!""<br /><br />Това е началото на тупалката, когато се провокира противникът. Ако отговорите “нищо(сф:моля?)“, тогава следва тупалка. А ако отговорите нещо друго, пак следва тупалка.<br /><br />МК: “Биди повнимателен.“<br />БГ: "Бъди по-внимателен"<br />Бт: "Еј, сеј да не те зеам еднаш в`ум."<br />Сф: "Ей, глей да не ми влезеш в картинката"<br /><br />Обяснение: При по-старите кабадаи варира и израза – "Ако те зеам еднаш ќе речиш тројката од буковски ме зеде". Тройката в смисъл автобуса тройката, който навремето минавал през целия град и му викали "околовръстния".(Сф: Ш'ми кацнеш на оная работа! - В смисъл, че свободния ти полет ще бъде ненадейно прекъснат, Също и "Ш'те отнеса като камион боклуджийска кофа, бе!" ).<br /><br />МК: “Ќе преземам мерки во врска со твоето однесување.“<br />БГ: "Ще взема мерки във връзка с твоето отношение"<br />Бт: "Ќе го светнам подот со тебе, разбра?"<br />СФ: "Ш'избърша с тебе пода бе, ясно ли ти е?"<br /><br />Има доста вариации на тая тема. Да не забравяме класическата – “Жив ќе те остам, ама будала ќе шеташ.“ (СФ: Ще ми носиш куфарчето бе, тъпак!)<br /><br />МК: “Криво ми е.“<br />БГ: "Криво ми е"<br />Бт: "Леле, ќе си манам клоца еј(ще се ритна сам бе)!"<br />СФ: "РазказА ми се игрАта отсЕкъде"<br /><br />Обяснение: Въпреки чисто физическия смисъл на ставащото, невъзможно е обяснение, поради присъстващата дълбока символика.<br /><br />МК: “Таа девојка пружа добар орален секс.“<br />БГ: "Тази девойка прави добър орален секс"<br />Бт: "Да видиш пичето шоубо ги клачка заровите (Да видиш пичето шо убаво ги клати заровете). "<br />СФ: "Тая к'ви свирки врътка", "Тая как ще ми посвири."<br /><br />Обяснение: Това е яко бе, нямам допълнително обяснение.<br /><br />МК: “Нема врска ако е омажена.“<br />БГ: "Няма значение ако е омъжена"<br />Бт: Шо има везе(връзка), дека е мажена, глуп(глупако). Да не не и(да не би да не и) влегва? - (СФ: И к'во като е женена бе, и тя си иска)<br /><br />Обяснение: Това е доказателство, че кабадайлъка има либерален характер и се противопоставя на гражданските конвенции, като брака например. Разбира се, става дума за брака на другите.<br /><br />МК: “Не се занесувај!“<br />БГ: "Не се занасяй"<br />БТ: "Не влегвај(влизай) бе."<br />СФ: "Ай, не ме качвай на черешата"<br /><br />МК: “Не забегувај!“<br />БГ: "Не се отклонявай от темата!"<br />БТ: "Не искључвај бе."<br />СФ: "Ай, не се прАй, моля те."<br /><br />Обяснение: Употребява се и “не улази“(срб. - не влиза), но бидейки е сърбизъм, повече се предпочитат горните два израза. Демек, не влизай във филма. Разбрахте.<br /><br />МК: “Ајде да си заминеме.“<br />БГ: "Айде да си ходиме"<br />БТ: "Ајде да палиме патичињата".(Айде да палиме патъците)<br />СФ: "Ай'си бегаме"<br /><br />В комбинация:<br /><br />БТ: Ајде да фаќаме прскалица. (СФ: Аааe'фащаме пътя)<br /><br />Дълго време само кабадаите си го разбираха това. Това е иначе ситуация - клише, в която двама кабадаи са излезли някъде и трябва да си ходят. Тъй като нямат превозно средство, което евентуално да запалят, всичко което им остава е да запалят "патъците". Тази изразна форма я има и в еволюирал вид в “пали кломпите“ (пали сабото), което е вероятно синонимен израз, който в даден момент е заменил "патъците"(сигурно през 70-те години, когато сабото беше модно - бел. прев.).<br /><br />МК: “Перо почина.“<br />БГ: "Перо почина"<br />БТ: "Перо ги фрле челите."(Перо хвърли чехлите)<br />Сф: "Перо ритнА камбАната" или "Перо гушнА босилека" или "Перо фърлИ топа"<br /><br />Обяснение – Кабадаята си ходи у дома и хвърля чехлите. Има се предвид, през тоя кобен ден си дошъл у дома, хвърлил чехлите(обувките) настрани и умрял. Значи хвърлил чехлите за последен път.<br /><br />МК: “Дојди да се испијаниме.“<br />БГ: "Ела да се напиеме"<br />БТ: "Ела бато да си дајш по едно."<br />Сф: "Аааe д'пиеме по е'нО"<br /><br />Обяснение – много селяци и квазикабадаи не разбират добре израза. Става дума за кабадайска конспирация, която ги защитава от еснафските апетити на средата. Значи викате някой да пийнете по веднъж, колкото за адет, което в най-честия случай не е точно. Напивате се като талпи, а изразът “по едно“ е шифровано съобщение.<br /><br />МК: “Ја дадов колата како коцкарски залог.“<br />БГ: "Заложих си колата на комар"<br />БТ: Ја/го дадов колата/моторо рем (непознат произход).<br />СФ: (Няма аналог)<br /><br />Обясение – кабадаята е често комарджия и отдаден на повече пороци, освен на дрогата. Това важи за кабадаите од старата школа. Е, сега често и няма никаква кола или предмет в залог, но по тоя начин кабадаите искат да го избършат своя пролетарски статус. (Тъй като в София на пролетарския статус не се обръща внимание - говорещите сленг произлизат от друга социална група, няма обективна потребност от такъв израз)<br /><br />МК: “Не грижи се.“<br />БГ: "Не се притеснявай"<br />МК: "Глеј тебе на куро убо да ти е."<br />СФ: "Барай си мъдЕте, бе." или "Барай си меча"<br /><br />Обяснение - един от многобройните лозунги на кабадаите за поздрав и пос-покоен живот.<br /><br />МК: “Било што да е, на попуст да е.“<br />БГ: "Шамар да е, на аванта да е!"<br />Бт: "Кур да е, муфте да е!"<br />Сф: "Кур да е, на аванта да е!"<br /><br />Обяснение – този израз добре се използва и в по-широк кръг.<br /><br />МК: “Ќе ја затвориме кафаната.“<br />БГ: "Ще затваряме заведението"<br />Бт: "Ај ќе бегаме уште 10 минути."<br />Сф: "Още 10 минути и ш'си бегаме"<br />Обяснение – Дълго време не успявах да я разбера тая фраза. Седях с кабадаи които постоянно я употребяваха. Мерех по часовник, но никога не си ходехме след 10 минути. Чак по-късно, еден пиян кабадая ми издаде тайната – че се работи за още един кабадайски шифър. Когато някой каже така, трябва да се знае, че ще се седи до сутринта и последни ще затварят заведението.<br /><br />МК: “Здраво на сите како сте?“<br />БГ: "Здравейте всички, как сте"<br />Бт: "Ај шо пија кафаната..." (Ай, шо пие кафаната)<br />Сф: "Оо, компанията!"<br /><br />Обяснение: Истинският кабадая когато влезе в кафене, така се поздравява с кабадайската компания. Изразът се употребява и във външни условия. Например, когато се спечели на Еврофутбол или има някоя друга радостна вест, най-първо се провъзглася с тази фраза.<br /><br />МК: “Дечкото вози лудо.“<br />БГ: "Тоя кара като луд"<br />Бт: "Кај ојш да ти ебам жената."<br />Сф: "Къде хО'иш бе, да т'Ееба в гъзЪ"<br /><br />Обяснение - Тоя израз е като добър ден за шофьорите кабадаи, особено на ония от “транскооп“.<br /><br />МК:“Зошто си толку наврнат (навалян от дъжд, намокрен)?“<br />БГ:"Защо си толкова омърлушен?"<br />Бт:"Шо си бе ко кур претинкан."<br />Сф:"Защо си като препикано мушкато"<br /><br />Обяснение – кур преиздркан (Сф: увиснал хуй).<br /><br />МК: “Нема шанси да дојдам.“<br />БГ: "Няма шанс да дойда"<br />Бт: "Важи, идам одма, само да ја допушам цигарата."<br />Сф: "Ай седи, почивай" и "Ей ся"<br /><br />Обяснение – Седиме в заведение с Муфлата иде един дечко и вика: “Муфла, дай моля те излез навън, премести си колата“,<br /><br />Муфлата отвръща “Еве, сеа да ја допушам цигарава.“(Ето, сега да си допуша цигарата)<br />Минават пет - десет минути, дечкото притеснен иде пак и пита “шо се случи?“,<br />Муфлата: “абе сега, еве да ја допушам цигарата ќе дојдам“<br />дечкото: “аман бе, уште?“<br />Mуфлата: “епа бато, 100s е!“<br /><br />МК: “Не е компентентен.“<br />БГ: "Не е компетентен"<br />Бт: Нема фаца(лице) бе тој.<br />Сф: "Умножи по нула"<br /><br />В средното училище в школската тоалетна седят двама кабадаи и пушат трева. Иде едно другарче и иска да дръпне и той. Гледа го едно от наркоманчетата и му вика – Извини бато, ама ти немаш фаца за да се дрогираш.<br /><br />МК: “Попушти пред притисоците.“<br />БГ: "Поддаде на натиска"<br />БТ: "Се издрслави."<br />Сф: "Натаковаха му го с вазелин."<br /><br />Обяснение – ходи в допълнение на “да му ебам живите“ или старото “да му ебам племето.“ За да звучиш хептен кабадайски, живите се изговаря така “жиииииивите“ и племето “плееееемето.“<br /><br />МК: “Да, радо би имал секс со неа.“<br />БГ: "Да, с радост бих правил секс с нея."<br />Бт: "Би и го закачил бато и то со залет."<br />Сф: "На тая нЕма да и прОстя." и "Ш'я скъсам тая"<br /><br />Обяснение – това е значи копнеж на двама или повече тинкачи (чекиджии), когато оглеждат (киризят) пички наоколо.<br /><br />МК:“Тие двајцата се големи другари.“<br />БГ:"Тия двамата са големи приятели."<br />Бт:"Абе едното се."<br />Сф:"Дупе и гащи."<br />Обяснение - като Янко & Трендо(водещи на предавания) шо са.(СФ: Като Слави и Годжи)<br /><br />МК: “Водевме долго време љубов.“<br />СФ: "Дълго време правихме любов."<br />Бт: "Се исклецкавме се напрајвме лом."<br />Сф: "РазкъртИхме се от секс.", "Снощи трЕсах цЕла нощ"<br /><br />Обяснение - когато кабадаята ебе, всички трябва да научат. Обикновено преразказването на снощния секс започва с тая фраза.<br /><br />МК: “Не сакав тоа да се случи.“<br />БГ: "Не исках това да се случи."<br />Бт: "Да си ебам една сестра на спање."<br />Сф: "Мани, не ми напомняй."<br /><br />Обяснение – това го употребяват кабадаите, които нямат сестра.(Сф вариант: Употребява се и от тези, които имат сестра). Служи за оправдание, в смисъл “не преебах работата аз“. Понякога се ползва и “жими най-мило".<br /><br />МК: “Имам сексуални односи со многу девојки...“<br />БГ: "Имам сексуални отношения с много девойки..."<br />Бт: "Клецни ваму, клецни таму, не остана време за тинкање (чекии)!"<br />Сф: "СкъсАх се от ръмбене, батка!"<br /><br />Обяснение - кабадаята се хвали за своя богат сексуален живот.<br /><br />МК: “Ќе видиш ќе биде тешко тебе!“<br />БГ: "Ще видиш, че ще ти бъде трудно"<br />Бт: "Море најубајо зап ќе ти го пукнам."<br />Сф: "Ш'ти го вкарам (отзад), да ти излезе през устата!" и "Ще ти цъфна розичката"<br /><br />Обяснение - стандартна кабадайска закана.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1163630869585594192006-11-16T00:46:00.000+02:002006-11-16T01:29:44.710+02:00Алекс Букарски: Есе за насилието<a href="http://crticka.blogspot.com/"><span style="font-style: italic;">Алекс Букарски</span> </a><br /><br /><span style="font-style: italic;">(Едно нестандартно, но великолепно есе за насилието, възпитанието, толерантността и тъмните страни на човешкия характер.. бележката моя - К.П.)</span><br /><br />Размишлявам как да започна това есе, дали като приказка, “имаше едно време един - Тръстиката“ или пък като ретуширана биография на соц-реалистичен писател, “още от най-млади години Тръстиката почувствува тежкия товар на живота“, или може би най- адекватно е холивудско-легендарното “Викаха му Тръстиката”.<br /><br />Както и да е, най-добре е да го опиша така, както до ден днешен биха го описали в моя роден град - "Тръстиката сакаше да се тепа!"<br /><br />Татко му, Старият Тръстика, беше комарджия, алкохолик (въпреки че самият той на шега отричаше тоя етикет, отбелязвайки че е само “любител на алкохола“) и насилник, който малтретираше сина си и съпругата си всекидневно. (предполагам че тя беше една от онези една на четири съпруги - жертви на семейно насилие, според известните статистики на голям брой неправителствени организации)<br /><br />Още в ранните си юношески години Тръстиката около себе си събираше малка банда последователи, чийто неприкосновен водач беше самият той и чиито заповеди се изпълняваха безпрекословно.<br /><br />Надвечер всички заедно шетаха из калдаръмите и тесните улички на полу-урбанизирания квартал Баир. Един и същи сценарий се развиваше през вечер:<br /><br />“Тръстика, оня бато те псува на майка. “<br />“Да, а? “<br />“Аха. Оня с кафявото палто, гледаш ли го? Мамата негова! “<br /><br />Възмутеният дечко докато се освестеше за какво е обвинен, вече беше поел няколко врели шамара.<br /><br />Питам се сега, дали това попада в категорията немотивиран акт на насилие? Съществуваха различни варианти. Дечкото или ще забравеше за всичко (най-вероятна развръзка), или щеше да извика своите другари за да си отмъсти (по-малко вероятна), ако не знаеше за лошата репутация на Тръстиката, или пък щеше да се оплаче в полицията. (най-малко вероятна, и това само в случай ако е бил претрепан с видими последици)<br /><br />Старият Тръстика ще узнаеше и шеше да предприеме възпитателни мерки.<br /><br />От орманчето щеше да извади неговата дървена бейзболна бухалка и пред очите на целия комшулък брутално щеше да пребие сина си.<br /><br />Предполагам, че това е мотивиран акт на насилие, предизвикан поради нечие извършване на немотивиран акт на насилие.<br /><br />Така би звучало академично, но по същество Старият Тръстика искаше да се изтъкне като добър баща, който ето го как възпитава сина си, според стандартите на еснафите, които след това имаха обичай да рекат - "Татко му дори и го тепа, но нему никак да му дойде ума!"<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Тръстиката във филма на Куентин Тарантино</span><br /><br />Все още беше на 15-16 години, отглеждаше гълъби и имаше досие за дребни кражби, трошене на витрини, предизвикване на групово сбиване и други правни термини от криминалното поведение. Ако Ф. Кафка е авторитет за съвършено описани образи като Йозеф К., които са уловени в капана на лабиринтите на бюрократичния апарат, тогаз собственикът на близкото капанче, Пепи, който през своя 20 годишен стаж беше видял всякаква сган и беше голям авторитет в този смисъл, често “диагностицираше“ - За "Тръстиката и компания Куентин Тарантино може спокойно ряпа да яде!"<br /><br />Тръстиката през това време беше познат само в кръга на квартала, в който живееше. Но, един ден, стана световно известен!<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Тръстиката по CNN</span><br /><br />Тръстиката на всички нас ни беше добре познат по своята суровост, но ми се струва, че по-възрастните не го взимаха много насериозно. Едни смятаха, че това са му лудите години, втори смятаха че ще свърши мъртъв в някоя зканавка, третите и най-многобройните не мислеха за него въобще и се трудеха да го игнорират.<br /><br />Учителите от школото за късо време стигнаха до заключението, че няма излизане на глава с него.<br /><br />Така Тръстиката реши да си избръсне главата, да облече тесни военни панталони, тиранти и пилотско яке и да се поздравява със Зиг Хайл.<br /><br />Това никой не го възприе като знак за опасност. От друга страна, всеки има право да се облича както иска, нали така?<br /><br />Беше през 1999 г., цели седем години преди правителството на Македония да плати рекламен спот по CNN, в който да презентира хубавините на нашата татковина.<br /><br />Въпреки че, в случая, ни споменаха с лошо, все пак излиза че лошата, и то в по-голяма степен лошата (а може би единствено лошата) реклама е реклама.<br /><br />Именно, новината по CNN сe състоеше в това, че Тръстиката and friends издраскали с графити пълни с антисемитски лозунги и пречупени кръстове старите Еврейски гробища в Битоля.<br /><br />Вдигна се голяма патардия. Надойдоха да снимат телевизии, хвърчаха осъдителни изяви изпълнени с декларации , проведоха се прес-конференции на много сдружения и организации. Македония като страна за пръв път беше спомената в много съобщения за антисемитизъм. А съвсем парадоксално, в Битоля нямаше евреи, нито пак Тръстиката беше виждал с просто око как изглежда евреин на живо. И покрай гръмогласниите реакции в обществеността, Тръстиката - тогавашен малолетен престъпник, беше помилван някак си, и не беше осъден на лишаване от свобода. Той и неговите другари бяха принудени да посещават специални курсове за превъзпитание, провеждани от няколко педагози/психолози.<br /><br />Това не помогна много. Тъй като Тръстиката не можда да намери евреи, а току-що беше обявен за неонацист, си намери народ и при това достатъчно многоброен, за да може връз него да излива омразата си. Гневът го насочи към ромското население от квартала Баир. Нападенията и малтретиранията, които вършеше върху Ромчетата толкова зачестиха, че накара Ромите сдружено да се организират и една нощ да тръгнат за обща разплата с Тръстиката и наци-скинхедите.<br /><br />Интервенцията на полицията попречи на насилието да ескалира - съобщиха местните медии.<br /><br />Вълната на полемика по повод оскверняването на Еврейските гробища, подемът на неонацизма както и появата на все по-голям брой на наци-скинхед групите, с месеци не стихваше. Имах възможност да се наслушам на много загрижени чичковци, социолози, психолози и разни обществени аналитици, които даваха собствено експертно мнение коя е причината за всичко това. Не бях съгласен почти с нищо. Първо, знаех че Тръстиката едва знаеше да чете. Второ, Тръстиката направи вандалски акт, който беше изтълкуван како антисемитски, въпреки че Тръстиката не знаеше дори приблизително какво значи това, нито пък имаше ясна представа кой е бил Адолф Хитлер.<br /><br />И трето, сетих се за неговия дядо - проклет старец, изваден като от приказка, който мразеше животните. Той често имаше навик да повтаря следните максими - "Хитлер да победеше, днес сите ке возехме мерцедеси!" или когато искаше на някого да се скара, "Такива като тебе внуче, Хитлер с чук по главата ги удряше!" както и никога до край дешифрираното - "Хитлер сгреши!"<br /><br />Значи, не съществуваше основно ниво на образование - никакви книги, брошури, материали, а не да говориме за интернет. Тръстиката единствено знаеше, че Хитлер е олицетворение на зло, че фашизмът и фашистката идеология се уеднаквява с крайно лошо, а той изведнъж поиска да стане лош и много зъл.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Тръстиката в ролята на лидер I</span><br /><br />Набързо след тоя инцидент около Тръстиката започват да се въртят много истории които прерастват в градски фолклор. Там се сбил, тук го гонили полицаи, по което се разбира, че не са успяли да го хванат.<br /><br />Същевременно неговото поведение стана още по-насилствено, тъй като никой не реагира да го смири, от което се получава впечатлението, а по-късно и мита, че полицията нищо не може да му стори. Става авторитет и с това, че се провъзгласява за водач на феновете на всички спортни тимове в града. Присъства на всички важни мачове, домакински или гостувания, където вее клубното шалче, обърнат към своите верни запалянковци, гордо пее фенските рефрени. Често принуждава другарите си да правят изстъпления и инциденти, а когато стане време да дойде да реагира полицията, той се появява като посредник, който ще омиротвори ситуацията. На еден финален хандбален мач неговите наци-скинхед приятели безпардонно вадят нацистко знаме, докато най-популярната поп-певица изпълнява националния химн. На другия ден повторно има голям брой реакции в медиите. Така си и остава.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Тръстиката като лидер II</span><br /><br />През критичната 2001 г. в Македония се водеше въоръжен конфликт. Но нас сега не ни интересува конфликтът, ами последиците от него, преди всичко намесата на антигероя на есето, Тръстиката.<br /><br />В последния ден на месец април, в навечерието на празника Първи май, медиите съобщават, че в засада на Шар Планина край с. Вейце е нападнат патрул на македонската полиция при което загиват и при това биват изклани седем нейни служители, всички родом от Битоля. В града завладява мрачна и мъчителна атмосфера, имената на загиналите постоянно се четат по ТВ и по радиото.<br /><br />Вечерта, Тръстиката, комуто се чини, му досади да бъде водач на спортните фенове, се появи в нова роля, в ролята на главен организатор на хайката, която предстоеше връз дюкяните, къщите и имотите на населението от албанска националност и македонците с мюсюлманско вероизповедание.<br /><br />Онова, което още същата вечер се разбра, беше и остана обществена тайна е, че Тръстиката беше главният организатор на целия поход. Той в себе си носеше т.н. списъче, което най-вероятно, ще си позволя да спекулирам, (по-късно се появиха и статии в някои печатни медии) му бяха съставили определени структури от МВР.<br /><br />Докато Тръстиката оперираше, т.н. "хора на реда" (Л.Ф. Селин), измежду тях имаше професори, доктори, адвокати, водопроводчици, присъстваха пред сградите, улиците, площадите и само нямо наблюдаваха всичко, което се случи. Големият магазин за бяла техника с мюсюлманско име Сабина беше погълнат от огнената стихия. Слушаха се единствено заповедите на Баксата, близък другар на Тръстиката.<br /><br />Баксата, махленски герой, дилър на кока (кока като кокаин, Баксата беше всъщност дилър на леки дроги, но имаше чувство за маркетинг) с неговите червени ферари гащета, с увиснало шкембе, щърбава усмивка, уговаряше всичките си приятели, които свареше обикаляйки пеш или с кола.<br /><br />"Да се събереме наши хора, които сме, и след това да удариме на жива сила."<br /><br />На академичен говор преведено това би звучало така - Баксата се опитваше да манифестира чертите на своя садистичен характер, да ги манифестира върху невинни съграждани, все със цел да предизвика тяхно масово изселване. За тая цел той на своя отговорност излезе с инициатива да се въоръжат с палки, щанги, метални шипове и останалия стрийт-кунг-фу реквизит, за да извършат след това нападение с масов бой на Албанци (евфемистично наречени жива сила), които идваха на пазарите два пъти седмично.<br /><br />Иронията, смешката, беше в това, че тия Албанци бяха всъщност Македонци от Мала Преспа (регион в Албания населен с македонско население) които бяха с малко по-тъмна кожа, по-неизряден изглед, продаваха албански коняк, спрейове за мухи и съвършено се вписваха в стереотипа за лошия Албанец.<br /><br />Вечерта беше дълга, и се развиваше дирижирана анархия или, или ако предпочитате меки думи, улични безредици. Всеки внимателен читател тук веднага би се запитал - А къде беше полицията през цялото това време? Полицията беше тук-там присъстваща, но полицаите просто се правеха, че не гледат, докато малолетници из центъра на града бутаха препълнени колички храна от минимаркета (за който се чу, че бил ограбен само затова, защото един от двамата бизнес партньори бил Албанец)<br /><br />Тръстиката и другарите му отнапред знаеха чии дюкяни или къщи трябва да се запалят. Когато списъчето не помагаше, насреща бяха фините съседи. Нали знаете, това са ония любезни домакини, с които се поздравявате всеки божи ден, ходите си на гости, на кафе и на сладко, а за празници понякога заедно правите скара. Изведнъж след това пристига разбесняла тълпа пред вашата къща, на която и е необходима ориентация от пиромански характер. Вие като примерен домакин, плюс това и голям патриот, любезно показвате с пръст - къщата на комшията е мюсюлманска и то гарантирано! палете я!<br /><br />Кой знае, може би не е проблемът в това, че е била мюсюлманска. Може би проблемът беше в това, че е изглеждало, че къщата на комшията е преголяма или е градена с крадени пари.<br /><br />Дълго време из града се преразказваше следния трагикомичен анекдот, който му се случи на организатора. След усилен разрушителен труд попаднали на възрастна брачна двойка, която не могли да дешифрират на чия националност принадлежи. На някой от тайфата на Тръстиката му текнала доста остроумна идея. Не е ли по-добре на уплашените до смърт старци да им поискаме лична карта, за да видим от коя националност са? Колко трагикомична ситуация, Тръстиката и другарите му не успяли да преценят по външния вид, защото не били мръсни както си ги представяха, и всичко, което им остана, беше да се опитат да ги легитимират.<br /><br />Лична карта не видяха, но тълпата се втурнала и започнала рутинно да ограбва.<br />Двамата старци ги били, чак докато един рядко добър и храбър човек не ги извлякъл от мешаницата и ги завел в току-що пристигналата линейка. Зад всяка запалена или лешоядски ограбена къща се появили и ровещи хора с пикапи, които прибирали всичко ценно, което намирали.<br /><br />Един пубер бил весел, защото си намерил видеоигра, но след това лично разказваше възбуден как Тръстиката му залепил възпитателен шамар, след което му държал кратка лекция как ние не сме като тях (подразбирайки Албанците) и че сме цивилизовани, и се различаваме и по това, че не крадем. Тая патриотична логика твърдеше, че е съвсем нормално и приемливо да запалиш нечия къща, да изпочупиш нечий дюкян, да претрепеш жив човек, но не и да крадеш. Такъв беше патриотичният кодекс на много хардкор патриоти през тая вечер.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Ролята на медиите</span><br /><br />Ах, тая телевизия. Колко е важна, нали? Като по обичай, по телевизията не казаха много. По-точно не така, както наистина се случи.<br /><br />По новините на държавната телевизия имаше съобщение, което говореше за безредици, но на края на изречението беше допълнено, че органите на реда успешно и навреме възстановяват контрола си. Дописникът, който се обаждаше от Битоля, неприкъснато дърдореше, докато на заден план въртяха снимка на Пожарната олдтаймерска кола (произведена през 1964 г. най-стара на Балканите, която чак до неотдавна беше в употреба) как гаси един от запалените дюкяни. Символиката беше повече от очевидна. Перфидна пропаганда, която имаше за цел да обясни - Да, има пожар, но ето - сега го гасиме.<br /><br />А дали беше наистина така?<br />Не бяха по-добри ни печатните медии. Един от най-тиражните всекидневници - “Вест“, на следващия ден така разказваше за събитията:<br /><br />На 30 април и първи май, в нощните часове, самоорганизирани, главно млади хора извършиха нападения върху петдесетина обекти, за които знаели или само предполагали че са на граждани от албанското малцинство. Унищожени са, ограбени, опожарени или до темел унищожени множество търговски обекти - магазини, кафенета, сладкарници и други дюкяни, както и жилищни сгради.<br /><br />Показателно, заглавието на новината гласеше “Терористите постигнаха целта си“.<br /><br /><div style="text-align: center;"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/1600/vest_teroristi.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/400/vest_teroristi.jpg" alt="" border="0" /></a><a style="color: rgb(0, 0, 153);" href="http://www.vest.com.mk/default.asp?id=5264&idg=1&idb=245&rubrika=Makedonija"><span style="font-size:100%;"><span style="font-family:arial;">Вест, </span></span><span style="color: rgb(0, 0, 0);font-family:Arial,Helvetica,sans-serif;font-size:100%;" >Година: 1 Број:245 Четврток 5/3/2001</span></a><br /><a href="http://www.vest.com.mk/default.asp?id=5264&idg=1&idb=245&rubrika=Makedonija">кликни тук за да видиш оригиналната новина</a><br /></div><br /><span style="font-weight: bold;">Сума сумарум на Кристалната нощ в Битоля</span><br /><br />Прогонените граждани от албанско етническо потекло няколко месеца по-късно (и при това най-големата част от тях) се върнаха в собствените си домове.<br /><br />Много фондове на международната общност великодушно им изплатиха понесените щети, и те днес без сериозни проблеми живеят и работят в града. От друга страна пък, важно е да се спомене, че Македонците, които бяха прогонени от западния дял на Македония, и до ден днешен имат статус на бежанци и са настанени в студентски общежития, са оставени сами на себе без никаква поддръжка от чужбина или от правителството. Тоя проблем все още се замита под килима, без особен интерес от страна на мейнстрийм медиите, и всичко това в името на лицемерната мултикултурна мода и на светите принципи на Охридският рамков договор.<br /><br />Участниците, които бяха преследвани по съдебен път, през 2002 г. бяха освободени с голяма амнистия.<br /><br /><span style="font-weight: bold;">Как свърши Тръстиката</span><br /><br />Тръстиката набързо след 2002 г. се ожени и стана собственик на заведение в което играеха билярд местните бабаити. След военната криза, повечето хора си помислиха, че Тръстиката се труди да си изгради имидж на сериозен гражданин. И наистина по всичко изглеждаше че беше така.<br /><br />Неговият опит, въпреки усилията, много бързо пропадна.<br /><br />Новина от телевизия А1 от 17.11.2002 най-добре говори за неуспеха на Тръстиката да се “реабилитира”.<br /><br />А1-ТВ, Като в добрите стари филми за гангстерските разплати на чикагските банди, снощи на Широк Сокак в Битоля в най-оживеното време, когато битолчани масово излизат на своето любимо стъргало, имаше стрелба при опит за междуособна пресметка.<br /><br />Критичното събитие се случи около 22 часа и 30 минути, когато охранителят на кафене Джовани - известният албанец Фати, който само преди месец и половина излезе от затвора (където бил поради нарушение на закона), при опит да се разплати с А.С. - по-познат като Тръстиката, употребил своя пистолет.<br /><br />И тоя път повторно се намесва Старият Тръстика.<br /><br />А1 - Според полицейски извори, вероятно, бащата на А.С. , Д.Б. - Старият Тръстика, веднага след инцидента дошъл на мястото на събитието, носейки ръчна граната и искал да раздаде собствено правосъдие като част от разчистването на сметки, което трае вече дълго време, а полицията го арестувала.<br /><br />Само месец- два след тоя инцидент, според думите на неговите приятели, събрани са му всички наказателни дела, след което е експресно съден и осъден на излежаване на три години и половина. Структурите, по всичко изглежда, нямаха повече полза от услугите на Тръстиката.<br /><br />Тръстиката изведнъж стана за тях опасност и закана за обществения ред. Още докато лежеше в ареста в Битоля, той подаде искане да не лежи в държавния затвор в Идризово в Скопие поради страх от евентуално отмъщение от албанските затворници. С оглед на това какви са обстоятелствата, според най-новите съобщения на медиите за инцидентите, които постояно се случват в тях, не би било изненада да се чуе, че един хубав ден Тръстиката се е обесил.<br /><br />Все пак, ония които добре го познават, твърдят че сега на Тръстиката и в затвора не му е толкова лошо. Привилегирован е по отношение на другите затворници за много работи. Връх на привилегиите е това, че за всеки по-важен спортен мач, полицейска кола помпозно го докарва да вика за своя любим градски отбор.<br /><br /><span style="font-style: italic;">Авторът е Александър Букарски, според мен най-талантливият млад прозаик на Македония. Добре е да бъде </span><a style="font-style: italic;" href="http://crticka.blogspot.com/2006/11/blog-post_528.html">четен в оригинал</a><span style="font-style: italic;"> защото ми е много трудно да предавам нюансите на езика му..</span>Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1163099929110132802006-11-09T19:58:00.000+02:002006-11-09T23:48:23.106+02:00Марко Петрушевски: Един гневен млад мъж - поезия<div style="text-align: center;"><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/1600/marko.petrusevski.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/400/marko.petrusevski.jpg" alt="" border="0" /></a><br /><span style="font-style: italic;">Марко Петрушевски</span><br /></div><p><span style="font-weight: bold;">ДИЛЕМА</span><br /><br />най-после се научих<br />да преболедувам<br />едни девойки<br />в кревата на други<br />а тях да ги изхвърлям<br />като ми зараснат раните<br /><br />и си снижих собствените стандарти<br />научих се да живея<br />ден за ден<br /><br />и се научих<br />да съм тъжен отвътре<br />а да бъда щастлив<br />отвън<br /><br />само не знам<br />дали е това<br />напредък<br />или деградация<br /><br /><br /><span style="font-weight: bold;">МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМА</span><br /><br />Смъртта носи<br />черна одежда<br />и лицето и не можеш<br />да видиш<br />в ръката държи<br />коса, която блести<br />и с която касапи<br />телата на живите<br />и им взема душите<br />безмилостно<br /><br />И Животът носи<br />черна одежда<br />и лицето му<br />колкото и да се опитваш,<br />не можеш<br />да го видиш<br /><br />в ръката държи<br />коса<br />която касапи<br />телата на живите<br />и им взима душите<br />еднакво<br />безмилостно.<br /><br />разлика<br />има само една -<br />Животът,<br />по необходимост,<br />знае и да претрепва.</p><p><br /></p><p><span style="font-weight: bold;">МОГА ДА ГОВОРЯ</span><br /><br />мълча,<br />а мога да говоря,<br />мога дори и<br />да бъда<br />брилянтен събеседник,<br />духовит,<br />интересен,<br />разновиден,<br />блестящ<br />но, реших да мълча<br /><br />това е моята реч<br />тази вечер</p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ПРОТИВОТРОВА</span><br /><br />дъхът ми смърди на тебе<br /><br />ще се наям с чесън<br />за да<br />неутрализирам<br />смрадта</p><p><br /><span style="font-weight: bold;">БЛИЗОСТ</span><br /><br />аз и моята девойка<br />лежахме<br />впити<br />в полумрака,<br />погледът ми падна<br />връз моята гола нога<br />но, ми се стори<br />като да е нейната<br />па си помислих:<br />колко е хубава!</p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЛЮБОВТА</span><br /><br />понякога любовта е<br />най-голямото удоволствие<br />а понякога е<br />дълбока,<br />дълбока болка<br /><br />и в двата случая,<br />стенеме<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ГОДИШНИ ВРЕМЕНА</span><br /><br />обичам есента,<br />гъделичкаш ме със сухи листа<br /><br />обичам зимата,<br />милваш ме нежно със сняг<br /><br />обичам пролетта,<br />слагаш ми цветя в косата<br /><br />а обожавам лятото<br />не ми правиш нищо,<br />ама носиш бикини<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">МАЛКА ПАУЗА</span><br /><br />Ти си най-доброто нещо<br />в моя живот<br />през последните две години,<br />а все пак мило ми е,<br />че отиде на гости при баба ти<br />в Кавадарци<br />цели пет дни<br /><br />бяхме неразделни<br />но добре ни дойде<br />тая малка пауза<br />да не се заситиме<br />на връзката си,<br />да не си станем досадни<br />да си починем един от друг<br /><br />през тая малка пауза<br />не се бръснех<br />въобще<br />и не гледах какво обличам<br />и се напих три пъти<br />и спах с една колежка<br /><br />сега,<br />когато се върна<br />повече ще се обичаме<br />ако остане тайна за тебе<br />тази мала пауза<br /><br />а утре още повече<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ЕТАПИ</span><br /><br />във фиатчето на дядо ми<br />моите родители,<br />дечко и девойка все още,<br />споили ги любовта и страстта<br />и така на света<br />дойдох аз<br /><br />на креветът в спалнята<br />татко ми и майка ми<br />вършели своите брачни задължения<br />и - ето го моят по-малък брат<br /><br />мене и брат ми ни изпратиха<br />при баба<br />а татко ми<br />я оплодил майка ми<br />още веднъж<br />защо тя искала и девойче<br /><br />набързо след раждането<br />на моята сестра,<br />моите родители<br />купиха видео</p><p><br /><span style="font-weight: bold;">СИЛАТА НА ВОЛЯТА</span><br /><br />Трябва да си<br />с особено твърд характер<br />в такъв<br />прекрасен, слънчев ден<br />да останеш<br />малодушен<br />и сив<br /><br />горд съм<br />от себе си<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ПОКАНА ЗА ИЗЛИЗАНЕ </span><br /><br />Аз съм педал,<br />моята уста е педал<br />моите зъби се педали<br />всички до един<br />и ръцете ми са педали<br />особено лявата<br />и нозете ми са педали,<br />новите обувки,<br />връзките на новите обувки<br />и гьонът<br />са - педал до педал<br /><br />Но, и ти, мила моя,<br />признай<br />айде признай<br />педал си.<br />тая твоя<br />срамежлива усмивка<br />е педал<br />и тия зелени очи<br />с двоумение пълни<br />са педал<br />и сега, преди малко<br />когато<br />прекара ръка из косата си,<br />тоя жест беше педал,<br />твоят врат е педал<br />и костите на врата<br />и фустанът<br />твоите нозе,<br />върховете на твоите палци<br />- всичко това са педали<br /><br />А тази нощ,<br />тази скопска нощ,<br />мила моя,<br />е един<br />натъртен<br />червен<br />и влажен<br />гъз<br />която<br />само нас<br />ни чака<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">АВТОКРИТИКА</span><br /><br />Още веднъж<br />си препрочетох<br />всичките стихотворения<br /><br />и - повторно същото заключение<br />най-искрените между тях са най-лоши<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ОТВРАТИТЕЛЕН СЛЕДОБЕД</span><br /><br />да бях наркоман,<br />през тоя отвратителен следобед<br />щях да свръхдозирам<br /><br />ама не съм наркоман,<br />затова<br />ще свръхпатетизирам<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ГОЛ</span><br /><br />докато стоя<br />съвсем гол<br />на дожда<br />схващам че<br />моята искреност е<br />оръжие<br />во чуждите ръце<br /></p><p><br /><span style="font-weight: bold;">ЧАКАТЕ, А!?</span><br /><br />преди неколко вечери,<br />влизам в "New Age"<br />сядам на масата, поръчвам пиячка<br />и чакам<br />чакам да се случи нещо<br />гледам наоколо<br />много хора<br />също како мене<br />седят и си пият<br />пиячката<br />и чакат,<br />чакат да се случи нещо<br />и вие<br />които четате тая поема<br />чакате да се случи нещо<br />в неа.<br />търсите нещо<br />нещо особено,<br />да ви възбуди, да ве удари.<br />веднага ще ви кажа,<br />залудо чакате<br />нищо няма да се случи в тая поема.<br />усмихвате се,<br />не ми вярвате,<br />си казвате,<br />лъже<br />и продължавате да четете.<br />ама вярвайте,<br />казвам ви истината,<br />в тая песен<br />нема да се случи нищо<br />нищо няма да се случи,<br />не чакайте,<br />не губете време,<br />хвърлете книгата.<br />но, не - вие сте упорити,<br />прехвърляте<br />единия крак върху другия,<br />обръщате страницата<br />и продължавате да четете<br />и продължавате да чакате<br />да се случи нещо в тая поема.<br />и се опирате на вашия<br />читателски опит,<br />щом продължава,<br />си мислите,<br />на края трябва да има нещо бурно,<br />некой обрат<br />който ще ни изпълни,<br />ще ни даде интелектуално удоволствие<br />и ще оправдае досегашното чакане.<br />...ще бъдем упорити<br />нали и Омир<br />изброява корабите<br />на кой знае колко страници<br />и после<br />цап! - акция!<br />ама хора, ви казвам<br />напразно ви харча времето<br />няма потреба да чакате повеке,<br />да посвещавате време<br />на тази поема.<br />ето, ще бъда искрен<br />нямам вдъхновение вече дълго време<br />и така, без връзка,<br />без да имам какво да кажа<br />седнах да пиша<br />защото няма нищо интересно по телевизията,<br />а навън вали.<br />не чакайте, нищо няма да се случи<br />в тая поема<br />нищо!<br />ама баш нищо!<br />гледам ви, гледам ви<br />вече ставате нестърпеливи<br />пушачите нервозно палят цигари<br />непушачите тропкат с пръстите<br />по подлакътника на фотьойла<br />почвате да негодувате<br />да се ядосвате<br />па айде,<br />време е да се случи нещо<br />поетът малко прекали,<br />трябва да побърза<br />но всепак<br />млад е и неопитен,<br />ще бъдем търпеливи<br />и толерантни,<br />където и да е,<br />ще се случи нещо.<br />мислите че сте<br />костеливи орехи?!<br />айде да видиме<br />кой е по-голям инат -<br />аз или вие?<br />чакайте до утре,<br />чакайте до когато искате!<br />дали ми дреме<br />а вие отвръщате гласно<br />па как така?!<br />како дали ми дреме?!<br />ние сме си платили,<br />няма вече да те толерираме<br />доста ни беше чакането!<br />айде,<br />направи да се случи нещо!<br />спешно!<br />е, няма!<br />няма!<br />напук няма!<br />защото ми е позволено - няма!<br />няма забава за вас<br />в тая песен,<br />копелета импотентни<br />няма дълабока поука<br />кучки фригидни! без обиди, пикльо такъв!<br />и искаме екшън<br />или...<br />какво бе - или?<br />мислите че ви се плаша?!<br />наааа! можете само да ми го хванете!<br />не ви го давам онова<br />което търсите от мене<br />не си го продавам<br />евтино гъза<br />трошете си главите, хора с празни животи<br />няма да се случи<br />нищо -<br />и точка.<br /><br />Ей, не ми се вярва<br />още чакат...</p><p><br /></p><p><span style="font-weight: bold;">РАБОТИТЕ В МОЯ ДЖОБ</span><br /><br />В левия джоб<br />имам<br />50 денара,<br />употребен кино-билет,<br />парче хартия<br />със записан телефон<br />от некой си Стефан<br />който сега не ми теква кой е,<br />имам едно малко моливче,<br />ключ от дома<br />с ключодържател във формата на автомобил,<br />ключ от баба ми,<br />снимка на Ана<br />и пакетче дъвки<br /><br />В десния джоб<br />имам един кондом<br />който за жалост,<br />никак да го употребя<br />гратис за вечерта<br />половин джоинт,<br />имам обвивка от шоколад на намачкана на топче,<br />някакви трохички,<br />стар джобен часовник без каишка<br />червено ластиче<br />и седем семки<br /><br />а ти?<br />какво имаш ти?<br />утре ставаш на<br />двадесет и три.<br /></p><p>Отдолу можете да прочетете оригиналните текстове... Прочетете ги - поезията винаги звучи по-добре в оригинал ;-)<br /></p><p style="font-weight: bold; font-style: italic;"></p><blockquote><p style="font-weight: bold; font-style: italic;">ДИЛЕМА</p> <p style="font-style: italic;">најпосле научив<br />да преболувам<br />едни девојки<br />во креветот на други<br />а нив да ги фрлам<br />откако ќе ми зацелат раните</p> <p style="font-style: italic;">и ги снижив сопствените стандарди<br />научив да живеам<br />ден за ден</p> <p style="font-style: italic;">и научив<br />иако тажен одвнатре<br />да бидам среќен<br />однадвор</p> <p style="font-style: italic;">само не знам<br />дали е тоа<br />напредок<br />или назадување</p> <p style="font-style: italic;">останатото утре, бегам у кревет.</p><br /><p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМОТ</span></p> <p style="font-style: italic;">Смртта носи<br />црна одежда<br />и лицето не можеш<br />да и го видиш<br />во раката држи<br />коса што сјае<br />ги касапи<br />телата на живите<br />и им ги зема душите<br />безмилосно</p> <p style="font-style: italic;">И Животот носи<br />црна одежда<br />и лицето<br />колку и да се обидуваш,<br />не можеш<br />да му го видиш</p> <p style="font-style: italic;">во раката држи<br />коса што сјае<br />ги касапи<br />телата на живите<br />и им ги зема душите<br />подеднакво<br />безмилосно.</p> <p style="font-style: italic;">разлика<br />има само една<br />Животот,<br />по потреба,<br />знае и да степува.</p> <p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> МОЖАМ ДА ЗБОРУВАМ</span></p> <p style="font-style: italic;">молчам,<br />а можам да зборувам,<br />можам дури и<br />да бидам<br />брилијантен соговорник,<br />духовит,<br />интересен,<br />разновиден,<br />луциден<br />но, решив да молчам</p> <p style="font-style: italic;">тоа е мојот збор<br />за вечерва</p><br /><p style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;"> ПРОТИВОТРОВ</span></p> <p style="font-style: italic;">здивот ми смрди на тебе</p> <p style="font-style: italic;">ќе се најадам лук<br />за да ја<br />неутрализирам<br />реата</p> <p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> БЛИСКОСТ</span></p> <p style="font-style: italic;">јас и мојата девојка<br />лежевме<br />припиени</p> <p style="font-style: italic;">во полумракот,<br />погледот ми падна<br />врз мојата гола нога<br />но, ми се стори<br />како да е нејзина<br />па си помислив:<br />колку е убава!</p> <p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЉУБОВТА</span></p> <p style="font-style: italic;">некогаш љубовта е<br />најголемото задоволство<br />а некогаш е<br />длабока<br />длабока болка</p> <p style="font-style: italic;">во двата случаја,<br />стенкаме</p><br /><p style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;"> ГОДИШНИ ВРЕМИЊА</span></p> <p style="font-style: italic;">сакам есен<br />ме скокоткаш со суви лисја</p> <p style="font-style: italic;">сакам зима<br />ме милуваш нежно со снег</p> <p style="font-style: italic;">сакам пролет<br />ми ставаш цветови во косата</p> <p style="font-style: italic;">а лето обожавам<br />не ми правиш ништо,<br />ама носиш бикини</p> <p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> МАЛА ПАУЗА</span></p> <p style="font-style: italic;">Ти си најдоброто нешто<br />во мојот живот<br />последниве две години,<br />а сепак мило ми е<br />што отиде кај баба ти<br />во КАвадарци<br />цели пет дена</p> <p style="font-style: italic;">бевме неразделни<br />па добро ни дојде<br />оваа мала пауза<br />да не се заситиме<br />од врската<br />да не си станеме напорни<br />да се одмориме еден од друг</p> <p style="font-style: italic;">оваа мала пауза<br />не се бричев<br />воопшто<br />и не гледав што облекувам<br />и се испијанив трипати<br />и спиев со една колешка</p> <p style="font-style: italic;">сега,<br />кога се врати<br />повеќе ќе се сакаме<br />ако остане тајна за тебе<br />оваа мала пауза</p> <p style="font-style: italic;">утре поише</p><br /><p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> ЕТАПИ</span></p> <p style="font-style: italic;">во фиќото на дедо ми<br />моите родители,<br />дечко и девојка сеуште,<br />ги споила љубов и страст<br />и така на светот<br />дојдов јас</p> <p style="font-style: italic;">на креветот во спалната<br />татко ми и мајка ми<br />ја вршеле својата брачна должност<br />и - ете го мојот помал брат</p> <p style="font-style: italic;">мене и брат ми не испратиле<br />кај баба<br />па татко ми<br />ја оплодил мајка ми<br />уште еднаш<br />зашто таа сакала и девојче</p> <p style="font-style: italic;">набрзо по раѓањето<br />на мојата сестра,<br />моите родители<br />купија видео</p><br /><p style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;"> МОЌТА НА ВОЉАТА</span></p> <p style="font-style: italic;">Треба да си<br />посебно цврст карактер<br />за на ваков<br />прекрасен, сончев ден<br />да останеш<br />малодушен<br />и сив</p> <p style="font-style: italic;">горд сум<br />на себе</p> <p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> ПОКАНА ЗА ИЗЛЕГУВАЊЕ</span></p> <p style="font-style: italic;">Јас сум педер,<br />мојата уста е педер<br />моите заби се педер<br />сите до еден<br />и рацеве се педер<br />особено левата<br />и нозеве се педер,<br />новите чевли,<br />врвките на новите чевли<br />и ѓонот<br />се-педер до педер</p> <p style="font-style: italic;">Но, и ти, мила моја,<br />признај<br />ајде признај<br />педер си.<br />таа твоја<br />срамежлива насмевка<br />е педер<br />и тие зелени очи<br />двоумење полни<br />се педер<br />и сега, пред малку<br />кога<br />помина со раката низ косата,<br />тој гест беше педер,<br />твојот врат е педер<br />и коските на вратот<br />и фустанот<br />твоите нозе,<br />врвовите на твоите палци<br />- се се тоа педери</p> <p style="font-style: italic;">А оваа ноќ,<br />оваа скопска ноќ,<br />мила моја,<br />е еден<br />натртен<br />црвен<br />влажен<br />чмар<br />што чека<br />само на нас</p><br /><p style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;"> АВТОКРИТИКА</span></p> <p style="font-style: italic;">Уште еднаш<br />ги прочитав<br />сите свои песни</p> <p style="font-style: italic;">и - повторно истиот заклучок<br />најискрените меѓу нив се најлоши</p> <p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> ОДВРАТНО ПОПЛАДНЕ</span></p> <p style="font-style: italic;">да бев наркоман,<br />ова одвратно попладне<br />ќе овердозирав</p> <p style="font-style: italic;">ама не сум наркоман,<br />затоа<br />ќе оверпатетизирам</p> <p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;"> ГОЛ</span></p> <p style="font-style: italic;">додека стојам<br />сосема гол<br />на дождот<br />сфаќам дека<br />мојата искреност е<br />оружје<br />во туѓите раце</p><br /><p style="font-style: italic;"><span style="font-weight: bold;"> ЧЕКАТЕ, А!?</span></p> <p style="font-style: italic;">пред некоја вечер,<br />влегувам во \"New Age\"<br />седнувам на маса, порачувам пијачка<br />и чекам<br />чекам да се случи нешто<br />гледам наоколу<br />многу луѓе<br />исто како мене<br />седат и ја пијат<br />својата пијачка<br />и чекаат<br />чекаат да се случи нешто<br />и вие<br />што ја читате оваа песна<br />чекате да се случи нешто<br />во неа.<br />барате нешто<br />нешто посебно,<br />да ве возбуди, да ве удри.<br />веднаш ќе ви кажам,<br />залудно чекате<br />ништо нема да се случи во оваа песна.<br />се смешкате,<br />не ми верувате,<br />си велите,<br />лаже<br />и продолжувате да читате.<br />ама верувајте,<br />ви ја кажувам вистината,<br />во оваа песна<br />нема да се случи ништо<br />ништо нема да се случи,<br />не чекајте,<br />не губете време,<br />фрлете ја книгава.<br />но, не - вие сте упорни,<br />ја префрлувате<br />едната нога преку другата,<br />ја вртите страницата<br />и продолжувате да читате<br />и продолжувате да чекате<br />да се случи нешто во оваа песна.<br />се потпирате на вашето<br />читателско искуство,<br />штом одолговлекува,<br />си размислувате,<br />на крај мора да има нешто бурно,<br />некој пресврт<br />што ќе не исполни,<br />ќе ни даде интелектуално задоволство<br />и ќе го оправда досегашното чекање.</p><span style="font-style: italic;">...ќе бидеме упорни</span><br /><span style="font-style: italic;">најпосле и Хомер</span><br /><span style="font-style: italic;">ги набројува корабите</span><br /><span style="font-style: italic;">на којзнае колку страници</span><br /><span style="font-style: italic;">и после</span><br /><span style="font-style: italic;">цап! - акција!</span><br /><span style="font-style: italic;">ама луѓе, ви кажувам</span><br /><span style="font-style: italic;">џабе ви го арчам времето</span><br /><span style="font-style: italic;">нема потреба да чекате повеќе,</span><br /><span style="font-style: italic;">да и посветувате време</span><br /><span style="font-style: italic;">на оваа песна.</span><br /><span style="font-style: italic;">еве, ќе бидам искрен</span><br /><span style="font-style: italic;">немам инспирација веќе долго време</span><br /><span style="font-style: italic;">и така, без врска,</span><br /><span style="font-style: italic;">без да имам што да кажам</span><br /><span style="font-style: italic;">седнав да пишувам</span><br /><span style="font-style: italic;">зашто нема ништо интересно на телевизија,</span><br /><span style="font-style: italic;">а надвор врне.</span><br /><span style="font-style: italic;">не чекајте, ништо нема да се случи</span><br /><span style="font-style: italic;">во оваа песна</span><br /><span style="font-style: italic;">ништо!</span><br /><span style="font-style: italic;">ама баш ништо!</span><br /><span style="font-style: italic;">ве гледам, ве гледам</span><br /><span style="font-style: italic;">веќе станувате нестрпливи</span><br /><span style="font-style: italic;">пушачите нервозно палат цигари</span><br /><span style="font-style: italic;">непушачите тропкаат со прстите</span><br /><span style="font-style: italic;">по потпирачот на фотељата</span><br /><span style="font-style: italic;">почнувате да негодувате</span><br /><span style="font-style: italic;">да се лутите</span><br /><span style="font-style: italic;">па ајде,</span><br /><span style="font-style: italic;">време е да се случи нешто</span><br /><span style="font-style: italic;">поетов малку претера,</span><br /><span style="font-style: italic;">треба да побрза</span><br /><span style="font-style: italic;">но сепак</span><br /><span style="font-style: italic;">млад е и неискусен,</span><br /><span style="font-style: italic;">ќе бидеме трпеливи</span><br /><span style="font-style: italic;">и толерантни,</span><br /><span style="font-style: italic;">кај и да е,</span><br /><span style="font-style: italic;">ќе се случи нешто.</span><br /><span style="font-style: italic;">мислите дека сте</span><br /><span style="font-style: italic;">цврсти ореви?!</span><br /><span style="font-style: italic;">ајде да видиме</span><br /><span style="font-style: italic;">кој е поголем инаетчија -</span><br /><span style="font-style: italic;">јас или вие?</span><br /><span style="font-style: italic;">чекајте до утре,</span><br /><span style="font-style: italic;">чекајте до кога сакате!</span><br /><span style="font-style: italic;">што ми е гајле</span><br /><span style="font-style: italic;">а вие возвраќате гласно</span><br /><span style="font-style: italic;">па како така?!</span><br /><span style="font-style: italic;">како што ми е гајле?!</span><br /><span style="font-style: italic;">ние сме платиле,</span><br /><span style="font-style: italic;">нема веќе да те толерираме</span><br /><span style="font-style: italic;">дста ни беше чекање!</span><br /><span style="font-style: italic;">ајде,</span><br /><br /><span style="font-style: italic;">направи да се случи нешто!</span><br /><span style="font-style: italic;">под итно!</span><br /><span style="font-style: italic;">е, нема!</span><br /><span style="font-style: italic;">нема!</span><br /><span style="font-style: italic;">за инает нема!</span><br /><span style="font-style: italic;">зашто ми се може нема!</span><br /><span style="font-style: italic;">нема забава за вас</span><br /><span style="font-style: italic;">во оваа песна,</span><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;"> копилиња импотентни</span><br /><span style="font-style: italic;">нема длабока поента</span><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;"> кучки фригидни!</span><span style="font-style: italic;">без навреди, мочко еден!</span><br /><span style="font-style: italic;">и сакаме акција</span><br /><span style="font-style: italic;">или...</span><br /><span style="font-style: italic;">што бе или?</span><br /><span style="font-style: italic;">мислите ви се плашам?!</span><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;"> наааа!</span><span style="font-style: italic;">можете само да ми се </span><span style="font-weight: bold; font-style: italic;"> фатите!</span><br /><span style="font-style: italic;">не ви го давам она</span><br /><span style="font-style: italic;">што го барате од мене</span><br /><span style="font-style: italic;">не го продавам</span><br /><span style="font-style: italic;">газот ефтино</span><br /><span style="font-style: italic;">кршете глава лие луѓе со празни животи</span><br /><span style="font-style: italic;">нема да се случи</span><br /><span style="font-style: italic;">ништо -</span><br /><span style="font-style: italic;">и точка. </span><p style="font-style: italic;">Еј, не ми се верува<br />уште чекаат...</p><br /><p style="font-style: italic;"> <span style="font-weight: bold;">РАБОТИТЕ ВО МОЈОТ ЏЕБ</span></p> <p style="font-style: italic;">Во левиот џеб<br />ја имам<br />50 денари,<br />употребен кино-билет,<br />парче хартија<br />со запишан телефон<br />од некој Стефан<br />што сега не ми текнува кој е,<br />имам едно мало моливче,<br />клуч од дома<br />со привезок во форма на автомобил,<br />клуч од кај баба ми,<br />слика на Ана<br />и пакетче мастики</p> <p style="font-style: italic;">Во десниот џеб<br />јас имам еден кондом<br />што за жал,<br />никако да го употребам<br />гратис за вечер<br />пола џоинт,<br />имам стуткана обвивка од чоколадо,<br />некои трошки,<br />стар џепен часовник без каивче<br />црвено ластиче<br />и седум семки</p> <p style="font-style: italic;">а ти?<br />што имаш ти?<br />утре полниш<br />дваесет и три.</p><br /><span style="font-style: italic;">Биография: Сигурен съм, че ще я разберете и така<br /></span><div align="justify"> <p>Марко Петрушевски е роден 1976 година во Скопје. Апсолвент е на Филолошкиот факултет во Скопје на Катедрата за општа и компаративна книжевност. </p> <p>Досега ја има објавено книгата: <strong>Еден збунет млад човек</strong> (2001), за која ја добил годишната награда за најдобра поетска дебитантска книга - Студентски збор. Живее и работи во Скопје.</p> </div><a href="http://antipunkt.blogspot.com">Ивица Антевски</a> ми помогна с превода на няколко завързани думички ;-)<br /></blockquote><p style="font-style: italic;"></p>Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1160432003987431742006-10-10T01:11:00.000+03:002006-10-10T01:35:48.250+03:00Видео: Йовано, ЙованкеСтранно....<br /><br /><object height="350" width="425"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/It99TbKOMZg"><param name="wmode" value="transparent"><embed src="http://www.youtube.com/v/It99TbKOMZg" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" height="350" width="425"></embed></object><br /><br />Комерсиално, смешно и исторически неверна визия...<br /><br /><object width="425" height="350"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/BYnS6YBP_w0"></param><param name="wmode" value="transparent"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/BYnS6YBP_w0" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"></embed></object><br /><br />С ентусиазъм...<br /><br /><object width="425" height="350"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/tU_dHZdqJXE"></param><param name="wmode" value="transparent"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/tU_dHZdqJXE" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"></embed></object><br /><br />И изглежда пак първите, ама не съм много сигурен..<br /><br /><object width="425" height="350"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/N9ChA_h0AUg"></param><param name="wmode" value="transparent"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/N9ChA_h0AUg" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"></embed></object><br /><br />И още едно видео, което не знам как да вкарам тука, така че кликайте на линка и го гледайте на другия сайт<br /><br /><a href="http://www.bulgariancds.com/c/sl-e/p-l/sid-1598/t-wmv/nikolina-chakyrdykova-jovano-jovanke.html">http://www.bulgariancds.com/c/sl-e/p-l/sid-1598/t-wmv/nikolina-chakyrdykova-jovano-jovanke.html</a><br /><br />Ако не сте с Интернет Експлорър като мене, ще ви излезне егати якото съобщение:<br /><br />"Vashiat brauzyr ne e Internet Explorer za Windows po tazi prichina mostrata shte byde vyzproizvedena ot vynshen multimedien pleyr, naprimer WinAmp."<br />Обичам ви, момчета..<br /><br />И Влатко Стефановски - не е Йовано Йованке, ама пак е яко парче..<br /><br /><object width="425" height="350"><param name="movie" value="http://www.youtube.com/v/R2mt_hSdWd0"></param><param name="wmode" value="transparent"></param><embed src="http://www.youtube.com/v/R2mt_hSdWd0" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"></embed></object>Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1160269698008513092006-10-08T04:07:00.000+03:002006-10-08T04:08:25.326+03:00в-к Вест: Фатален секс с битолчанки<span style=";font-family:Arial,Helvetica,sans-serif;font-size:78%;" ><span style="font-style: italic;font-size:100%;" >Балада за сексуалния живот в западната съседка...</span><br />(за който не разбира македонски, мързи ме да превеждам)<br /><br />ЉУБОВНИ ИГРИ И ПРЕДИГРИ КАЈ ХЕРАКЛЕА ВО БОТИЛА </span><br /> <span style=";font-family:Arial,Helvetica,sans-serif;font-size:85%;" ><b>Фатален секс со битолчанки</b></span><br /> <span style=";font-family:Arial,Helvetica,sans-serif;font-size:85%;" >"Погодил салам мајсторка. Го обработила до смрт", коментираат битолчани за смртта на 68-годишниот доктор хоемопат Фаршид Мавадат кој пред три дена беше најден мртво во автомобил кај Сива вода близу Хераклеа, омиленото место на битолските швалери</span><br /> <p align="justify"> <span style=";font-family:Arial,Helvetica,sans-serif;font-size:85%;" > Настанот што се случи пред неколку дена во ,,Сива вода" во во близина на Хераклеа секој со своја верзија го прераскажува во битолските кулоари. Коментарите се најразлични, од негирање, па се до одобрување, од гнасење, па се до восхит. За слатката смрт на докторот, по потекло иранец, но државјанин на Австрија Фаршид Мавадат некои велат дека подобра смрт и не можел да избере - на 68 години умерел во прегратките на двојно помлада медицинска сестра од Битола, во мигови на страст и сласт. Други пак се згрозени и настанот кој деновиве е главна тема во битолската чаршија малициозно го коментираат. "Погодил салам мајсторка. Го обработила до смрт" или "наместо да ја оправа Болницата, тој ја оправал сестрата".<br />,,Сива вода" е најомиленото место за тајни љубовни средби на битолчани. Тука катадневнодневно и секоја ноќ започнуваат и завршуваат илјадници воздишки, љубовни игри и предигри, започнуваат и завршуваат голем број љубовни врски и авантури. Надвор од градската врева и бучава, но не и од минувачи, месноста ,,Сива вода" заљубените двојки ја одбраа како поскришна, неосветлена и побезбедна локација за секс авантура, веројатно поради близината на Античкиот локалитет во кој има чуварска служба, а во доцните часови е посетуван и од патролни полициски служби. Во вечерните часови на неколкуте ширинки и патчиња во месноста се бара секс-плац повеќе. Велат, се случувало да дојде и до расправии за место поради лошо паркирање, а не ретко се причекувало да се испразни место. На шега, еден повозрасен битолчанец, кој исто така редовно го користел ова место за тајни љубовни сеанси, вели дека многупати досега бил доведен во таква ситуација да појде и да му тропне на некој од љубовџиите и да побара да ја завршат побрзо работата за да не се прават редови од чекачи и за да не кружат по неасфалтираните патчиња и да си ги кршат колите. ,,По некогаш, вели тој, принудени сме да паркираме на места каде што постои ризик од заглавување или од евентуално пропаѓање во каналот. Честопати во обидот да пронајдеме место трошиме многу гориво, вртејќи по неколкупати наоколу со надеж дека ќе се ослободи некое место, и на крај сме принудени да бараме место на сосема други локации", раскажува средовечниот битолчанец, кој сака да остане анонимен бидејќи, како што самиот вели, има совршен брак и прекрасни деца, но дека излетите од бракот и авантурите со помлади девојки му даваат голема енергија и волја за работа. ,,На тој начин си ги полнам батериите. Наредниот ден по секоја авантура сум исполнет со живот, со радост и со желба за работа. Се чувствувам како нов", вели нашиот анонимен соговорник, кој се присети на една интересна случка. "Една вечер, зад мојот автомобил се паркира лада. Ние речиси бевме при крај, но, за да не ги прекинуваме одлучивме да причекаме. Чекавме, чекавме, ама тие многу ја издолжија работата. Одлучив да им сигнализирам со штоповите, но ништо од тоа. Потоа го стартував моторот, но и од тоа ништо. На крајот, одлучив да излезам од автомобилот и да го замолам да ме одблокира, иако се плашев да не бидам препознат. Си ставив капа и наочари и му тропнав на стаклото. Го подотвори прозорецот и ме слушна што му реков. Но, возилото не му палеше и покрај тоа што подолго време упорно верглаше. Кога конечно сфати дека нема шанси да го запали, излезе за да го турка, но не можеше да го помрдни од местото ни за сантиметар. На помош му дојде партнерката, но ни заедно не можеа да го поттурнат возилото. Видов-невидов им се придружив и јас. Но, ни мојата помош не беше доволна, па ја повикав и партнерката. Четворицата едвај успеавме да го истуркаме возилото кон надолнината и да се деблокираме. Потоа партнерката ми рече дека ете и се случи и тоа - заедно да туркаат возило со колешка со која со години не сакаат да се видат. И двете се во брак, но и двете си прават излети", ја завршува својата приказна нашиот соговорник.<br />Битолските полицајци кои патролираат околу локалитетот Хераклеа раскажуваат еден куп интересни случки со битолските љубовџии. "Многу често наидуваме на познати луѓе и гледаме некако да ја извадиме незгоната ситуација", велат полицајците. Еден од нив вели дека во близината на Сива вода, при редовна контрола, сопатничката во автомобилот кој што го застанал за контрола во почетокот упорно одбивала да се легитимира за да не биде препозната. Но, по упорното инсистирање на полицаецот, таа срамежливо му соопштила дека е, како што самата рекла, ,,службено лице", но не на должност, туку во недозволена прошетка. Откако полицаецот сфатил дека госпоѓата му е колешка, и откако во темнината сепак ја препознал, се повлекол. ,,Во една прилика, се разбира сосема случјно, забележав дека кон местото за тие работи, каде што веќе замина една швалерска двојка, која што мене ми беше многу добро позната, сакаше да се упати друга двојка. Но, се сетив дека ќе се случи невидена драма бидејќи втората швалерска двојка беа всушност мажот на жената и жената на мажот од претходната двојка која заминаа во тој правец. За да спречам разводи, второто возило го застанав и на возачот му реков да не оди во тој правец бидејќи натаму има заглавено шлепер. Така, спречив еден голем срам и брука. Ќе се најдеа мажите со сопругите и сопругите со своите мажи, но во различни коли", вели нашиот соговорник.<br />Во месноста Сива вода, на сите ширинки и патчиња врие од заштитни средства, кондоми, од употребени хигиенски марамчиња, долна облека, маици и гаќи, и што ли уште не. ,,Има се и сешто", вели чичко Киро, поранешен артилерец. "Често поминувам овде. Се шетам со други пензионери по овие предели и да ти кажам, што се немам видено. Резили. Среде бел ден си ги вадат очите, без срам и перде, секој си ја работи својата работа. Има и гнасни слики. Млади чупиња си ги вадат очите за пари со постари од мене. Бруки. Цела среќа што ние постарите сме глуви или послабо слушаме, па не ни пречат и не не вознемируваат и возбудуваат стенкањата и офкањата, на бела виделина, одма до патот. Тоа ти е. Си бркаат работа", вели чичко Киро.<br />,,Секс на екс, со дурекс", додава друг пензионер. Барем знаат да се чуваат, оти како што се раширени заразниве болести, тешко на цел народ. Мачките и кучките се парат во одредени периоди од годината. И сите други животни имаат периоди и мерка. Овој народ, синко, секој ден само тоа работи. Се отепаа, секој ден", раскажува наглувиот старец.<br />Настанот со докторот Мавадат не е единствен во Битола. Не многу одамна во љубовен занес со млада битолчанка почина и еден грчки државјанин, за кој се зборуваше дека добил инфаркт поради голема возбуда по употреба на вијагра.<br />Методија Павлевски<br /><br />***<br /><br />Не само месноста ,,Сива вода" е скришно место за тајни средби. Во Битола има многу такви секс-локации, зад Градскиот стадион под Тумбе-кафе, кај тунелот на магистралниот пат Битола-Прилеп и неколку километри подолу, кај селото Раштани, кај напуштената железничка станица "Даме Груев" и на други места во околината на Битола. Локациите за таа намена кон потпелистерските села биле и се уште се во честа употреба, но, сепак, по се изгледа најомиленото место на љубовните двојки им е локацијата кај тунелот бидејќи оттаму, се гледа цела Битола, како на дланка, што веројатно им го зголемува уживањето. Во последно време споменатите секс-локации ги користат и голем број грчки државјани кои секс-услугите, со многу помлади девојки, многу скапо ги плаќаат. Таа појава, од ден-на ден зема се поголем замав, со оглед на нискиот стандард на битолчани.<br /><br />***<br /><br />Починала во прегратка на момче<br /><br />Стумичанка пред неколку години починала во моментот кога се обидела да води љубов со млад струмичанец. Тоа се случило сред бел дена. Додека никој немало во куќата таа го повикала момчето кај неа. Малку помуабетеле и струмичанката му предложила секс. Но во моментот кога почнале да се соблекуваат слушнала дека некој иде по скалите. Од страв да не биде откриена нејзиното неверство и да не пукне брука жената починала. Подоцна било утврдено дека таа починала од инфаркт.<br /><br />***<br /><br />Умреле додека воделе љубов<br /><br />Директор на една скопска фирма пред неколку години починал во околината на Скопје додека водел љубов со неговата пријателка на ливада. Тој ненадејно добил срцев удар и моментно починал, врз телото на пријателката. Отакако таа успеала да се измолкне од под него случајот го пријавила во полиција, по што била притворена. Неколку дена подоцна откако обдукцијата покажала дека тој починал од инфаркт несреќната скопјанка била поштена, а случајот бил регистриран како несреќен настан.<br />Слична смрт доживеал и друг скопјанец во скопската населба "Аеродром". Додека бил заедно со неговата пријателка во неговиот автомобил паркиран на една од скопските улици, тој ненадејно починал. Избезумена неговата пријателка излегла од автомобилот и почнала да бара помош од возачите и минувачите кои се затекнале во тој момент на улицата.<br /><br />***<br /><br />Го убила неверниот сопруг<br /><br />Гостиварчанка пред неколку години во својот дом го уби нејзиниот сопруг. Тие биле во брак неколку години и имале дете. по неколкугодишно заедничко живеење гостиварецот отишол на привремена работа во странство. Таму запознал друга жена со која дошол во Гостивар на одмор. Кога неговата жена ја видела другата жена на која тој и посветувал големо внимание, револтирана таа отишла во другата соба ја зела автоматската пушка ја сокрила под мантилот по што повторно влегла во собата каде Што било собрано целото семејство. Ја репетирала пушката и почнала неконтролирано да пука при Што со еден од испуканите куршуми го убила неверниот сопруг. </span></p>Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1159312559914769722006-09-27T02:13:00.000+03:002006-09-27T02:16:00.626+03:00Букаро: Влюбеният СупергеройВлюбеният Супергерой<br /><a href="http://crticka.blogspot.com/2006/09/blog-post_12.html"><span style="font-size:85%;"><span style="font-style: italic;">Оригинален текст</span></span></a><br /><br />Очите ми бяха затворени, с мъка мъчех да си отворя клепачите. Обещах си, когато порасна голям, ще става каквото ще, само няма да ставам рано.<br /><br />Полу-замижал отидох да се изпикая в банята. Вече бях започнал с пикаенето, когато ми текна, че тряба да вдигна дъската. нагло прекратих и усетих как ме притиска урината в пишката. Това е навик, който всеки ден повтарям, когато ходя на училище. Питам се понякога - ами ако стана, а не ми се допикае? Заради навика най-вероятно ще трябва да се изпикая.<br /><br />Синята престилка беше закачена на стола в дневната. послушах мама и от гардероба си извадих кафявите панталони. “сега застудява, и трябва да ги носиш, за да не настинеш.“ топло ми е с тях и се потя постоянно, но, мама знае кое е най-добре за мене. окей, не съм толкова малък, на 10 съм и слушам майка ми, само за да не ми вряска след това.<br /><br />Стенният часовник показва, че е седем и пет, и се усетих, че това е момента, когато трябва да изляза. излязох, навън беше есенно свежо утро, малко мъгливо, видях чичо Пеци, иначе работник от печатница “Шикло“ как с гребло събира падналите листа наоколо.<br /><br />Училището беше близо - “на пет минути“. още преди да вляза в него, се сетих че може би не се сресах най-добре, че може би не си мих зъбите три минути, както казват по рекламата и че може би съм забравил по някой гурел, защото водата ми се чинеше че е пре-студена. ами ако тя ме види такъв? Ами ако се появи току-така от някъде и види че приличам на карикатура, а?<br /><br />до преди някое време хич не ми дремеше как изглеждам. връщах се у дома най-често със скъсани маратонки, покрит со разни лекета и петна по блузата или панталоните. майка ме критикуваше буквално пред всеки гостенин, който идваше при нас на гости. отлично се сещам когато тета Вера от третия етаж рече - “ке видиш кога ке си найде девойка каков ке стане! нема от къда да излезе“. тетка Вера бърбори какво ли не, но тоя път трябва да призная че беше права.<br /><br />за щастие, тя не се появи и аз бързо-бързо се шмугнах в класната стая, където се почувствувах далеч по-сигурно. първият час имахме математика. няма да ви разказвам за учителката, защото тоя разказ не е за училището. тоя разказ е за една, която обичам. наистина се срамувам да и кажа името. надявам се че по-натам в текста ще събера храброст.<br /><br />ето, така... до къде бях стигнал? ахх..ахх...ахх!<br /><br />запознах се с нея на 3 септември (помня датата, защото за мен стана празник!), денят, когато ни заведоха на оная школска екскурзия, на която всека година са задължени да ни водят... и ми става по-малко досадна..ходиме, вървиме пеш, някои ходат с коли, други с такси, трети с веспи и какво ли не. стигаме в с. Търново-Магарево. там ядеме сандвичи, и гледаме наставниците как пият алкохол и пушат под еден висок и стар дъб. ако носи някой топка, играеме футбол, ако не - никому нищо.<br /><br />но, когато за пръв път я видях нея отидох до чешмичката да напълня вода и бях нормално последен по ред. за момент се завъртях и я съзрях. чудно чувство ме обзе, необяснимо дотогава за мен, единствено сравнимо може би когато като по-малък татко ми купеше по някое самолетче... а сега самолетчетата не ме радват като по-рано!<br /><br />Мая (по-късно от другарката ми Весна научих че така се вика!) беше сгодна, русолява с къдрави коси, усмихна ми се, показа си белите зъбки, и аз я пуснах развълнувано да си напълни пред мен. тя се изненада, защото преди това всички деца се бутаха. Хитро ми се усмихна и рече “ке почекам“ и аз започнах да пълня, мислейки дали съм най тъпото парче на света. когато след това видях как шишето почна да се препълва вече няколко секунди, на мен ми стана още по-неприятно. Исках веднага да изчезна от там, да ме няма, почувствувах невиждан срам, срам в сравнение с който не е нищо оня, когато пред татко ми “пее класната.“ тогава дори ми иде да се смея, но ме хваща жал, когато го гледам татко да се препотява, слушайки обвиненията на класната.<br /><br />някак си, (имах чувството като да пълзя) успях да се изтръгна, дойде друга група деца, завъртях се малко по-късно и не видях дали тя веднага след мен стигна до чешмичката.<br /><br />Чел съм някои книги от задължителните, в които се описват любовни чувства и трябва да ви кажа колко нямат връзка тия работи. Веднага след това, не ми се седеше мирен на пейката да жвакам сандвича със саламче и маргарин и да чувствувам някакви пеперудки во стомаха. Като се върнах на полянката, децата от моето отделение с децата от другите отделения играеха футбол, а в мене се появи силно желание да заиграя като никога дотогава. невиждан полет ме понесе, който ме накара презглава да търча по терена и обезумяло да гоня топката. едно пишлеме, което винаги го играе главен, веднага прекрати играта и започна да обяснява, че ако вляза да играя аз от единия отбор, треба некой друг да влезе и в другия.<br /><br />за момент се почесах по главата и видях другите другарчета, които седяха и бяха публика. от тях никой не знаеше да играе футбол. детето с очилата беше Оливер, слабичко дете, отидох при него и му рекох – айде Оли, влизай. Оливер вдигна ръце да се отбранява и почна да джафка “не, не“, отказах се веднага, защото имах чувството, че ще се разплаче. пробвах с друго дете, Боян. Боян е високо, развито дете, тренира мисля баскетбол, но защо да не поиграе и футбол? И Боян ме отби, малко насила като демек под достойнството му е да играе футбол, когато той тренира баскетбол за детския отбор на “Пелистер“.<br /><br />молех и останалите деца, но всички кютиха и отказваха. най-после схванах, че ако някого мога да убедя, това е Тони Вельонте (прякор от татко му) който и ако е дебеличък, все пак иска да играе футбол. той, като да чакаше през цялото време да ми каже “да“. Вдигнах си ръката, играта се прекъсна и влязохме заедно с Вельонте, който пък го сложиха да отбранява.<br /><br />влязох в игра и не мога да кажа, че това беше някакъв добър футбол. Всички търчаха след топката, удряха се по краката, вдигаше се и още толкова се гълташе прах. Аз търчах като луд по топката. в мен само една мисъл тлееше, и тя беше – да мине девойчето от тук и да види колка умея да играя футбол. Макар че не съм играл футбол много, но ако дойде да надзърне, както често идват да надзърват момичетата, когато играем, (ама това го правят демек незаинтересовано, знам аз), да шутирам най-силно топката в гол и да стана голмайстора на седемте.<br /><br />играхме може би 15 минути, когато аз започнах нагло да си губя силата, (заболя ме), водехме с 9:6 а на мен хич не ми правеше впечатление това. малко разочарован им рекох на съиграчите, че ще седя в отбрана. Ще препречвам контраатаки демек. и тъкмо когато се върнах до вратаря, забелязах на баирчето как се появи девойката със своите приятелки. светкавица! ни пет, ни шест, се затърчах с цялата си сила към топката. но, бидейки търчах пре-бързо когато стигнах до другата половина, малко се поизморих, а топката започна да ходи от един играч на друг и когато най-после стигна до мене, я поместих малко пред мен и я шутирах със все сила. като вдигнах погледа си видях че се вдигна високо над голлинията, а когато погледнах около себе си, видях че съм на средата на терена! Всички се развикаха по мен заради глупавата идея, а аз, а аз... не знаех къде да се скрия. завъртях се и видях, че девойката я няма? още повече, сега не знаев дали ми видя целия резил? или ако нещо друго барем ще се изсмееше на цялото мое нещастие.<br /><br />знам... много се отклоних с приказките и навлязох во много детайли, но това беше първата среща. по-нататък я виждах по големите междучасия, како гризе по некоя кифла, но все още не ме поздравяваше, а и как да ме поздравява? и дали въобще се сеща, че аз съм оня дечкото от чешмичката, на който му преливаше шишето с водата цяла вечност!<br /><br />все повече я заобичвах. да, това е правилната дума, заобичвах я и ми беше мило, когато я зървах. същевременно покрай това, че се чувствах добре, ми беше и неприятно, в мен се явяваше някаква несигурност, заради изгледа ми или моето отношение. ако говорех пред другарите качен на стълбовете в училищния двор, изведнъж прекъсвах, а всички другарчета ме питаха “що е, що ти стана?“ и аз глупаво се оправдавах - заболя ме де това, де онова или просто “я заборавих мислата“ “заборавих що да кажам“, а що да се каже в такъв момент? а наистина колкото повече дните отминаваха, мен ме болеше, баш тук в гърдите. сто пъти в себе си се питах дали можех по-добре да се отнеса с нея пред чешмичката или когато дойде да види моите футболни способности? Исках да върна ситуацията назад като на филмова лента, но ми се чинеше, че няма връщяне назад и когато по-трезвено размислих по-важно беше в следващата ситуация когато ще бъда в нейна близост да се държа възможно най-добре.<br /><br />а, постоянно в главата, докато вървяха часовете, независимо дали бяха предметите които ги обичах като история, география, или мразех като математика, химия, си конструирах в главата разни ситуации, бих рекъл доста филмови. това замисляне правеше да се чувствувам като да сънувам с отворени очи. и то най-приятни неща. знам че ще прозвучи малко ненормално, но (узнах, че се казва Мая) си представях Мая в най-различни ситуации. като напр. е зима, има го оня лед пред училище, Мая се хлъзга, пада, не се удря много (как бих могъл да си я представя наранена? не, не никак!) и аз притичвам отнякъде. помагам и да стане, а тя с насълзени очи, с тези най-хубави очи, най-първо се държи за мен, за да се изправи, а след това широко ме гушва!<br /><br />мислех за най-различни такива ситуации, и без разлика дали “се случваха“ през зима, пролет или лято, пред училище, пред магазина, в парка или на улицата, аз бях в геройската роля на спасител с голямо сърце!<br /><br />И въпреки че предходно, не ми допадаха ни Супермени, ни Батмани кой знае колко, всички тия напомпани с мускули герои, с някои реплики “яс сум най-як треба да го спасам светот и слично“ не ме въодушевяваха (или много по-малко отколкото другите ми връстници) много. разбира се, в ни един случай не трябваше да нося техните смешно боядисани костюми, хаха. а у дома, все пак започнав и пред огледалото да се заседявам. на майка ми и стана чудно, сега при мен всичко беше в най-добър ред, от фризурата до личната хигиена, но мама като мама, пак нещо ще викаше, ще найдеше по някое конче на ризата, или по някое леке от кисело мляко, и това щеше да и е доволна причина да обърне света нагоре с краката.<br /><br />но сега, когато силно бях влюбен в Мая, за възрастните като родителите и учителите не ми беше гайле. през цялото време мислех за Мая, за нейните очи, устни, нос, ухо, ама всичко на нея ми изгледаше хубаво и невероятно подредено, съвършено. а след пладне, когато лежех в детската стая и гледах в тавана мислейки за всекакви ситуации на юначене, ще дойдеше Оли с калкулаторите и хартиите със задачи от сборника по математика. Оли ми изглеждаше тежък случай. най-глупав от когато и да е. по-рано, мислех че заради математиката и в това че я обича е добър, и че другите малко несправедливо са настървени спрямо него. но, сега, когато мислех за Мая, а той за числата, ужасните множества на прости и сложни математически операции, ми изглеждаше хептен тъп.<br /><br />дните отминаваха все повече, а аз вече започнах да се питам да не съм и аз все пак глупав? мисля си за Мая, но все повече в някакви фантазии, а когато я зърна някъде съвсем случайно, бягам като попарен от нея. бягам от нейния поглед, а после, когато най-после избягам “на сигурно“, се питам дали ми се привидя нейната усмивка? или от желанието да я видя да ми се усмихне, по-късно моята фантазия създаде такава картина?<br /><br />Започнах да мразя себе си, защото ето не отивам, как да се изразя, хмм мъжки ли? да се запозная с нея. но, това ми изглежда така глупаво. “здраво Мая, яс сум Александар?“ и ако рече “па, шо дека?“ или нещо подобно. мисля, колко по-лесно би било ако бихме могли да ходим и да се запознаем със всички, които ни се струват приятни, без да чакаме какво - да завали сняг, да се създаде лед, да падне и аз да дотърча? смешки!<br /><br />С тези разсеяни мисли, днес, вече го минах и четвъртия час. не исках да ви разказвам за часовете, които са ми досадни и уморителни като никога досега. и по-рано мислех че са, но сега това е истински пъкъл. добре, когато литна с мислите, изглежда че времето минава далеч по-бързо. но, как времето минава по-бързо, а как ми се засилва и на мен чувството, че нещо трябва да сторя. нещо, но какво? нещо каквото и да е! мисли, айде, си викам. нямам някоя верна другарка, която бих пратил на мисия, напр. да ме запознае с нея. а и това не ми изглежда много храбро. макар че всички правят така, но не искам да съм като всички. Това чувство, което аз нося за нея, наистина е особено, различно от всичко друго. не бих искал сега да го опропастявам ...<br /><br />като и в найчестите случаи, ел. звънче зазвънява, четвъртия час завърши, някое дете от другите отделения отвори вратата и вресна, че нямаме пети час и ще имаме свободен, което в превод значи, че сме свободни и можем да си ходиме у дома.<br /><br />юхууу! – най-спонтанно извикаха всички.<br /><br />машинално взех и напъхах тетрадките в раницата. един час по-рано или по-късно за мен и не променяше нищо. целият училищен хол беше препълен защото свободен час получиха всички класове, а причината не знаех и не бях доволно любопитен за да я узная. голяма тълпа се образува пред изхода. залепих се до ламперията, съвсем настрана и реших да почакам, малко тълпата да намалее...когато, когато я видях. веднага се хвърлих в хората като во най-дълбок океан, и почнах да се бутам наоколо. Бутайки се трудех да се доближа до нея, а що ще правя после? нямах идея, важно беше само да се доближа, е, като се доближа ще му мисля какво по-натам! Бутах се, понякога и аз бях бутан, а ако некой се ядосаше за моето блъскане, се оправдавах с добре познатото “отзад се блъскат.“ но, все пак не знам как, в тая блъсканица, я изгубих. не можех да погледна назад, или сега да се дърпам назад, когато всички се опитват да ходят напред, да излезат напред. а аз не знаех дали тя изостава, или вече е излязла навън и е отпрашила към къщи. престанах да се блъскам и сега по инерция позволих да ме носи тълпата. стигнах до вратата, притисна ме един едър тип от по-горните отделения при което трябваше да се държа здраво за вратата. най-после успях да излетя буквално през вратата, като капачка от кока-кола поради предходно създадения натиск при блъскането... погледнах навън, ученици навсякъде, от нея никаква вест. но, не мога да опиша как ми се сгря сърцето, когато я видях как крачи сама по една от уличките, които водят навън от училищния двор. тотално сама. и беше много далеч от мене...може би десетина метра...или изгубих чувството за разстояние, изгубих всякакви чувства за преценка... направих неколко големи крачки и бях вече зад гърба и. Приготвих се да се приближа и да се запозная!. да, просто така! “здраво, яс сум Александар. яс сум Суперхерой! яс сум залюбен во тебе.“<br /><br />Ходехме успоредно може би десетина крачки, а аз все повече се насилвах да пристъпя към нея. Изведнъж тя се завъртя, при което аз се сепнах, късо ми отпрати поглед, достатъчен да ме смрази завинаги, вдигна си ръката и поздрави приятелките си. ух, за момент, ми се върна дъха назад. несъзнателно сега вече бях на една линия с нея, а бяхме раздалечени на не повече от метър... какво се вика во такива моменти? сега или никога! о, да, да, така се казва, но на себе си, а какво да и кажа на нея? не си позволих да мисля много, защото краят на уличката се приближаваше. едва успях да сглобя само едно изречение, в което най-разбираемо беше началното<br /><br />“здраво.“<br /><br />одвърна ми, малко учудено, а моята усмивка още толкова се разшири, па набързо сханах колко идиотски изглежда, като малко дете, което види сладолед или нещо подобно.<br /><br />“Мая...“ – ме издаде съвестта, “Мая се викаш, така?“<br />“да, от кай ми го знаеш името?“<br /><br />буааа, потънах. как потънах ей, си помислих. сега ще схване че съм разпитвал за нея.<br /><br />“па..па една приятелка от моя клас ми каза...“<br /><br />ето, наместо да измисля нещо като “чух некни кога те поздрави еден другар, или кога купуваше кифла продавачот те ослови со - повели, маичке.“ но, къде ми беше умът!<br /><br />“коя другарка?“<br /><br />коя другарка? ето, още по-голям провал. ето що направих. сега, когато и каже на другарка ми Весна...Весна ще ме убие.<br /><br />“не е важно.“ - отговорих, и се направив на важен. пробвах да се направя на важен.<br />“ах, окей. а ти се викаш Александар, така?“<br />“да.“ – целият облян в кеф, и отговорих отсечено, без двоумене - ДА! Александър ами как. той съм! тя знае моето име!<br />“от къде го знаеш?“ – прашав.<br /><br />каза ми, че го знае още от момента, когато шутирах топката горе на Магарево. и да, така беше, всички викаха по мене “море Ацо“ и подобно и не мога да ви опиша диалога по-натам. беше къс, разменихме още няколко изречения, за които аз и не се сещам. толкова. спрях да живея в реалния свят. натам всичко беше приказно. помня, че застанахме на тротоара и Мая ми рече:<br /><br />“сега тука ке го чекам татко ми со колата да ме земе.“<br /><br />се замислих, да и речам? да ти правя компания, докато дойде? не, не бях прещастлив и с толкова, бях прещастлив с това, че крачес с нея 100тина метра и се запознах. кой знае какво ще помисли, може би и изглеждам като маниак, айде ей сега се запознах с нея а сега искам и да седя с нея? а? Какво ще си помисли? айде, пак решив да не му мисля толкова. изтрещях като картечница<br /><br />“а сакаш да ти правам компания?“<br /><br />Мая се усмихна толкова хубаво, че на мен ми се стори че чух “да“, без разлика че след секунда по-натам високопарно отговори “не, тато ке дойде одма, благодарам ама нема потреба.“<br /><br />и цялото мое временно щастие изведнъж пропадна. Ефекта на кулата от карти, както би рекъл учителя по история, когато разказва за пропадането на римската империя. може би ако някому разкажа (а си обещавам че няма, защото кой ще ме разбере?) ще се смее, когато му кажа, че в тоя момент се усетих страшно нещастен. ама нещастен е слаба дума, усетих се проклет...<br /><br />механично и подадох ръка, и тя рефлективно я хвана, залепиха ни се дланите, премина една малко неестествена пауза и аз и казах “чао, ще се видиме.“<br /><br />не помня, дали ми одвърна, защото вече ходех, през улицата, а когато я преминах и и се изгубих от погледа, започнав да търча едновременно изгубен като заек на прицел и бърз като ония антилопи, които бягат от лъвове по телевизията...<br /><br />стигнах, до пред моята сграда, намалих... видях чичо Зоран как полива тревата пред нашата сграда. казах му “добар ден“ и снажно бутнах масивната метална врата на входа.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1158794251455734272006-09-21T02:15:00.000+03:002006-09-22T01:34:55.113+03:00Младен Сърбиновски: Зидари на нощта<span style="font-style: italic;">Публикува се със съдействието на Недялко Бакалов, който любезно предостави направения от него превод.</span><br /><br />Младен Сърбиновски<br /><br />ЗИДАРИ НА НОЩТА<br /> драма<br /><br /><br />Действащи лица:<br />АРКАДИЯ<br />МЕРДЖАН<br />ВЕЛИН<br />ВАРКА<br />АГЛИКА<br />ГЛАШАТАЯТ<br /><br /><br />И отвътре, и отвън – прекрасно иззидан манастир. Някъде на Балканите.<br /><br />1. Вечерня<br /><br />Манастирска трапезария, където се събират обитателите на сградата. Варка шета между големи казани, тави, черпаци, дървени столове, чували с картофи... Влиза глашатаят.<br /><br />ГЛАШАТАЯТ: Варке, стана ли най-сетне тая вечеря?<br />ВАРКА: Ето, слагам я на масата...<br />ГЛАШАТАЯТ: А за шетнята около масата отива цялата вечер... Всеки път едно и също... Докато наредиш софрата, става среднощ...<br />ВАРКА: Къде ще го тургате? Три дни не спряхте да ядете и да пиете..<br />ГЛАШАТАЯТ: Не знаем вече какво искаме... Не сме прегладнели, преуморени сме. Три години работим до премала.<br />ВАРКА: Три години всеки божи ден ви забърквам по три казана манджи и ви пека по трийсет погачи. Поне вечер да не слушам за ядене...<br /><br /> - 2 -<br /><br />ГЛАШАТАЯТ: Стъпваш, Варке, стъпваш и си броиш крачките. Където стъпнеш – греди проскърцват. Мерак ми е рано да си легна. Цели три години върху чували се мъча да дремна... Ни събличане, ни обличане... Докато се съблека – пропели първи петли...<br />ВАРКА: Ама всеки път спиш на нови чували... Даже царят не си мени всяка нощ постелята.<br />ГЛАШАТАЯТ: Два чувала картофи за отдолу, един с кромид – за покриване... По два чувала с картофи и един с лук беля всеки ден... Ножовете отъпяха!<br />ВАРКА: Нищо живо не ви насища. Слепоочията ви ще изскочат, когато започнете да се тъпчете... Все едно, че за мен го правите тоя манастир.<br />(Влиза Мерджан. Варка и глашатаят прекъсват разговора си и почтително поглеждат към влезлия.)<br />МЕРДЖАН: Още ли не сте запалили кандилото? Като погледнеш отвън, все едно няма тук жив човек...<br />ГЛАШАТАЯТ: Що да пъдим насила мрака, Мерджане? Защо кандилото да гризе тъмнина от нощта? Немощно е то. Не може светлината му да победи тъмното. Ако има Господ, заслужихме си една дълга и спокойна нощ.<br />МЕРДЖАН: Извадете най-дългия фитил, запалете най-дебелата борина: на брат ми Велин му трябва силна светлина - хубаво да огледа невестата, с която ще легне.<br />ГЛАШАТАЯТ: Плаши ме силна светлина под този покрив. На вас, троицата братя, само нощта може да ви прекъсне хамалъка. Каква ви майка роди, болни сте за работа. Няма що да правят затвори за престъпници, при тебе нека си излежават наказанието... Да им паднат ташаците от вдигане на камъни. Абе ти изкили мъжете от непосилен труд... Деца не могат на невестите си да направят. Душманин си му ти на виделото. Да не се зазори за вас, троицата братя. Откъде намирате толкова работа? Отдъхнете малко, тя не е заек, няма да избяга... За Бога го иззидахме тоя манастир, Божие наказание ни беше зидането. Кой от работниците не те прокълна, кой не ти тегли майните? Кожа и кости станаха, костите си под темелите оставиха... Ако сте нещо<br /> - 3 -<br /><br />грешни пред Господа, ваш си грях. Ние с нищо не сме прегрешили пред него, та да сте ни Божие наказание.<br />МЕРДЖАН: Свършихме работата. Виделото е за Велин и за снахата. Никой от нас още не й е виждал лицето...<br />ГЛАШАТАЯТ: Днес, когато Аркадия венчаваше младоженците, се случих близо до олтара. Имаше двайсетина невести и нито една не беше като нашата... Сякаш ангел господен слезе от иконите и застана до Велин. Сега ще видиш как слънцето ще огрее тая тъмница.<br />МЕРДЖАН: Аркадия има вкус, знае каква булка да избере за брат си... Коя къща ще откаже да се сватоса с нас?<br />ВАРКА: Наш Велин и той е първи красавец, като изписан е в лицето.<br />ГЛАШАТАЯТ: Не сте видели още невестата, затуй дрънкате колкото да не заспите... На Велин не му трябва борина да му свети: месечина ще му легне в постелята.<br />МЕРДЖАН: Отпусни дълъг фитил на кандилото. Беше ден на сватби и кръщенета, спуска се нощ на зачатие.<br />(Влизат Аркадия, Велин и Аглика. Тя е в булчинска премяна, с покривало на лицето. Аркадия носи в ръце богато украсено ковчеже.)<br />АРКАДИЯ: Не сме богове, но свършихме Божия работа. Има за какво да сме радостни, докарахме накрая нова снаха вкъщи.<br />ГЛАШАТАЯТ: Прости ми, Боже, ама дайте да пийнем по глътка ракия! Не се ли сещате, че тая работа трябва да се полее? Благославя ли се на сухо?<br />АРКАДИЯ: Звездното небе над нас и Божията милост в нас. Наздраве за младоженците!<br />(Всички вдигат напълнените чаши и отпиват.)<br />ВАРКА: Привикнах с врявата от многото народ в манастира, та сега ми пречи тишината. Пищят ми ушите... Могат ли ми се пукна тъпанчетата от тихото?<br />АРКАДИЯ: Тука, снахо, отсега нататък ще властва свещена тишина. Днес осветихме Божия храм, който изградихме. Отсега нататък Бог е негов обитател. Само плачът на новородените ви рожби ще нарушава вече тишината.<br /><br /> - 4 -<br /><br />ГЛАШАТАЯТ: Безброен народ мина през манастира, всички се дивят как сме успели да го направим. На това стръмно място дива коза трудно застава, камо ли чардаклия манастир да се вдигне... Счупиха си вратовете, докато надзъртаха из градежа, който се извисява над скалите.<br />МЕРДЖАН: Сега, брате Аркадие, да седнем да вечеряме... Да ни влезе ангел господен в къщата.<br />АРКАДИЯ: Хайде, снахо, покани твоята по-млада етърва на софрата. Хубаво да види в какъв дом е дошла.<br />ВАРКА: Ти я венча, девере, ти й повдигни булото.<br />АРКАДИЯ: Днес толкова новородени кръстих, толкова младоженци венчах... И аз забравих как изглежда нашата снаха. Но помня, най-доброто бе избрано за нашия брат.<br />ВАРКА: Цял народ ходи некръстен и невенчан. Мигар чакаха да вдигнем манастира? Колкото се дивяха на храма, дваж повече се прехласваха по нашата снаха... Хубост пристъпя тука, отсега нататък ще краси Велиновите одаи...<br />АРКАДИЯ: Не бой се, снахо, в Божи дом си, между божи люде. Не можа да срещнеш свекър и свекърва, на мен целуни ръка. Колкото ние правехме добрини на Господ, с толкова той ни дарува. Всеки ден ще се моля за тебе и за твоята етърва да носите радости на своите близки и на всички нас около вас.<br />(Аркадия повдига булото на невестата. Мерджан, който яде, изпуска лъжицата от ръката си.)<br />ГЛАШАТАЯТ: Хайде по-бързо бе, хора, всички вече спим прави. Вашето чудо никъде го няма – нощта да пъдите, от сън да бягате... Ето, свършва шестият ден, седмия с отворени очи го чакаме. Не бивало Господ за шест дни с толкова работа да се нагърби... Трябвало да направи обратното: шест дни да се лежи, един да се работи. Оставете място на Велин тая нощ да съгреши.<br />МЕРДЖАН: На него най му е позволено да съгреши с такава невяста. Сигурно ще съумеят правилно да съгрешат.<br />ГЛАШАТАЯТ: Да светеше слънцето като газена лампа, Велин не би му запалил никога фитила. Мнооого, много отдавна бе, когато се молех по-скоро да се стъмни... Колко ли векове минаха<br /> - 5 -<br /><br />от времето, когато бях младоженец? Хубаво започва, не знам защо толкова дълго трае семейният живот...<br />ВАРКА: Прокълнала съм я нощта защо въобще идва. За мен с всяка нощ пристига и пъкълът. Днес ще изтърпя – заради Велин и снахата.<br />ГЛАШАТАЯТ: Да ме прощават Господ и софрата, но Аглика не знае с кои хора ще сърба оттука насетне попара. Тия троица братя, невесто, са като Исус Навин: ще заставят слънцето да им свети, докато опъват жили на градежа. В тоя манастир служа, на друг бог ми се ще да се помоля – на този, който иска нощта да се спусне над нас. Свещи колкото ръка дебели ще запаля само да не се зазори. Питайте Велин и невестата дали и те не биха запалили свещи на моя господ.<br />МЕРДЖАН: Ще им развалиш нощта... Както я подкара, до развиделяване няма да спреш.<br />ГЛАШАТАЯТ: За твоята първа брачна нощ дума не продумах, ама каква файда? Ти не мислиш за нощта, само денят ти е в ума – да зидаш и да дялкаш камъни. Велин не го бива да обработва камъка, дано поне невестата да обработи добре.<br />АРКАДИЯ: Още не си се прекръстил на разсъмване, а вече мислиш как ще се стъмни. Я погледни колко е пълно ковчежето от свършеното през деня...<br />(Отваря ковчежето.)<br />ГЛАШАТАЯТ: Леле божке, колко паари! Пълно е до ушите, с нозе е тъпкано да се побере. Много пара, много нещо...<br />АРКАДИЯ: Божие желание и народна воля. Рекохме го и сторихме. Ковчежето беше празно, когато тръгнахме да събираме помощ за основите за манастира.<br />ГЛАШАТАЯТ: Ей, хора, виждали ли сте толкова пари на едно място?<br />(Всички се събират около ковчежето и зяпват изумени.)<br />АРКАДИЯ: Всички сте още деца, деца сте. Играе ли ви се? Хайде поиграйте си малко с парите.<br />(Аркадия започва да мята шепи с пари. Монетите се търкалят по сцената.Всички са като хипнотизирани. Навеждат се, пълзят, събират – в пазви и джобове.)<br /><br /> - 6 -<br /><br /><br />Какво ли не дариха хората – аспри, копейки, банове, крайцери, дукати, форинти, перпери, грошове, левове, талери, пагрони, пинтаки, динари, драхми, шилинги, угхи, тимфи, злоти, тулти, лири, алтъни, меджидии, акчета... Наиграхте ли се? Хайде сега всичко, което прибрахте, обратно в ковчежето, до стотинка.<br />ВЕЛИН: За нас нищо ли няма да остане?<br />АРКАДИЯ: Джобовете ви са пробити. Аз ще ви ги пазя. Когато ви дотрябват – тук съм.<br />ГЛАШАТАЯТ: Как ще разбереш кога ще ни притрябват?<br />АРКАДИЯ: Аз най-добре знам какво ви е нужно, не се кахърете за това. Хайде, доизтръскайте си джобовете, да не е останало нещо вътре. Първо от пазвата, от пазвата, ха сега от джобовете, извадете ги. Всичко да се върне в ковчежето. А така, хайде добра ви нощ. Утре ще ви кажа какво ви е необходимо. Починете си хубаво. Лека нощ.<br />(Над сцената пада мрак.)<br /><br />2. Първа брачна нощ<br /><br />Спалнята на младоженците. Вътре са Аглика и Велин.<br /><br />АГЛИКА: Колко е тихо... Такава гъста тишина ме плаши.<br />ВЕЛИН: Ще легнем ли?<br />АГЛИКА: Къде?<br />ВЕЛИН: В тишината.<br />АГЛИКА: Хубаво каза одеве Варка: ще ми се пукнат тъпанчетата от това мъртвило. Как пък нищо не помръдва...<br />ВЕЛИН: Тишина е постлана под нас, с юрган тишина ще се завием. Ще я разпарчосаме тая тишина. Нагласи се по-удобно: тишината е по-дълга от протегнатите ни нозе...<br />АГЛИКА: Не съм дошла в манастира да си лекувам душата, да тъна в старческо безвремие, покрито с тишина. С тия ръце ли мислиш да ме галиш?<br /><br /><br /> - 7 -<br /><br />ВЕЛИН: Нямам други. С години съм подавал с тях камъни на брат ми... Всеки камък от градежа на манастира е минал ей през<br />тия двете. Пръстите ми са подути и изподраскани, не мога да ги свия от болка. Преди лягане ги мажа с мас – да могат да поомекнат до заранта. Устните ми и те са целите в рани... Такова ми е дереджето.<br />АГЛИКА: Само аз останах да ме вдигнеш и да ме поставиш – в брачната постеля или в зида... Ще ме откопчееш ли? По-нежно... Аз не съм камък... Първо махни венчалното було... Във вашето семейство към всичко ли се отнасяте като към камък?<br />ВЕЛИН: Кой за каквото учил. Ние не знаем ни да работим, ни да си почиваме, ни да обичаме, ни да мразим като хората... Кога ни се развее кожата на плет, белким се променим. Бог е направил неделята за почивка, Аркадия не дава да отдъхнем... Не знам дали ще издържа до седмия ден да не ми провисне кожата на плета.<br />АГЛИКА: Милвай ме бавно, нежно, не ме драскай, по-полека.<br />ВЕЛИН: Не ми се сърди за непохватността. Занаятът ми е да милвам и да повдигам камъни.<br />АГЛИКА: Това поне научи ли го?<br />ВЕЛИН: Малко от малко понаучих, ама още не мога да го правя с жена.<br />АГЛИКА: Най-важното не си научил. Как захванахте с камъка да се борите?<br />ВЕЛИН: Да ми бяха минали толкова жени през ръцете, колкото камъни, сега друга песен под мен щеше да пееш. Писано ни било с камъни да боравим, не с жени. Хората ни ценят майсторлъка. Аз съм по подаването, каквото хвана – давам го на брат ми. Той е по поставянето. Тури ли камък в зида, не помръдва.<br />АГЛИКА: Хич ли не ти показа как се туря? Сега на мен ли ще се учиш?<br />ВЕЛИН: Бързите бързо се учат. Щом такива ябълки държа в ръце за награда – като камък твърди. И топли... Ето я едната, ето другата, едната, другата... И аз съм камък – топъл и твърд.<br />АГЛИКА: Не е лошо да си камък, лошо е да ти е на грешно място твърдостта. Хайде махни го най-сетне това було... Почне ли да се<br /> - 8 -<br /><br />събужда женското в нас, всяка девойка живее само за тая нощ. На тая парцалива черга ли ме калесваш за пръв път с мъж да легна?<br />Хората се разсипаха да ви хвалят, нямало други като вас. Проглушиха ми ушите в каква къща съм щяла да вляза... Ти какво, нагласи се вече да спиш ли?<br />ВЕЛИН: (Пее.) Легнало му моме младо, па не знае да го яде. Момче спие като като кротко ягне, а девойка като лута змия...<br />АГЛИКА: Не разтварям аз нозе на такава черга! Брат ти пак събира пари... Зидате къщи на Бога, а на себе си дом – да легнете като хората в него с жена – не иззидахте! Нека си спи Аркадия по скали и пещери, нека му се присънват свети места и лековити извори. За мен най-святото място е брачното ложе. Няма да легна с тебе на гола земя! Такива като Аркадия измислят привидения, божества и манастири... Да не си поживее народът човешки, цял живот да опъва жили като вол! Всичките ми дружки ми завидяха в какъв род отивам, какъв дворец ще ми вдигне мъжът ми. Ако знаех, че сте такива чергари, само мъртва щях да вляза тука. Ама и аз знам две и двеста, не е само брат ти Аркадия! Ти мене тука утре няма да ме видиш! Велине! Ама ти заспал, бе... Велине! Кому ли говоря аз? Утрепан от работа, кой знае завалията откога я сънува тая постеля, в която не ща да легна? Колкото и да е уморен, биваше ли по средата на първата брачна нощ да захърка? (Целува го, ляга до него и духва свещта. Над сцената пада мрак.)<br /><br />3. Блага ракия<br /><br />Манастирската трапезария рано сутринта. Около масата са насядали Аркадия, Мерджан, Велин, Варка и глашатаят. Аглика им поднася греяна ракия. Всички са весели, начесто избухват в смях и вдигат наздравици.<br /><br />АРКАДИЯ: Дяволско питие си е, ама дойде ред и в нашата къща да се пие блага ракия. Сладка е пущината, сама се излива в гърлото... Хайде, хаирлия да е. Пийте до дъно, да налеем пак...<br />ГЛАШАТАЯТ: Як земетръс ни люля снощи, гредите скърцаха. На моменти ми се чинеше, че все манастир ще литне в<br /> <br /> - 9 -<br /><br /><br />пропастта... Още малко и белята беше готова. Едвам дочакахме зазоряването. Да не се беше чуло, нямаше да се разбере. А то - качил се беше Велин като малко дете на череша, па не знаеше що да прави с плода – ядеше го барабар с костилките.<br />МЕРДЖАН: Това е по-сладко и от блага ракия... Щяха да срутят манастира... Не му мислеха много нощеска... Ако я карат така, ще трябва с плещи да ги крепим зидовете...<br />ГЛАШАТАЯТ: Минаваш за голям майстор, Мерджане, ама Велин показа по-голям майсторлък от тебе... Видяхте ли какъв кървав чаршаф е проснат от снощи, днеска цял ден жените трябва да го киснат на реката с пепел, докато се избели.<br />ВАРКА: Всичко, дето го разрушихме, снощи двама младоженци го съградиха наново. А още колко нещо има за рушене? Рушаха нощ самота, зидаха нощ наслада. Руши този, който никогаш нищо не е зидал... Нашият род никога нищо не е зидал... Само името им е зидари...<br />МЕРДЖАН: Варке, от една чаша ли се напи, та не знаеш какво приказваш? Спирай вече с ракията! Имаме нов човек вкъщи... Да не се излагаме поне в началото. После тя сама ще види какво сме цвете... Заранта, кога ходих да се наплискам със студена вода на кладенеца, събрах малко китки. На невеста приляга да се даде цвете...<br />ВАРКА: Омешах пиенето... Букет ядове, казани болка, чаша блага ракия... Не знам има ли Господ нос – да помириса... Ако има, сигурно постоянно си стиска гнусливо ноздрите с пръсти.<br />АРКАДИЯ: Варке, спирай пиенето! Съвсем си изкукуригала! Какво ще си помисли още от първия ден невестата за нас? Да внимаваме какво правим... Ако и с хората така си приказвала вчера, кучета я яли нашата сговорност и работливост, дето уж била за чудо и приказ... Чрез манастира и Бога градим добро име. Каква файда, че аз се Богу моля и проповядвам, ако вие не давате на молитвите ми сила и плът?<br /><br /><br /> - 10 -<br /><br />ВАРКА: Хубаво ни беше с тебе, брате Аркадие, години изкарахме заедно. Манастирът ни сплоти. Тъкмо си свикнахме и трябва да се разделяме.<br />АРКАДИЯ: Няма да е скоро тая раздяла. Още някое време ще съм с вас. Остана да свършим още една дребна работа: мост ще трябва да направим между двата бряга на реката. Да доближим манастира до хората. Сега е достъпен сал за Господа...<br />ВЕЛИН: Вчера тука се чернееше от народ. Който искаше, дойде...<br />АРКАДИЯ: Вчера беше Голяма Богородица, краят на лятото... Реката е пресъхнала, лесно се минава. След някой ден ще почнат есенните дъждове, ще придойде много вода, долът няма да може да я побере. Затова ни са парите в ковчежето – за моста...<br />ВЕЛИН: И мост ли да зидаме сега?! Ама че дребна работа! Във вода темели да правиш, тя да тече през тях и да не ги разруши?! Помислете хубаво, хора, мост е това, не е играчка. Ще си оставим костите в тоя градеж...<br />МЕРДЖАН: Какво си се загрижил толкова за моста? Помниш ли и за манастира, преди да го почнем, така се противеше? Ама виж – вчера той ти доведе невеста...<br />ГЛАШАТАЯТ: Днеска пък – цвете...<br />ВЕЛИН: Манастирът ми даде невеста, не знам от моста какво да чакаме! С тежка работа се нагърбваме... Бутаме се като волове за слама! Първо да си вдигнем къщи, да имаме стреха над главите, сетне ще му дойде редът и на моста, ще го иззидаме и него...<br />МЕРДЖАН: Аз съм тоя, който зида!<br />ВЕЛИН: Ти зидаш, но и ние не стоим със скръстени ръце. Без покрив сме, а държим в ръцете си най-голямата магия: издялай камък, разбъркай вар и пясък, вдигни си дом, прибери се на топло... Да стъкнем свое огнище, да се сгреем и ние като хората... Коремите на жените да наедреят, да се чуе детска глъч... Със светлина да убием поне малко от вечната тъмнина. От там се е дошло, там ще се ходи. А ние, бездомни, все към тъмното вървим. Кой ни пречи? Така си ни минава животът...<br />АГЛИКА: Снощи вятърът така свиреше в пердетата, че ме караше да се свивам от страх... Ако не почнете със събраните пари къща да вдигате, аз тука зима няма да зимувам...<br /><br /> - 11 -<br /><br />АРКАДИЯ: Бре, още от първия ден каква уста отвори!<br />МЕРДЖАН: Подмлади се малко, брате Аркадие. Не й се гневи на снахата. Нещата ще си дойдат на мястото.<br />ГЛАШАТАЯТ: Вместо ние, старите, да му мислим как ще я избутаме зимата, младите взели да се кахърят за къща... Вас двамата зимъска и в кош да ви турим, както сте допрени един в друг, ще ви бъде и топло, и хубаво. Ехе, преди векове, и на мен ми се случи така да изкарам една зима, още ми е сладко на душата от спомена за това време... Като му хванете калъпа, нищо друго не ви трябва...<br />ВАРКА: Тъй си живеем – като кукувици. Всеки си има свое гнездо със свои яйца, само нашите – в чужди гнезда...<br />ВЕЛИН: С тоя манастир подаваме на Бога кукувичи яйца. Стига сме мътили чужди запъртъци! И нашите жени трябва да родят в свой дом и на своя постеля! На Бога ще вдигаме палати, а ние ще ходим гологъзници... Сигурно цял свят е луд, задето се блъска за покрив над главата.<br />АРКАДИЯ: Бог ни е стрехата и покривът. Ако не беше от нашия джинс, с твоите две леви нямаше да можеш и кутре край тебе да завъртиш! Щом мислиш, че можеш сам – прав ти път, никой не те държи вързан тук! Хайде, наздраве за моста! Утре почваме.<br />МЕРДЖАН: За моста, брате Аркадие!<br />(Чукват се. Над сцената пада мрак.)<br /><br /><br /><br />4. Курбанът<br /><br />Градежът на моста. Наоколо са разхвърляни купища строителни материали и инструменти – колове, камъни, греди, кирки, лопати... Чуват се гласове на работници. Мерджан и Велин мерят нещо с канап.<br /><br />ВЕЛИН: Не знам какво да правя с тая мойта...<br /><br /><br /> - 12 -<br /><br />МЕРДЖАН: Каквото и другите мъже с техните... Младо момче си, блазя й на жената под тебе. Мръдни малко вляво...<br />ВЕЛИН: Лесно ти е на тебе, по-стар си – гледаш ми сеира...<br />МЕРДЖАН: Ако търсиш от мене съвет за жена, не си случил на съветник. Да ме беше питал така сериозно за зидането, отдавна да ме беше надминал в занаята... Отпусни малко канапа, слез надолу. А така...<br />ВЕЛИН: Аз те питам като брат брата, ти ми отговаряш все едно си глашатаят...<br />МЕРДЖАН: По-добре него питай, ако търсиш съвет за жена... Поне за нула време ще го издрънка на другите... Аз съм най-лошият съветник по женските въпроси. Под един покрив сме, не виждаш ли как я карам с Варка? От първата нощ ми лежи като студен камък в постелята.<br />ВЕЛИН: Деца не се правят с мистрия и чук... Спим направо на земята. Жените ни не могат да заченат, ще се поболеят.<br />МЕРДЖАН: За тая работа не е виновна постелята. Нито деца ще имам, нито баш пък Варка искам да ми ги роди... Като я гледам, и с друг няма намера да го стори... Да се майсторяха от камък, досега един бюлюк щяха да търчат из двора... Дано не сме от Бога наказани само с камък да се разправяме... Ти ще си по-щастлив с твоята Аглика. С камъни работим, ама не замеряме Бога с камъни.<br />ВЕЛИН: Най му е лесно на Аркадия – не го е грижа, че можела жена му да побегне.<br />МЕРДЖАН: Може пък да му е най-тежко, щом дума не отваря за това. Ние сме късметлии – поне можем да си изплачем един на друг мъките... Между камъните се стрелкат змии. Докато го вдигаш от земята, може да те клъвне някоя. И в живота е така: всеки бърка под камъка и вади своята змия. Жената лежи на една и съща възглавница с мъжа си и му мисли лошото. И хубаво, че е така. Какво щеше да е, ако моята Варка, дето не знае да се усуче около мене, ме бе ухапала сладко и сетне цял живот да вървя след нея? Лошо е, ако си извадил отровна пепелянка... От тая женска отрова се умира. Всички сме ухапани, но една отрова действа<br /><br /> - 13 -<br /><br />бързо, друга – с години. Някои му викат на това любов. Често си мисля: не съм ухапан от жена, а искам да ми се случи. Не съм толкова корав, колкото изглеждам... Моята Варка няма отрова. Не знам каква е тая, дето лежи до тебе в постелята. Не се плаши, дай й да те ухапе. Още се увърта около тебе тая змия.<br />ВЕЛИН: Няма ли да избяга?<br />МЕРДЖАН: Какво бягане, бе? Още не си ухапан... Остави я да си забие отровните зъби. Сам ще разбереш сетне дали си оцелял.<br />(Влизат Аркадия и глашатаят. Глашатаят води вързан овен.)<br />АРКАДИЯ: Къде точно ще са темелите на моста?<br />МЕРДЖАН: Ей там, долу, където я преграждат водата... Там, насред реката, ще е главната колона, две по-малки ще има от тоя край и откъм манастира. Там слезте с курбана.<br />АРКАДИЯ: Има обичай всички да се съберат, когато се освещават основите. Курбанът е темел... Поставя се главният камък. Слезте и вие двамата долу.<br />МЕРДЖАН: Искам хубаво да премеря, да не сбъркаме още в началото. Почвайте без нас...<br />ГЛАШАТАЯТ: Къде да слизам, гледай колчав овен трябва да коля? Свестен нож не ми купихте. Само тоя, дето беля с него лук. Мене ми трябва остър нож...<br />(Глашатаят излиза с овена.)<br />МЕРДЖАН: Прав е. Нищо не става без свестен инструмент.<br />АРКАДИЯ: Инструмент? Стига и акъл: два пъти мери, веднъж режи.<br />(Изсмива се и излиза.)<br />ВЕЛИН: И за овена ли трябва два пъти мерене, преди да го заколят за курбан?<br />МЕРДЖАН: Няма файда от мерене, ако ти е писано да станеш курбан... Даже и с нож за белене на картофи. С остър нож само мъките са по-кратки. Стегни там, вържи канапа за колчето... Малко по-нататък пак, там отново... Хайде да тръгваме, слизай надолу...<br />ВЕЛИН: Не мога. Слез сам. Не мога да различа хора от овце. Така – събрани накуп, изпръскани с кръв, хладнокръвни, както ви<br /><br /> - 14 -<br /><br />минава през кървавите пръсти шишето за наздравици и благослов за пролятата кръв, започва да ми се струва, че всички сме един<br />общ голям курбан на Божията трапеза. Не ме карай да слизам долу, моля те.<br />МЕРДЖАН: Не може цял живот ръкави да не запретнещ, ръце да не изцапаш... Не помагат чистите ръце, ако ти се привижда, че вместо овце хора стават курбан. Само изцапани ръце бранят тези, които са затънали до лакти в мръсотия и кръв. Животът се зида камък по камък, кръвта от курбана го прави по-як. Всичко, което е получено, без да е даден курбан, е незаслужено и след време се губи. Не знам кое е по-добро. И така, и иначе човек е зян. Аз и Аркадия по това се различаваме от теб. Не си по-некадърен от нас, както разправят някои. Само дето не искаш да се окървавиш в тоя живот... Ще видим как ще се наредят нещата. Засега само получаваш всичко наготово и незаслужено, а не правиш в замяна никаква саможертва.<br />(Мерджан излиза. Чува се жаловитото блеене на жертвения овен. Велин си запушва ушите, блеенето спира изведнъж. И Велин излиза. Чува се литургията за поставянето на основния камък на моста. Над сцената пада мрак.)<br /><br />5. Мостът се руши<br /><br />Манастирската трапезария. Варка шета. Влиза глашатаят, нарамил чувал картофи. Оставя го до голям казан, отвързва го, взема нож и почва да бели картофи.<br /><br />ВАРКА: Защо пращате пак Аглика да носи яденето на строежа? Тя не е вече за показване пред майсторите. Много й наедря коремът. Срамно е, пък и тя е слабичка и болнава, не може да се занимава с това... Много й наедря коремът. Аз ще отида вместо нея на моста.