сряда, април 19, 2006

Саня: Сладкият час

Саня е начинаеща поетеса в Македония. Не разбирам от поезия, но едно от стихотворенията и ми хареса.

Оригинален текст


Сладок час

Кога сладок час нешто мати,
доброчудниот дух може да го опфати.

Бигорот напластен од несвесен рутински гест
попусто длабно се глода да стигне до чест.
А и солзата што неодамна ладнокрвно мразулец се стори
ко ѓавол пред ангел почна да гори,
та “божество“ мило жед згаси
од она што пред час знаеше да гнаси.

Јагленот ко челик со боја црна,
срце грубо што беше загрнал,
слаткиот час без шум и вест
јагленот го алхемизира во дијамантска чест,
та доблест и сјај до бескрај дари,
пелинот до шербет окуслив го свари.

Трикот на сладост награда не сака -
блазе само на оној кој “не стиска рака“.

Молитва ноќна јалов е спас,
божествен е сал слаткиот час.


Преводачът на проза е съавтор , а преводачът на поезия - съперник на автора (Неизвестен преводач)

Превод. Преводът мой.

Сладък час

Когато сладкият час нещо мъти,
чудотворен дух може да го обхвати.

Бигорот напластен от неосвестен рутинен жест
напусто дълбоко се гложди да стигне до чест.
А и сълзата, що неотдавна хладнокръвно на висулка се стори
като дявол пред ангел започна да гори,
та “божеството“ мило жаждата да изгаси
од онова, от което само преди час знаеше да се гнаси.

Въгленът като челик с боя черна,
сърце грубо що си беше загърнал,
сладкия час без шум и без вест
въглена алхимизира в диамантена чест,
та доблест и сияние до безкрай дари,
пелинът до шербет вкусен го свари.

Трикът на сладостта награда не иска -
блазе само на оня, който “ръка не стиска“.

Молитвата нощна е ялово спасение,
божествено е сал сладкото бдение.

вторник, април 18, 2006

Букаро: Кратки литературни анализи

Оригинал: Bukaro Classics

Лев Николаевич Толстой (Ана Каренина)

Кой е тоя тип?

Знаете го. Стария добър тъпак. Нарочно произведен в “класик“ от фригидни учителки по литература.

Бил купонджийски граф. Шетал, пиел, правил, заебавал се, общо взето. Покрай другото, намирал време да пише и дебели книги. Към края на живота си продал целия си имот и богатство и се преместил в своето родно селце - Ясна Факинг Поляна.

Жена му.... като жена, не можела да се примири с прехвърлянето от кон на магаре и му изяла джигера.

През по-голямата част от живота си пуфтял, че е хуманист.


Ана Каренина

Айде разбирам, че всички са “наплашени“ от авторитета, който успяха да ни вменят професорите, ама как може да съществуват и такива, които твърдят, че им харесва да го четат?

Стил, досаден като муха на лайно. Определено не знае кога да спре със ситничаренето си.

Съдържанието е всъщност за една млада жена, която се появява чак след 300/400 страница.

Къде ли е Ана, ще се появи ли най-сетне? Питаш се постоянно, и докато родиш дренки, чакайки да се появи, добиваш най-предвидимия сюжет, въобще написан в какъвто и да е роман.

Запознава се с еден сваляч на име Вронски, увлекателен блъфьор, як на мухабет и сега следва сюжетна траектория от вида (още 200 - 300 стр.)- искам да се е.. не искам да ми влезе.

В края на краищата, се сбъдва някак работата, и до някое време всичко е окей.
Ана губи за една нощ парите, властта и статуса си в обществото. Не се грижи за детето и все още упорито не и идва акъла. Финтите на Вронски са безплодни.

И Ана напълно изгубена, депресирана и несретна се хвърля под влака. Обикновено статистиката твърди, че повече мъже се самоубиват поради жени, отколкото обратното. Добре, не казвам че няма и жени, които се самоубиват поради несподелена любов. Все пак да бъдем реалисти - жените много повече се самоубиват (тровейки се с хапчета) заради дебел гъз или целулит по бутовете.

Ана К. се самоубива значи, защото е най-нормално, след такова животно да си направи харикири. Хич не я съжалих, тоест замислете се, вие да и бяхте съпруг, да и бяхте дали толкова пари, власт и всичко, а тя да запали патъците с първия ебивятър, който и казва две-три хубави думи? Вронски загубенякът, не можещ да се помири с реалноста, и със свойственото за него мазохистично отношение, се записва за доброволец в Сръбско-турската война.

Дали да я чета - Ако си слабоумен...

Франц Кафка (Процесът)

Кой е гадът?

Пражки Евреин и един от многото, които наистина са се прославили и след смъртта. Иронично. Въпреки че тук може би става дума и за някакъв маркетингов трик. Именно, и самият той съвсем не бил уверен, че е кадърен, па и на смъртната си постеля замолил своя най-добар приятел (Макс Брод, ми се чини), да използва творбите му за подпалки.

Издател & приятел, ако сте писател, е опропастяваща комбинация.

Лаком за пари, Лудият Макс скоро след това го издал и по тоя начин нарушил предсмъртния завет на Франци.

Процесът.

Има един тип - Йозеф К. Не се знае кой яде, кой плаща, ама ясно е още от първото изречение, че ще го издуха. Опитва се да избяга - неинвентивно, “шетайки по таваните“, от стражарите.

Все пак, все пак... чудя се, какво искат да ни пробутат? Че съществуват и такива почтени люде на тоя наш свят, които определено не са си заслужили да ги изправят пред стената и да бъдат разстреляни!?

Дали да чета? - За да ти бъде интересна книгата, представи си че съдиите са македонци.

Трябва значи да го утрепят още в самото начало, но това все пак са... са наши съдии и... нали са “търкачи на дълги пътеки“...

И ако Сталин никъде да не е дирекно замесен, в критиките, които милеят за "свободата на мисълта" пише, че всичко е отражение на Сталинизма. Е де, проверен трик, ако не е Сталин, “обезателно“ е Хитлер.

Иво Андрич (Мостът на Дрина)

Кой Иво?

Иво Андрич - нобеловецът. Единственият нобеловец от тия краища. Kниже, с което най-вече ще ви бъхтят по главата вашите родители. Яка, демек, хептен поучителна.

Що има? - Мост, и то... цяло едно тъпеене около строежа на тоя мост. Па лирично отклонение, па действие, пак лирично отклонение по някоя любовна легенда - “Хвърлящата се от мостове“ - втора част, след това двама-трима симуланти, на които не им се бачка. Типът, който игре ролята на филантроп и спонсор, е познатят султанов везир Мехмед Паша Соколович, който бил взет за яничар като малечък от тия краища. Ама, ето, демек не е забравил от кой пущинак произлиза.

Мостът се показва като провалена инвестиция, поради причината, че и до ден днешен дели “мюсюлманския и православния“ Мостар. Вероятно е изграден като част от годишния бизнес-инвестиоционен план. А може би, целта на Пашата е подхранване на собствената му суета, която в тия времена била сериозно нарушена от някои от хроничните алкохолици пред блока, които се хвалили напред-назад, как като малък го били пращали за цигари.

Все пак не е безкрайно тъжно всичко. Вади се и по някоя поука като - колкото и мостове да градиш, пак на отсрещните страни периодиочно ще им идва меракът да извадят секирите за да се изколят взаимно.


Дали да я чета - Да, ако се смяташ за мамино детенце.


Петре М. Андреевски (Пирен)

Кой е братлето?

Не е културно да го обсъждам, още е жив.

Не, още в началото да напомня - Това не е книга за трева, ясно?

Това е книжле за един почти изчезнал вид динозаври, които се занимават с философски въпроси, от вида - кои са македонците?

Два образа Йон и Велика (съпрузи) са дуо, което наизменно раскажуваат.. На места е смешна. Най-смешно е, просто да се скъсаш от смях, е мястото, когато едният брат заробва другия.

Тук професорките по литература излишно драматизират.

Философията му е боса, ако се схване буквално - Примерът с пирена, тревата (чети Македонците) що сакаш прави ни, коли ни, беси ни, па дори и е*и ни, ние с пасивен отпор или с известна упоритост ще те уверим, че сме шампиони по търпение.

От сексуална гледна точка, книгата е доста здрава. Покрай цялата мъка, що Йон я понася, войни, глупости и подобно, все пак намира време и потенция да и направи на Велика още едно, и то бабачко.

Това последното, бабачкото, което единствено оцелява, няма да направи нищо по-умно в живота си, освен да ни преразкаже цялата уйдурма.

Сериозният въпрос е, дали след такъв скотски живот и смърт на по-голямата
част от връстниците му, трябва ли да има воля да се продължи по-натам, без предходно да се отдаде на порок, като алкохола?

Голям дял от професорите решително казват НЕ.

Ето, такива нереални люде има в нашето образование.

Дали да я прочета? - Ако ти падне в ръцете, вземи я..но да се ходи в библитеоката за нея е луд ентусиазъм.

Стале Попов (Кърпен Живот)

Кой е стария?

Мариовец(от село Мариово), който успя всички ни да излъже, че измислил вече съществуващия народен тарикат Хитър Петър.

Кърпен Живот.

Полезно е да видиш колко глупав е народът и тогава, и сега. Всъщност, като да няма някаква голяма разлика. Именно в селото, като резултат от липса на основни хигиенни навици се шири опасна епидемия от чума. Вместо да предприемат някакви превантивни мерки (предполагам, трябвало е да изпратят писмо със заглавие “Защо мрем като мухи?“ в рубриката “Питай градоначалника“, харно, ама през това време се четели само карикатурите), селяните слушат старата изветряла баячка, която ги кара да си изгорят кучетата. Същото като днес, само че не ги изгарят, ами ги тровят по подлезите. Абе, “почти“ същото.

