вторник, април 11, 2006

И ние сме дали нещо на света...

Оригиналът и още други разкази от тук

Няма само в Македония чешити и изрезки.. И тука ги имаме..
Приятно четене:

Бай Ангел се пенсионира след дълги години работа като шофьор в ДАП „Автобусни превози“ – Лом. Прощалното тържество се състои след края на последния му работен ден в ремонтната работилница. Естествено, присъстват всички негови колеги от ДАП-а. По тезгясите са наредени дамаджани, бутилки, наденици и салати, народът е насядал по пейки и столове. В най-тържествения момент колегите поднасят на младия пенсионер луксозен подарък – оригинален часовник „Сейко 5“, за който всички са събрали пари. След като изслушва пожеланията за „дълъг живот, щастие, здраве“ и т.н., бай Ангел поема подаръка и благодари прочувствено. След това отива към един тезгях, слага часовника на менгемето и започва да го налага с най-големия чук в работилницата. Взима размазания часовник и държейки го за верижката, го показва на занемялото множество с думите:
– До днеска яз сам гонИл времето, от съга нататък времето че гони бай ви Ангел! Часовник ми не требва...

* * *

Един пич от години има мобилен телефон и не ползва домашния си. Омръзнало му всеки месец да плаща такси за него и подал молба в пощата, че се отказва от домашния си телефонен пост. Въпреки това следващия месец пак получил „честитка“ от пощата. Отишъл там да се разправя и уж успял да обясни, че вече няма телефон, но историята се повторила и на следващия месец. Накрая му писнало, откачил телефона от розетката, занесъл го и го стоварил на гишето пред смаяната касиерка:
– Те ви го тоя телефон и стига сте ми търсили такса за него! Обърнал се и си излязъл от пощата.

* * *

Един ломчанин бил във Варна и там решил да се подстриже. Намерил бръснарница и седнал, бръснарят бил общителен и започнал да го разпитва от къде е. Когато разбрал, че човекът е от Лом, много се зарадвал и попитал:
– Ами познаваш ли там един бръснар Кольо?
– Да бе, от години се при него се стрижем!
– Ей, да не повярваш бе! Той ми е бил майстор и ме е учил на
занаята... - заразказвал бръснарят.
Като свършили подстригването, нашият човек станал и попитал колко дължи.
– Няма да ми плащаш, но като се върнеш в Лом ще намериш майстор
Кольо и ще го поздравиш специално от мен!
Човекът обещал и излязал от бръснарницата, но след малко се връща:
– Майсторе, а че мое ли да те опънем един път?
– Какво приказваш бе момче, аз те подстригвам без пари, услуга ти
правя, а ти...
– Не бе майсторе, ама се сетИх кво че стане. Аз че намерим майстор
Кольо и че му кажем „Ей, имаш много здраве от еди-кой си от Варна!“, а он че каже „Абе еби го у дупе тоя!“. А къде е Лом, къде е Варна бе, майсторе...

Няма коментари: