четвъртък, ноември 09, 2006

Марко Петрушевски: Един гневен млад мъж - поезия


Марко Петрушевски

ДИЛЕМА

най-после се научих
да преболедувам
едни девойки
в кревата на други
а тях да ги изхвърлям
като ми зараснат раните

и си снижих собствените стандарти
научих се да живея
ден за ден

и се научих
да съм тъжен отвътре
а да бъда щастлив
отвън

само не знам
дали е това
напредък
или деградация


МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМА

Смъртта носи
черна одежда
и лицето и не можеш
да видиш
в ръката държи
коса, която блести
и с която касапи
телата на живите
и им взема душите
безмилостно

И Животът носи
черна одежда
и лицето му
колкото и да се опитваш,
не можеш
да го видиш

в ръката държи
коса
която касапи
телата на живите
и им взима душите
еднакво
безмилостно.

разлика
има само една -
Животът,
по необходимост,
знае и да претрепва.


МОГА ДА ГОВОРЯ

мълча,
а мога да говоря,
мога дори и
да бъда
брилянтен събеседник,
духовит,
интересен,
разновиден,
блестящ
но, реших да мълча

това е моята реч
тази вечер


ПРОТИВОТРОВА

дъхът ми смърди на тебе

ще се наям с чесън
за да
неутрализирам
смрадта


БЛИЗОСТ

аз и моята девойка
лежахме
впити
в полумрака,
погледът ми падна
връз моята гола нога
но, ми се стори
като да е нейната
па си помислих:
колко е хубава!


ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЛЮБОВТА

понякога любовта е
най-голямото удоволствие
а понякога е
дълбока,
дълбока болка

и в двата случая,
стенеме


ГОДИШНИ ВРЕМЕНА

обичам есента,
гъделичкаш ме със сухи листа

обичам зимата,
милваш ме нежно със сняг

обичам пролетта,
слагаш ми цветя в косата

а обожавам лятото
не ми правиш нищо,
ама носиш бикини


МАЛКА ПАУЗА

Ти си най-доброто нещо
в моя живот
през последните две години,
а все пак мило ми е,
че отиде на гости при баба ти
в Кавадарци
цели пет дни

бяхме неразделни
но добре ни дойде
тая малка пауза
да не се заситиме
на връзката си,
да не си станем досадни
да си починем един от друг

през тая малка пауза
не се бръснех
въобще
и не гледах какво обличам
и се напих три пъти
и спах с една колежка

сега,
когато се върна
повече ще се обичаме
ако остане тайна за тебе
тази мала пауза

а утре още повече


ЕТАПИ

във фиатчето на дядо ми
моите родители,
дечко и девойка все още,
споили ги любовта и страстта
и така на света
дойдох аз

на креветът в спалнята
татко ми и майка ми
вършели своите брачни задължения
и - ето го моят по-малък брат

мене и брат ми ни изпратиха
при баба
а татко ми
я оплодил майка ми
още веднъж
защо тя искала и девойче

набързо след раждането
на моята сестра,
моите родители
купиха видео


СИЛАТА НА ВОЛЯТА

Трябва да си
с особено твърд характер
в такъв
прекрасен, слънчев ден
да останеш
малодушен
и сив

горд съм
от себе си


ПОКАНА ЗА ИЗЛИЗАНЕ

Аз съм педал,
моята уста е педал
моите зъби се педали
всички до един
и ръцете ми са педали
особено лявата
и нозете ми са педали,
новите обувки,
връзките на новите обувки
и гьонът
са - педал до педал

Но, и ти, мила моя,
признай
айде признай
педал си.
тая твоя
срамежлива усмивка
е педал
и тия зелени очи
с двоумение пълни
са педал
и сега, преди малко
когато
прекара ръка из косата си,
тоя жест беше педал,
твоят врат е педал
и костите на врата
и фустанът
твоите нозе,
върховете на твоите палци
- всичко това са педали

А тази нощ,
тази скопска нощ,
мила моя,
е един
натъртен
червен
и влажен
гъз
която
само нас
ни чака


АВТОКРИТИКА

Още веднъж
си препрочетох
всичките стихотворения

и - повторно същото заключение
най-искрените между тях са най-лоши


ОТВРАТИТЕЛЕН СЛЕДОБЕД

да бях наркоман,
през тоя отвратителен следобед
щях да свръхдозирам

ама не съм наркоман,
затова
ще свръхпатетизирам


ГОЛ

докато стоя
съвсем гол
на дожда
схващам че
моята искреност е
оръжие
во чуждите ръце


ЧАКАТЕ, А!?

преди неколко вечери,
влизам в "New Age"
сядам на масата, поръчвам пиячка
и чакам
чакам да се случи нещо
гледам наоколо
много хора
също како мене
седят и си пият
пиячката
и чакат,
чакат да се случи нещо
и вие
които четате тая поема
чакате да се случи нещо
в неа.
търсите нещо
нещо особено,
да ви възбуди, да ве удари.
веднага ще ви кажа,
залудо чакате
нищо няма да се случи в тая поема.
усмихвате се,
не ми вярвате,
си казвате,
лъже
и продължавате да четете.
ама вярвайте,
казвам ви истината,
в тая песен
нема да се случи нищо
нищо няма да се случи,
не чакайте,
не губете време,
хвърлете книгата.
но, не - вие сте упорити,
прехвърляте
единия крак върху другия,
обръщате страницата
и продължавате да четете
и продължавате да чакате
да се случи нещо в тая поема.
и се опирате на вашия
читателски опит,
щом продължава,
си мислите,
на края трябва да има нещо бурно,
некой обрат
който ще ни изпълни,
ще ни даде интелектуално удоволствие
и ще оправдае досегашното чакане.
...ще бъдем упорити
нали и Омир
изброява корабите
на кой знае колко страници
и после
цап! - акция!
ама хора, ви казвам
напразно ви харча времето
няма потреба да чакате повеке,
да посвещавате време
на тази поема.
ето, ще бъда искрен
нямам вдъхновение вече дълго време
и така, без връзка,
без да имам какво да кажа
седнах да пиша
защото няма нищо интересно по телевизията,
а навън вали.
не чакайте, нищо няма да се случи
в тая поема
нищо!
ама баш нищо!
гледам ви, гледам ви
вече ставате нестърпеливи
пушачите нервозно палят цигари
непушачите тропкат с пръстите
по подлакътника на фотьойла
почвате да негодувате
да се ядосвате
па айде,
време е да се случи нещо
поетът малко прекали,
трябва да побърза
но всепак
млад е и неопитен,
ще бъдем търпеливи
и толерантни,
където и да е,
ще се случи нещо.
мислите че сте
костеливи орехи?!
айде да видиме
кой е по-голям инат -
аз или вие?
чакайте до утре,
чакайте до когато искате!
дали ми дреме
а вие отвръщате гласно
па как така?!
како дали ми дреме?!
ние сме си платили,
няма вече да те толерираме
доста ни беше чакането!
айде,
направи да се случи нещо!
спешно!
е, няма!
няма!
напук няма!
защото ми е позволено - няма!
няма забава за вас
в тая песен,
копелета импотентни
няма дълабока поука
кучки фригидни! без обиди, пикльо такъв!
и искаме екшън
или...
какво бе - или?
мислите че ви се плаша?!
наааа! можете само да ми го хванете!
не ви го давам онова
което търсите от мене
не си го продавам
евтино гъза
трошете си главите, хора с празни животи
няма да се случи
нищо -
и точка.

Ей, не ми се вярва
още чакат...


РАБОТИТЕ В МОЯ ДЖОБ

В левия джоб
имам
50 денара,
употребен кино-билет,
парче хартия
със записан телефон
от некой си Стефан
който сега не ми теква кой е,
имам едно малко моливче,
ключ от дома
с ключодържател във формата на автомобил,
ключ от баба ми,
снимка на Ана
и пакетче дъвки

В десния джоб
имам един кондом
който за жалост,
никак да го употребя
гратис за вечерта
половин джоинт,
имам обвивка от шоколад на намачкана на топче,
някакви трохички,
стар джобен часовник без каишка
червено ластиче
и седем семки

а ти?
какво имаш ти?
утре ставаш на
двадесет и три.

Отдолу можете да прочетете оригиналните текстове... Прочетете ги - поезията винаги звучи по-добре в оригинал ;-)

ДИЛЕМА

најпосле научив
да преболувам
едни девојки
во креветот на други
а нив да ги фрлам
откако ќе ми зацелат раните

и ги снижив сопствените стандарди
научив да живеам
ден за ден

и научив
иако тажен одвнатре
да бидам среќен
однадвор

само не знам
дали е тоа
напредок
или назадување

останатото утре, бегам у кревет.


МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМОТ

Смртта носи
црна одежда
и лицето не можеш
да и го видиш
во раката држи
коса што сјае
ги касапи
телата на живите
и им ги зема душите
безмилосно

И Животот носи
црна одежда
и лицето
колку и да се обидуваш,
не можеш
да му го видиш

во раката држи
коса што сјае
ги касапи
телата на живите
и им ги зема душите
подеднакво
безмилосно.

разлика
има само една
Животот,
по потреба,
знае и да степува.

МОЖАМ ДА ЗБОРУВАМ

молчам,
а можам да зборувам,
можам дури и
да бидам
брилијантен соговорник,
духовит,
интересен,
разновиден,
луциден
но, решив да молчам

тоа е мојот збор
за вечерва


ПРОТИВОТРОВ

здивот ми смрди на тебе

ќе се најадам лук
за да ја
неутрализирам
реата

БЛИСКОСТ

јас и мојата девојка
лежевме
припиени

во полумракот,
погледот ми падна
врз мојата гола нога
но, ми се стори
како да е нејзина
па си помислив:
колку е убава!

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЉУБОВТА

некогаш љубовта е
најголемото задоволство
а некогаш е
длабока
длабока болка

во двата случаја,
стенкаме


ГОДИШНИ ВРЕМИЊА

сакам есен
ме скокоткаш со суви лисја

сакам зима
ме милуваш нежно со снег

сакам пролет
ми ставаш цветови во косата

а лето обожавам
не ми правиш ништо,
ама носиш бикини

МАЛА ПАУЗА

Ти си најдоброто нешто
во мојот живот
последниве две години,
а сепак мило ми е
што отиде кај баба ти
во КАвадарци
цели пет дена

бевме неразделни
па добро ни дојде
оваа мала пауза
да не се заситиме
од врската
да не си станеме напорни
да се одмориме еден од друг

оваа мала пауза
не се бричев
воопшто
и не гледав што облекувам
и се испијанив трипати
и спиев со една колешка

сега,
кога се врати
повеќе ќе се сакаме
ако остане тајна за тебе
оваа мала пауза

утре поише


ЕТАПИ

во фиќото на дедо ми
моите родители,
дечко и девојка сеуште,
ги споила љубов и страст
и така на светот
дојдов јас

на креветот во спалната
татко ми и мајка ми
ја вршеле својата брачна должност
и - ете го мојот помал брат

мене и брат ми не испратиле
кај баба
па татко ми
ја оплодил мајка ми
уште еднаш
зашто таа сакала и девојче

набрзо по раѓањето
на мојата сестра,
моите родители
купија видео


МОЌТА НА ВОЉАТА

Треба да си
посебно цврст карактер
за на ваков
прекрасен, сончев ден
да останеш
малодушен
и сив

горд сум
на себе

ПОКАНА ЗА ИЗЛЕГУВАЊЕ

Јас сум педер,
мојата уста е педер
моите заби се педер
сите до еден
и рацеве се педер
особено левата
и нозеве се педер,
новите чевли,
врвките на новите чевли
и ѓонот
се-педер до педер

Но, и ти, мила моја,
признај
ајде признај
педер си.
таа твоја
срамежлива насмевка
е педер
и тие зелени очи
двоумење полни
се педер
и сега, пред малку
кога
помина со раката низ косата,
тој гест беше педер,
твојот врат е педер
и коските на вратот
и фустанот
твоите нозе,
врвовите на твоите палци
- се се тоа педери

А оваа ноќ,
оваа скопска ноќ,
мила моја,
е еден
натртен
црвен
влажен
чмар
што чека
само на нас


АВТОКРИТИКА

Уште еднаш
ги прочитав
сите свои песни

и - повторно истиот заклучок
најискрените меѓу нив се најлоши

ОДВРАТНО ПОПЛАДНЕ

да бев наркоман,
ова одвратно попладне
ќе овердозирав

ама не сум наркоман,
затоа
ќе оверпатетизирам

ГОЛ

додека стојам
сосема гол
на дождот
сфаќам дека
мојата искреност е
оружје
во туѓите раце


ЧЕКАТЕ, А!?