<br />ГЛАШАТАЯТ: Девер ти и мъжът ти решават. Мене ми все тая коя от вас да пратя с яденето. Да не са без ръце, та да им подаваш манджите на майсторите... Ако не иде Аглика обаче, ще се<br /> - 15 -<br /><br />разбягат... Все по-лоши и по-блудкави манджи им готвим, и кучетата не биха яли такива помии... Работата не върви, парите от<br />ковчежето се топят... Греда по греда, камък по камък, зрънце по зрънце пясък, на ръце, на плещи, с кофи всичко е вдигнато и нагласено. На ден иззидай три реда, през нощта паднали четири. Сто години – деветдесет гроша... Народът пак ще трябва да гази реката. А тя е придошла, водата не е винаги до коленете. Ако питат мене, никога не бих довършил моста. Само създаваме работа на дявола. Нима жените не биха си запретнали сукманите чак до дебелите меса, за да стигнат до манастира? Иде ми да почна да руша изграденото, ако сатаната престане да го прави... За какво ни е тоя мост? По мост в църквата – прекръсти се и беж обратно. Така, без мост, ще се разхладиш, ще се окъпеш и с чисто тяло ще влезеш в Божия храм, а не смърдящ тъй, че Господ да падне отровен от стената. Има и за какво да ти помогне, защото си грешил, знаеш, че си съгрешавал и има за какво да се покаеш пред Бога... Добре се сети, дяволе, ти си бил само за нашата къща, тук ти е било мястото. И ний като тебе се трудим ден и нощ. Дълбоки води са душите ни, не знаеш в кой вир ще потънеш... Само Велин е кротка вода, макар че бедният работи и дене, и ноще. Всеки иска да е на мястото му заради това, дето го работи нощем... Цял живот нека носи камъни и нека гради манастири. Грехът не е негов. Хубостта е грях Божий, той пръв е сбъркал, щом я е изтървал от рая да слезе сред нас. Да беше си я държал на небето, да не всява раздори между хората. Качил Велин Аглика на раменете си, пренася я през реката, нозете й се белеят. Зяпнали сме ги тия бели нозе всички майстори, присънват ни се тия нозе връз нашите рамене и ни се прищява сами да бутнем моста... Хубостта руши моста... Ей бре, Велине, кой знае колко пъти жаден през вода ще те пренася... Донесе ли Аглика ядене на майсторите, апетитът им става направо зверски, не можеш ги изхрани. Всеки иска още от тоя буламач, дето и кучета не би го яли. Ще се изпотрепем помежду си, ще си докараме беля на главата... А Аглика, бедничката, трепка с тия големи черни очи, усмихва се. Ще речеш Богородица мърда като жива на иконата и<br /><br /> - 16 -<br /><br /><br />ни омагьосва. Божията майка кога е носела в утробата си Исуса, не е изглеждала така прелестна. Всички искат тя да им подаде залък хляб, до нейните ръце да се докоснат... Идеш ли ти, Варке, троха в уста не турят... Тогава яденето започва да им се струва блудкаво и не могат да го преглътнат, сякаш им застава на гърлото... Не бива от Бога и от манастири да се плашим, от хубостта като от огън трябва да се пазим.<br />(Влиза Аглика.)<br />АГЛИКА: Ще ми помогнете ли да натоварим колата с яденето?<br />ВАРКА: Не е твоя работа да ходиш да носиш ядене на майсторите... Стига си се друсала на колата с тоя корем. Като те гледат хората, на мене, по-старата етърва, се присмиват. Ще помоля Мерджан от утре аз да ходя при майсторите... Ти не си давай зор, шетай колкото можеш, млада етърво... Почини си, аз ще натоваря яденето...<br />АГЛИКА: Нека спре да се руши мостът, пък нека да ни се смеят на нас двете хората. Сега е по-лошо – смеят се на мъжете ни... За това, дето преди им сваляха шапка, сега ги скъсват от майтап. За майсторлъка, за който едно време на малкия им пръст не можеха да стъпят.<br />ВАРКА: Дари на света радостта, дето я носиш в себе си, и хич да не те е грижа какво щели да рекат хората за майсторлъка на мъжете ни. Нека дими тогава коминът на огнището ни...<br />ГЛАШАТАЯТ: Вашите мъже огнище не ви направиха. Каматни са те. Ама не усетиха женска майстория, женска закачка...<br />(Всеки от тримата взема по нещо от съдовете с ядене, излизат. Над сцената пада мрак.)<br /><br />6. Срещата на Еньовден<br /><br />Строежът на моста. Лятна юнска нощ навръх Еньовден. Облечена в тънка прозрачна дреха, Аглика ритуално се мие в реката. Докато минава с изплетения венец от билки по лицето и снагата, тя тихо си припява и шепти.<br /><br /> - 17 -<br /><br /><br />АГЛИКА: Спри се, Йоане, застани, извади от вода пръстен сребърен, през пръстен да те погледна... Тъкмо ти се израдвахме<br />на идването, а ти вече намяташ ямурлука за сняг... Едвам те дочаках, свети Йоане, кой знае дали и догодина ще мога... Извади пръстен от вода, дето ми беше на ръка... По-добре никога венчален пръстен да не бях слагала, отколкото през пръстен мъж да видех... Наскоро добих рожба, свети Йоане, а през пръстена мрак гледам... И билките, и слънцето, и водата през тая нощ на живот миришат, на живота се радват, а моето детенце сираче ще остане, ако не ми помогнеш...<br />(В полутъмата се появява Мерджан.)<br />Кой е?<br />(Аглика се подхлъзва и пада във водата.)<br />Изплаши ме, стари деверо... Ти ли си?<br />МЕРДЖАН: Аз съм, Аглико.<br />(Подава й ръка. Мократа дреха е залепнала за тялото на Аглика.)<br />АГЛИКА: Разкървави ми се коляното, ще му залепя лековита трева... Водата пък ми отнесе венчето...<br />МЕРДЖАН: Друго ще си оплетеш, Аглико. Аз ще ти помогна, ще сплетем ново венче.<br />АГЛИКА: Еньовденската нощ е прекъса, едва задрямва на едно око. Свети Йоан е стопанин на седемдесет и седем болести. Трябва да събера седемдесет и седем треви да ме пазят да не се разболявам през идващата зима. Пропеят ли първи петли, билките ще изгубят лечебната си сила... Седемдесет и шест събрах, липсва ми само разковничето – вълшебната тревичка, която цъфти и увяхва само за един час в нощта на Еньовден...<br />МЕРДЖАН: Винаги е така – имаш всичко, губе ти се само едно нещо, до което никога не се добираш. Не познавам лековитите билки, ама ги знам седемдесетте и седем болести, дето ме мъчат. Разковничето е болест, пазим я вътре в себ си като билка. Видях моята болест, моето разковниче, а нямам смелост да го откъсна.<br />АГЛИКА: Здрав и силен си, насила болен се правиш... Защо не си починеш през тая къса лятна нощ, преди да превиеш пак утре<br /><br /><br /> - 18 -<br /><br />заран гръб над камъка? Вместо тебе чаках Варка да събира сила и здраве от природата... Но по-добре стана, че те срещнах...<br />МЕРДЖАН: Достатъчна е и тая нощ, тоя миг, за разрушаване на граденото през деня-вечност. Руши само този, който никога не е градил. Нищо не иззидах заедно с Варка, за да имам какво да руша. Откакто ти ни влезе в къщата, искам всичко да разруша. Мислех, че сам ще иззидам Вавилонската кула и ще стигна до Бога. Днес вече не мога да различа какво е зидане и какво - раззиждане. Не знаех, че хубостта носи порива на рушенето.<br />АГЛИКА: Страст ни подкопа темела на душата... Стиснах уста, станах студен камък. Мълчи, живей живот вълчи. За зидане съм узряла аз... Но с твоите ръце... Докоснеш ли ме и в темела ще ме стоплиш. Господ ни създава наполовина и ни праща да си дирим другата половинка. Цял живот я търсим. Сърцето е най-големият издайник: разтуптява се, щом срещне своята половинка. И аз, откакто влязох у вас, пред тебе сърцето ми от гърди ще изхвръкне, а нямам лековита трева да го усмиря. Ти ли си тая половинка, дето все я диря? Край тебе съм кротко агне, до брата ти – люта змия. Плаша се от тебе, Мерджане, страх ме, че може да ни е много хубаво кога сме заедно...<br />(Опитва се да се покрие с наръч треви.)<br />МЕРДЖАН: Не си покривай снагата, не се опитвай да скриеш това, дето и през завивките го виждам. Винаги си гола пред мене, Аглико. Да живеехме в Рая, сега всички щяхме да сме голи. Бог те е създал прекрасна, постоянно да шеташ както те е майка родила между нас. Ти все още си в Едемската градина, още не подозираш за плода на срама, още не си напъдена от Рая, още не усещаш хубостта си като срам. Но ние ще те научим да се срамуваш, да се извиняваш и да си патиш от това, че си хубава. Дразни ни твоето съществуване... Понякога Господ по редки апостоли на красотата, такива като теб, ни праща знаци, че е задържал хубостта при себе си, преди да ни я изпрати тука. Питам се защо бягам от красотата, защо всяка нощ руша това, което съзиждам през деня? Защо ти, райска пратеничко, ми<br /> - 19 -<br /><br />тревожиш душата? Защо ти, мозъчна мълнийо, ми помътваш разсъдъка? Ако има справедливост на тоя свят, знам, че само аз съм достоен да бъда край тебе. Ала Бог е решил на брат ми люта<br />тревичка да му се паднеш. За всичките си грешни земни мисли ще си платя в ада. Горя в огъня, дето ти ми го стъкна. В адски мъки и в катран бих се пържил, ако ти ми поддържаш огъня в пъкъла...<br />МЕРДЖАН: Не ме създадоха твоите ръце, дето са свикнали да дялкат студена хубост. Вярвам, че съм в Рая, щом ти ме виждаш гола през дрехите. Чуждо тяло се докосва до мене и ме полазват студени тръпки, вледеняват ми сърцето. Никакви вълшебни билки и еньовденски растителни сокове не палят в мене топлина, както го прави твоята близост. Хайде да легнем, никой няма да ни види... Нито стражар смее тук от страх да дойде, нито човек да стъпи нощем на омагьосания мост... Сега е няма, свещена, Божа и наша нощ. Къса е, ала кой знае дали някога за нас ще настъпи ден. Тази нощ е най-близко до деня. Не се плаша от Бога, страх ме е от слугите му... Аркадия стиска в ръце нощта, заедно с нея и нас. Плаши се, че заедно с деня ще му избягаме и ние. Осветени от неговия мрак, още по-светли ставаме на фона на нощта. Живеем в една несвършваща нощ, която всички я зидаме от мрак. Имам рана на коляното, виж...<br />МЕРДЖАН: Мъничка рана, има лек за нея, сега ще я покрия с лековита билка... Ще имаш вечен белег от нашата нощна среща, дето ме накара да падам на колене... Недей ме кара да те докосна по-нагоре от коляното. Знам, че само аз съм достоен до тебе в постеля да легна, до белега си моя. Цял съм въглен, парва ме в сърцето топлината твоя. Принадлежим един на друг по закона на природата, а сме си наказание по закона на съдбата. Защо не си тая нощ речна русалка - да ме отнесеш на дъното на реката... Хубавата ябълка свинята я изяда...<br />АГЛИКА: Лесно е в тая пустош да бъдеш светец и мъченик или пък русалка, дето отмъква мъжете под водата. Най-трудно е най-простото – да се радваме на живота и любовта. Все нещо се трудите, само не и за живота... Изгорях в тая пустош от студ, ти пък си овъглен от топлина. Ставаш ореол от светлина на моята<br /> - 20 -<br /><br /><br />хубост... Да бягаме оттук! Премалко ми е с тебе само една еньовденска нощ. По-силно сме съединени в живота от два камъка, от тия, дето ги редиш един до друг при зидането. Хоросан сме за нечия съдба, дето друг ни я зида. Несъвършени сме като Божии рожби, но някой съвършено ни намества в своите замисли. Плаша се от Божиите слуги...<br />МЕРДЖАН: Преди да се появиш ти, си мислех: Ще се избута някак тоя живот, ще се зида... Сега вече не знам какво да мисля. Господ да ни е на помощ... А кой не би убил Господа, ако е на мое място, само да му се мерне пред очите?<br />АГЛИКА: Пропяха първи петли, Мерджане, да тръгваме. Малкото ми детенце спи гладно, ще се събуди, а аз нямам мляко да го накърмя. Не найдохме вълшебно разковниче, да го сложим под постелята, да легнем върху него – сила да ни придойде. Кой знае как ще я преживеем тая година...<br />МЕРДЖАН: Ти – по твоя път, дето те чака студена постеля без разковниче. Аз – по моя, студен камък пак да зидам, дето през нощта го руших. И не знам докога така. Иди си, Аглико, не се бой. Греховете са пред нас.<br />АГЛИКА: Остани със здраве, Мерджане.<br />(Излизат. Появява се Аркадия. Идва до събраните билки, взема ги в ръце, оглежда ги, помирисва ги и ги хвърля. Над сцената пада мрак.)<br /><br />7. Тежкият договор<br /><br />Градежът на моста. Аркадия, Мерджан и Велин седят мълчаливо сред струпаните строителни материали. Глашатят се опитва да ги развесели с шеги.<br /><br />ГЛАШАТАЯТ: Който не е вдигал къща, нищо не знае. Който не е правил мост обаче – знае всичко. Ръцете ми не са напукани и груби, не драскат. Не се оплаквам, харесвам си занаята. На времето, като момче, почнах със зидане, но ми откраднаха инструментите. Хвала на Господа, имало още будали, ще ни бъде<br /> - 21 -<br /><br /><br />още. Търсили са чук, да трошат с него камъни. Крадецът сега е на свобода, шета, удря си пръстите и зида. Сетне грабнах нож и цял<br />живот беля картофи. До ден днешен никой не ми е задигнал ножа. Малък им се види. Мислех, че все ще дотрябва на някого. Търсят нещо по-остро и по-голямо, човешки кожи да дерат с него. Като ябълка ни белят кожата, докато я метнат на плета.<br />Не ви ли спори строежът на моста? Дайте ми парите от ковчежето... Ще спазаря нови майстори, ще вдигнем мост от картофи. Веднага ще намерим строители, не като сега – пуст градеж посред бял ден... Картофеният ще е по-як от вашия каменен, поне една нощ ще оцелее. Вашият и толкова не изтрайва... Хората искат и да работят, и да рушат. Каква им е ползата камък да бутат? Ако беше картоф – все щеше да има файда... Народът не руши. Руши само този, който никога нищо не е градил. Занаятчията винаги руши. Голямо изкуство е да се научиш да рушиш, но не знам с какъв инструмент и при кой майстор се учи тоя занаят.<br />АРКАДИЯ: Хайде, стига се забудалява, остави тая грижа на други. Твоята работа е да разгласиш на всички работници утре на зазоряване да са тук. Аркадия ще им плати дължимото...<br />ГЛАШАТАЯТ: И с мен ли ще се разплатиш за слугуването?<br />АРКАДИЯ: С теб ще си оправим сметките още тази вечер. Аркадия никому не остава длъжен. На мен всички ми дължите...<br />Сега тръгвай и утре да приготвите най-вкусните манджи. Хайде заминавай!<br />ГЛАШАТАЯТ: Нещо не ми се вярва, че ще си получа всичко до стотинка. Да го видя, няма да повярвам. Само с мен ако се разплатиш докрай, няма да ти стигнат всичките пари. Знаеш ли колко съм блъскал, ей? Да не беше Господ с тебе, досега да те беше наказал за празните приказки.<br />(Излиза.)<br />АРКАДИЯ: Мостът трябва да стане, даже ако трябва да платим за това с живота си. Искам да сключим братски договор за тежка клетва. Градеж, който води до Божия храм, иска голям курбан.<br /><br /><br /> - 22 -<br /><br /><br />Зографите побягнаха, не си довършиха стенописите, дяволско място е това, викат. Не е в моста проблемът. Въпросът е как да спасим манастира. Майсторите си плюят в пазвите, кръстят се и бягат. Мръкне ли, стражарите ги е страх да вардят... Нощни пилета не пеят в това проклето място... Ковчежето се изпразва с всеки изминал ден... Народът не дава както по-рано пари за манастира. Нечестивият се е вселил в Божия дом и руши моста – да не може човешки крак в манастира да стъпне, само рогатият да се шири в него. Харесва му това съвършенство наоколо, иска той да му е сайбия. Да хванем дявола и да го зазидаме в основите на моста! Ние живеем с него из празните килии. С него сме лице в лице. Всички побягнаха и ни обърнаха гръб. Сами сме като манастирски пауни, и пеленачето с нас. Никой не ни навестява, хората са дигнали ръце от нас, били сме се сортачили с дявола... Белязани с презрение и срам, няма да можем да пуснем децата да играят с връстниците си на улицата...<br />ВЕЛИН: Ти каза, че си имал видение – била дошла тук Богородица, и ни накара да й вдигнем дом. Сега разправяш, че под покрива му живеел дяволът! Да не ни беше накарал да почнем градежа, щяхме да си спестим днешните мъки. Ти ги създаваш, ние ги зидаме. Все по-надълбоко ни караш да слизаме. Как да хванем дявола и да го зазидаме? Божи апостол ли си ти или дяволски измекяр? Боледуваш от присънване на привидения. По цели нощи някой някъде те води, цял живот заради тебе не можем дъх да си поемем... Покрай манастира ти оздравя, нас – здрави и прави, ни разболя! Зарази дома ни със смърт. От нея трябва да се лекуваме, ако има някъде лек и билка. Аз съм заразен от живот и само мен никога не ме налази твоята болест – това непрестанно зидане на нощта, тъмнина със забодени в сърцето й колчета, между които отдавна бродим като живи мъртъвци!<br />АРКАДИЯ: Аз си имам пътеводна звезда – ликът Божий... Не ви се е явявал образът на Божията майка, затова не виждате изход... Само се стрелкате като комари покрай речната тиня, смучейки<br /> - 23 -<br /><br />неуморно кръв един от друг... Аз съм вашият изход и вашето спасение, само аз видях истинския път... Звезда падна от небето и се превърна в скала до манастира. Няма да ти позволя да газиш и мърсиш нашите звезди!<br />ВЕЛИН: Всеки ден шетам между живи костури. Костурът с нищо<br />не пречи на греенето на звездите водачки, чиято светлина се отразява във водата. Нощ след нощ дълбая и пропадам надолу, прегазвайки реката от бряг до бряг. Постоянно ми се струва, че не зидаме мост, а си копаем гробовете. Грешни човешки трупове, погребани тук, вечно ще ни плискат речните води.<br />АРКАДИЯ: Не приказваше така, докато не беше женен. Беше смирен и благодарен за всичко на по-големите си братя. Хубостта на жена ти очевидно е по-голяма от големината на този свят градеж. Семейното ти огнище сигурно е по-топло и уютно от този свят дом. За тебе Божият храм не означава нищо... Затова говорим на различни езици. Това недоразбиране ни доведе дотук, сега е моментът да поправим грешката. Бог взе от нас ребро, за да създаде жената и постоянно ни връща това ребро в образа на жена...<br />ВЕЛИН: Ако ние сме Божи грешки, ти недей се опитва да ги поправиш. Каквито сме, такива, Божи чада сме...<br />АРКАДИЯ: Да не бяхме без едно ребро, сега щяхме да сме си цели и мостът щеше да е готов. Жената е дяволската игра с нас. Моста го руши дяволското ребро – жената, това ребро трябва да се изправи като колона в моста, та да миряса. Докато около нас нямаше жени, работата спореше... Те доведоха дявола със себе си. Която невяста утре заранта дойде да донесе ядене на майсторите, ще бъде зазидана в темелите на моста.<br />ВЕЛИН: Боже мой, това ли е благословът, с който даряваш избраните измежду нас, за да ни кроят съдбата? Това овчарите на Божието стадо ли са, или е вълк в кожата на моя брат? Чуваш ли, брате Мерджане, стигат ли тия думи до ушите ти или аз си говоря само на ум?<br />МЕРДЖАН: Чувам, брате Велине, но не се бъркам в занаят, който не владея. Мога да говоря за сърцето на камъка, за това къде му е дамарът... За душата човешка и за това кой се е вселил<br /> - 24 -<br /><br />в нея, нямам познание... Стига ми, че узнах кой живее в сърцето на камъка и как да го ударя с чука.<br />ВЕЛИН: Дали е от занаята това, или нарочно сега сърцето ти се вкаменява? Хора с разсъдъка си жив човек да се тъкмите да зазидате в основите и нищо да не ви трепва, па макар и през тия кости да се влизало и в Рая, а не в нашия манастир... Мълчите? Мълчалив братски заговор... Загадъчни братя... Решили сте да е така? Щом сте решили, така да бъде... Аз имам още сълзи за изплакване която и жена да се появи тука утре заран. Вие пък имате железни ръце и каменна душа. Зазидайте я. Сам съм, не мога да застана на пътя ви...<br />АРКАДИЯ: Сега му е времето, желязото се кове, докато е горещо! Настъпил е часът за последна отбрана на светостта на храма! Как да повярва народът в Божията сила, ако не се пролее кръв за него в темелите? Как да се появят падащи на колене богомолци, ако под тях няма изпънат под земята някой, на когото да се подпрат? С нами Бог! Благословена е всякоя кръв, всеки живот, даден в името на нещо! С нами Бог! Да не сте споменали нито дума на жените вкъщи за това, дето я чака тази, която ще донесе яденето на строежа утре заран! Коя ли ще бъде щастливката, която след време ще славим като светица? Нека Бог е този, който да избере коя от двете да легне в темелите. Договор мост гради. Давате ли пред мене и пред Бога клетва, че няма да продумате никому у дома за замисъла ни?<br />МЕРДЖАН: Даваме.<br />ВЕЛИН: Даваме.<br />АРКАДИЯ: Повторете още веднъж!<br />МЕРДЖАН: Заклевам се!<br />ВЕЛИН: Заклевам се!<br />АРКАДИЯ: Бог да ви благослови!<br />(Над сцената пада мрак.)<br /><br />8. Претопляне на стари манджи<br /><br />Варка и Аглика шетат в трапезарията, приготвят ядене за майсторите.<br /><br />25 –<br /><br />ВАРКА: Никой не ще претоплени, вчерашни, вкиснати манджи, нищо живо не мирясва: все е гладно, раззинало уста, чака да лапа... Варке, Варке, забравила си да туриш сол! Небето е гладно за звезди, коремът за храна, земята за хора... Малко е, ама цял свят изяжда. Гробищата са устата на земята, дойдеш ли до устата – глътнат си... Варке, Варке, пак си пресолила манджата! Рисуват Господа нависоко по църквите и с кръг около главата, за да му падаме на колене... Господ е една голяма уста и шкембе, което лежи, дреме, тъпче се, уригва се и ни повръща където завърне... Варке, Варке, пак ти е изгорял хлябът! Господ няма очи. Съдбата ни зависи от Божия задник. Всички се варим в нечий казан, всички сме храна за нечия уста. Варке, Варке, пак ти е превтасало тестото!<br />(Влиза Аркадия.)<br />АРКАДИЯ: Варке, Варке, пак ти е угаснал огънят! Майсторите си изгледаха очите ядене да чакат. Не забравяй, че едвам ги накарах да се върнат на строежа.<br />АГЛИКА: Готови сме отдавна. Чакаме само да дойде колата.<br />АРКАДИЯ: Глашатаят е готов, отвън е, Аглике.<br />АГЛИКА: Няма ли да ходи Варка?<br />АРКАДИЯ: Не, ти ще ходиш.<br />ВАРКА: Ще закъснее Варка, като костенурка е бавна Варка, спъната е в нозете Варка... На Варка чиниите й падат от ръцете, грънчарите само за нея трябва да работят... Само на нея й се чини, че брашното не е добре смляно... От нейните ръце никой нищо не ще да пробва...<br />АРКАДИЯ: Не се тюхкай, Варке, такава те създал Господ. Така си скроена, цял живот да закъсняваш. Това не е толкова лошо, който много бърза – в Рая не стига. Ако работата чака на тебе, по-добре да не я работим. Докато раздадеш лъжиците на майсторите, ще се стъмни. И вкъщи има работа за тебе. Наглеждай бебето, Аглика ще се върне бързо.<br />(Излиза.)<br />АГЛИКА:<br />(Отива до бебешката люлка.)<br /><br /> - 26 - <br /><br />Скоро го кърмих, няма да го будя... Расте, хубавото на мама... Аз тръгвам, етърво, направи си труда, полюлей го...<br />(Излиза. Малко след нейното тръгване детето почва да плаче силно.)<br />ВАРКА: Пусти да опустеят, как се решиха лехуса от детето й да отделят? Какво ще го правя това пеленаче без майка? Малко дете все за майчина бозка плаче. Тук съм, златно на стринка. Нани, златно, нани... За тебе стринка никога няма да закъснее.<br /><br />9. Вграждането<br /><br />На строежа на моста. Мерджан и Велин работят, скрити наполовина в изкопа. Край тях е Аркадия. Идва Аглика с две чинии и лъжици.<br /><br />АГЛИКА: Заповядайте топла чорбица, братя работливи.<br />(Пауза) Защо мълчите? (Пауза) Гледам, работата ви напредва...<br />МЕРДЖАН: Сполай ти, Аглико.<br />АГЛИКА: Какво майсторите, братя работливи?<br />ВЕЛИН: Гроб копаем.<br />АГЛИКА: Гроб ли? Какъв гроб?<br />МЕРДЖАН: Мигар не виждаш? Надолу вървим, колкото повече работим, все по-надълбоко пропадаме.<br />АРКАДИЯ: Началото на всеки темел е гроб.<br />АГЛИКА: Да бяга по-надалеч от вас такава лоша помисъл. Какъв гроб, за кого?<br />ВЕЛИН: За тебе.<br />АГЛИКА: За мене?! (Чиниите й падат от ръцете.) Аз ли съм виновна, че не спори строежът на моста? Зад гърба ми гроб ли ми приготвихте? Мислех, че има неща, които не сте способни да сторите...<br />АРКАДИЯ: Не можехме да ги направим, бяхме предизвикани...<br />АГЛИКА: Нима съм в състояние да предизвикам такива действия?<br /><br /> - 27 -<br /><br />АРКАДИЯ: За човек е може би действие, за Бога е възвишено дело.<br />АГЛИКА: Боже господи, нима позволяваш жива в темел да ме зазидат? Смея ли поне веднъж да те повикам на помощ, щом ти винаги си на противната страна? Има ли спасение за мене, щом съм застанала пред отворената ти уста?!<br />АРКАДИЯ: Не призовавай сега Бога, щом избраната от теб страна беше дяволовата. Нашият братски договор беше такъв – дяволът помежду ни трябва да бъде унищожен. Ако трябва всички, един по един, живи ще влезем в темела. Съдбата посочи да почнем от тебе. Чрез твоята греховна хубост дяволът ни води за носа – и нас, и целия народ...<br />АГЛИКА: И вие вярвате, че мостът ще спре да се руши, ако зазидате в основите му жив човек? Камък върху камък да не застанат на градежа, ако трябва да го крепят човешки рамене. Откакто се е пръкнал човек, само кули от хора вдига към небето... Аз ли ще ви крепя градежа - със сираче, дето в люлка за майчино мляко плаче?<br />АРКАДИЯ: Така ти било писано – в темел жива да легнеш. Добра участ е тая – мост да крепиш. И мъртва - топлина ще излъчваш, камъка ще топлиш. Ти не си важна. Най-важни в момента са две неща – твоят потомък и мостът.<br />АГЛИКА: Кажи нещо, Велине, спаси ме, докато не е късно... Не ти ли е жал за мене? Знам, лесно се намира друга жена... Гърдите ми са набъбнали от млякото. На тях ти всяка нощ си почиваш. Майка съм на детето ти...<br />ВЕЛИН: Дадохме клетва, няма връщане... Аз си знам колко те любя, но не искам да си патя заради тебе, Аглико. Студен ти бях на сърце, студен камък в прегръдки държах. Бях недостоен за такава хубост до мене, не те заслужавах. Какъв брак е това – цял живот да си на колене пред една жена? Не ми стопли сърцето твоята мермер снага, не бе топла нощем моята постеля. Едничкото, което имах общо с тебе, Аглико, е моята нощ, която ще зазидам заедно с тебе в основите на моста.<br />АГЛИКА: Моята плът първо на мен ми носеше самота. Самотувах до тебе, Велине, нашата страст всяка нощ се срутваше<br /> - 28 - <br /><br />като моста. Дете ти родих, ти даже да ме събличаш не се научи. Сега поне мостове гради с мене.<br />АРКАДИЯ: Нашите истини рушат чуждите темели. Всички си имаме наша истина, а мостът – свой темел. И не само нашият. Ако се прошеташ нагоре и надолу по реката и следващият мост, и по-следващият – всичките имат в основите си зазидани живи хора... Не може нашият да е изключение. В темелите на тоя манастир ще лежа аз, ти – в тези на моста... Всеки, който иска нещо да изгради, държи ли то да остане, трябва да даде живота си за него. Никакви изчисления, цифри, камъни и греди не правят темелите яки, това става само върху човешки кости. Мост не може да свърже два бряга без да е зазидан жив човек в него. Не се моли да ти съхраним живота, в момента ти си по-полезна мъртва! Твойта крива линия може да изправи моста. И да не искаш, сама ще влезеш в основите. И да не искаш! Ако не стоиш в темела, ще гориш като вещерка на клада. Да не си мислиш, че аз ти избрах тая участ? Ти самата си я избра. Твоите постъпки те доведоха до тоя край. Дойде в манастира и ни разруши семейството, което беше здраво като мост. Нито си за калугерка, нито за къщовница. Ако останеш сред нас и манастирът ще почне да се руши...<br />АГЛИКА: Нямаш равен, всичко си планирал. По-добре чиста и цяла в темел да легна, отколкото да се гнусят, да запушват носове и да се плашат от смрадливата ми плът, горяща на кладата. Поне ти, деверо мой Мерджане, кажи нещо за мене като за последно! И ти ли заради моята проклета хубост ще ме оставиш да умра сред камъните на моста?<br />МЕРДЖАН: Всички мълчим, Аглико, нима не виждаш? Мълчим сговорно пред твоята хубост, дето самата теб те убива. Нямаме сили да изречем: Договорката не е в сила... Да убия или да се убия заради най-хубавата жена, която са виждали очите ми? Заради твойта мермер снага, до която моята грапава ръка се докосна веднъж? Ти беше моя само до коленете, до белега, дето не успях да го преодолея. Аз ли на вярна смърт ще те пратя, та да мога, докато те зазиждам жива, да те докосна навсякъде? Сега знам, Боже, в тоя миг ако те има, че ни се надсмиваш зад всеки<br /><br /> - 29 -<br /><br />облак и зад всякоя звезда, задавяш се от смях, докато ги зидаш съдбите наши. Ти ще ми помогнеш, ама на брат ми няма да му<br />се размине моето зидане! Ще го зазидам, така, както само аз мога! Тогава пробвай, помогни му да се спаси, както му помагаш да си пълни ковчежето! Сигурно си по-пропаднал и от брат ми, щом намери точно с него ортак да станеш!<br />АГЛИКА: Няма да мога да видя кой кого ще зазида, но знам – още някой ще лежи с мене в основите на моста...<br />АРКАДИЯ: Достатъчно Божия хубост ще турим в темела... Господ сам си избра жертвата. Ние само му я принасяме... Ще ти оставим едната гърда незазидана, да може детенцето ти да бозае.<br />АГЛИКА: Всеки се трепе до цица да се добере. Не е за детето, вие ще цицате... Всяка уста сънува пълно виме. Ето ме, поне в смъртта да съм гола. Зазидайте ме...<br />АРКАДИЯ: Съблича се! Безсрамница! Зазидайте я... Безбожница, зазидайте я! Зазидайте я!<br />(Аглика влиза в изкопаната дупка и пропада с вик в нея. Приглушена светлина.. Над сцената се спускат сводове на мост. В главната колона има отвор, но в него не се вижда женска гръд.)<br />АРКАДИЯ: Водата и въздухъг, огънят и водата еднакво ги поглъща земята. Така е и с човека. По-рано или по-късно тя ни приласкава и ни събира. Това е силата на земята, държи ни всички в обща прегръдка и с всекиго поотделно в различно време се разпорежда. Амин.<br />МЕРДЖАН: Ти само измисляй градежи, не се кахъри за курбани. От нас ще избираш...<br />(Влиза глашатаят.)<br />ГЛАШАТАЯТ: Как е, свършихте ли работата? Много бързо, бе. Браво. Не мога да гледам, жалостив съм. Затова не дойдох. Детенцето ти, Велине, почна много силно плаче, иди си вкъщи. Варка не знае какво да прави с него... Тръгвай.<br />ВЕЛИН: Който остане жив, нека разкаже за всичко. Блажени ония, които не са видели и не са повярвали.<br />(Излиза)<br /><br /> - 30 -<br /><br />ГЛАШАТАЯТ: Исках да дойда. Мерак ми беше да видя отблизо циците на Аглика... Твърди ли й бяха, едри ли? Хубаво рече<br />Велин: И да разправяш, никой няма да ти повярва... Абе, имаше ли жена му на Велин цици? Не отговаряте... Не вървеше него да питам... А той дали е виждал барем веднъж Аглика гола? Не му се показваше тя на него. Може би само нарядко, притисната натясно...<br />МЕРДЖАН: Марш оттука бе, гнидо недна! Изчезвай, докато не съм ти разцепил тиквата! Беж да те няма!<br />(Глашатаят побягва, на сцената остават Аркадия и Мерджан. Пауза.)<br />АРКАДИЯ: Много си тъжен, брате Мерджане. Работата потръгна, мостът полека-лека вдига снага, а ти си се запревивал като болна жена. Почини си, поспи, да наместиш пропуснатото. Лятото е на свършек, цяла година ни изтече напразно по водата.<br />МЕРДЖАН: Жив човек погребахме в темела, брате Аркадие. Камък да съм, ще се разцепя, а не над майка, оставила сираче, да зидам... Сърце от камък ли носиш или майка ни е родила студен камък? Каква жена затрихме... Втора такава никогаш няма да изправи снага в нашата къща, няма да стъпне по нашата земя...<br />АРКАДИЯ: Жалиш я повече от брата ни. Велин е отнесен, лесно ще я прежали. А ти все се вреш, дето не ти е място...<br />МЕРДЖАН: Тоя, дето не знаеше как да я люби, не знае и как да я жали...<br />АРКАДИЯ: А ти имаш ли право да пожелаваш жената на брата си?<br />МЕРДЖАН: Легнахме си двамата на сърце като два камъка, дето прилепват без да ги дялкаш... Нашият зид не прилепва към твоята Вавилонска кула, вдигана от кости и ребра. Любовта ни няма как да стигне до Бога, но и до твоя зид от болка моята ръка няма да се допре повече... Никога не докоснах Аглика, не я опозорих заради брат ми, заради рода ни, заради занаята и образа – мой и неин... Ти посегна на нашия чист образ...<br />АРКАДИЯ: Пазеше се ти от нея, но нямаше да е задълго... Жената отива при по-силния! И да не искаше, един ден щеше да е<br /><br /> - 31 -<br /><br />твоя. Да не мислиш, че на мен не ми е жал? Само вие сте пълни котли, в които клокочат чувства, а аз съм помежду вас студен камък, да си охлаждете душата с него – така ли мислиш? И аз съм зидар. Ти дялаш камъка, аз – душите. Правиш ги на парчета, за да се съединят... Дива любов неодялани ви съедини, на мен ми се падна да я разпарчосам. Ако не беше Аглика, ти щеше да легнеш в темела, за да се укрепи мостът! От човешки съдби майсторя прекрасни сгради за по-добри светове.<br />МЕРДЖАН: Твоята Божа любов се крепи на трупове! Стъпила е на трупове, храни се с трупове, болка и човешка плът! Кой Бог ти дава право да зидаш образа на света според кефа си? Аглика не е камък да я редиш както ти пасне в твоя градеж.<br />АРКАДИЯ: Забрави я Аглика! Тя не бе пожертвана напразно. Намери си истинското място - и след смъртта си добрини да прави. Нейният камък липсваше и затова мостът се рушеше... Винаги липсва камък, дето да крепи целия градеж. Ние го намерихме и сега тоя мост ще е вечен. Камъните му ще са топли, докато ги грее човешка плът. Принесохме най-добрия курбан... Успяхме. И пред народа, и пред Бога.<br />МЕРДЖАН: Нищо не си постигнал с твоето пъклено зидане на мостове от човешки тела! Ти да го замисляш, аз да го изпълнявам... Ти направи да лежи в темел Аглика с дете пеленаче, а мойта жена ялова да гледа чуждо сираче! Моята Варка никой нямаше да я оплаква. Нея трябваше да зазидаме. И е бездетна , а и къде е Варка, къде – Аглика? Исках да се отърва веднъж завинаги от този камък, дето ми виси на врата като брачна, тежка прегръдка.<br />АРКАДИЯ: Ти прие договорката, сетне я престъпи. Казал си вкъщи на Варка тя да занесе яденето на майсторите. Ако бяхме зазидали твоята ялова Варка, тогава и манастирът щеше да почне да се руши... Малък курбан за такъв голям градеж е твоята Варка.<br />МЕРДЖАН: А ти отиде, върна обратно Варка и прати Аглика на сигурна гибел! Ти си виновен за смъртта й. Държиш ни затворени в кошарата на твоя ум. Ръката ми вече никога няма да премости твои брегове! Ако знаех, че това е мракът на твоята кошара, поне<br /><br /> - 32 -<br /><br />веднъж щях да помилвам бедрата й. Впрегна братята си да се трепят за твое удоволствие. Ще руша, ще руша и изобщо няма да<br />му мисля! Цял свят създава, гради и се опитва да се доближи до жената. Ще руша и камък връз камък няма да оставя, щом ме ти мене раздели от Аглика, дето Бог ми я прати като утеха! Аз го вдигнах, аз ще го съборя тоя мост... Няма да дочакаш хора да газят по раменете на Аглика! Ти надви, победи твоят начин на зидане, но аз ще бутна всичко до темел и ще извадя Аглика – с хубостта си да премости двата бряга.<br />АРКАДИЯ: Аглика беше черна овца, вълци да я ядат! Забрави я! Народът пак взе да приижда да се моли в манастира. Никой не се интересува от лични драми... Зазиждай, за да не бъдеш зазидан! Преголям е тоя градеж за твоите вопли на неутешено сърце. Премного пари, камък, вяра и кръв са хвърлени, за да почнем всичко наново. Мостът утре заран за пръв път ще осъмне неразрушен, така ще е и след всички следващи нощи. Какво щяхме да правим, ако всеки градеж не може да издържи една нощ изкушение? Свършиха твоите нощни изкушения към Аглика, брате Мерджане...<br />МЕРДЖАН: Този мост ще ни разделя вечно. Бяхме сговорни братя, докато тук бе зинала съсипия... Сега между нас зейна безкрайна пропаст, дето само с любов може да се премости. Чудни са градежите Божии, но още по-чудни са градежите на любовта!<br />АРКАДИЯ: Не съм жаден аз за любов! Воденицата се храни с вода, магарето с тръни, а вие със секрети! Осени ме любов, която превъзхожда вашата междубедрена, спермална и лепкава... Върху вашата низша, външна и човешка любов не хвърлям аз ни поглед, ни сълза. Не признавам такава любов, дето само руши и погребва. Видях разрушителната сила на Агликината хубост, знам и градивната сила на твоите ръце. Приключи го ти градежа на живота си, Мерджане, твоята ръка започва да руши! Не ми трябват нови рушители... Твоята мисия на градител завърши. Най-добре е нашата раздяла да стане навреме и тука!<br />(Намушква Мерджан с нож. Мерджан пада под моста. Чува се плисък на вода. Над сцената пада мрак.)<br /><br /> - 33 -<br /><br />9. Мостът не се руши (Финали)<br />Аркадия и глашатаят. Сцената се осветява и мостът се показва в целия си блясък. Чува се пеене на птички и ромолене на вода.<br />ГЛАШАТАЯТ: Какъв ден сме днес, отче?<br />АРКАДИЯ: Неделя.<br />ГЛАШАТАЯТ: Нима издаяни светът до седмия ден?<br />АРКАДИЯ: Най-сетне.<br />ГЛАШАТАЯТ: Разгеле. Да седнем и да отдъхнем. Редно е, Господи, и ти да седнеш и да си починеш. И ти душа носиш... Нанагорно ти дойде от такива като нас след тия шест дни яко бъхтане... Най-после неделя. Мирна и райска. От всичките седем дни само неделята е донесена от Рая. Затова днес всяко нещо прекрасно ми изглежда. Колко века траяха тия шест дни на Съзиданието, отче Аркадие?<br />АРКАДИЯ: Хиляди столетия. Никой не може да ги сметне.<br />ГЛАШАТАЯТ: Ще потрае ли, отче, тая неделя колкото шестте дни досега? Ще можем ли да починем, мама му стара, да се поизпънем като хора? Каталясал е народът, трябва да се отмори. Да си отспи поне едно пет-шест века. Всичко е изградено и завършено, няма какво друго да се прави. Ако продължи както досега, най-много да се развали направеното. Много е важно да се знае кога да се спре. След тая работа, дето я свърши за тия шест дни, Бог може само да обърка нещата... Я го виж! Спи. И той спи. Всичко живо спи. Само за тебе не е неделя, отче Аркадие, само тебе сън те не хваща. Поеми си малко дъх, седни да починеш. Открехни малко ковчежето. Сякаш змия държиш вътре, а не пари...<br />АРКАДИЯ: Бели пари за черни дни.<br />ГЛАШАТАЯТ: Какви черни дни, тъкмо се зазорява, още слънцето не се е показало... Всичко е наред. Днес е ден за харчене. Дай да му спретнем една сватба, да оженим втори път Велин... Ядене, пиене, музика за Агликина душа... Ние, дето искахме да живеем, живи останахме. Тия, дето бяха от камък по-твърди, в камък се превърнаха.<br /><br /><br /> - 34 -<br /><br />АРКАДИЯ: Кога ли ще се дораздени, чака ни нова работа. Благославяй я тая нощ. За твой кеф го сторих, гледам, че всеки ден неделята сънуваш...<br />ГЛАШАТАЯТ: Неделя? Кой знае дали някога изобщо ще дойде? Може би тя изобщо не съществува, а ние само си я измисляме... Според твоя календар вечно е чист понеделник... (От отвора в моста, оставен за гръдта на Аглика, започва да тече бяла, гъста течност.) Нещо капе от отвора, където трябваше да бъде цицката на Аглика, отче Аркадие... (Отива, подлага си пръста, близва го.) Сладко е...<br />АРКАДИЯ: Сладко, казваш? (Отива, пробва и той.) Вярно, че е сладко.<br />ГЛАШАЯТ: Майчиното мляко на Аглика. Сладко ли е майчиното мляко?<br />АРКАДИЯ: То е като омешани наедно мед и мляко. Не се ли досещаш? Потече мед и мляко. Благо...<br />ГЛАШАТАЯТ: И сладко!<br />АРКАДИЯ: И вкусно!<br />ГЛАШАТАЯТ: Благо, сладко! Мале мила, потече мед и мляко. Първо аз да се заситя, пък ще ида сетне да обадя на народа за чудото. Ама, отче Аркадие, да не вземе да секне? При нас нищо никога не е сигурно...<br />АРКАДИЯ: Как ще секне бе, будала? Това е Божи дар за нас, Божия благодарност.<br />ГЛАШАТАЯТ: Абе, отче Аркадие, при нас още не е потекло и гледаш вече е секнало. (От същия отвор започва да се издува голям кръгъл балон.) Така, Аглико, така. Не си изцеждай цицките, имаш дете за кърмене. Варка има по-големи вимета от твоите, ама празни. С какво мляко да ги напълни? Нали е ялова. Жалех за тебе, когато те зазидаха и си мислех, че Аркадия греши, ама наистина бил божи човек... Как му хрумна тая работа? Да ме прощаваш, ама без твоята цицка целият народ сме като сирачета. Е, имали сме късмет и ние до нечия цицка да се докопаме. Хайде<br /><br /> - 35 -<br /><br />да ида сега да викна народа и той да близне някоя капчица. Не бива повече, ще го хване разстройство. Насам, народе! Потече<br />мед и мляко, мед и мляко потече от моста! Гладни, жадни, боси, омърляни, килави, шугави, зилави, изтървани, с прави и с криви носове, с шилести глави, най-сетне дойде вашето и нашето време! Божие царство и истина! По-бързо, докато не е секнало! Потече мед и мляко, хора!(На сцената прииждат хора. Всички топят пръсти в млякото, ахкат учудени и се кръстят.) Тече мед и мляко! Не се ли радвате? Блазе му народ с такова виме! Наистина си божи човек, отче Аркадие!<br />АРКАДИЯ: Това е само началото... Сега капе мед и мляко, тепърва ще почне да тече.<br />ГЛАШАТАЯТ: Кога ще стане това?<br />АРКАДИЯ: Когато вдигнем нов манастир и нов мост към него, по-големи, по-красиви и на още по-непристъпно място. Така ми се присъни. Ще градим ли?<br />НАРОДЪТ: Ще градим! Ураа! (Излизат. На сцената се появява Варка, носеща в ръце повитото в пелени бебе.)<br />ВАРКА: Защо не ви сложих отрова в манджите, докато ви хранех, до един като папуняци да се надуете и да пукнете? Какво ядене ви сготвих, та толкова подлудяхте? Ама ще ви отровя аз, никой не знае какво запържвам... Само малкото да е живо и здраво. (Детето се разплаква. Варка топва пръст в течността от моста и му дава да близне.) За здраве, златно на стринка... Майчино мляко, да порастеш по-бързо... (Чува се блеене на агне.) Ялова бях в зидането на нощта, майка ще бъда на зазоряването. Студено ти е, ангеле мой, чакай да взема прахан да запаля огън да те стопля. (Удря два камъка един в друг, излизат няколко искри. Сцената се осветява.) Нека си рожба на нощта, аз ще те отгледам – да ни осветиш. Стопли ли се, миличко, заспа ли? Хубаво. Сега ще идем до воденицата, да вземем брашно за кашичка. Трябва да пораснеш голям и силен мъж. И да им разрушиш не мостовете, а нощта.<br />(Варка с пеленачето в ръце излиза от сцената. Чува се шум от воденични камъни. Над сцената пада мрак.)Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1151508504956966072006-06-28T17:34:00.000+03:002006-06-28T18:28:25.383+03:00Букаро: Оная работа на Леонардоето как аз възприех тоя неизмеримо тъп филм.<br /><br />един идиот калугер с качулка, който не прилича на Ламбе Алабаковски, доста рус като избелен, пита един старец за некаква тайна насред Лувъра. старият първо му вика шо те ебам, а после се кае. когато му казва тайната, добива куршум, хваща се за стомаха, и не ми беше ясно дали веднага пукна или това е реакция от лошо храносмилане...<br /><br />после го показват оня, речи го...Том Ханкс, в ролята на Роберт некойси, с фамилии слабо се справям. викат го него в музея и има графит покрай мъртвото тяло на стареца. дохожда едно църно пиче, не изглежда лошо. праща му съобщение да се видят в клозета. кое е най-нормално да направите когато яка пичка ви повика в клозета, е доколкото знам, от вратата да я залапате?<br /><br />наместо това тя му дърдори за некакви тайни и му казва, че го следят с джи пи ес. джи пи ес? па ако, нека гледат и нека лъскат бастуните другите, аз бих и репликирал на това пичето, църното. Софи. и така скачат от джама, бягат ли, бягат, Жан Рено (или Фарш) ги гони.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/1600/sofi-robert.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/400/sofi-robert.jpg" alt="" border="0" /></a>и ми стана много смешно тука, когато P.S. от поръката на стареца курвенцето криптографско го разгада като инициали на нейното име и презиме. ех, после речи ай, не са ли пичките егоцентрични? и така, случват се няколко сцени в които тоя калугера белосания се бичува със синджири, по тоя начин наказвайки себе си (?).<br /><br />добре, директно се прехвърлям на сцената, когато ходят при професора. професорът е английски циник, разказва, че във света главната богиня не е Исус, ами курвата (според библията) Мария Магдалена. ето в какъв курвински свят живеем. ето защо най-яките жени са курви. всичко ми стана ясно, о благодаря ти Дан Браун, просветителю наш славен.<br /><br />бидейки била уруспийче а горкият Исус го изпапал после на кръста, не знам от къде са толкова сигурни че той и го е направил детето? днк анализ нещо? слабо. гледал съм го филма за Исус, пет-шест пъти, ама никъде не видях сексуална сцена.<br /><br />точно в една сцена Мария Магделена зема да му целува нозете, но дали продължава по-нагоре, не знаем, християнска цензура да го ебем... после всичко ме подсети за Ленън и Битлъсите. По същия начин, Ленън я среща Йоко Оно, тя го вкарва в правия път и му забранява алкохоли, турнета, плочи... също като Мария Магделена на Исус... можете да се замислите защо Исус вече не правел от водата вино, нямало запои, не държел речи, отказал се от турнетата Назарат-Ерусалим и обратно. Петър ме подсеща за Пол Макартни. зинал за пари. гаранция му е кеф сега той да бъде на райските порти и да къса билетчетата.<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/1600/reno.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/400/reno.jpg" alt="" border="0" /></a>после филмът съвсем се изгуби. непрекъснато нещо бягаха Роберт и Софи, непрекъснато Жан Рено го папаше и не можеше да ги стигне. не знам как не изгуби нерви Жан Рено да играе полицай, който през цялото време закъснява и му бягат. еба ви тоя Жан Рено на който толкова се палите. и така. се разказват се приказки, шофьорът убива калугера, калугерът го убиват полицаите, и полицаите все пак да убият някого. и то след оная банална сцена, от която чак ми се доаква.<br /><br />“drop the gun! drop it! immediately!“<br /><br /><a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/1600/bettany.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer;" src="http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/400/bettany.jpg" alt="" border="0" /></a><br />и оня как се ядосва? а тия бам,бам...стоп кадър. аман!<br />най-смешно от всичко ми беше, когато Софи узнава, че е потомък на Мария Магдалена.<br /><br />“можеш да унищожиш религията или да я възобновиш.“<br /><br />и вика келемето Роберт, с други думи и вика че бизнес с религията не може да правят само Ватиканът, Цариград, Македонската православна църква и подобно. тя нещо се хили като малоумна, а през цялото време очаквах някоя интимна сцена, барем под чаршафите да се бяха потъркаляли, два часа почти трае филмът, млад си, вдига ти се, ама на какво да го лъскаш - на някакви досадни приказки за темплиери, свети граал, картини от Леонардо Да Винчи??<br /><br />целува я по челото. и и расказва че когато паднал като малък в бунара и като започнал да се дави, повярвал в господ. направиха образа на Робърт вярващ, мания значи. ебати книгата, и филма и всичко. аз и без тях си знаех че религията в основно е за хора, кои падат в кладенци, а няма кой да ги издърпа горе, но това хора си беше филмово лайно. плюс че платих 50 денара, еййй.<br /><br />а за 250 денара, Мими каменарката край Македонската телевизия върти със зъбките като със зарове. Съвсем като Мария Магдалена... в лицето!!!Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1151403673644764162006-06-27T13:15:00.000+03:002006-06-27T13:21:13.910+03:00Гео Милев: СептемвриПоемата отдолу е поздрав за моя добър познат Ивица Антески, който щурмува полето на поезията с поеми, напомнящи <a href="http://antipunkt.blogspot.com/2006/06/blog-post_23.html">стила</a> на долната...<br /><ul><font face="TimokU Cyr" size="5"><font style="color: rgb(0, 0, 0);"><br />Септември</font></font></ul> <font face="TimokU Cyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">1</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">Нощта ражда из мъртва утроба</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">вековната злоба на роба:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">своя пурпурен гняв -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">величав.</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">Дълбоко сред мрак и мъгла.</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">Из тъмни долини</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">- преди да се съмне</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">из всички балкани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">из дебри пустинни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">из гладни поля</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">из кални паланки</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">села</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">градове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">дворове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">из хижи, колиби</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">из фабрики, складове, гари</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">хамбари</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">чифлици</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">воденици</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">работилници</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">юзини</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">заводи:</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">по пътища и по завои</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">високо</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">по сипеи, урви, чукари, бърда</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">през слог</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">и рид</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">през глухи усои</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">през есенни жълти гори</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">през камънаци</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">вода</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">мътни вади</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">ливади</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">нивя</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">лозя</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">овчарски пладнища</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">глогини</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">изгорели стърнища</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">трънаци</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">блата:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">изпокъсани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">кални</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">гладни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">навъсени</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">измършавели от труд</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">загрубели от жега и студ</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">уродливи</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">сакати</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">космати</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">черни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">боси</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">изподрани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">прости</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">диви</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">гневни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">бесни</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">- без рози</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">и песни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">без музика и барабани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">без кларинети, тимпани, латерни,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">флигорни, тромбони, тръби:</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">на гърба с парцаливи торби</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">в ръцете - не с бляскави шпаги,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">а с прости тояги,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">шопи със сопи</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с пръсти</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с копрали</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с търнокопи</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с вили</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с брадви</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с топори</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с коси</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">и слънчогледи</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">- стари и млади -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">се спуснаха всички отвред</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">- като отприщено стадо</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">от слепи животни,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">безброй</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">яростни бикове -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с викове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">с вой</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">(зад тях - на нощта вкаменения свод)</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">полетяха напред</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">без ред</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">неудържими</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">страхотни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">велики:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font style="color: rgb(0, 0, 0);">НАРОД!<br /><br /><br /></font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">2</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Нощта се разсипва във блясъци</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">по върховете.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">С л ъ н ч о г л е д и т е</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">п о г л е д н а х а с л ъ н ц е т о!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Зората от сън се</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">пробуди</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">сред гръм от картечници:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">От далечните</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">склонове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- удар след удар -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">заплющяха</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">луди</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">куршуми - олово.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Топове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">като зинали слонове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">зареваха. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Трепет и страх.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">С л ъ н ч о г л е д и т е п а д н а х а в п р а х.</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">3</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Глас народен:</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Глас божи</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">С хиляди ножа</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">прободен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">народ -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">затъпен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">унижен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">по-нищ и от просяк,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">останал</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">без мозък</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">без нерви -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">въстана</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">из мрака тревожен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на своя живот</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- и писа със своите кърви:</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> СВОБОДЕН!</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">Г л а в а п ъ р в а:</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Септември.</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">- Глас народен -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- Глас божи -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">О боже!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">подкрепяй свещеното дело</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на грубите черни ръце:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">влей смелост</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в нашето гърмящо сърце:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Не искаш ти никого роб -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и ето - кълнеме се в нашия гроб -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ще възкресим ний човека</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">свободен в света.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Пред нас е смъртта -</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">о нека!</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">но отвъд:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">там цъфти Ханаан</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">от Правдата обетован</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">нам -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">вечна пролет на живия блян. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Вярваме! Знаем! Желаеме го!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">С нами бог!</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">4</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Септември! Септември!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">О месец на кръв!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на подем</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и погром!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Мъглиж беше пръв</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Стара</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> и Загора</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Нова</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Чирпан</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Лом</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Фердинанд</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Берковица</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Сарамбей</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Медковец</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> (с поп Андрей)</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">- градове и села.</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">5</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Народа въстана</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- с чук</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в ръката,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">обсипан със сажди, искри и сгурия,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- със сърп сред полята,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">просмукан от влага и студ:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">хора на черния труд</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с безглаголно търпение -</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">(не гении</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">таланти</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">протестанти</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">оратори</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">агитатори</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">фабриканти</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">въздухоплаватели</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">педанти</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">писатели</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">генерали</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">съдържатели</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на локали</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">музиканти</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и черносотници)</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">А</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">селяци</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">работници</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">груби простаци</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">безимотни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">неграмотни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">профани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">хулигани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">глигани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- скот като скот:</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> хиляди</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> маса</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> народ;</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">хиляди вери</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- вяра в народний възход,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">хиляди воли</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- воля за светъл живот,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">хиляди диви сърца</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- и огън във всяко сърце,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">хиляди черни ръце</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- в червения кръг на простора</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">издигнали с устрем нагоре</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">червени</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">знамена</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">развени</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> високо</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> широко</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">над цялата в трепет и смут разлюляна страна</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на бурята яростен плод:</font></font><p> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Хиляди -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">маса -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">народ.</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">6</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Блесна</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">над родни Балкани,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">издигнали пъп</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">срещу небето</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и вечното слънце</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> светкавица</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> - гръм</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">хрясна</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">право в сърцето</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на гигантския</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">столетен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">дъб.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Хълм подир хълм</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ек бързолетен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">отпрати далек</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">през чуки</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">грамади</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">към стръмни долини</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в каменни дупки</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- пламтящо легло -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">дето спят на витло</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">пепелянки и смолци,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в пещери</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на змеици и змейове,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в глухи хралупи на вещици</font></font><p> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- и екота сля се</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с далечно ехо:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">екот и ропот</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на водопади</font></font><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">потоци</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">порои -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">бесни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">рукнали в бездната</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с гръм.</font></font></ul></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">7</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Започва трагедията! -</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">8</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Първите</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">паднаха в кърви.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Метежният устрем</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">бе посрещнат с куршуми.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Знамената изтръпнаха</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">пронизани.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Планината гърми. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Там горе</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">далечни и близки хълми</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">потъмняха обнизани</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с хора</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- плъпнаха</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">черни редици:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">редовни платени войници</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и разлютена милиция.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Всички те знаят:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">"Отечеството</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">е в опасност!"</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Прекрасно:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">но - що е отечество? -</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">И яростно лаят</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">картечници. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Първите</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">паднаха в кърви.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Зад далечните</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">върхове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">забумтя артилерия.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Затрепераха</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">градове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и села.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Мъртви тела</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- окървавени трупове -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">застлаха</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">склонове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">валози</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">пътища. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">С извадени саби</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">кавалерийски отряди подгониха</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">разбитите селяни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- доубивани, стреляни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с шрапнели, фугаси</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- бягащи в ужас на всички страни,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">догонвани в къщите</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и съсичани там</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с кървави саби</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">под нисък сайвант</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">сред писък</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на изплашени баби,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">деца и жени...</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- - - - - - -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">9</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Войските настъпваха.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Под грозния звук на шрапнелите</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">изтръпнаха</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и най-смелите:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в отчаяние</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">към небето издигнати голи ръце.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ужас без слава</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">замръзна на всяко лице -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">очи без страдание.</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">"Всеки</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">да си спасява</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">живота!"</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">По всички пътеки</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ето спущат се рота след рота</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- пехота</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">кавалерия</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">артилерия.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Бият атака</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">барабаните.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Паника</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- високо</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">над изподраните</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">червени знамена -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">бич от пурпурни пламъци вей.</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Там</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">посред общия смут</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">сам,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">като луд</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">епически смелия</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">поп</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Андрей</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с легендарния топ</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">стреля</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">снаряд след снаряд. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">В последния миг:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">"Смърт на Сатаната!"</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">извика</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">побеснял и велик -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и обърна назад</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">своя топ:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">последната</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">граната</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">изпрати</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">право там</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> - в божия храм</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">дето бе пял литургия, ектении. . .</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">И се предаде.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">"Да се обеси червения поп!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Без кръст - без гроб!"</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">До телеграфния стълб бе изправен.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">До него палача.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Капитана.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Въжето</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">бе готово.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Балкана</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">тъмнееше мрачен.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Небето -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">сурово.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Попа стоеше огромен,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">изправен в целий си ръст,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">цял</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">спокоен като гранит -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">без жал</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">без спомен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- на гърдите Христовия кръст</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и с поглед в балканите впит -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">далеко</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">сякаш в грядущето. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- Страхливо вий поглед отпущате</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">пред близката смърт на човека,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">палачи!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Що значи</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">смъртта на един?</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Амин!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Захрачи</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и плю.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Бързо нахлу</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">сам на врата си въжето</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">без да погледне небето</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- увисна -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">език</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">между зъбите стиснал:</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">велик</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">сюблимен</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">непостижим!</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">10</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Есента</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">полетя</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">диво разкъсана</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в писъци, вихър и нощ.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Буря изви се</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">над тъмни балкани</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- мрак и блясък</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и гракащи гарвани ято -</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Кървава пот</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">изби по гърба на земята.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">В ужас и трепет снижи се</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">всяка хижа и дом.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">П о г р о м!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Трясък</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">продъни небесния свод.</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">11</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Тогава настана</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">най-ужасното:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Бясно захласната</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">заудря в душите тревожна камбана</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- удря, бие, звъни. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Нощта падна тъй ниско -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">глухо и страшно заключена</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">от всички страни.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Смъртта</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- кървава вещица сгушена</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">във всичкине ъгли на мрака</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">изписка,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и ето посяга</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">далеч и навред из нощта:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">със своите сухи ръце</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- дълги, безкрайни -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">улавя и стиска</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">зад всяка стена</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">по едно ужасено сърце.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">О, нощ на безименни тайни!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- и тайни, и явни:</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Мегдани отново с кармин окървавени.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">На вериги зловещия звек.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Затворите пълни с хора.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">В двора</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на казарми, затвори</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">от командвани залпове ек.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Вратите залостени.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Чукат отвън тъмни гости.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Сина със револвер в ръката</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">мъртъв на прага прострян.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Бащата обесен.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Обезчестена сестрата.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">От селата задигнати селяни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">след тях - войници:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">мрачен конвой.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">За да бъдат разстреляни:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Команда: стой!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">"Огън" -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">изтракаха пушки:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Ку</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Клъкс</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Клян -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">"бий"!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> - залп.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Десет трупа</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">от брега</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">пльоснаха тежко</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в мъртвите мътни води на Марица.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Окървавена повлече</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ги скръбната родна река.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Военна музика нейде далече</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">през обезлюдени улици</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">гърмеше</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">"Шуми Марица. . ."</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Окървавена. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">В изпотъпкани ниви</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">трънливи</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">между бодил и високи треви</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">се валят червени глави</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с накълцано обезобразено лице.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Бесилки разпериха черни ръце</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">(привидения в мъртва мъгла).</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Непрестанно се носи страхотния марш на топора</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ударил о кокал. Горящи села</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">озаряват далеч кръгозора.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Потекоха кървави вади.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Пламнали клади</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">лизнаха със светотатствен език</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">светото подножие</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на божия</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">престол.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Замириса на живо месо.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ужасени отвис небесата</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">нададоха вик</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">блажените жители на светлия рай</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- на бога свирепо Осанна -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Край.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Урагана престана,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">халата</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">спря най-подир:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">мир</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и тишина</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">настана</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">по цялата</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">страна.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Кървав на боговете курбан.</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">12</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила. . .</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ахил беше грубата сила.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Военния демон.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ахил беше стар генерал</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на Н. Ц. В. цар Агамемнон.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ахил бе герой.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">С безброй</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">кръстове, ордени, ленти. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Пиедестал</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на реда и тишината</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в страната. . .</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Но днес ний</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">не вярваме вече в герои</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- ни чужди, ни свои.</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Троя бе опожарена и срината.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Приам и Хекуба загинаха.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ахил тържествува. . .</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- Какво е за него Хекуба? -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Душата му дива и груба</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">не чува</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">плача на свещената майка, разкъсъна</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">над безименни гробища с кърви оръсени</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">израснали в миг</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- толкоз много -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">безброй.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- Какво е за него Хекуба? -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ахил бе герой.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ахил бе верик.</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Бич божий изпратен от бога.</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- И загина</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> падна в позорно падение:</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">на убиеца вярна отплата.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Агамемнон уби Ифигирия</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> - и загина:</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">Клитемнестра уби Агамемнона</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> - и загина:</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">Орест със Електра уби Клитемнестра</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> - и загина. . .</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">Едничка остава</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- стои и пребъдва</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">през вековете -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Касандра-пророчица:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">тя вещае възмездие</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- и в с и ч к о с е с б ъ д в а.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Безсменна прищявка, игра и забава</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на боговете.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Вековечен разцвет на божествена стръв.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Всяка смърт е за тях развлечение,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">всеки вопъл - шега.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Смърт, убийство и кръв!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Докога, докога?</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Вседържителю Зевс</font></font> <ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Юпитере</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Ахурамазда</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Индра</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Тот</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Ра</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Йехова</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000"> Саваот:</font></font></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">- о т г о в а р я й!</font></font><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Кръз дима на пожарите</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">се издига и бие ушите ти</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">вика на убитите,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">рева</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">на мъченици безброй</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">върху клади горящи дърва:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- К о й</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">и з л ъ г а н а ш а т а в я р а? -</font></font></p><p><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Отговаряй!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ти мълчиш?</font></font> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Не знаеш?</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- Ний знаем!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Ето виж:</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с един скок</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ний скачаме право в небето:</font></font><p> </p><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ДОЛУ БОГ!</font></font></ul></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">- хвърляме бомба в сърцето ти,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">превземаме с щурм небето:</font></font><p> </p><ul><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ДОЛУ БОГ!</font></font></ul></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">и от твоя престол</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">те запращаме мъртъв надолу</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">вдън вселенските бездни</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">беззвездни,</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">железни -</font></font><p> </p><ul><ul><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ДОЛУ БОГ!</font></font></ul></ul> <font face="TmsCyr"><font color="#000000">По небесните мостове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">високи без край</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">с въжета и лостове</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ще снемем блажения рай</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">долу</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">върху печалния</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">в кърви обляния</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">земен шар.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Всичко писано от философи, поети -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ще се сбъдне!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- Без бог! без господар!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Септември ще бъде май.</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">Човешкия живот</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ще бъде един безконечен възход</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">- нагоре! нагоре!</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">З е м я т а щ е б ъ д е р а й -</font></font><br /><font face="TmsCyr"><font color="#000000">ще бъде!</font></font><p> </p><font face="TmsCyr"><font color="#000000">1924 г.</font></font>Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1150503850396589592006-06-17T03:22:00.000+03:002006-06-17T03:24:10.496+03:00Зона Замфирова - последният текстЗона Замфирова - главната песен от филма.<br /><br />Синоч ке, синоч ке те видам Зоне<br />Леле Зоне,<br />Где се, где се пременюваш, Зоне<br />Леле Зоне<br /><br />Где, казуй где<br />Где, само йеш море<br />Нечу ти лажем бре,<br />Колко те искам бре<br /><br />От твое лету да зимуйем<br />Беле груди ту да летуйем (3)<br /><br />Леле туго сестрице<br />Я йе видом мори<br />Леле туго<br />Кажи туго чия е<br />Я си знаем леле<br />Моя не йе<br /><br />От твое лету да зимуйем<br />Беле груди ту да летуйем (3)<br /><br /><br />______________<br />синоч - снощи<br />туга - тъгаКомитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1150502750070044462006-06-17T02:43:00.000+03:002006-06-17T03:05:50.270+03:00Букаро: Ефектът на разказитеСлед публикуването на три-четири мои автобиографични разказа, покрай коментарите на блога, получих и по-различни реакции. Най-първо на вратата ми тропна Чире от Берово, седи на неколко стаи от мене<br /><br />“Четох те на блого.“<br />“Убо.“<br />“Човек, верно ли ровеше по кофите?“<br />“Хмм...“<br />“Верно ли си направил такава работа? А да не ми кажеш на мене, другари сме!<br />“...“<br />“Па го търсеше мухлясалия хлеб?“<br />“Да.“<br />“Лъжеш. А друг път, ако си гладен, тропни при мене.“<br />“Друг път, ако съм гладен, пак ще напиша разказ.“<br />“Тропни, тропни, не се ебавай.“<br /><br />После срещнах на пътя към интернета славния кайгановец Торчо.<br /><br />“Педер, как можа с фискален бон? “<br /><br />Аз, занесен по пътя, не ми идва на ум за какво ми говори.<br /><br />Торчо по-нататък искаше да знае - как съм си избърсал моето бело битолско гъзе с фискален бон. Беше настойчив и с пръсти показваше размерите на една касова бележка.<br /><br />Най-накрая получих съобщение от стария. И той се увлякъл по моите фикции.<br /><br />“Четох разказа където си гладувал. Леле синко, трогнах се. Пратих ти по банка 10 000 денара.“<br /><br />И ето, три-четири дена ме нема да драсна нещо...Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1150422313696197252006-06-16T04:43:00.000+03:002006-06-26T01:47:26.243+03:00Зона Замфирова: Текстовете от песнитеНе намерих текстовете от песните, и сам ги извадих.<br />Песните са от Източна и Южна Сърбия и затова са напълно разбираеми за българския слушател (е има две три-думи и на мене не са ми ясни).<br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Не гони коня</span><br /><br />Не гони коня море, момиче,<br />Не гони коня липца под тебе<br />Како и я душо моя за тебе,<br />Како и я душо моя за тебе.<br /><br />Застани море моме, застани,<br />Уморна коня мало отмори,<br />И със мене душо моя просбори,<br />И със мене душо моя просбори.<br /><br />За коня треба трава зелена,<br />За мене руйна ружа румена,<br />И да любим уста твоя медена,<br />И да любим уста твоя медена.<br />________<br />просбори - проговори<br />липца - хлипа, плаче<br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Петлови</span><br /><br />Ал' то су мори петлови, петлови лъжови,<br />Ал' то су мори петлови, петлови лъжови,<br />Легай ми, злато мое, край мене,<br />Легай ми, злато мое, край мене.<br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Петлови 2</span><br /><br />Петлови мори пое мора звадънъни,<br />Пущай ме, злато мое, да идем,<br />Пущай ме, злато мое, да идем.<br /><br />Ал' то су мори петлови, петлови лъжови,<br />Ал' то су мори, петлови, петлови лъжови,<br />Легай ми, злато мое, край мене,<br />Легай ми, злато мое, край мене.<br />___________<br />мора зваданъни - трябва да се развиделява (да се раздени)<br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Побеглуя</span><br /><br />На порту седсше то Зоне Замфирче,<br />Ту се шпацируе Манолач банкирче<br /><br />Здраво живо Зоне, що ти раде дома(2)<br /><br />Здраво сум и дома, сербез си живую<br />К тетке ми у собе, често нагвирую<br /><br />Дома ли си Зоне, ваздан ме питую(2)<br />___<br />що ти раде дома - какво става (какво работят у вас)<br />шпацируе - разхожда се (нем.)<br />ваздан (вьсдан) - всеки ден<br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Станка ми болна</span><br /><br />Станка ми болна легнала,<br />Станка ми болна легнала, туго легнала,<br />От тай болест голема,<br />От тай пуста любов, неверна.<br /><br />Станка с майку збореше -<br />Учи ме мила нано, карай ме<br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Пуче пушка</span><br /><br />Пуче пушка, пуче пушка<br />низ гору зелену<br />Пуче пушка, пушка джанъм<br />Тано<br />Низ гору зелену, низ гору зелену<br />Наша паде, наша паде джанъм<br />Их леле Тано<br />У траву зелену, у траву зелу<br />Праша паде, праша паде<br />Джанъм, у траву зелену, у траву зелену<br />Пуче пушка, пуче пушка<br />Низ гору зелену, низ гору зелену<br /><br /><br /><br /><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Вода студена<br /><br /></span>Де има вода студена, Радо ле<br />Де има вода студена, Радо ле<br />Да идем да се удавим, Радо ле<br />Да идем да се удавим.<br /><br />Де има дърво високо, Радо ле,<br />Де има дърво високо, Радо ле,<br />Да идем да се обесим, Радо ле,<br />Да идем да се обесим.<br /><br />Де има моме убаве, Радо ле,<br />Де има моме убаве, Радо ле,<br />Да идем да се оженим, Радо ле,<br />Да идем да се оженим.<br /><br />Де има вино румено, Радо ле,<br />Де има вино румено, Радо ле,<br />Да идем да се опием, Радо ле,<br />Да идем да се опием.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1149801703750963272006-06-09T00:12:00.000+03:002006-06-09T00:21:44.306+03:00Букаро: Уикенд на гладаПетък<br /><br />В джеба имах още 100 денара и трябваше да се видя с девойката която много обичах преди 3 години.<br /><br />Отидох до бакалията и си купих литър-и-половинка “кенбах“. Беше три и нещо след пладне, не бях слагал залък в устата си. На гладно пивото най-хубаво влиза.<br /><br />За половин час го изпих, слушайки старите албуми на Clash.<br /><br />Пивото малко ме поотпусна, но и същевремено ми даде и засилка. Дойде ми като спанака на Попай.<br /><br />Излязох и седнах на пейките пред общежитието.<br /><br />Там - никой с банка в джоба.<br /><br />Манго не би могъл да има - беглец от Тетово с тежко досие.<br />35 - Вечният студент Шминка също така.<br /><br />Това са моите приятели. В интернет кафето бях заборчал 700 денара. Манго ми предложи да потърся от Даре.<br /><br />“Вече му дължа.“<br />“Не знам как да ти помогна“<br /><br />Тръгнах.<br /><br />“Абе ай?“<br />“Къде ходиш бе, Букар?“<br />“Както и да е, мацките ме обичат и без пари“<br /><br />Чух смях на висок глас зад мен.<br /><br />И ето ме и мен, пред “Холидей ин“, чакам девойката на която и изписах цяла библия любовни писма навремето, след което тя ми отговори:<br /><br />Няма да излизам с тебе защото:<br /><br />1. себичен си<br />2. искаш премного да доминираш<br />3. твоето отношение на живо е ужас<br /><br />Но, ето, две години от нашата среща, ще се виждаме повторно.<br /><br />Дойде с бели ботушки и тесни дънки с бяло потниче корсет.<br /><br />Разговаряхме и ми каза, че пази всички мои писма.<br /><br />“Да знаеш, че ако ги издадеш на хартия ще станат бестселер“<br />“Сигурно.“<br />“Но, ще те насерат, нали знаеш.“<br />“И така и иначе серат, па що?“<br /><br />Повече я интересуваше нещо друго.<br /><br />“Дали аз съм ключова девойка, за началото на твоето писане?“<br />“Ключова? Може да се рече важна.“<br />“Дали бях първа?“<br />“Първа? може би.“<br /><br />Зяпах я недискретно в нейните попораснали цицки.<br /><br />“Престани да ме гледаш в циците.“<br /><br />Взе и си облече дънковото яке.<br /><br />“Пораснали са ти...“<br />“Знам. Но, и гъзето ми е добро. Моят запазен знак.“<br />“Гъзето? Да, да. Ай стани.“<br />“И?“<br />“Покажи ми го.“<br />“Пред целия тоя народ?“<br />“Аха.“<br />“Ай, по-добре не.“<br /><br />На края дойде и келнера.<br /><br />“Веднъж аз да платя.“ - рече и извади пари.<br /><br />Направих се на пич. Целунах я за довиждане.<br /><br />“Ще те потърся тия дни.“ - ми рече.<br /><br />Върнах се в общежитието. Дотогава не ми се ядеше, но полека-лека почна да ми става мъчно. Въпреки че все още не бях развил апетит.<br /><br />Легнах на кревата, започнах да лъскам бастуна. Карах така известно време, мислех за Вики, мислех за всички девойки, които ги отбелязвах по пътя, докато се видя с Вики, мислех за всички девойки, които ги маркирах по пътя, откак се видях с Вики.<br /><br />Но най-вече от всичко си мислех за един къс, блиц момент, когато при изпращането застанах и я пуснах две, три крачки пред мен и дълго, дълго гледах нейното най-прекрасно дупе.<br /><br />Свърших, не изхвърлих сперма кой знае колко. Избърсах се, отидох до тоалетната и видях как един студент хвърля боклук и при обръщането на кофата видях как се търкаля един краищник.<br /><br />Да го ям ли? Не бях толкова гладен.<br /><br />Пуснах лаптопа. Тоя шибан, стар петгодишен лаптоп на който монитора на моменти трепка КАТО НА СТАРИТЕ ТЕЛЕВИЗОРИ и трябва да му се удрят крошета. Не работят един куп копчета, от които най-важно е онова за back space.<br /><br />Хората ме питат, как функционирам без това копче?<br /><br />А аз се перча: “Па, всичко което напиша - НАПИСАНО Е И НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД.“<br /><br />Пиша, ама някак слабо ми върви, повече мисля за храна. Вземам да чета една книга.<br /><br />В читателските паузи си създавам утешителни мисли:<br /><br />“Винаги, всякога, когато ти е тежко, най-тежко на света, помисли си че в момента съществуват барем 1000 души в света, на които им е по-тежко, пък не кукат.“<br /><br />После си рекох, кой кур, па има сигурно 1000 души които сега ядат, пият, плюскат на некоя ливада скара, около тях един куп пички, слушат Драгана Миркович и подобно.<br /><br />Продължих да чета до два след полунощ. След това се завъртях в леглото и успях бързо да заспя.<br /><br />Събота<br /><br />Разбудих се. Погледнах в мобилния телефон. Беше пристигнала смс поръка от майка ми:<br /><br />“Банката не работи в събота. Оправяй се някак до понеделник.“<br /><br />Псувах едно пет минути.<br /><br />Съквартирантите бяха заминали за уикенда, комшиите често ми искаха лъжичка захар, но аз никога нищо не им дадох, за да мога сега да им поискам пари.<br /><br />Отворих си гардероба с дрехите. Почнах да ровичкам и така разбутаните рафтове. вадех мръсни дрехи. Тършувах по джобовете, търсейки евентуално някакви забравени пари. Търсех в кремавите панталони, в дънките, във виетнамските.<br /><br />и<br /><br />намерих. 10 денара!<br /><br />Отидох до бакалницата. Не съм влизал в продавница с 10 денара може би от 93та но тогава с 10 денара се купуваха много продукти.<br /><br />Гледах дълго, за 10 денара имаше дъвки и то две... по некое бонбонче. на края видях че трябва да избирам между смокини и еврокремче от 50 грама.<br /><br />Реших да си купя еврокремчето. Има повече калории, ще държи некоя секунда повеке.<br /><br />Излапах еврокремчето.<br /><br />Сетих се за един колега от факултета, с който си имах някаква приказка.<br /><br />“Бато, дай некоя стотинка назаем?“<br /><br />пристигна смс-реплика:<br /><br />“Мислех баш от тебе да заема, нямам.“<br /><br />Седнах на компютъра. Отворих нов документ и започнах да пиша:<br /><br />“Драги идни млади ученици, които сега седите на ебано-досадния час по литература...<br /><br />В началото на 21 век младият Букарски продължи традицията на гладуване на македонските дейци. Григор Пърличев, Кочо Рацин...<br /><br />Прекъснах. Отидох до интернета, пуснах търсачка и отворих няколко песни от Кочо. Не беха нещо кой знае какво. Но, търсих още и намерих извадъци в еден ежедневен вестник от неговите поетически картички.<br /><br />“А в картичката със стиховете под заглавие "Изповед" К. Р. още веднъж се исповядва:<br /><br />Я,<br />що презирем цео йедан свет и борим се против ньега,<br />оной,<br />за кою сам пробушио сопствено "Я"<br />почетним словима ньеног имена,<br />койой сам поклонио и свою душу<br />и све... и све...<br />а коя ми йе поклонила -<br />Нища...<br />Проклетство. Срам. Исмеяванье... и Бол.<br /><br />(текстът е на сръбски - превод:<br />Аз,<br />Който презирам целия този свят и се боря против него,<br />онази,<br />за която съм продънил собственото "АЗ"<br />с началните букви на нейното име,<br />на която съм подарил и своята душа<br />и всичко.. и всичко..<br />а която ми подари -<br />Нищо<br />Проклятие. Срам. Присмех.. и Болка)<br /><br />Взех да дописвам в писмото до бъдещите поколения.<br /><br />ХОРА, 70 ГОД. ОТКАК КОЧО НАПИСА И СЛЕД ТОВА ОГЛУША, ПА ГО ЗАСТРЕЛЯХА, КОМАЙ Е СЪЩОТО. ДО ДУПКА СЪЩОТО. И НИЩО НЕ Е ПРОМЕНЕНО.<br /><br />...<br /><br />ЕТО МЕ, ЦЪРКНУВАМ ОТ ГЛАД ДОКАТО КНИЖОВНИЯТ ИСТАБЛИШМЪНТ СМУЧЕ КУРОВЕТЕ НА БУРЖОАЗИЯТА НА ПРЕХОДА!!!<br />...<br /><br />ПИШАТ ЗА ГЛАДНИЯ НАРОД, А ТЕХНИТЕ ГЪЗОВЕ СЕ НАМЕСТЕНИ НА Т.Н. "УЛИЦА НА ПИСАТЕЛИТЕ" НА ВОДНО!<br />...<br /><br />ОТНЕМАМ ИМ ПРАВОТО ДА ПИШАТ ЗА ГЛАДА. ГЛАДЪТ ИМ Е ЧУЖД, КАКТО И НАРОДЪТ, КАКТО И ЛИТЕРАТУРАТА...<br /><br />Схванах, че няма файда от писане на гладен стомах. Гняв, гняв, и само гняв. Дали бъдещите генерации въобще ще учат за литература?<br /><br />Стана 11 часа. Реших да ида до студентската механичка. Там често ям, вероятно ще ми дадат на вересия.<br /><br />“Дечко, затваряме.“ - Ми рече девойката с черна къдрава коса.<br /><br />Неделя<br /><br />Станах. Чувствувах се странно. Стомахът ми беше празен, усещах дупката в него, Мислите ми бяха чисти, но не и дълбоки.<br /><br />Па, ей, така мога да изкарам и още.<br /><br />Почнах сам да си говоря. Някои диалози, упражнявах се. Дали лека-полека полудявам? Или винаги съм си бил луд, но трябваше да изгладнея малко, за да го разбера.<br /><br />Измих си лицето и зъбите във тоалетната. Дойде ми идея. А да преровя в кофата, където видях парчето хляб?<br /><br />Това ще даде по-силен ефект на разказа, си казах. Ненормален съм, дори при умирачка от глад мисля за моята литература.<br /><br />Да си гладен три дена не е нещо особено. Но да боричкаш в кофа с отпадъци търсейки парче хляб е наистина яко.<br /><br />Във ве-цето се бръснеше някакъв тип. Чаках да свърши. Замина си, хвърлих един поглед в кофата, която беше претрупана. Взех едно пластмасово шише и започнах да претърсвам. Хартии и отпадъци падаха по плочките. От време на време влизаше по някой да се изпикае и ме гледаше, но аз и понататък претърсвах.<br /><br />Къде е ебания хляб. Хвана ме ината. Не казвам, че ще го ям, ама го искам, искам да го намеря, той е моето вдъхновение, в края на краищата.<br /><br />Вдигнах обратно кофата, излязох в хола и отидох до неговия край в който имаше друга кофа, почти празна. Почнах внимателно да преобръщам - но, нищо. От краищника ни следа.<br /><br />Излязох навън, неделното слънце сияеше и ми затваряше очичките, които от три дена престой в стаята бяха закърнели като на къртица. Походих стотина метра и седнах пред студентското кафене.<br /><br />“Заповядайте.“ - ми казва любезно девойката с черна къдрава коса.<br />“200 гр кебапчета с кромид, шопска и голяма бира.“<br /><br />Въртя се, гледам върви Манго.<br /><br />“Откъде намери пари бе, Букар?“<br />“Не намерих.“<br />“Ами?“<br />“Дългът ще го плащат идните генерации.“<br />“Какво?“<br />“Нищо, нищо.“<br /><br />Донесоха ми бирата. Отпих едно седем-осем глътки. Въздъхнах и тогава ми текна как да кръстя расказа.<br /><br />Уикенд на глада.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1149379789571514122006-06-04T03:07:00.000+03:002006-06-04T03:20:38.623+03:00Букаро: Посветено на БюрекоПиша предимно автобиографични разкази. Най-голям дял от нещата съм ги преживял лично, много малко измислям. Понякога ми е мъка да изнамирам нови, по-инакви имена за ликовете, които трябва да се различават от личностите в реалността.<br /><br />Прииждат читатели и любопитно ме питат колко от това е истина. Казвам им колко много и те се усмихват доволно. Не винаги съм имал приятни преживявания. Веднъж пишех разказ за студентското общежитие - дом за студенти от много градове. Появиха се едни наперени демирхисарци:<br /><br />“Измени го това за демирхисареца. Направи го светъл лик“ - ми каза по мейла едно пишлеме. Казах му да пали патъците, а той ми се закани че ще ме натупа. И къде е сега?<br /><br />Но затова пък далеч по-неприятни преживявания имах, когато бях на 18 години и ходех на курс по английски язик.<br /><br />Дружех с една фина девойка на име Магдалена, и нормално съкратено - Магде.<br />Беше наистина фина, беше на разположение на всеки. Даваше, заемаше, фокопираше, имам предвид учебници, разбира се.<br /><br />Уроците понякога ни бяха сутрин, на мен адски ми се спеше и Магде се сещаше да звънне и да ми каже: aйде идвай, без тебе не почваме.<br /><br />И така. Еден ден се връщахме заедно от курса и отидохме до пейките в парка.<br /><br />Там се отнасях с нея като най-голям скот и по тоя начин исках да и попреча кобно да се влюби в мене.<br /><br />Пита ме нещо като:<br />“Алекс, защо винаги имаш потреба да сереш?“<br />Отговорих и точно:<br />“Такъв съм си аз. Що знам. Това ме различава от хилядите фини деца из републиката.“<br /><br />Тогава и доверих че пиша. Не да и се похваля, демек пич съм това-онова, ами че моето налудничаво отношение има покритие.<br /><br />Всичко това е свойствено на моята писателска мисия.<br /><br />“Ох, наистина съм изненадана. Кой би си помислил, че в тебе се крие бъдещ Пикасо!“<br />“Пикасо е художник бе, Магде.“<br />“Ама и нещо е писал нещо, нали?“<br />“Аха, да, да. “<br /><br /><br />След това се целувахме. Премина в лапане. Това траеше дълго. час, час и половина.<br /><br />Настояваше да останем още, но аз не можех да издържа повече, тъй като трябваше да се похваля пред другарите.<br /><br />Следващата седмица нямаше нужда да ми звъни сутрин, за да ме накара да дойда на курса. Ставах като пушка. Почнах да ходя на уроци редовно. И не само това, таму бях фин, културен и смирен. Не се заяждах и не се карах с никой, въпреки че тамошните тъпанари заслужаваха да ги дупчиш в ум и да викат - още, още.<br /><br />Но Магде искаше това от мен. Рече:<br /><br />“Искам позитивно да влияя връз тебе. Утре аз и ти ще се разхождаме, хванати за ръка. Не искам хората да речат - вижте я Магдето, ходи с оня будалата, който тропа вулгарности на курса по английски.“<br /><br />Окей, си рекох. Лапахме се повторно на пейките в парка. От хандбалното игрище се чуваше как свирят "Паркети". Симсо постоянно фалшираше. Една и съща песен я почваха наново, няколко пъти поред.<br /><br />Най-после се чу:<br /><br />Айде, МЪЖКИ веднъж!<br /><br />тя беше стара<br />облечена във фустан<br />живееше сама<br />във своя стан (апартамент)<br /><br />аз бех дечко облечен в сако*<br />исках да и се метна,<br />но не знаех как!<br /><br />огледало мое<br />огледало свое<br />за нея<br />чука<br />сърцето мое<br /><br />това е<br />да бъдеш ти със мене<br />обичай някой друг<br />а не само себе си<br />целия живот своййй<br />целия живот своййй<br />тя-аааа<br />не говори за никой.<br /><br />* - с ударение върху “а“<br /><br />Магде ми поиска да и напиша стихотворение.<br /><br />“Не знам Магде, повече по прозата съм някак си.“<br />“Моля те, моля те!...“<br /><br />ЦУН, ЦУН<br /><br />“Добре, виж, ще седна да драсна нещо.“<br /><br />Казах и това... и го забравих. Мисля, тогава дори не пишех нещо сериозно, освен по някоя статия за портала Опасна Багра.<br /><br />Веднъж не знам какво ме прихвана, дали това че Магде не ми даваше да я ковна, или нещо друго, седнах и написах еротичен расказ. Водех се според формулата - преувеличавай колкото можеш повече, и всичко излезе ебано претенциозно.<br /><br />Доколкото си спомням (загубих текста, когато ми откраднаха компютъра) текста вървеше така:<br /><br />“Аххххх, набивам те на моя твърд кур, ти охкаш все по-засилено, кушетката скръцка и тоя екстаз на преживяването, смесен със страха, че кушетката може във всеки момент да се разпадне, прави повече от съвършен акта на удоволствието.“<br /><br />Девойката, която ковях в разказа беше наименована като М., а разказат се казваше “Дупене до смърт с госпожа М.“<br /><br />Хич и не помислих за Магдето, когато го давах, но подсъзнанието ме издаде.<br /><br />И на курса, докато учехме някакви съществителни, местоимения и не знам ти що, Магде ме пита “до къде си със стихотворението?“<br /><br />Реших малко да се пошегувам и и рекох:<br /><br />“Иди на Багра, ще го видиш публикувано.“<br />“Става, става“ ми отвърна цялата усмихната.<br /><br />Междувременно урока свърши. Аз имах работа при тетка ми и се разделих със Магдето. Тя отишла на кафе с другарките и там видяла брат и Иван - 22 годишен лонгур. Беше огромен, добре развит, главата му беше насадена на торса, почти и нямаше врат, беше висок метар и осемдесет и доста обемен.<br /><br />Отделно предходно беше познат хулиган, и беше разплакал цялата махала.<br /><br />Магде му рекла “Влез в интернет, отвори Багра, Алекс ми е посветил стихотворение.“<br /><br />Брат и седнал у дома, се включил се в Интернет и я видял статията най-отгоре.<br /><br />Веднага помислил, че това се отнася за сестра му. Нормално. Телефонирал на още трима-четирима добре развити батковци. Качили се в колата и се впуснали в потеря.<br /><br />Същевременно аз, заедно с едно дебело другарче по прякор Бюреко, спокойно си шеткахме покрай еднопосочните улички покрай Драгор (реката, която минава през Битоля). Усетих как отзад некаква кола шиба със сто километра в час. Завъртях се и видях едно червено беемве от старите, как се забързва все повече и повече. Качих се на тротоара, и беемвето бързо-бързо се качи на тротоара и започна да се плъзга по него.<br /><br />Схванах, че некой ни гони.<br /><br />Започнахме, без да кажем дума, да търчиме с Бюреко. Търчахме, търчахме и стигнахме до един паркинг. Там започнахме да се меткаме из паркираните коли. Братът на Магде с другарчетата спряха и излязоха от колата и започнаха да търчат след нас. Търчахме с Бюреко неспирно, въпреки че чувствувах все повече и повече че той изостава след мене. Търчах със все сили, защото брат и на Магдето викаше че “ке ми я еби пелената“. В ръцете си държеше една еднометрова летва...<br /><br />След няколко секунди се завъртях и забелязах някъде назад Бюреко. Ръцете му бяха опрени на колената. Тежко дишаше. Пръв го настигна Иван и веднага го халоса с летвата по бъбреците. Затичах се. Повторно хвърлих поглед назад, и видях как другите двамата се впускат след мене. Останатите газеха Бюреко с ритници.<br /><br />Помислих си: ако се върна и мен ще ме пребият напразно. Стигнах до една ограда, изкачих се по нея, Влязох в еден двор със череша, се промъкнах се из треви, натрупани боклуци, влязох във втори, трети двор и успях да избягам.<br /><br />После носих банани и нектар на Бюреко в болницата...<br /><br />С Магдето походих още некакво време и тя ми се скара. Причината: когато трябваше да изиграем доктор и пациент, за да си развиваме разговорния английски , аз се престорих на импотентен. Магде много се изнервира, казвайки че другите може би няма да схванат това като шега. Исках да и го покажа вдигнат, за да я разубедя, но тя не ми даде възможност и така нашата любов завърши тривиално.<br /><br />Бюреко сега кара такси и понякога ме вози до гарата. Почти винаги ме подсеща как го изпапа някога заради мен.<br /><br />Написаното и посвещението ми е единствения начин да си изкупя греховете към него.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1148987395221970162006-05-30T14:09:00.000+03:002006-05-30T14:13:37.420+03:00Македонски език - български език: Превод или не?<span style="font-style: italic;">Този пост беше всъщност коментар към поста на Жарко </span><a style="font-style: italic;" href="http://jasnesumjas.blogspot.com/2006/05/blog-post_114791681244554448.html">„Јазичкиот спор“ - решен со преводот?</a><span style="font-style: italic;"> . Изнасям го тук поради очевидната заинтересованост от темата: </span><a href="http://razvigormk.blogspot.com/2006/05/blog-post_29.html">Развигор ;-): Повеќејазична зомбификација</a><span style="font-style: italic;">. </span><br /><br /><span style="font-style: italic;">Въпросите за "превода" между македонски и български съвсем не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед. Дружески предупреждавам всеки, който има намерение да използва "преводите" ми за политически цели или да им дава политически тълкувания, да помисли няколко пъти какво казва, когато ги коментира, за да не избоботи някоя глупост накрая. Аз правя тези "преводи" с цел единствено нормална и неполитизирана - а именно разбирането на текста от читателя със всичките му информационни, емоционални, регионални и прочее нюанси.