Дали да я прочета? - Толе Паша, от същия, е къде-къде по-реална.


Оноре дьо Балзак (Чичо Горио)

Кой е франсето?

Французин, който хиперактивно пишел като ненормален. Има написани над 100тина дела.

Постоянно пробвал да стане капиталист и то покрай това, което дрънка и морализира в книжките.

За бизнес бил тапа. За книги... търпи се някак.

Чичко Горио

Книга, която на едро поддържа нашето общоприето схващане - че колкото и да печелиш, ще се найде някой скот във фамилията, който ще затрие всичко за миг.

В неговия случай го прецакват щерките, на които им осигурил кеш, но върху които не предприел някои основни възпитателни мерки.

Те му се качват и на главата, а той напусто не усеща - потъва. Забележителен тип е престъпника Ворен, и таман ти иде да го харесаш завинаги - хващат го полицаите.

Еужен дьо Растиняк е шут, наивно, младо дете като мене, тебе... петимно за добри девойки, пари и други прелести. Не ми стана ясно, дали откакто погребва стария Горио, схваща, че за чий му е красивото лице в обществото, като няма кеш, връзки и др. помагала.

Дали да се чете? - Задържа вниманието, въпреки че през цялото време очакваш да се случи кой знае какво.

В. Гьоте (Фауст)

Пациентът?

Оказал се в историческите обстоятелства на създаването на Велика Германия. Принадлежи на романтизма, ако това за някого нещо означава. Не е Ницше, ама е Гьоте, или по-ясно, да перифразирам - не е най-добрият, ама там някаде.

Фауст

Добра книга, с оглед на края (под натиск от клетите издатели), който все пак трябвало да бъде комерсиален - Доброто да победи, или по-точно, да свърши кобно всеки, който си е продал душичката на Сатаната.

Доста философски теми и полемики отваря тая книга. Човек се пита - добре, а кой не би си я продал скапаната душа за нещо, което през целия си живот, търсел, изследвал, влачил?

Все ми се чини, че Гьоте симпатизира на учения. Професорите се тези, които по-късно вмъкват лицемерни трикове за политическата некорекност на неговото коалиране с дявола.

Дали да я чета? - Да, да.. макар че, стилът му е поетичен и образува стомашни болки.

Също така ви препоръчвам и “Страданията на младия Вертер“ за нашата сеирджийско-садистично настроена читателска публика.

Фьодор М. Достоевски (Престъпление и наказание)

Батката?

Комарджия, пиянде... постояно дължал пари някъде, па бил принуден да пише. Всяка пара от най-новата му книга, която издадял, отивала за РЕМ (комарджийски дългове).

Престъпление и наказание

Няма да ви мотая... Ще поставя веднага риторичния въпрос “Дали в обществото се получава награда за добро дело? Точният отговор, направо е НЕ или по-точно НЕ, ако това не разкажат за това по телевизията.“

Сиромашният студент, който е дълбоко морално индоктриниран, на края поддава на гласа на съвестта си и ходи сам да се предаде!

Получава 8 годинки, ако не се лъжа, в Сибир. Каква ирония. Също като някой, който днес ще разбие някоя будка и ще излежи 4-5 години Идризово, докато някой друг краде милиони, перчи се и си гледа кефа.

Дали да се чете - Окей, чети я, нямам против. Ама ако пък искаш да знаеш, аз лично познавам няколко отракани апапи, които когато са в криза, са в състяние без да му мислят, да убият която и да е баба (па и собствената), само и само да си купят някое масрафче.


Михаил Шолохов (Съдбата на човека)

Кой е Михата?

Руснак.

Съдбата на човека.

Патетично звучи заглавието, а? Знам, ама айде. Да бъда искрен, когато аз бях в средното училище, бях късметлия, защото ни дадоха да избираме помежду “Тихият Дон“ и "Съдбата..." избрах втората, най-нормално, защото е далеч по-кратка. Все още не мога да схвана писателите, които пишат творби по-дълги от 300 страници.

Книга, която максимум не може да се прочете за 3-4 часа, къде ще я търся утре или други ден, боже, сега ще взема да се занимавам с нея.

Инак... тия, начело с Максим Горки и неговата гнусна “Майка“, са най-страшни. Грозота от литература или литературна грозотия.

(Ако някой търси антивоенна книга - “Нищо ново на западния фронт“ от Ремарк е cool.)

Става дума за един някакъв гад, на който войната му взима всичко. Продават се продължения наречени - лъжене на съдбата, и моля да ми каже някой от вас, дали познава такъв тип човек, който е психично стабилен, високоинтелигентен, а не се справя с живота?