пред некоја вечер,
влегувам во \"New Age\"
седнувам на маса, порачувам пијачка
и чекам
чекам да се случи нешто
гледам наоколу
многу луѓе
исто како мене
седат и ја пијат
својата пијачка
и чекаат
чекаат да се случи нешто
и вие
што ја читате оваа песна
чекате да се случи нешто
во неа.
барате нешто
нешто посебно,
да ве возбуди, да ве удри.
веднаш ќе ви кажам,
залудно чекате
ништо нема да се случи во оваа песна.
се смешкате,
не ми верувате,
си велите,
лаже
и продолжувате да читате.
ама верувајте,
ви ја кажувам вистината,
во оваа песна
нема да се случи ништо
ништо нема да се случи,
не чекајте,
не губете време,
фрлете ја книгава.
но, не - вие сте упорни,
ја префрлувате
едната нога преку другата,
ја вртите страницата
и продолжувате да читате
и продолжувате да чекате
да се случи нешто во оваа песна.
се потпирате на вашето
читателско искуство,
штом одолговлекува,
си размислувате,
на крај мора да има нешто бурно,
некој пресврт
што ќе не исполни,
ќе ни даде интелектуално задоволство
и ќе го оправда досегашното чекање.

...ќе бидеме упорни
најпосле и Хомер
ги набројува корабите
на којзнае колку страници
и после
цап! - акција!
ама луѓе, ви кажувам
џабе ви го арчам времето
нема потреба да чекате повеќе,
да и посветувате време
на оваа песна.
еве, ќе бидам искрен
немам инспирација веќе долго време
и така, без врска,
без да имам што да кажам
седнав да пишувам
зашто нема ништо интересно на телевизија,
а надвор врне.
не чекајте, ништо нема да се случи
во оваа песна
ништо!
ама баш ништо!
ве гледам, ве гледам
веќе станувате нестрпливи
пушачите нервозно палат цигари
непушачите тропкаат со прстите
по потпирачот на фотељата
почнувате да негодувате
да се лутите
па ајде,
време е да се случи нешто
поетов малку претера,
треба да побрза
но сепак
млад е и неискусен,
ќе бидеме трпеливи
и толерантни,
кај и да е,
ќе се случи нешто.
мислите дека сте
цврсти ореви?!
ајде да видиме
кој е поголем инаетчија -
јас или вие?
чекајте до утре,
чекајте до кога сакате!
што ми е гајле
а вие возвраќате гласно
па како така?!
како што ми е гајле?!
ние сме платиле,
нема веќе да те толерираме
дста ни беше чекање!
ајде,

направи да се случи нешто!
под итно!
е, нема!
нема!
за инает нема!
зашто ми се може нема!
нема забава за вас
во оваа песна,
копилиња импотентни
нема длабока поента
кучки фригидни!без навреди, мочко еден!
и сакаме акција
или...
што бе или?
мислите ви се плашам?!
наааа!можете само да ми се фатите!
не ви го давам она
што го барате од мене
не го продавам
газот ефтино
кршете глава лие луѓе со празни животи
нема да се случи
ништо -
и точка.

Еј, не ми се верува
уште чекаат...


РАБОТИТЕ ВО МОЈОТ ЏЕБ

Во левиот џеб
ја имам
50 денари,
употребен кино-билет,
парче хартија
со запишан телефон
од некој Стефан
што сега не ми текнува кој е,
имам едно мало моливче,
клуч од дома
со привезок во форма на автомобил,
клуч од кај баба ми,
слика на Ана
и пакетче мастики

Во десниот џеб
јас имам еден кондом
што за жал,
никако да го употребам
гратис за вечер
пола џоинт,
имам стуткана обвивка од чоколадо,
некои трошки,
стар џепен часовник без каивче
црвено ластиче
и седум семки

а ти?
што имаш ти?
утре полниш
дваесет и три.


Биография: Сигурен съм, че ще я разберете и така

Марко Петрушевски е роден 1976 година во Скопје. Апсолвент е на Филолошкиот факултет во Скопје на Катедрата за општа и компаративна книжевност.

Досега ја има објавено книгата: Еден збунет млад човек (2001), за која ја добил годишната награда за најдобра поетска дебитантска книга - Студентски збор. Живее и работи во Скопје.

Ивица Антевски ми помогна с превода на няколко завързани думички ;-)

2 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасна поезия!
Поздравления и благодарности за превода и публикуването й.

"Чакате, а?!" е истински шедьовър.

Анонимен каза...

Евала, евала, евала!