<br /><br />За да охладя малко ентусиазма на политическите тълкуватели, за мен българският и македонският се съотнасят като водата и спирта - могат да бъдат смесвани в произволни съотношения и ароматизирани по вкус, при което всякога има интересен резултат. Съотношение 40:60 дава една хубава ракия (по-лютата съставка е спирта, познай коя е ;-) ), чистата вода и чистия спирт също имат своята полезна роля в обществото..<br /></span><br />Искам да кажа няколко думи за "преводите" - честно казано не ми се занимава с тая проблематика (въпреки че имам съвсем конкретно виждане по нея).<br /><br />В момента има два крайни възгледа - за НЕПРЕВЕЖДАНЕ (бг.) или за ПРЕВЕЖДАНЕ НА ВСЯКА ЦЕНА (мк.). В първия случай текстът може да остане недоразбран поради наличието на непознати за бг читател думи (мора, постои, потем, ..) а при втория, се губи най ценното - цвета на езика, асоциациите, спецификата. Моята идея, когато превеждам/адаптирам е друга - да постигна максимална степен на РАЗБИРАЕМОСТ за другия читател, а нека после езиковеди и политици (и запалени индивиди) си трошат главата да разберат това превод ли е или не е.<br /><br />Затова Жарко може да си мисли че го "превеждам", а Стойчо че го "адаптирам", аз и в двата случая правя едно и също - повишавам разбираемостта на текста. А отговорността за категоризацията на политическото значение на това което върша го оставям на любителите на тълкуванията на спорните моменти в историята и езика.<br /><br />Моят опит с македонски текстове показва, че понякога е необходимо само да се смени правописа, за да стане текстът напълно разбираем за БГ читател, а друг път е необходимо изречението на се състави наново и дори да се използват специфични за България идиоми.<br /><br />В крайна сметка политическият подход към езика и превода наврежда на разбираемостта, която пък е главната функция на всеки текст - да достигне до своя читател.<br /><br />Надявам се моите преводи/адаптации да предизвикат дебат и по-дълбоко осмисляне на взаимовръзката между български и македонски, между политическото и човешкото в комуникацията..Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1148255050219155992006-05-22T02:42:00.000+03:002006-05-22T02:44:10.440+03:00Букаро: Кой все ме нервираПише<br /><a href="http://crticka.blogspot.com">Алекс Букарски</a><br /><br />Има много групи хора, които ме нервират.<br />Просто когато ги видя или когато слушам да се говори за тях, ми се обръща стомаха, чувствувам осмотично налягане в хранопровода и ми иде да повърна. Затова съвсем публично, реших да си съставя списъче на типове хора, които ме нервират и да го споделя с вас.<br />Едно, две, три...<br /><br />Патриоти<br />Патриотите са едни от най-ограничените хора които познавам. Тупат се в гърдите, призовават за чувства към татковината и дълга същата да я пазим и т.н. Позовават се и на традицията и така нататък, нещо което едва-едва го почувствувах във второ отделение, когато учителкатата ме изплющя с пръчката по ръцете, тъй като не научих една нищо и никаква родолюбива песничка. Джеймс Джойс казва: „Защо да умирам аз за Ирландия, нека умре Ирландия за мен“. Заместете нашата родина на мястото на думичката „Ирландия“.<br /><br />Примерни работници<br />Младите примерни работници не осъзнават, че са примерни работници. Просто са убедени че работят правилно. Старите примерни работници знаят колко са откачени. Най-често са изгонени от работа и са буквално на улицата. Междувременно, докато другите са учили как еден ден да станат собственици и да ги превърнат в технологичен излишък, примерните работници са работили честно, съвестно и честно. Сега без никакви спестявания (а как да спестиш, когато си работил цял живот честно?), имот или пари, скитат по улиците и ровичкат по кофите с боклук. Не мога да ги мисля всички тия примерни работници, които стачкуват по улиците. Готово...<br /><br />Честни девойки с добра репутация<br />Има и честни мъже, но те предимно са просяци. Честни девойки са всички ония, които нямат закачена цена за себе си като куклите по бутиците. Честната девойка смята, че е безценна и постоянно трови всички със своята честност. Онзи, който е ходил с честна девойка, знае всичко, което трябва да се изтърпи за да я спечели, а дори и като я спечели, ще разбере че не там е истината. Напразно. Просто ми се гади от честни девойки..., а баш от такива ври навсякъде!<br /><br />Филантропи, меценати и останали хуманисти...<br />Олдъс Хъксли казва: „За да бъде някой хуманен, трябва да е или лицемер или слабоумен“. По ТВ или във вестниците постоянно гледаме филантропи от най-различен вид (бизнесмени, политици, естрадни звезди), как се шматкат наоколо и даряват. Защо? Защо правят добри дела? Хуманни са, искат да помагат там къдто е необходима помощ. Окей, защо тогава не им кажат тайната на сиромашните, как и те да станат богати и успешни, а? Тогава всички ще бъдем богати филантропи. Но, така предполагам няма да бъде интересно. Поради причина, че за да има някой премного (и нещо от това да раздава), много други трябва да имат премалко.<br /><br />Новинари, които пишат истината<br />Макар че такива има съвсем малко, почти са изтребени. Имат екзистенциални проблеми, гонят ги по съдилища, главните редактори им упражняват натиск, престъпници им се заканват, оправните корумпирани колеги им се смеят колко са глупави, защото се занимават с истината и подобно. Но, реално да се запитаме - кой е им е крив, бе човече? Какво са ги учили във факултета? Добре, заеби факултета, защо като пример да не вземат техните по-стари колеги-журналисти, които отдавна са се простили със всички морални дилеми и сега спокойно си пишат неистини. Плюс това, са богати.<br /><br />Естрадни певици, които не искат да си сложат силиконови гърди<br />Когато видя естрадна певица, на която не и са големи гърдите като балони, сменям канала или отивам в друга кръчма. Тия дни не знам къде четох, една естрадна певица искала да бъде естествена, не искала да слага силикони? Ах, мори сестро, копай си на нивата, ако си толкова натурална. Значи, друг им пише песните, пеят на плейбек и не искат да си уголемят гърдите? Мисля си, че и иначе вашата таргет-група не се пали на текстове и на музики, дайте барем малко цици покажете. Моля ви! Само за бате Букаро и хубавата компания!<br /><br />Нервират ме и...<br />...Грижовни родители, първенци на випуска, съвестни полицаи, адвокати които обещават да спечелят делото, ценени доктори, особено хирурзи, зъболекари, които лъжат, че няма да боли, политици със слаб рейтинг, таксиметраджии, които в три след полунощ чакат на червено, неподкупни професори, загрижени еколози, педантични банкери, студенти които ходят редовно на лекции, космополити, които се декларират като граждани на света, националисти, които твърдят, че ако не оцениш своето, нема да цениш ни чуждото, оптимистични економисти и т.н, и т.н.<br /><br />П.С. Най-много от всички, пък, ме нервират противоречиви „нихилистични“ журналисти, които на всяка цена провокират, за да привлекат внимание... за такива бих написал много, но какво да ви пиша, когато вие си знаете много по-добре.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1147646061451191962006-05-15T01:31:00.000+03:002006-05-15T01:44:54.013+03:00Дан Браун срещу Ф.М. ДостоевскиПише<br /><a href="http://crticka.blogspot.com/2006/05/17.html">Алекс Букарски</a><br /><br />Хора, бях на панаира на книгата. Буаа, какъв резил! Разбира се, това няма да го прочетете във весниците, тъй като журналистите, предпочитащи конформисткия дискурс, няма да отидат по-далеч от една негативна оценка от вида „още едно скромно издание, което не надмина очакванията“. Окей, от друга страна да не се чудите, че започват да се (про)дават и вестници без пари.<br /><br />Онова, което забелязах на панаира е следното: най-често изборът се свежда до някой баят бестселър и някакви книжчици, като че ли извадени от мазето (от тия, които подаряваха навремето на пълните отличници.)<br /><br />Дали това е онова, което наричат "скромно предлагане"? Изглежда. Реално гледано, само две-три издателски къщи хептен добре са се подготвили с нови фини издания за панаира. Останалите онака... безсрамно присъстваха колкото за адет.<br /><br />Важното е, че Дан Браун се шиткаше като халва.<br /><br />Въпреки, че съм по специалност (иден) филолог, романчето на Дан Браун не съм го чел.<br /><br />Не съм от книжовните сноби, които се палят само от „висока книжовност“. Чел съм и Ог Мандино, и Стивън Кинг (който за себе си казва : I am McDonalds writer! ), па и Пауло Коелю (Павле Колевски?).<br /><br />Пайо ме скъса от смях с „Алхимикът“, в който видяхме как един овчар става баровец. Овчарят от „Бачило“ (бачило- кошара, става дума за корупционен скандал в Македония - К.П. , за овчар, който получава 700 000 евро компенсация за бомбардирана кошара) реализира идеята на романа в реалността.<br /><br />ВСИЧКИ СА ГО ЧЕЛИ<br />Както и да е, въобще не ми е лесно. Полицаят, който всяка вечер ме тормози за лична карта е прочел Дан Браун, цветарката е прочела Дан Браун, собственикът на сладкарницата е прочел Дан Браун... и още един куп други хора са го прочели Дан Браун. Срещат ме на улицата, навсякъде, и ме питат, дали и аз съм го прочел. Искат да ми споделят мнението си по тая тема.<br /><br />Напук на всички тях, моята инатлива природа не ми позволяваше да седна и да го изчета това полуплагиатско дело (потвърдено в съда) от подобен роман - „Светият граал“, издаден осемдесет и някоя.<br /><br />Все пак, всичко се промени, когато от медиите тия дни разбрах, че високи инстанции в нашата църква имат намерение да забраняват (или пък да пратят апел за бойкот на) прожекциите на екранизацията на романа „Шифърът на Леонардо“.<br /><br />Ето ви един сочен пример, как забраната ще повлияе, да речем връз двама мои връстници.<br />- Бато, слушал ли си за некоя си книга „Шифърът на Леонардо“?<br />- Не бе?<br />- Абе много била яка. Говори за Исус, Говори, че ни лъжат вече 2000 години.<br />- Нема шанс.<br />- Сериозно, бато. Дори и от църквата са се изнервирали и са я забранили.<br />- Аа, ако е така, трябва да е cool!<br />- Естествено! Забраняват я, тъй като от истината боли.<br /><br />МИЛИОНЕРИ НА КОНВЕЙР<br /><br />За да стане пък още по-объркано, Дан Браун веднъж ще каже, че написал фикция, друг път „жива истина“. Бъзика всички наред и междувременно печати като луд нови бестселъри, вози порше, трупа милиони долари.<br /><br />Все пак, не ми е ясно защо има църковни лица в нашата църква, които искат да забранят един обикновен блокбъстър? Дали пък не тръгват от предпоставката - За Исус се „вадят едни муабети“, че Мария Магдалена му била жена, от която имал потомство. Ами тогава, за нас поповете, какво ще си помислят людете?<br /><br />И без друго, много от тия църковни лица трябва да се позамислят, какъв образ имат пред хората, преди да се позовават на своя разнищен авторитет при изпращането на апели за „средновековни“ забрани.<br /><br />АПЛОДИСМЕНТИ<br /><br />Драснах и към „Инфоком“ (паралелно изложение за компютри). Човече, не ти трябва да учиш информатика, за да видиш колко е босо там. На автопанаира барем имаше и добри риби...тук, дори това не.<br /><br />Върнах се назад. Реших да си го доокомплектувам Достоевски. Междувременно, вече вреше от народ наоколо. Всички нетърпливо чакаха нашата най-голяма книжовна звезда - Венко Андоновски. Една русичка девойка, така сгодничка, без да иска се удари в мен, след което развързахме къс диалог:<br /><br />„И ти ли го чакаш Андоновски?“<br />„Не баш... чакам Достоевски.“<br />„И той ли е някой наш писател?“<br />„Не, не. Руснак е...ама като идва към нас, винаги закъснява по 100/150 години.“<br /><br />След туй се появи Венко. Хвърчаха аплодисменти, усмивки...“Култура“ трябва да ме захрани с кеш, ако иска подробностите, които се случваха по-нататък.<br /><br />Излязох. Взех си едно пиво, гледах как в колони се движеха класове малки и големи ученици, които бяха разтоварвани от училищните автобуси на панаира. Класните ръководители обезумели търчаха около тях...а аз си прелиствам Достоевски. Чета, че Достоевски бил постоянно в дългове, защото бил мераклия-комарджия. За да пише по-бързо, си наел дактилографка на която диктувал. По някое време (вероятно от чисто практично-икономически причини?) решил да се ожени за нея.<br /><br />Дактилографката му станала жена. Не можел повече да и диктува.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1147292739932690142006-05-10T23:21:00.000+03:002006-05-10T23:25:40.190+03:00Жарко Траяноски: Българска любовПокрай противоречивите изрази „бугарски кош“ и „бугарски воз“(български влак), възможна е още една употреба на прилагателното „бугарски“ в македонския език - „бугарска любов“. Анализът на значението на разговорния израз „бугарска любов“ може да даде значителен принос към решаването на македонско-българския „язичен“ спор и към напредък на междусъседските отношения.<br /><br />Бугарска любов: Мистериозната любов на България към Македония, за която преди няколко години ни подсети по-раншният български президент Стоянов с неповторимото любовно обяснение, че "Македония е най-романтичният период от българската история".<br /><br />По кои симптоми се разпознава „бугарската любов“? Това е романтична, едностранна, патологично обсесивна (на моменти кажи-речи маниакална), исторически неразбрана и несподелена любов, където пасивен обект е „всичко, що е македонско“, особено всеки/всяка Македонец/Македонка, независимо от неговото/нейното „самочувствие“, и политическо и сексуално самоопределение.<br /><br />„Бугарската любов“ най-често се проявява како „еротическа“ склонност, която не стига до сексуално задоволяване при субекта, поради македонската асексуална политика на „еквидистанция“. Остава тепърва да се види, дали процесът на интеграция към ЕС ще доведе до дефокусиране на бугарското либидо и „затопляне“ на македонската външно-политическа фригидност.<br /><br />Ако при анализа на „бугарската любов“ вземем предвид политичките становища на „любителите“ (ония с македонски корени можем да ги наричаме и „любчовци“), можеме да видиме, че тя се проявява в две форми. Именно, „българската любов“ се проявява като „нарцисоидна“ любов (при онези любители, които смятат че Македонците и Българите са „една и съща хора“) и като „инцестузна“ любов (при онези, що смятат че Македонците и Българите са „една и съща фамилия“).<br /><br />При „бугарската любов“ рядко се стига до „сексуално отношение“, поради лошата предигра на „любителите“, която кажи-речи, нищо не обещава, и с която най-често се отрича сексуалната автономия на „любените“. „Бугарската предигра“ най-често се манифестира като мастурбация, затова защото се „пали“ само влюбеният, проявявайки това с жизнерадостно пеене на македонски народни песни, играене на македонски хора или други по-груби облици на асексуална възбуда.<br /><br />Тъкмо затова, можем да кажем че Българската романтична любов към Македонците се свежда главно до нереализирани сексуални фантазии. Но, дори и във плана на сексуални фантазии, забележими са строги сексуални ограничения. Например, оралният секс е забранена фантазия: и фелациото - поради актуалните проблеми с непризнаването на езика (разбира се), и кунингулусът - поради подтиснатия страх от отмъщение на ВМРО-любчовистичка (знае се тук, кой може п... да лиже).<br /><br />Недостигът от „удоволствие“ и нереализираните сексуални фантазии фрустрираат и „огорчават“ „любителите“ и „любчовците“, които често пъти страдат от „преждевременна еякулация“. Много често субектите на „бугарската любов“ не могат да преодолеят езиковите съблазнителни изкушения - например, когато несретното Македонче сред некое софийско „заведение“ ще потърси "жива свирка" за да може на рахат "да се начука".<br /><br />Шегата настрана. Не само езичните, ами и другите политически проблеми помежду Бугария и Македония ще изчезнат, когато нашите „бракя Бугари“ и „сестри Бугарки“ ще схванат, че Македонците и Македонките въобще не се плашат от капризната влюбеност на Българ(к)ите.<br /><br />Не се плашим ние от романтичната любов, колкото и да е едностранна и обсесивна. От друго уплах имаме.<br /><br />Страхуваме се от брак "насила" и от „домашно насилие“.<br />А любовта си е любов! Разбира се, и естествено!Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1146786032408661912006-05-05T02:16:00.000+03:002006-05-05T02:41:59.106+03:00Букаро: Viva la Net-Liberte!<span style="font-style: italic;">“Братя! Въздухът трепери! Балканът се тресе и доловете ехтят от реванието на балканский окований лев! Liberté, О, Liberté! “ </span>- Господин Фратю, <a href="http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=2736&Level=3">Чичовци</a> (добавката моя - К)<br /><br /><span style="font-style: italic;">“Хејјј шта ја мени, што ја идем увек идем другој жени... хејјј стани мало, ни до једне теби није стало!“</span> – Аца Лукас<br /><br />Този стих от песента “Диаболик“ на турбофолкерския бард Аца Лукас се чини най-добре описва сайбър-голготата, що ми се случва последните две години.<br /><br />В македонските сайтове - тук включвам и порталите, и форумите, па и блоговете - е пълно с униформеност, която вероятно е рефлексия от твърдо втелемените патриархални отношения в нашето общество.<br /><br />Людете, които поддържат сайтовете, са в ролята на татковци, които искат да превъзпитат всеки непослушко. По-перверзно е да видите инфантилността при определени идиоти, които изискват тоя и тоя член да бъдат наплескани по гъзето, отколкото същите тези членове, защото се осмелили да напсуват, без да сложат звездичка в срамната думичка?<br /><br />Освен това, администраторската функция се изживява като обществена титла и във виртуалността се образува едно малко общество, в което някой е “обикновен“, друг “главен“, където се налага произволно дефинирана йерархична мрежа на модератори, подмодератори и подобно.<br /><br />Като репер за това как се разсъждава, ще взема едно собствениче на едно от по-посетените боклучави портали в Македония, който преди няколко дена отвори анонимно блогче, с което шамареше блогерите по еснафски маниер на отвратеност от новото, свежото, прогресивното “блогери бе, идете фърлете се у вардар“<br /><br />Днес, по ирония на съдбата, работи във фирмата, която държи <a href="http://blog.com.mk/">Блогерая</a> (Мк блог портал), и доста сеирджийски би било - същият да получи задължение да го поддържа, защото нали са необходими определени специални познания, които дембелчето ги няма. (уа чистачи, уа чистачи, немой сине да не станеш и ти чистач)<br /><br />Същият той тия дни обяви (свободен цитат) – <span style="font-style: italic;">“Па како така? Па и на ТВ да изявиш така дърн-дърн ке те цензураат. Не може така, той Букаро пази лош имидж за блогерите, я бих го банирал.“</span><br /><br />Проста църно-бела подялба, на блогове с добър имидж и на блогове с лош имидж, може би на най-добрите блогери на края на годината ще им се подарява книга? След това - неправене на проста разлика между медиите и туряне на всичко в един общ кюп. (и от телевизия, вестник и блог ще правиме туршия? ) Телевизията е обществена услуга, която подлежи на законите на съвета за радиоразпространение, докато блогераят има т.н. вътрешен правилник, който в случая не беше нарушен. Чиста работа.<br /><br />Кой ще решава - кои са добри, а кои са лоши блогове? Нема добри и лоши блогове, да го ебам. Лош блог е само непосетения блог. В предаването <a href="http://jadiburek.blog.com.mk/">Яди Бюрек</a> при чичо Янко (браво за неговата храбра и принципна реакция, като се има предвид факта, че е близък приятел с <a href="http://on.net.mk">Трендо</a>) напомних, че главната идея на блоговете е ексхибиционизмът, самоиронията (в позитивен смисъл - с много креативност, хумор, демистификация и други стандарти, за които говореше <a href="http://egounus-egonullus.blogspot.com/">Коля</a>) и преди всичко - възможността, както веднъж написах – да кажеш на министъра, че е пичка! Нещо, което ако го кажа на друго място, бих изтърпял определени последици.<br /><br />Или “<span style="font-style: italic;">Блогът е виртуално кътче, където можете да изакате всичко, което поискате“</span> - цитат от юлския “Ритъм“ миналата година.<br /><br />Има и такива блогери, които не искат да ползват или да изживеят дозата речникова хардкор свобода и не искат на техния блог да се псува, например.<br /><br />Добре, това си е техно право, също както е и техното право да трият коментари, които не им харесват. Некои смятат, че това е цензура, но аз съм уверен, че не е.<br /><br />За сравнение можем да вземем една сграда, в която живеят много собственици в отделни апартаменти. Вие във вашия апартамент можете да приемате когото си поискате, па и да го изгоните, но тъй като апартаментът си е ваш, купили сте го, наследили и подобно, и имате собственост връз него, никой не може отвън да влиза в него без ваше позволение, нито пък случайно да ви гони. Дори и полицията може да влезе с нареждане издадено единствено от съда.<br /><br />Затова, когато се случи някоя цензура, трудете се да отърсите от субективното мислене, което предходно така или иначе имате придобито за блогера. Дали е кретен, дали пие, играе на хазарт или си тепа жената, или дали пише глупости и го критикува целия свят, в случая не е ни най-малко важно!<br /><br />Съвсем нормално е към някой да чувствувате симпатия, към друг - антагонизъм, но когато се застраши свободата на словото, трябва да бъдете солидарни и единни и точка.<br /><br />За моя голяма изненада (вероятно и на самия цензор, който преди това подценяващо изцвъка who cares) и се видя високото съзнание на блогерите, което е доказателство, че от блогосферата в бъдеще ще се родят свободомислещи новинари, писатели, музиканти и подобно. (политици чак не вярвам много да изскочат, защото драгият ни <a href="http://theskopjetimes.blog.com.mk">Боцевски</a> срамно премълча цензурата. Боцевски вразуми се!!!)<br /><br />Разбира се имаше известни аномалии, като например реагиране заради омраза към Трендо или Букаро, все едно, както и голяма част от дискусията беше спор дали става дума за цензура или не.<br /><br />Впрочем, най-големия дял от скептиците тръгнаха от идеалния образ, който имаха за Трендо, и които не можеха да си го представят като Цензо, пардон Цензор? Едно на ум!<br /><br />Бъдете подозрителни към авторитети, бъдете скептични спрямо хора, които имат в ръцете опция да цъкнат delete завинаги!<br /><br />Нека се шири вирусът на съмнението!!!<br /><br />На блогерската гугъл-група Блогмастерът дава следната изява, която е индирекно признание за цензура:<br /><br />Аз такава позиция нямам дори на <a href="http://www.bagra.org">Багра</a>, а на Трендо не знам каква му е играта. Вика грешка било - и определено е, само въпросът е колко съзнателно я е направил :)<br /><br />Дори той, джанъм е в тежки размисли "ту би ор нот то би", дали да отнеме администраторската опция на Трендо? Хеййй, па тоя човек ще ги “пази“ вашите блогчета, погледнете неговата опасно равнодушна позиция към цензорската постъпка на своят шеф. Показвам ви, защото аз хубаво познавам цензорските апетити на Блогмастърчето, което е търчи-лъжи и което вече има цензорски опит зад себе си като администратор на Багра. Той участвуваше в изтриването на моя акаунт и акаунта на една друга членка на Багра.<br /><br />Там, (на Багра.орг) цензурата беше още по-странна. Именно, администраторите направиха анкета със заглавие “Кой от следните юзери да избришеме?“ И юзерите гласуват, мислят че е някой майтап, и изведнъж на края се случва Access Denied!<br /><br />На <a href="http://www.kajgana.com">Кайгана</a> форума - събирачката на размазаните мак-тинейджъри, от които се носи тривиална смрад, ровичкаха разни канцеларски фригидни тетки, които по нацистки маниер, щом изтриеха някого, удряха по едно още по-гнасно обяснение в отделна секция на форума, па така за пръв път в мак-сайбъра (МКД виртуално пространство) се сдобихме и с бюрокрация, у пичку матер, ей.<br /><br />“Днес избрисах два поста на <a href="http://vuna.blog.com.mk">Офчарот</a> затова, защото на темата - Какви млека пиете? - спомена думичката сперма“.<br /><br />Днес и Опасна Багра, и Кайгана Форумът, като резултат от демотивиращото отношение към активните писачи, и ригидната административна политика, лека полека замират.<br /><br />Цензурата е предвестник на распадането, и цензорите, които не усещат това не цепят басма и си гледат кефа в еуфорията на растежа и безконкурентноста (Багра като портал нямаше сериозна конкуренция, Кайгана като форум нямаше сериозна конкуренция, сега Блогерай няма сериозна конкуренция, ако разбира се, оставим настрана чуждите блог услуги )<br /><br />Сакам да ви предупредя - днес е “техническа грешка“ утре ще бъдат “паднали сървери“, вдругиден нещо трето, и така...<br /><br />Ония, които се опитват да омаловажат цензорската постъпка, също така са потенциални цензори. Нема голяма и малка цензура, не е важно дали ще те изтрият заради една думичка или заради цял реферат. Постъпката да дързне някой да ти се меша во редактирането на блогчето и - ВНИМАВАЙТЕ - да НАРУШАВА главния ПРИНЦИП по който е създадено блогчето (създали сте го, защото нито една друга медия не ви дава шанс да се изприкажете по свой начин) а това е принципът на свобода на словото. Нещо, което е най-вяжно в цялата тая работа с блогосферата и за което трябва да се борим със всички средства, които са ни подръка.<br /><br />Във връзка със спорната статия “Антиблогерски манифест“, нямам коментар, поради причина, че ония които ме разбират, знаят всичко, а за ония, които не ме разбират - няма смисъл да коментирам. Господ като раздавал ум и разум на земята, и дошъл техния ред, имал запек, и се заключил в клозета.<br /><br /><br />Ваш виртуален нехранимайко номер едно <a href="http://crticka.blogspot.com">Алекс Букарски</a>Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1146614924910149082006-05-03T03:05:00.000+03:002006-05-03T03:08:45.103+03:00Букаро: Еволюция - Гимназия<a href="http://crticka.blogspot.com/2004/07/blog-post_108907152642165335.html">Ето ви материалче</a> от времето когато Букаро беше матурант (абитурент). Текстът си беше супер, но не премина през професорите и директорката и беше оквалифициран като “Срам за училището“. Продължавайте да четете, за да видите и защо...<br /><br />В началото....<br /><br />След завършването на осмо отделение, прииждат един куп роднини, приятели и познайници, които ви питат “Къде по-нататък“!? И вие им отговаряте - Нищо, изглежда в гимназия - а това значеше че сте дял от по-големата група (не)ориентирани детища, които се надяват че истинската ориентация ще я отложат барем за 4 години, когато ще се смятат за по-умни отколкото сега (“по-умни“ не е баш истинската дума...)<br /><br />Първият знак!<br /><br />Ние бяхме първата генерация, която не полагаше приемен изпит!<br />И това вече беше нещо. Все ми се чини, че нашите училищни педагози като че ли предварително схванаха за какъв “капацитет“ ще става дума.<br /><br />И затова се ширеха най-различни версии за това, как се е развивало всичко в министерството за образование, именно, че някой от просветните работници вдигнал два пърста на едно заседание и рекъл – “Защо да ги малтретираме децата с разни тестове, защо да ги мъчиме с такава банална процедура, когато всички сме уверени че децата за осем години, ако не нещо друго, поне са научили таблицата за умножение до 10 и знаят да четат кирилица, което е доволно за една гимназия“!<br /><br /><br />Когато нещо започне лошо ...<br /><br />Нещо, което още в началото беше забележително, беше службата на поповете в нашето училище за - както по-старите мъдро обясняваха – за берикетна година. Сещам се като днес да беше, как миришеше химически тестирания тамян, сещам се как всички бяхме насъбрани пред входа, шарейки с погледи към стълбите, където имаше един куп сериозни сурати, идните наши класни ръководители, които още веднага за "добре дошли" изискваха квитанциите за заплатено обучение -).<br /><br />Поповете, тамяна, целият този църковен ритуал за нас, тогава повечето новоизпечени гимназисти, това нещо означаваше като – Помози Боже, още сега през септември, за да не ходя през август на поправка....<br /><br /><br />Фаза на опознаване 1<br /><br />Това се правеше така “спонтанно“ и искрено, че просто ти идеше да заплачеш от срекя (щастие). Не беше толкова лошо, ако се има в предвид че при толкова много дегенерати имаше и по неколко сияйни лика (тук можеме да споменем и имена, но маркетингът в днешно време чини пари). Най-вече, пред себе си имате една сган, която се опитваше да образува гимназиален клас, където никой няма да изгуби своята току-що открита самоличност.<br /><br /><br />Кратки пътеки<br /><br />Всъщност заглавието би могло да бъде и “Звездни пътеки“ по простата причина, че ако не нещо друго, с въведението от самата серия злоупотребихме по най-добър възможен начин. Знаете я, оная – Ние сме класа, който ще направиме ония глупости които никой досега в историята на образованието не ги е направил...<br /><br />Нещо заминах във фантазията, и да направя малка (но значителна крачка) обратно към реалността т.е. "Кратките пътеки". Така, в началото на първата година гледаш една идеална работна атмосфера, озарени лица, как нонстоп вдигат ръка, кълват уроци, буквално се тепат за оценки. За да не бегаш от часове, те лъжат с шоколадови бонбончета, за да стане така, че по някое време нито с “бонбониера“, нито с милка шоколад, да не могат да те накарат да идваш на училище. Това време, докато не схванахме финтата на професорите, беше хептен сладко, и разбира се, доста кратко...<br /><br />Фаза на опознаване 2.<br /><br />Схемата беше такава – Това са стълбите в ляво, това се стълбите в дясно. Стълбите в ляво са за учители, стълбите в дясно са за учениците. Движението по коридора е винаги ограничено, не смееш да внасяш храна в училището, трябва да влизаш всекидневно швейцарски точно, затова че вратите се затварят и през прозорчетата цинично ти се хилят синьоуниформени лица, които трябва да се грижат за общата хигиена в училище.<br /><br />Вецето служи изключително за няколко важни работи (някои дори и ядяха в него) Мъжката тоалетна беше затворена с триста катанеца, бидейки всички лица които се занимаваха с неговото маратонско отпушване, поради ценния си опит, бяха изпратени в Ирак в някаква единица за борба с химичесики и бойни отрови. Женската тоалетна беше събиралище на пушачите, най-много поради своята стратегическа позиция. Останалият жив свят, се молеше по време на часовете да ходи по нужда.<br /><br /><br />Спортът<br /><br />Неколко гимназистки ентусиазирани класове всяка година се опитваха да се надпреварват във футболния турнир, що го организираше училището. На едната страна бехме ние, градските боси деца против децата от стопанското училище, добре натренирани предходно по полянките. Резултатът нормално беше 100 – 0. Ама за тях. Освен поражението в резултата, ядяхме и як кьотек. Ръце и нозе се кършеха , щипеше се и където трябва и където не трябва, ако си бил само одраскан - отървал си се най-леко и черпиш сокче. И така. Видели-невидели, започнахме да играем пинг-понг.<br /><br /><br />Средношколският живот извън школото<br /><br />След монотонната изминала седмица идваше уикенда. Или В.Д.Г.<br />(което в превод значеше - Възможността за Джабе за се напрайш Гьон) т.е. да се натряскащ колкото можеш. Зависи от филма, в който всеки беше влязъл, се правеха три работи – и то първата – тепане (при недостиг на кършене на школски инвентар) пиене (текила парти за левче) и гонене на женски (женските пък си имаха приятели или подобно).<br /><br />Ваканция 1 серия (Зимна)<br /><br />Дефиницията за това, което правиш по време на зимната ваканция е буквално НИЩО. Само дремеш покрай топлото (зависи дали е включено на евтината тарифа)<br />И така не добиваш нищо. Но те утешава мисълта, че барем не ходиш на даскало.<br /><br /><br />Какво означава средношколска пожертвователност!!!<br /><br />Добра беше идеята на чичковците и тетките в бели мантии, да организират кърводарителска акция. Тия хора даваха най-голямата гимназистка награда – оправдано отсъствие цели два дена. На акцията се явиха всимки, освен за жал несретните малолетници....<br /><br /><br />“Добър е съня на младия средношколец“<br /><br />Очи гуреливи. Лице отдавна неизмито. Жвакаш дъвка, комфортно, по-полека ти се чини в хичкоковски стил, за момент ще почнеш да се давиш. Подпираш лявата ръка на пейката (бонус е ако има парно, покрай нея) и караш другарчето, което седи мирно до тебе, всякога да те известява когато професора се доближи до твоето спално място, мачкайки сладките сънища и фантазии, за това како си прекарал предходната дълга нощ.<br /><br />Ваканция 2 серия (Лятна)<br /><br />Хубавина. Шетанье, аканье, отмор, плаж, слънце ... Живот. Това са само малкото оскъдни асоциации, когато някой ще ти спомене лятната ваканция. Но както даскалите често пати викаха, във всяко добро има и по нещо лошо, и във всяко лошо има по некое добро – а в ова лятно добро лято – лошо беше да ходиш на поправка по който и да е предмет. С бяло потниче с презрамки, с бермуди в хавайски стил, и със сандали на нозете, правиш това, което условията ти налагат (ходиш на изпит). Другарчетата твои са се събрали заедно и тръгват към “базентот“ присмивайки ти се, докато ти утешително им продумваш – А като учехте вие, аз тогава си гледах кефа!<br /><br />На края .....<br /><br />Една от най-хубавите работи в гимназиалния живот е краят му. Тогава почти на всички им е хубаво. На професорите им е жал, че още една генерация си заминава (т.е. мъка им е, че повечее не успяха да ни измалтретират) и много от гимназистите вече достигнаха своя интелектуален максимум – могат да пият и пушат пред довчерашните учители. Па така, с една пап-фолк атмосфера се описва всичко онова, което го преживяхме в голготата, наречена Гимназия “Таки Даскало“.<br /><br />П.С. Посветено на “палавниците“ от моята генерация - Пискача, Пуфката, Лазе, Иван, Гоцето, Старио, Джони, Зоки, Перо, Куната, Бале и др. -)Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1146594274860744482006-05-02T21:06:00.000+03:002006-05-02T21:24:41.930+03:00Букаро: Македонски роман на годината<a href="http://bukaro.blog.com.mk/node/9847">Оригинален текст</a><br /><br />Всѣка година, па и така и тая, „Утрински“ организира присѫждането на кхм, кхм най-престижната книжовна награда „Роман на годината“. А бе, сране. Тия дни обявиха и списъка с пристигналите романи. На това списъче от автори преобладават типове, за които пръв път слушам. Това, всѣкак, не докажува дека тия автори сѫ педери, неафирмирани, неквалитетни, току дека сѫ скромни, повлѣчени и дека не ходат да пушат в междучасията в школското WC и подобно. Те в стила на писателите-революционери за които учехме в час по литература, денонощно се крият по тавани, пишат на една свѣщ, тихичко, за да не ги чуят или евентуално издадат другите. Имам пред себе си списъчето със заглавия и почвам с обработката (за да ви улесня, текстчето което следва ще бѫде фрагментирано).<br /><br />* „Дневникът на един убиец“. Убиец? Трѣбва да е интересно, демек? Е, с какво по-малко е интересен дневникът на еден професор, доктор, автомеханик или пекар?<br /><br />* Добро заглавие за ония, що го мразят Скопие ми се види онова на Данило Коцевски, „Пиколомини пред вратите на Скопие“. И ако на мене по-интересно би ми звучало - „Пиколомини пред вратите на бензиностанцията в Скопие“.<br /><br />* Владан Велков. Патриотизмът в мен ме привлѣче кѫм заглавието „Александър Македонски“ - тая книга, си рѣкох, неоспоримо още по заглавието гарантирам че ще доживѣе невѣроятен успѣх, който ще надмине отвсѣкъде оная трагична гей-версия на Оливер Стоун. По-сериозен недостатък за това заглавие е, че в Гърция ще трѣбва да претърпи измѣнение в „Александър Фиромски“.<br /><br />* Заглавието по което ще викате "Уау!" е „В търсене на космоса“ на Андрей Илиевски. Значи не е търсене на секс, пари, власт, ами на космоса. Ех, космос, космос, имаше една продавничка за алкохол навремето с такова име. Да не е за нея, а? Трѣбва да питаме.<br /><br />* В купчето го глѣдам и „Плаване в прах“ (работни версии - „Скачане в мѫгла“, „Пѫтешествие в пѣсъка“) на моя неосъществен издател Исаковски. Аман бе, Игоре човече, да ме сложат в литературна конкуренция със Стоян Андов, ще си туря мускули на нозете и с търчане ще се джитна направо у Вардаро. Ми викаш „човек когато пише (или що и да прави) има конкуренция от ония що пишат (или го правят същото що и той)“. Абе връзка нѣма бе. Глупости дърдориш. Разглѣдай малко, види во Хрватска на пример, и зърни организацията на тамошната книжевна награда на „Утарни вийесник“. Вкупно 12 заглавия. Не 39. Всичко що намѣрили нашите - набутали. Демек да бият с количество селяците.<br /><br />* Виктория Гаго, „Винаги Ирина“. Не мога дори да съм ироничен, тъй като просто е тъпо. Писателка го сложила... да беше мѫжко и да сложеше такова заглавие, ще да бѣше по-иначе. Ако писател сложи заглавие с име на нѣкоя женска, веднага имайте предвид че съдържанието е за нѣкоя девойка, която не била щедра към писателя. Девойка що я имаш онадено нѣма потрѣба да я спомѣнаваш в ни една литература, освен пред другарите когато ще се курчиш вака-така.<br /><br />* Йован Гюровски, „Кръвта на вода не става“. Ахх, класика! Вдъхнови ме и аз на моя сборник който подготвям (за който дечковците от министерството отсѫдиха че не му трѣбва кеш) да му дам заглавие „Кръвта на вода става“ - от инат онака... защото първото за разлика от второто на всички им е познато, а за чий курец бе, да четеш работи, що вече сѫ ти познати?<br /><br />* Йован Боцевски, „Моята втора любов“. Надмина Миле Китич и неговия кафански роман „Моята първа любов - остана кралицата на тротоара“.