Дали да я чета? - Батали я. Лоша соц-реалистична пропаганда.

Ташко Георгиевски (Църно семе)

Кой Ташко?

Егеец(От Егейска Македония). Що те мъчи друго?

Църно семе

Абе люде! Това е нечувано! Мисля, че дори и най-ситните дилърчета/наркомачета знаят, че е невъзможно да попаднеш в ръцете на полицията, и да не накиснеш 5 “колеги“, а камо ли да не признаеш - както се перчи Главния курназ в романа, който е заловен и депортиран на остров - някаква версия на Голи Оток. Там го карат да се декларира като комунист, макар че той въобще си няма понятие какво е това, все пак от мъжки инат, не се дава. Па, и приказки за съпротива, ей!

Дали да я чета - Да, заради патриотизма преди всичко!

Данте Алигиери (Божествена комедия/Пъкълът/Ад)

Кой е, и за какво става дума?

Е па.. не му вървяло най-сияйно в живота, та (Данте) настървено се нахвърлил на цялата обществена йерархия. Нападал най-вече Папите, които били на върха на тогавашната власт. Книгата станала особено популярна 100-200 години след това. Винаги когато нападнете актуалната власт, народът със закъснение от два-три века ще почне да ви цени.

Че Данте се палел по поезията на Вергилий, и това го знаем. И освен това, че е ненадминат поет, е и главен герой в действията... а, бе ето що се “случва“ когато се даде възможност на всеки мегаломан да си покаже амбициите на хартия.

Дали да чета? - Сам си знаеш.

Омир (Одисея & Илиада)

Всички знаем, че трябва да е бил кьоркютук пиян, особено това второто - за да пишеш толкави стихове, трябва да си смръкнал нещо. Единайсет града и не знам още колко села се тепат, да докажат, че е от техния роден край. Най-яко беше преди някоя друга година, когато излезе един наш Дефек и презентира тезата, че Троя била на Охридското езеро, тоест по-точно край днешното село Трои или нещо такова.

Това последното, вярвам, е истинската версия. Жалко само, че имаме известни трудности да я пробутаме на белия свят.

Илиада

Тук се разказва че както на Баграта (дискусионен сайт - http://www.bagra.org) колкото и да се трепеме помежду си, някой “горе“ решава работите на “зелената маса“. Поуката е ясна - колкото искаш бори се, гини, все пак ти си само консуматив.

Горе-долу и тия добичета, които не са я прочели, знаят че всичко се случва заради жена. Война заради жена, и при това 10 годишна, вярвам, че няма потреба да се дообяснява мотива.

Иначе, водеща роля в действието има Ахил, с който аз до известна степен се идентифицирам.

Нали знаете, и аз представлявам богоподобна интелигенция, а съм принуден да дружа със обикновени идиоти.

Така погледнато, съвсем оправдавам реакцията на Ахил. Смятам че, било кой доколкото развие такова чувство, тряба да тръгне на поход и да ги нарита всичките.

Одисея

Одисея е далеч по-реална приказка. Социопатски пътешествия на тариката Одисей - който няма желание да се покланя на боговете (чети в л а с т и т е) и мисли, че след победата в Троянската война, е кой знае колкав кур-фактор. Набързо усеща последиците на преголямата си самоувереност.

Всичко завършва сретно, въпреки че.. никак не мога да повярвам в оная - неговата съпруга която тъчала, предела и везела цели 10 години чакайки го баш него.

Заеби, ама това е фикция.

Дали да я чета? - Това го казвам покрай филма. Както и да е, сега ще се издаде и с македонски превод.

Ърнест Хемингуей (Старецът и морето)

Шефът?

Един от редките комунисти, които знаят да пишат. Живял в Куба, пушел скъпи пури, пиел скъпо вино, харчил по жени. Не съвсем ортодоксен комунист. Или, кой знае, може би искал на всички еднакво да им бъдат предоставени тия привилегии.

Той е нобелист не заради някой голем придонес в литературата, току заради факта че и хора с най-слабо развито съзнание могат да го схванат. Майстор е да създаде плавно течащи диалози, в които не се казва нищо. Накрая, предполагам, нямал е сили да издържи натиска да лъже и да се преструва в писането - и се гръмнал с двуцевката в главата.

И така направил най-печелившата биографична крачка в кариерата си.

Оная гнъсна книга с идиотското заглавие “За кого бият камбаните“ е жива глупост. Какво всъщност иска да каже шефчето? Да покаже колко той и неговите другари били храбри борци, идеалисти? Демек от неприятелската страна всички били апаши и разсипани?

Емоционално, книгата е тъпа, затова навреме се прехвърлям на “Старецът и морето“

Именно, става дума за прилично досадна книга, където еден пенсионер, който за разлика от другите не чете и не играе на “дама“, се курчи на стари години - иска да лови големи риби. Когато вече улавя една - акули му я изяждат. Ето това се случва, и замислете се, какво измислиха фашизоидните педагози - символика на борбата с живота?

Да го кажем, както ни се иска - педагозите имат най-добре развито чувство за цинизъм.

понеделник, април 17, 2006

Букаро: Приказка за един сив тефтер

Ликовe: Георги (или в приказката Гьоко), Никола, Ване и др.
Време: Първите години на 21 век
Място: Студентски дом

- Септември некъде, Гьоко става студент на Ветеринарния факултет. Студентско легло добива в студентската барака.
- В студентската барака е бедно за живот. От тавана постоянно капе, от прозорците се усеща силно течение, тоалетните се за никъде... На Гьоко му писва на к.ра..
- Запознава се с други студенти. С тях седи и пие на беседката в парка. Гьоко поставя некои въпроси за състоянието в общежитието. Не попада обаче на як фидбек. Повечето споделят мисълта „така е бе, брат, но що можеме да предприемеме ние?“. Продължават с пиене до късно през нощта. Гьоко, разочарован, се връща в своята осрана барака.
- На другия ден го среща студентът Никола. Той му изразява цялостна поддържка за „муабетите от снощи“. Предлага му да се срещнат повторно.
- Срещат се повторно. Насаме. Никола му казва, че наскоро ще се организират избори в общежитието. Обяснява му, че на изборите се избира съвет от настанените, чиято задача е да организира културно-забавния живот, както и да извършва натиск връз институциите да подобряват условията за живот в дома.
- Двайцата, заедно с други, решават да оформят група и да кандидатстват за участие на студентските избори.
- Дни и нощи работи групата. Неуморно дращят памфлети, лепят пропагандни постери и подобно..
- На деня на изборите се случва невиждана каша. Има куп нерегулярности и голям брой „външни лица“, или неслужбени лица. За другата студентска група се говори, че е свръзана с партията на власт, че членове на тая група са едновременно и членове на младежката организация на партията. Кулминацията се случва, когато двама рекетьори се впущат в потеря след Гьоко и Никола... а те двамата, палят патъците, скачат по градинките, моткат се из боклуците, само за да отърват кожите!
- Другата група побеждава. Животът на единомислениците на Гьоко хептен се влошава. Всички постоянно са заплашвани, ограничено им е движението в общежитието и не смеят да влезат в студентската дискотека. Гьоко сега живее нелегално, сместен като четвърти креват при свои приятели. Управителят редовно им прави ненадейни проверки.
- Дохожда Нова година, въпреки че всичко е по старому. В целия дом няма осветление, недостигат пътеки, спортната зала си остава недоизградена руина.
- С новата година идат и нови избори. Тоя път партията, която поддържа актуалния съвет на студентите пада от власт и идва друга партия. Гьоко и другарите, общо осмина, в един сив тефтер пишат статут. В него, в няколко члена идеалистично обещават, че ще работят честно, прозрачно и за доброто на дома. „Няма да има главни“, с наивен утопизъм говори Гьоко. „Всички ще бъдем едно“. На края, гордо всички полагат своя подпис.
- Продължават с кампанията, но се чини студентите не са някак си заинтересувани. Действат разочароващо и уплашено. Гьоко се разочарова. Все пак, еден по-стар студент го съветва, че в тези времена без партия, не можеш ни чистач да станеш, а камо ли студентски лидер. Гьоко схваща тънкия намек.
- Идват политиченца от партията. Дават инструкции, директиви... „Ти нас ще ни слушаш, ако искаш да биеме“ - самоуверено му казва Ване, тип с костюмче, със синджирче и с партийна службена кола.
- И Гьоко ги послушва. Сега повторно ходят по студентските сгради и бараки, но всички им отварят. Всички ония (а това беха повечето), които са добили студентското легло благодарение на връзките в партията, сега требва да се отплатят със своя глас. „Това навсякаде се прави, това се вика лоби, нема нищо лошо в това“, обяснява Ване. Не забравя да добави, че начина по който лобира се състои от заканите „ако не гласуваш, ще фръкнеш“.
- Гьоко го пита. „Дали е правилно това бе?“ Докато той има морални дилеми, партията междувременно осигурява спонсор, който подарява пиячка, за да се направи предизборен купон. Когато Гьоко излиза от своята стая и когато вижда огромната маса студенти, пияни и полупияни, как му викат „да пукне!“ и го потупват по рамото, Гьоко на себе си ще рече: „Заеби, па и това не е толкова лошо“. След това взема микрофона и държи реч. Казва колко лошо се живее и всичко наред. Обещава, че ще се бори за по-добър живот и че първото нещо, що ще направи ако победи, е да купи LCD-проектор, на който студентите ще могат да гледат филми и телевизия.
- Изборите завършват. И групата на Гьоко „тепа“. Реално нямат поддържка, но онова типче от партията, което му даваше инструкции как да лобира, е и председател на изборната комисия...
- Гьоко и другарите сега са съвета на живущите. Имат на разположение фонд от неколко хиляди евра, дискотека и други привилегии/възможности. Срещат се повторно и вадят сивия тефтер със светия статут. Бидейки са осем души от осем различни града, се договарят всеки уикенд тим от различен град да менажира дискотеката...
- Почти всичко върви окей. Гьоко се прехвърля в една по-голема стая, наречена брачна, предвидена за студенти в брак. Гьоко се намества там със своята девойка. Некои се разбунтуват, но добре, айде, председател ли е или що?
- Работите в дискотеката не вървят баш идеално. Няколку от студентите работят нечестно, други трупат дългове. Гьоко им говори да престанат с глупостите, но те го подсещат, че са част от статута в сивия тефтер и че това не може току-така да се избрише.
- Гьоко решава да купи кофи за боклук. Разюзданите студенти не им придават значение и не говорят за идни проекти. Говорят за дискотеката, за купоните, за количеството алкохол, що са изпили...
- Докато размишлява едно утро, чува как некой дращи по вратата. Става, отваря и намира чистачката как събира боклученца. „Чакай, имам да ти дам нещо“, и вика. Вади сивия тефтер от полицата и и го подава. Чистачката сръчно го джитка в черния чувал.
- Сивия тефтер вече го няма. Един по един Гьоко започнва да „чисти“ другарите си от съвета. Поставя други студенти.
- Но, и те правят същото. Гьоко го удря през просото. Набързо започват да му шарят ръчичките. Вади няколко суми от сметката, прави проекти, а обявява по-големи суми от потребното... Поставят го главен на комисията за раздаване на стаи. Започва и там да прави шмекерии. Да шитка стаички на тоя-оня, па и на своите довчерашни верни другари и съквартиранти.
- Гьоко става корумпиран до мозъка на костите си. Започва да сменя модели на мобилни телефони, да се разпищолва по градските дискотеки. Купува си музикална система и компютър. Колко е гадно корумпиран и при това безскрупулен, показва когато прибира единствения телевизор от общата стая и го пъха в своята. Главното предизборно обещание, че ще купи LCD-проектор на студентите остава само празно обещание.
- Следват избори, пак. Гьоко, обкръжен с лоялни слагачи, не е в състояние да оцени реалното положение. Корумпираните ортаци го убеждават, че е най-добър и че със сигурност ще победи. И наистина, групата побеждава. „Лобирачът“ Ване все още е председател на изборната комисия. Същата вечер се събира друга по-голема група студенти, които се бунтуват против евентуалното преизбиране на Гьоко. Пред изнервираните студенти излиза Ване и усмирява всички с думите че времето на Гьоко е минало и че за председател трябва да приемат някой си Владо. Студентите се усмиряват и почва веселбата. Веселят се всички, дори и ония, що до вчера са крали заедно с Гьоко. Единствената тъжна работа е, че нема кой да отиде и да вдигне Гьоко от кревата пред големия студентски телевизор, за да му каже, че е сменен, и то не поради това или онова, ами само защото изхвърли в боклука сивия тефтер.