<br /><br />* Чудна жена бѣше Вѣра Бужароска. „Господи, пази ме от Интерпол“. Окей, а кой ще те пази от нашето МВР, а? В тоя контекст бих измислил пародиращо заглавие „Джанго, пази ме от алфите“. Между другото, що да се прави, батките од „Утрински“, начело със Звѣздан Георгиевски и компания, досега не сѫ ме консултирали.<br /><br />* Тихомир Стояновски, „Лицето на бога“. Бог имал лице? Пръв пѫт слушам. Единственият Бог що нѣкога сѫм го видѣл е легендарниот (сѣга вѣче покоен) Георги Колозов, в ролята на Дѣдо Боже с бѣлите чаршафи.<br /><br />* Ей, има и еден тип с инициали З.Д. и прѣкор Пате („Пате е обобщено за цѣло сѣло?“), който е дал нѣкакво пубертетско заглавие „Тайната моя само сѫнят я знае“. Предполагам главният юнак се месѣчари (ходи насън) наоколо.<br /><br />* Божин Павловски е тука сѫщо... за който Атанас Вангелов се уби да напише две тѣжки библии, в които вика, че Божин преписвал като луд... Добре, да се придържаме кѫм „науката“. Божин дал заглавие на своя 12?13?150-ти роман „Мирисите на доилката“. Не знам дали наистина е преписвал или не, ама за заглавието гарантирам че е негово. Хептен сѣляшко.<br /><br />* „Предѣлът с двете годишни времена“ значително се отклонява от клишираните заглавия, като онова на глупака Антонио Вивалди и неговия цикъл „Четирите годишни времена“<br /><br />* Миле Неделковски ни прецака, защото намѣсто очакваните 4 спомѣнал 2. За да ги пронайдете другите 2 вероятно трѣбва да го изчетете романчето до края, или така нѣкак.<br /><br />* И момент, още една дама-писател? Лиляна Ефтимова и „Веднъж един лѣтящ“. Вече трета, четвърта ми се чини, браво, браво, имаме жени-писателки, се глѣда. Заглавието ми се струва окей на пръв поглѣд, но на втори трезвено се питам: Лѣтец? За какво намеква? За пилот? За самолѣт? За наркоман?<br /><br />* Луан Старова. Академик коскоджамити и член на веселото дружество непродуктивни старци МАНУ (Македонска академия на науките и изкуствата) тоя пѫт не ни малтретира с козите у маалата, ами написал „Ервехе“. Ер-ве-хе? Ка-ге-бе? ЦРУ!<br /><br />* Дойдох до най-безобразното, най-вулгарното, най-противоречивото заглавие на роман, което може да предложи елитната македонска книжовна сцена, а това е заглавието на романа „Лесбийка“ от нѣкой си Томе Илиевски. Ще речете, ех, па лесбийка? Познавам срѣдношколка, на която и се качват по троица отведнъж, какво е па толкова противоречивото в „лесбийка?“ Па, люде, контроверзно мамка му, как пък не, ама в съотношение с другите заглавия... спрѣте, ако не ви е мѫка... „Кога полжавите летѣха“, „Трите вѣка“, „Чумерни сѫдбини“, „Говинда, Анутам и храмът Джуху“... Край бе, край! Хвана ме разстройство.<br /><br />Всички македонски писатели що дават такива глупави заглавия трѣбва да ги изтърколиме... в нѣкоя яма... със все нихните книги. Майтап, бе. Ей, майтап бе, иронично го казах това. Бих го изтрил, ама на, бекспейса не ми работи. Сега нѣма връщане назад.<br /><br />Аз предлагам на журито да употреби, а след това и да патентова следния начин на провѣрка на качествата на еден факинг роман. Моят принцип се вика "издържи, па награди". Сѣда журито, зѣма романите и зопочва с четене: първа страница, втора страница, нѣкой от тѣх стига до 15-та страница, друг до 28-та страница... След часове и часове четѣне, нѣкой отзади драматично ще джафне - стигнах пичове до 80-та страница! И тоя роман става „роман на годината“.<br /><br />ПС: Моят фаворит е книжлето на Стоян Андов „Страхът и любовта“. Дайте му я бе! Не за друго, не мога да го гледам вече, досади ми, а и така Андов цѣлосно ще се посвѣти на книжовническата кариера и след 40 години изминали на власт, най-накрая Македония ще миряса от нѣговите ангажименти и залагания за общото добро.<br /><br />ППС: Очаквам реакции до Редакцията в смисъл: Ей, Букаро, защо всички заглавия не ги „обработи“? Нѣмаше бе, мѣсто за всички. Ама кой ви ... вас!Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1146155699087877492006-04-27T19:34:00.000+03:002006-04-27T19:34:59.350+03:00Скандал: Букаро цензуриран!Непослушното момче на македонската блогосфера беше цензуриран днес. От кой? От Трендо - даже не му знам имената, човекът който управлява blog.com.mk.<br /><br />Оригиналният пост на Букарски:<br /><br /><h3>27 Април, 2006 - 00:34</h3> <h2>Малце Акшн</h2> <table class="post"> <tbody><tr> <td> <p align="justify"><span class="verdana">Некое бате измотивирано од последната “антиблогерска“ колумна реши да води преписка со мене. Ракавицата е џитната, Буки нормално прифаќа. Следете :)</span></p><p align="justify"><span name="Label3"><a href="mailto:LikvidnoPodzemje@alexandria.cc"><span class="verdana">LikvidnoPodzemje@alexandria.cc</span></a><span class="verdana">: </span></span></p><p align="justify"><span class="verdana">До некаде се согласувам со вашето мислење во врска со блогерството. Но Вие, немате право, да ги критикувате блоговите во целост. Можеби некој, не доволно умен човек, кој сака поезијата или било што друго да го објави на интернет, но не знае како, а наједноставен начин му е blog.com.mk. И сега тоа е за потсмев, а Вие самиот имате блог. Jас не се разбирам од HTML кодови, ниту пак којзнае колку од web design или програмирање. ..."Во живо сите тие се ко тутурутки, матуфи, затуцани луѓе, кои имаат потешкотии да воспостават нормална комуникација, да направат здрав домаќински муабет."... Вие не знаете ниту 5% од блогерите а тврдите нешто без никакви докази. Јас вас не ве знам, а ни Вие мене, па тогаш со кое право можете да тврдите такви работи. Инаку ко за крај, речникот Ви е катастрофа. Земајте курсеви по македонски. Вие не сте од Скопје, не Вие да не сте првиот провинцијалски блогер или? ..." па да речиш "... или пак ..." Пишењето си е"... Блогерите велите дека имаат потешкотии во комуникаци?ата и дека биле "затуцани", епа тогаш што е ова: ..."јас отворив блог меѓу првите кај нас"...<br /></span></p><p align="justify"><span class="verdana"><strong>Букаро:</strong></span></p><p align="justify"><span class="verdana">Точно е тоа дека немам право да ги критикувам блоговите во целост. Сега се думам дали да го критикувам интернетот воопшто? Им се потсмевам на блоговите но истовремено и јас имам блог. Секако, мојот блог не е како тој на другите, мојот блог е нај, нај, мојот блог е пепси, мојот блог е кока-кола а останатите блогери се сокчиња шо се прават со сахарин во рѓосана када. </span></p><p align="justify"><span class="verdana">Речникот ми е катастрофа и планирам да си купам нов “Вујаклија“ додека летаргичните бирократи од Институтот за мак. јаз. збор-по-збор го преведуваат нашиот толковен речник (стигајќи го буквата чкљ)</span></p><p align="justify"><span class="verdana">Јас сум првиот провинцијалски блогер кој дојде во Скопје да ги преврти сите (добро, ај ако не пола) <em>метрополски</em> пичиња.<br /></span></p><p align="justify"><span class="verdana"><em>Блогерите велите дека имаат потешкотии во комуникацијата и дека биле "затуцани", епа тогаш што е ова: ..."Jас отворив блог меѓу првите кај нас"...</em> </span></p><p align="justify"><span class="verdana">Tреба да си многу глуп за да не сконташ дека тоа значи дека јас сум најзатуцан од сите...и добро ебате на кој тоа Вие поправо Ние алудираш? Сам си ја пишам во Ворд колумната.</span></p><br /> </td> </tr> </tbody></table> <h4> <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108#comment" title="Искажете ги вашите мисли поврзани со ова испраќање.">додај нов коментар</a> | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/node/19108/print" target="_blank">за печатење</a> | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/send/19108" title="Испрати го записот по e-mail">прати по e-mail</a> | 325 пати прочитано <a href="http://bukaro.blog.com.mk/node/19108" title="Пермалинк" class="active">#</a> </h4> <input name="edit[nid]" value="19108" type="hidden"> <div><li class="komentari">Ало не треба да му се замерува на Букислав,кога пишуваш секоја недела колумна некогаш за да бидеш интересен пишеш се и сешто,па и вакво нешто што Битолчанецов го напишал како и секогаш до сега да предизвика токму вакви реакции.Таков му е стилот...Букислав Затуцењакович <div class="potpis">(<a href="http://orman.blog.com.mk/" title="Блогот на faki">faki</a> 27 Април, 2006 - 01:10 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57127">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">факи факосан :)))) ме провали. <div class="potpis">(<a href="http://bukaro.blog.com.mk/" title="Блогот на bukaro">bukaro</a> 27 Април, 2006 - 01:14 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57133">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">А бре Букарски. Гледам ,,славата,, ти удрила во глава.Ја почитувам твојата определба на нихилистички критичар на ,,све и свашта,,. Добро никој не го бидува за пишување ( освен тебе нели). Е па дај да видиме некое твое дело некоја твоја поезија или проза па ние да ти пресудиме на тебе ( како ти на нив).Овој нема врска другиот е излитен (фразелошки),за нашиве постари дејци( за ова сосем оправдано) но ти се дрзна да го нападнеж и Венко единствената светла искра во наѓата македонска книжевност.Па дај не претерувај .Сега и ова за блогот.Па ти си ја тераш спартанската филозофија.Ако некој не го ,,бива,, да го носиме на планината и да го фрлиме.Ајде толку талентиран писателу дај несто твое да прочитаме само немој оние твои глупости на конкурсот оти за првпат во мојата ,,читателска кариера,,не можев да дочитам расказ <div class="potpis">(<a href="http://dinastija.blog.com.mk/" title="Блогот на dinastija">dinastija</a> 27 Април, 2006 - 02:25 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57242">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">ме боли куро за твојата “читателска кариера“. јас не пишам за луѓе кои се палат на дебелиот тинкач Венко Андоновски. <div class="potpis">(<a href="http://bukaro.blog.com.mk/" title="Блогот на bukaro">bukaro</a> 27 Април, 2006 - 02:52 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57297">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">тоа што ти пречи венко не можам да ти замерам( човекот е признаен писател и за малото прсте не можеш да му се фатиш) ама кога тропаш насекаде дека си незнам каков талент и писателски wunderkind си барем покажи ( докажи ) и постирај некое литературно дело ( без твоите дијалектички срања) па да те пофалиме и тебе. <div class="potpis">(<a href="http://dinastija.blog.com.mk/" title="Блогот на dinastija">dinastija</a> 27 Април, 2006 - 03:14 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57328">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">a за кого ПИШИШ бе буки? <div class="potpis">(<a href="http://lavot.blog.com.mk/" title="Блогот на Lavot">Lavot</a> 27 Април, 2006 - 03:16 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57333">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">@dinastija - венко андоновски буљаш, глуп, туп, фрустрирана будала, морон, сељак, професор со глупи финти, со кои му се удвара на мрсни студентки, догматик полн со морализаторска фразеологија, нараторски тупаџија со турбофолкерска литература, галениче на власта, режимски писател, партиски апаратчик..не се добројува :) <div class="potpis">(<a href="http://bukaro.blog.com.mk/" title="Блогот на bukaro">bukaro</a> 27 Април, 2006 - 03:33 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57363">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">Ни годи да мислиме дека пишува и за нас, простодушните лилипутанци,кои вистинољубиви и неоптеретени со скапоцените бљувотини на авторитетниот естаблишмент, пркосиме на ветрот "...до колена во калта со поглед во ѕвездите...":) <div class="potpis">(<a href="http://sumptuoushome.blog.com.mk/" title="Блогот на LOLITA">LOLITA</a> 27 Април, 2006 - 10:51 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57486">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">Како што Тито ни’ се смееше на сите, така Букаро ни’ пишува на сите. Мене лично ме навлече на Битола. Јавно признавам дека сум Букаро groupie и дека ако го сретнам сериски ќе го силувам. Најсериозно. Но, се претвори ли случајно во (пу-пу) Трендо или во (пу-пу-пу) Јанко, има да го светнам подот со него. :) <div class="potpis">(kaiya 27 Април, 2006 - 13:41 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57599">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">кој го еби па и трендо. (естраден кловн кој со гитарче в рака го забавува естаблишментот) <div class="potpis">(<a href="http://bukaro.blog.com.mk/" title="Блогот на bukaro">bukaro</a> 27 Април, 2006 - 16:02 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57715">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">букаро , убаво дете си, нема што а и си начил дека жените не сакаат некои милички и финички и бравос за тоа.. Ја поштуем такви мужи. Ама да ти кажам ова твоево нихилистилчко а богами и его трипување мене ме фака исто по долга неебица .. да не си и ти во таков филм:-))) <div class="potpis">(<a href="http://norge.com.mk.blog.com.mk/" title="Блогот на PLACKA">PLACKA</a> 27 Април, 2006 - 16:25 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57745">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">kaiya, плачка, лолита, луксориа... bookie blog e харем. <div class="potpis">(<a href="http://bukaro.blog.com.mk/" title="Блогот на bukaro">bukaro</a> 27 Април, 2006 - 16:31 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57755">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">милиот тој, а баш би сакал еден харем нели.. пусто турско:-) <div class="potpis">(<a href="http://norge.com.mk.blog.com.mk/" title="Блогот на PLACKA">PLACKA</a> 27 Април, 2006 - 16:38 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57768">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">аа тебе алекс ти фали секс <div class="potpis">(<a href="http://mizerija.blog.com.mk/" title="Блогот на mizerija">mizerija</a> 27 Април, 2006 - 17:06 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57806">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">бре..саде писатели и поети..наредени..мој до мојот.. <div class="potpis">(<a href="http://macedoniancivilization.blog.com.mk/" title="Блогот на imroko">imroko</a> 27 Април, 2006 - 17:11 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19108/57815">одговори</a>)</div></li> </div><br />Постът изведнъж изчезна, и Букарски сложи нов, където обясни че е цензуриран. Новият също изчезна в рамките на няколко минути...<br /><br />И после..<br /><br /><h3>27 Април, 2006 - 17:36</h3> <h2>Букаро пенетриран</h2> <table class="post"> <tbody><tr> <td> <p><span class="verdana">ух, се избришал пост на букаро. а он мисли дека е цензуриран. цензуриран бе!? замислете го он како се замишља себе? букаро, дете приглупо, извини. не те цензуриравме (кај тебе одамна нема што да се цензурира), само си се избришал некако. ентер, јеби га :) ајде, пошто го имаш текстот, копирај го пак, да не мислат луѓето дека стварно некому си му битен да те цензуриса.<br /></span></p><p><span class="verdana">срце мое,<br />трендо </span></p><p> </p><br /> </td> </tr> </tbody></table> <h4> <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346#comment" title="Искажете ги вашите мисли поврзани со ова испраќање.">додај нов коментар</a> | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/node/19346/print" target="_blank">за печатење</a> | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/send/19346" title="Испрати го записот по e-mail">прати по e-mail</a> | 102 пати прочитано <a href="http://bukaro.blog.com.mk/node/19346" title="Пермалинк" class="active">#</a> </h4> <input name="edit[nid]" value="19346" type="hidden"> <div><li class="komentari">епа кој те тераше да пишуеш прво за “прикаската“на долу влада,па сега си се дрзнал и уредници да блатиш:))))ај да се надамо дека ќе има извинување! п.с. убоо шо ти го зачувале постот еве и ја го зачувувам и го ставам у мој избор! <div class="potpis">(<a href="http://razno.blog.com.mk/" title="Блогот на bodan">bodan</a> 27 Април, 2006 - 17:46 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57870">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">LEEEEEEEEeeeeeeeee Na sto lici ova??? Букаро за сите јаде трици, ама ЦЕНЗУРА....на ништо не личи!! Значи...и за претходното „раководство“ на ДОЛУВЛАДА...сереше нешто, ама ова се НИКСИ УДАРИ на Трендо, ако е така ко што тврди Букаро! ДОЛУ ВЛАДА! <div class="potpis">(<a href="http://doluvlada.blog.com.mk/" title="Блогот на doluvlada">doluvlada</a> 27 Април, 2006 - 17:48 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57872">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">еве опет го нема! <div class="potpis">(<a href="http://razno.blog.com.mk/" title="Блогот на bodan">bodan</a> 27 Април, 2006 - 17:48 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57874">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">море на Голи Оток.."Промискуитетни дами пишете ми"..бре..бре.. <div class="potpis">(<a href="http://macedoniancivilization.blog.com.mk/" title="Блогот на imroko">imroko</a> 27 Април, 2006 - 17:50 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57878">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">ама извинување!!!!! <div class="potpis">(<a href="http://razno.blog.com.mk/" title="Блогот на bodan">bodan</a> 27 Април, 2006 - 17:51 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57879">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">Абе луѓе, остајте го Букаро...он е таков ко што е... ама Трендо бе... на Трендо не му личи да брише постови! ц ц ц ц СРАМОТА!! <div class="potpis">(<a href="http://zabranetosekiranje.blog.com.mk/" title="Блогот на ZABRANETO SEKIRANJE">ZABRANETO SE…</a> 27 Април, 2006 - 17:51 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57880">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">ајде бре комуњари...до кога ке ве трпиме ....FORZZA BUKARO <div class="potpis">(<a href="http://stingeye.blog.com.mk/" title="Блогот на stingeye">stingeye</a> 27 Април, 2006 - 17:56 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57889">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">Абе луѓе затоа идете и напрајте си блог на Blogspot - ова блогерајов е тапа и така и така :-)) <div class="potpis">(<a href="http://m-soulz.blog.com.mk/" title="Блогот на gjole">gjole</a> 27 Април, 2006 - 18:11 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57912">одговори</a>)</div></li> <br /> <li class="komentari">редно беше некој да го избрише малоумниот. штета што го избришале по грешка. <div class="potpis">(венко 27 Април, 2006 - 18:15 | <a href="http://bukaro.blog.com.mk/comment/reply/19346/57921">одговори</a>)</div></li> </div><br />Силна е демокрацията в Македония, няма що!Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1146096590263866032006-04-27T02:59:00.000+03:002006-04-27T03:22:29.920+03:00Букаро: Кабадайски етюдиВсъщност става дума за това как истинският кабадая (за обяснение виж предишния пост) се справя с предизвикателствата на околните и не допуска външни лица в привилигерования кръг на кабадаите. Това е ритуал, който се изпълнява като част от утвърждаването на статуса на кабадая в обществото. Всеки, който намери начин да парира социалната атака на кабадая има шанс да се присъедини към общността (виж А. Букарски, "<a href="http://bukaro.blog.com.mk/node/18405">Кабадајска психологија</a>", Просвета, Битола, 2006)<br /><br /><span class="verdana"><span style="font-style: italic;">Некој ви вика – “Да ми јадеш мадињата.“</span><br /><span style="font-style: italic;">Кабадајата возвраќа – “Кој мадиња бе? Оние шо ти се ко суво грозје (сухо грозде)?“</span><br /><br />Тук атаката се парира чрез омаловажаване на половите атрибути на съперника.<br /><br /><span style="font-style: italic;">Некој ви вика – “Да ми јадеш ова, да ми јадеш она...“</span><br /><span style="font-style: italic;">Кабадајата возвраќа - “Да ми јајш куро со салатки и марула...не за друго, да не ти падни тешко (да не ти стане тежко) од мрсното!“</span><br /><br />Тук се разчита слабата психика на съперника да поддаде при менталната картина на случващото се..<br /><br /><span style="font-style: italic;">Некој ви вика – “Да те ебам в газ.“</span><br /><span style="font-style: italic;">Кабадајата возвраќа – “Важи бе бато, за еден газ ќе расипуваме пријателство?“</span><br /><br />Тук кабадаята обезоръжава съперника си с предложение за хомосексуални отношение. Бидейки хомосексуалните отношения при кабадаите са напълно невъзможни, съперникът изпада в дилема дали взимайки "наградата си" от кабадая няма да пострада повече неговия имидж. Кабадаята винаги излиза победител от тази ментална схватка.<br /><br /><span style="font-style: italic;">Некој ви вика – “Абе ти и не си некој ебач.“</span><br /><span style="font-style: italic;">Кабадајата возвраќа – “Абе можи не сум некој ебач, ама во куро сум НА!“ (се покажува со две раце колку е “НА“)</span><br /><br />Тук се предизвиква съперника към директно "мерене на геометричните размери" и сравняване на половите атрибути, което автоматично изхвърля съперника от играта, защото той не може да продължи, демонстрирайки истинския размер на атрибутите си, защото това може да бъде схванато грешно в социологически контекст. Кабадаята печели.<br /></span>Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1145814282628117452006-04-23T20:43:00.000+03:002006-04-23T20:44:42.713+03:00Букаро: ТомчеВадех си гурели от очите, додека се движех по булеварда “Гоце Делчев“. Закъснявах. Не успях дори ни да си ги измия зъбите, па бех принуден да гълтам паста. Тъй като лютеше пастата, си прехапах язика. Духаше силен ветер и не ми беше мъка, що бех неизчешлан. Повечето од ония които ме знаят, предполагат, че съм писател който доста чета и пишува, па нема време да се оправи.<br /><br />Болеше ме кура. Не затова, защо другите ми придаваха писателска дейност, току заради това що бех неуреден. В десната ръка хлабаво, едвай с пръстите държех една папка, пълна с разкази. Дел од тия разкази трябваше да ги дадам на Марина, гл. координатор на едно поетско дружество, формирано в рамките на филоложкия факултет.<br /><br />Марина не беше кой знае колко сгодна. Беше по-стара от мене година-две и приличаше на истинско кюфте. Бидейки беше грозен сурат, съвсем очекувано обичаше хората, сакаше да се дружи, и имаше слободоумни схващания и широки погледи во однос на толеранцията помежду разликите. Пишуваше поезия. Но, се разбира, беше слаба и млитава, како и повечето поети. Имаше дечко, с име Томислав, кой също така беше грозен, неуреден, и “некъпан“, което от километри далечина се усещяше.<br /><br />Томче, как што само аз имах обичай така да го викам (додека другите се лигавеха и го викаха Томислав), и ако беше смърден, по некое време кога имах можност да се запознаам, видох дека зад тая неприятна смрад се крие лик с доста гневна душа. Човек полн с омраза към светот и хората. Характерен човек във всеки поглед.<br /><br />Не комункираше много с останалите, не ядеше бюрек за щяло и нещяло, како што правеха останалите поети курантари.<br /><br />Откак пристигнах на факултета, я найдох Марина и и предадох разказите. Марина ме замоли, да му поправам компания на Томче, бидейки како што самата рече, имала некои обвръзки, кои не можели да чекат.<br /><br />- Ок. и рекох.<br />- Чувай ми го Томислав.<br />- Как да не. Ще го ебам, ще го чувам.<br />- Ок, Алекс. Се връщам за половина час.<br /><br />Томче седеше на стълбите во холот. Държеше некои А-4 формат листове в ръцете.<br />Кратко ме погледна, не ми придаде важност и продължи да си чете. Чак докато не се приближих до него и не му рекох:<br /><br />- Ей чекиджия, полека со четеньето..<br />- Татко ти е чекиджия...<br />- Да беше чекиджия, немаше да роди гений како мене...<br />- Да. Боли ме кура. И аз сум гений како тебе. Не баш како тебе. Ама тука некъде...<br />- Шо има ново?<br />- Боли ме кура. Всичко е същото, откакто се изпичих от на майка ми.<br />- Що читаш...<br />- Поезия..<br />- Абе аман. Чия?<br />- Моя...<br />- Не знаех, дека си бил поет. Дай да видам со каков потенциал разполагаш...<br />- На!<br /><br />Томче ми даде листовeте на кои имаше 10тина песни.<br />Прочитах неколко од них. Куул беха. Имаше кратки поучни перверзни приказки във всекоя од песните. Брилиантно знаеше како да ги помеша хоророт и любовта. Ми се допадна поезията на Томче. Мощна беше, ми се чинеше ще ме извади од чорапите.<br /><br />След това Томче ми разкажа дека вече издал три сбирки с поезия със следните наслови - “Лудостта ми е от полза “, “Пърденьето како дел од реформите“, и “Писоарот е мой рамковен договор“.<br /><br />Го замолих Томче да ми даде песните, и той без проблем се согласи. След това го запитах:<br /><br />- Томче, неможам една работа да стопля.<br />- Коя?<br />- Како може, човек како тебе, кой пишува таква поезия, да биде заедно со пичка како Марина...<br />- Не можам да му преоддолеам на начинот на кой ми го зема в уста...<br />- Не я обичаш!?<br />- Боли ме кура. Да я обичам? Обич? Ти веруваш во любовта!?<br />- Трябва..<br />- Ти се случи!?<br />- Не, но идеалиста сум.<br />- А тя каде е сега?<br />- Па, незнам. Вероятно се “обича“ со други...<br />- Ко ти велам, дека е боли ме курот.<br />- Арно велиш. Боли ме курот е.<br /><br />Продолжихме со пеколното темпо на разговор. Томче имаше 29 години и работеше сезонски во една мала фабрика, коя произведуваше печурки за извоз во странство.<br /><br />- Реалноста е гротеска, людето во градот сите ми са еднакви, безлични, не я понасям раята, обяснуваше Томче - мака ми е да живеам, но немам храброст ниту да се самоубиям.<br />- Токму така Томче, самоубийците са идеалисти, до самиот край веруваат во песимизмот.<br />- И ти си Боли ме курот, Алекс.<br />- Знам. Първи това ми го рекоха моите родители.. кога бех 3то или 4то отделение.<br />- Не си лош, Алекс. Само што се опита да ми се надовързеш на мислата... не го прави това повторно...<br />- Кой те ебе бе Томче... демократско право е..<br />- Демократско!? Боли ме курот. Демократията е крива за все.<br />- Шо е това, Томче, демократията?<br />- Евтина шанса и възможност да се самоунищиш себе си...<br />- Демократ ли си ти, Томче?<br />- Боли ме курот. Не умеам аз толку добро да играя...<br />- Поезията ти е електричество, Томче.<br />- Боли ме курот. Аз не сум поет. Яз сум “печуркар“.<br />- Па шо? Те да не би да не са поети?<br /><br />Околу нас, во просторията имаше десетина студенти поети, кои вообичаено, водеха разговор за музика, коли и секс.<br /><br />Немотивирачки се разбира, без да се приклучиме во некоя от тия дискусии. Може би и затова што атмосферата што овие поетски надежди я создаваха по думите на Томче беше “посрана мешавина на либерализам, диария-проект отворено общество и некакви си "опен майнд" ценности“ - со други думи - смърдеше на оптимизъм.<br /><br />Това треба да признаете, не им се допадаше на "светли" ликове како нас. Како най-добра опция яз и Томче я сметавме мързеливостта.<br /><br />Марина се врати. Во папката со расказите ги сложих песните на Томче. Чудно за Томчевата природа, той ме покани да одам кай него на гости. Се согласих. Томче живееше во периферията на градот. Беше това строеж ми се чини, ако добро слушнах. Имаше паяжина насекаде во собите, како да беше скривалиштето на Спайдермен. Томче ми предложи некое вино.<br /><br />Томче беше тежок алкохолик. Можех това да го забележам още от по-рано. Усещах по погледот.<br /><br />Пихме некое време. Час, два може би. Все додека Томче не задрема. Дремеше некои 10 минути, додека гледах вести на ТВ.<br />Изведнаж след това се разбуди. Почна хистерично да развикува:<br /><br />- Шо правиш бе Алекс!?<br />- Гледам вести.<br />- Бриши!!!<br />- Шо бе Томче!?<br />- Чупка од тука. Айде, бегай.<br />- Абе Томче..<br />- Бегай бе, бегай. Марш у пичку матер.<br />- Станувай, айде.<br />- Смири се бе, чоек.<br />- Губи се бе. Губи се, одма!<br />- Ок бе, Томче.<br /><br />Излегох. По две недели повторно требаше да и однесам некои текстови на Марина. Кога я найдох, я прашав кай е Томче, по що тя ми отговори дека е на некаков поетски семинар во Охрид. Некой издавач ги прочитал песните на Томче, се заинтересирал за можността да ги издадат, па го поканил Томчето да присъства на семинарот.<br /><br />- Пичка му лелина, значи, рекох. Томче почна да прави компромиси.<br />- Не биди завидлив. Любомир, издавачот е доста мощен човек во издавателството. Има много връзки. Това е шанса на Томче да се афирмира.<br />- Не сум завидлив. Но това, што го прави Томче е извън од нашата възстановена “боли ме курот“ философия...<br />- Доста. Баш се радувам поради Томче. Му държам срета да успее...<br /><br />По некое време прочитах дека Томче издал сбирка поезия с около 30тина стихотворби. За чудо, сбирката поезия на Томче почна да се продава како халва, и ако во нашата земя читателската публика е малубройна. Беха продадени 1000 книги, що беше доволен успех, да прочитам дел позитивни реакции и кратки критики во дневните весници “Дневник“ и “Утрински“.<br /><br />По три месеци, му се обадих на Томче.<br /><br />- Кай си бе Томче!?<br />- Кай си бе Алекс. Дисиденту еден...<br />- Тука сум. Те потърсих на факултетот. Ми рекоха, дека не доаждаш вече.<br />- Я изгоних Марина. Има вече два и половина месеци...<br />- Добро, що направи на семинарот во Охрид!?<br />- Напишах неколку кратки разкази. Покрай поезията на издавачот Любомир му се допадна моята проза. Ми даде предложение да напишам новела. Вече я имам напишано половина и повече.<br /><br />- Супер, Томче. Разтураш ебати.<br />- Абе, боли ме курот е все. Ела кай мене на гости.<br />- Кога?<br />- Па сега.<br />- Ай почекай ме, доаждам.<br /><br />Кога пристигнах, Томче покрай що се поздрави со рака, и ме целува во образот, што дотогаш за мене беше незамислимо той такво нещо да направи.<br />Мутрата му смърдеше на ментол.<br /><br />Още на самото начело го запитах какви разкази напишал и за што се работи во них.<br /><br />- За пички бе, Алекс.<br />- Да?<br />- Ахам.<br />- Има ли автобиографски елементи!?<br />- Все е автобиографско, освен точките и запетайките. Се изнадупих да ти кажам право, докато бех на уикенд во Охрид.<br />- Си станал пичкарище невидено бе, Томче...<br /><br />- Абе, боли ме курот...<br /><br />Разговарахме некое време. След това си заминах. Додека си бегах од кай него, анализирайки, дойдох до еден значаен заклучок.<br />“Боли ме курот“, омилената фраза на Томче, която постоянно го красеше неговиот говор, тойпът додека разговарахме, Томче я кажа едвай два-три пати.<br />Следното нешто, що го видох, повързано со Томче, беше негова колумна во “Утрински“.<br /><br />Колумната се викаше “Идентитети“.<br />Во нея, умело опишуваше судбини на пропаднати млади люде без перспектива. Остро критизираше некои социо-патоложки появи, но конкретно никого не нападаше, и не предлагаше решение за същите. Не успеах да издржам да го прочитам крайниот дел и заклучокот. Случайно или не, по неколку дена го сретнах на плоштадот “Македония“. Беше заедно со една сгодна издокарана блондинка. Не верувам дека имаше повече от 19 год.<br /><br />- Хай Букарски.<br />- Здраво Томче.<br />- Запознай се, со моята девойка. Се вика Наталия.<br /><br />Наталия ми пушти рака и се поздрави со мене. Раката и беше топла и испотена. Предположих дека и тя, можеби “добро го зема в уста“<br /><br />- Знаеш, продолжи Томче, татко и е познат адвокат, но я доста я обича литературата. Член е на многу литературни сдружения и журита. Се труди човекот да ми помогне.<br />- Те форсира, мислиш!?<br />- Форсира? Не е баш адекватната дума. Бих рекол, ми помага да се пробиям.<br />- На тате му се допада стилот и начинот на изразуванье на Томче. Тате се нафати да му изнайде спонзори на Томче, за да я издадеме неговата новела. - со писклив глас пояснуваше русата Наталия.<br />- Букарски, ти ще я имаш честта. да го получиш първиот екземпляр, стар приятеле...<br />- Хвала, Томче... старо тарикатче едно...<br /><br />Кютех. Саках да го цитирам Томче, кой що еднаш не многу отдавна изяви - “Сакам да пишувам поезия, без разлика колку ще се продава. При тоа сакам да го запазам интегритетот и да не зависам от ниту един од тия куропушачи“.<br /><br />Но, не го направих това. Пресурово ми се чинеше дека ще е за Томче. А той изглеждаше дека е сретен.<br /><br />Реших да прекинам со контактите со Томче. Не му се явувах некое време. Не размислувах за него. Все додека по месец или два после нашата последна средба не дойде кай мене во апартманот.<br /><br />- Букарски!?<br />- Ооо, Томче!<br />- Како си?<br />- Лошо, бога ми.<br />- Боли те курот, а!?<br />- Боли ме курот, бе чоек.<br />- Шо се случи?<br />- Ме напущи Наталия. И ако я издадох новелата со помош на татко и.<br />- Защо те напушти?<br />- Един ден толку много се изпияних, што и ударих невиден кьотек в серия. Во междувреме во паузите я сексах. Кьотек & Секс, сон на балканската жена, бе чоеку.<br />- Ама тя те напушти. Не е сонувала изгледа..<br />- Пич, луд сум по неа. Сакам да ми се врати. Шо мислиш, ще ми се врати ли!?<br />- Не бих рекол.<br />- Защо, що е проблемот!?<br />- Пиеш премногу.<br />- Е да, во право си. Ама това ми помага.<br />- Помага? Как? Те имам видено пиян. Се губиш бе, чоек.<br />- Пишувам, кога сум пиян само.<br />- Това е значи твоята тайна?<br />- Ахам. Кюти, на никой не му я кажувай...<br />- Па ай тогаш, да се напиеме нещо.<br />- Оди купи пиво, ай.<br /><br />Отидох да купам пиво. Пиехме некое време. Се смеехме и заебавахме. По некое време, од джебот я изваде неговата новела. Новелата се викаше “Църни дождови“. На почетната страница пишуваше - за генийчето Алекс Букарски.<br /><br />Го питах как се продава, ми отговори солидно, со оглед на обществеността, на коя читаньето не му е некой омилен спорт. След това Томче ми се кажа напишал неколку сценария и дека е можна соработка со еден познат режисер во театарот.<br /><br />Томче потоа стана и си замина. Недела покасно прочитах во вестник, дека по негово сценарио, ще се одържува представа.<br /><br />Представата се викаше - “Гадни хора“ и доживе голем успех во найпрвин во земята, а по некое време успех и во соседните земи, на Балканот. Го търсех Томче в строежа, од неговите комшии со нагласена гордост во гласот ми сообщия дека Томче се отселил пред некое време, и им се похвалил дека сега доволно заработувал, за да може да плати кирия за еднособен апартман, некаде во близина на центарот на градот.<br /><br />Немах идея кай да го барам Томче, па се откажах от търсенето.<br />Знаех дека нема потреба да го търсам. Дека сам ще си дойде.<br />По неколку недели, прогнозата се потвърди.<br />Томче заедно со уште неколку мажки и женски млади люде од едно кафене во Градскиот Трговски Центар. Томче беше усмихнат до уши. Му пристъпих, се изненаде што ме виде, и ми рече:<br /><br />- Хей Букарски, кай си бе чоеку, загина, да му ебам майката.<br />- Тука сум.<br />- Слушай, сакам да си поразговараме малце, но сега имам един куп обвръзки. Не дека сега станах “славен“. Хаха, Томче, не се менува бе чоек, ни за 100 години.<br />- Кога ще се видиме бе, Томче!?<br />- Незнам, но ете ти брой од мобилен, дзвони да се договориме.<br />- Кой те ебе бе, Томче..<br />- Шо?<br />- Кой те ебе..<br />- Шо ти стана бе, Букарски?<br /><br />Се завъртих и си заминах. Го слушах как се дере и вика - Букарски брат, Букарски чоек... Но крачех и понатаму към посоката, што пред малку я бех определил.<br />По некое време ходенье пеш, повторно излегох на булеварот “Гоце Делчев“. Тойпът немах гурелки во очите, току имах сополи во носот. Реших да забързам со крачките. Бех добил голема инспирация да напишам пет-шест тона разкази.<br /><br />П.С. Копирах од кай што успеах. Найвече од реалността -)Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-24434248.post-1145652603530034102006-04-21T23:39:00.000+03:002006-04-22T03:33:48.163+03:00Ацо Шопов: ЦЪРНО СОНЦЕЕдна гениална творба.. няма да я превеждам, само малко ще я адаптирам...<br /><br /><p><span style="color: rgb(255, 0, 0);">ЦЪРНО СОНЦЕ</span></p><p><span style="color: rgb(255, 0, 0);"><span style="font-style: italic;">Ацо Шопов</span><br /></span> </p> <p><span style="color: rgb(255, 0, 0);">1.</span> </p> <p>Ни изток имаш црно сонце, ни имаш запад,<br /> ни небе за молитва, ни земя за напад </p> <p>И секой, що ќе посака да ти се напие от сияйат <br /> изгнаник е от пеколот и изгнаник от раят </p> <p>Тревите се вдигат, дървьето търчат боси<br /> пред твоят цвет що гори и църна пепел носи. </p> <p>Църно сонце, птицо преправена во звезда,<br /> който мисли, дека те е сфатил, не знае що е бездна. </p> <p>Църно сонце, църно без изток и без запад,<br /> црно сонце за жадни, на брегот що стъпат. </p> <p><span style="color: rgb(255, 0, 0);">2.</span> </p> <p>От коя незнайна земя, како долета тука<br /> о църно сонце, птицо во живо дърво що чука. </p> <p>Кой маѓесник те прати, со каква тайна сила<br /> звъницо над триста Волги и през триста Нила. </p> <p>Какъв е тоя небесен пос, тая шарена лента<br /> от сите темни галактики па до нас - два континента. </p> <p>Зар да те изстрадам, сега пред да знам как се страда,<br /> пред да те видам, како вселенска барикада. </p> <p>О църно сонце, песно, о кой ли това те слага<br /> на плещи да те носам место свойта глава. </p> <p><span style="color: rgb(255, 0, 0);">3.</span> </p> <p>Къде ли ме водиш сега, коя ли пещера глуха<br /> се що ќе биде наше, ќе знае да го чува. </p> <p>Звездите гледат во нас, а звездите са слепи.<br /> Ние сме сами на светот, како две сраснати крепи. </p> <p>Кой това над нас стои, кой тоа над нас зида<br /> за да ни закопа живи во мъртва пирамида. </p> <p>О песно, земьо, жено, о живот и смърт ведно<br /> все що ми носиш днес, сам ќе го изпиям жедно. </p> Ни изток имаш църно сонце, ни имаш запад.<br /> Напусто те молам со молитва за напад.Комитатаhttp://www.blogger.com/profile/00420788980965453942noreply@blogger.com0