сряда, април 12, 2006

Дядо Букаро разказва: Сблъсъкът на поколенията

Оригинален текст

Разрив на поколенията


Да речем някъде след 20/30, ето нека са 40 години, Букаро вече не е Букаро, ами е дедо Букаро. Остарял. Седи на удобна кушетка и разказва на внучетата. Те с любопитство трепкат с очички и чакат дедо Буки да почне да разказва - как било навремето. Како се живеело тогава, в това чудно време, наречено преход.

“Е па, драги внучета, бъдете търпеливи, всичко ще ви разкажа както си беше: “

Работа

Гледаш министъра по ТВ разправя там на някакви работници, миньори, които са работили цял живот, мъка мъчили, едно-друго,... “на улицата!“,“нема леб за вас!“. Остават ти още някакви три-четири години до пенсия, арно ама нищо, приказката е “кой ви е.. вас“.

“А социалната солидарност бе, дедо.“

“Ма каква солидарност.“

И айде после работи? За какво? Как се отнася държавата, обществото в цялост, към заслужилия работник?

Повечето мои връстници в тогавашното време, захвърлиха школото. Ученето стана привилегия само на богатите. Прехвърлиха се на престъпност, контрабанда... и ще рече некой ,“абе как така?“. Ама от нещо трябва да се живее, нали? Макар че некои от тях станаха и собственици. Яки!

Любов

Имаше много хубави невести. Имало и ще има. Е, сега трябваше да имаш кеш, за да кяриш. Продаваха се най-нормално. Почти като в старо време и като в македонските битови драми. Немаш брате пара, никой не те иска. В тогавашното време се казваше “немаш пари - не си интересен“. От дома бе, ще ти теглят шута, а камо ли жена некоя да имаш. И така, който беше при пара, си купуваше и невеста. Не я купуваше наведнъж...ами онака - постепенно. Подарък, луксозен ресторант, лимузина некоя. Пазарни ценности. Повечето хора, нормално, не можеха това да го осигурят. Такивата бързо хващаха пътя от тука. Пренасяха мебели в Скандинавия, работеха като келнери на фериботи, обслужваха стари бабички в дълбока пенсия с лунички по цялото тяло.

Това беха алтернативите за такива. (да не преувелича, ама едно 90 на сто беха такива, реално ако си говориме...)


Политика

Абе нито филм, ни сериал... и нито документален, само новини. Почваха от към пет до към 11, в серия. Все едно днес беше... Разположили сме се всички у дома пред телевизора, всички нащрек. Зяпаме. Какво казал тоя, какво казал оня. Целиш месцето в манджичката, без да искаш удряш с виличката по порцелановата чиния, и стария се обажда – “ааа нищо не чух, нищо заради вас, е.. си майката.“

Спорт

От спорта внучета, само Еврофутбол. “единица на две, два пъти хикс“. Имаше на всяка крачка залагания. Давай, народеее! За смях ще станеш, ако отидеш на спортно състезание - да гледаш дърти безработни домакини как псуват помощник-съдията на майка. Вход свободен.

Музика

Или музичка. Рядко концерти, рядко такива работи. Мисля за концерти, масови, на стадиони и подобно. Не се слушаше ни рок, ни метал, ни техно, (чат-пат ще дойде по некой диджей, демек не знам од къде, хептен як, и айде всички ще идем да се позабавляваме)

Имаше турбофолк, повечето го слушаха, и немаше накъде, и аз започнах. Алкохол брате, (ш-ш-ш, това тука да си остане) се лочеше ненормално.

Като се напиеш, вече дреме ти, каква музика дрънка. Ай си викаш, бъдете там весели, гледайте си кефа.

Забавления

Имаше дрога колкото си искаш

Ние си бехме наркоманчета, пафкахме си трева и хич не ни дремеше. Понякога от полицията ни изтръскваха до голо в парка, ама затова пък “елитът“ смъркаше кокаин по сепаретата - рахат.

И кво сега?

Еми кво - ще идеш на кино? Киното се разпада, вътре кочина. На театър поне ни водеха от училище два пъти в годината. Замеряй ги актьорите със семки, а те пък не са взимали заплата, половината стачкуват, един и същи тип играе и Хамлет и Дон Жуан...

Интернет

Интернетът по онова време беше лукс. Не можеше всеки да има интернет връзка. По едно време се докопахме до АДСЛ (връзка, пра-пра стара) и като го ударихме на сваляне на филми, и то порно... по некое време и това ни го изключиха. Почнахме да мастурбираме на водещи на ток-шоута от чист мазохизъм.

Па това е драги внучета, в кратки черти как се живееше тогава. Вие сега живеете в друго, съвсем друго време... сега вие можете...

“Дедо, дедо, а добре не ни каза как го преживе това гадно време? Какво ти даваше надежда?“

“Па, това...внучета, това защото беше много интересно...нищо друго.“

вторник, април 11, 2006

Духът на Букаро


Букаро, все едно го гледам на телевизор Опера..


И ние сме дали нещо на света...

Оригиналът и още други разкази от тук

Няма само в Македония чешити и изрезки.. И тука ги имаме..
Приятно четене:

Бай Ангел се пенсионира след дълги години работа като шофьор в ДАП „Автобусни превози“ – Лом. Прощалното тържество се състои след края на последния му работен ден в ремонтната работилница. Естествено, присъстват всички негови колеги от ДАП-а. По тезгясите са наредени дамаджани, бутилки, наденици и салати, народът е насядал по пейки и столове. В най-тържествения момент колегите поднасят на младия пенсионер луксозен подарък – оригинален часовник „Сейко 5“, за който всички са събрали пари. След като изслушва пожеланията за „дълъг живот, щастие, здраве“ и т.н., бай Ангел поема подаръка и благодари прочувствено. След това отива към един тезгях, слага часовника на менгемето и започва да го налага с най-големия чук в работилницата. Взима размазания часовник и държейки го за верижката, го показва на занемялото множество с думите:
– До днеска яз сам гонИл времето, от съга нататък времето че гони бай ви Ангел! Часовник ми не требва...

* * *

Един пич от години има мобилен телефон и не ползва домашния си. Омръзнало му всеки месец да плаща такси за него и подал молба в пощата, че се отказва от домашния си телефонен пост. Въпреки това следващия месец пак получил „честитка“ от пощата. Отишъл там да се разправя и уж успял да обясни, че вече няма телефон, но историята се повторила и на следващия месец. Накрая му писнало, откачил телефона от розетката, занесъл го и го стоварил на гишето пред смаяната касиерка:
– Те ви го тоя телефон и стига сте ми търсили такса за него! Обърнал се и си излязъл от пощата.

* * *

Един ломчанин бил във Варна и там решил да се подстриже. Намерил бръснарница и седнал, бръснарят бил общителен и започнал да го разпитва от къде е. Когато разбрал, че човекът е от Лом, много се зарадвал и попитал:
– Ами познаваш ли там един бръснар Кольо?
– Да бе, от години се при него се стрижем!
– Ей, да не повярваш бе! Той ми е бил майстор и ме е учил на
занаята... - заразказвал бръснарят.
Като свършили подстригването, нашият човек станал и попитал колко дължи.
– Няма да ми плащаш, но като се върнеш в Лом ще намериш майстор
Кольо и ще го поздравиш специално от мен!
Човекът обещал и излязал от бръснарницата, но след малко се връща:
– Майсторе, а че мое ли да те опънем един път?
– Какво приказваш бе момче, аз те подстригвам без пари, услуга ти
правя, а ти...
– Не бе майсторе, ама се сетИх кво че стане. Аз че намерим майстор
Кольо и че му кажем „Ей, имаш много здраве от еди-кой си от Варна!“, а он че каже „Абе еби го у дупе тоя!“. А къде е Лом, къде е Варна бе, майсторе...

понеделник, април 10, 2006

Букаро: Говедото и Трайко Джандаро

Текстът е е компилация от два текста -
Легенди со познати битолски кабадаи и Гојдото и Трајко Џандаро

Гойдото (Говедото) и Трайко Джандаро са локални битолски легенди.

Тия 2 комични лика са едни от многото други (като Перо Шуте, Марианти, Пеце Шовевски и др.)

Знам, че простото пренасяне на случките няма да има може би някои от качествата си по причина, че тези анекдоти са много, много по-смешни кога се кажуват на живо, едновременно со изрази на лицето, со манипулация на гласот и подобно..

Е сега.. все пак да ви ги представам (нема битолчанец, кой не слушнал за них)

1. Гойдото (Говедото) (прекарот вероятно подеднакво се должи и на изгледот и на отношението)
2. Трайко Джандаро (не е спорно дека съществува, само ги има доста джандари со това има, па нередко се мешат)

#Гойдото
keywords: Гойдото - новопечен собственик, циганин, пишлеме селяк, сноб от провинциалски калибар, се разбира, ебачище, хвалбаджия и подобно..

Се връща Гойдото накай дома и излегува майка му на терасата:

- Сине, откарай я бе тетка ти до дома...
(Гойдото има спортска лимузина со две места)

Гойдото на цел глас пред сградата реторички развикувайки пита - Ама кай да я качам? На курот да я качам?

Лета Гойдото во самолет, поминува стуярдесата и едно-две, я фаща за гъза. Тя нищо, не реагира. На Гойдото му се харесва и пак я фаща, а тя тоя път налютено му возвръща:

- Гойдо, още веднаш ако ме фатиш, ке му кажам на пилотот !!!
- Гойдото се киска - Е ШО ДЕКА БЕ.. ДА НЕ МЕ ИЗХВЪРЛИ?

Антологичното изречение на Гойдото:
МОРЕ, КОЛКУ ШО ИМАШ ТИ ВО КУРО, ТОЛКУ ИМАМ ЯЗ ВО ГЛАВАТА... кога се сетил, шо изтърсил почнал да вика - АМА ОБРАТНО, ОБРАТНО!!!

Се връща Гойдото со понтиакот от Скопйе и ко шо е идиот го греши пътот и место Битола, продолжува накай Гевгелия (гръцката граница). Кога стигнал до границата таму нормално излегува полицай и му търси паспорт. Гойдото, целиот в чудо невиден прашува:

Шо бе бате, олеле, кога почнахте да искате паспорти на пътните такси??

Закупил бунгало на Охридско крайбрежие и ги зачекал вработените, келнери како седат в езеро и пият на поставена масичка:

Добро бате, со коя агенция вие овде дойдовте а?

Излегува Гойдото от ве-це, без да си ги измие рацете, и го прашуват “Гойдо, шо не си ги миеш рацете бе?“

Гойдото - Абе шо бе бате, не мочах со твойот!

Оди Гойдото на работа, и му кажуват дека потникът му е от наопако.
Гойдото - Бате, 100 евра и от ова страна и от ова страна се също!

Джандаро - Студентска забава може да се организира само во спортски зали и сл.
Гойдото - Дoбро бе бате, утре 2 баскетболни коша вo кафенето ке клаам!

Гойдото во Полша, во ресторант.

Гойдо - Имате чикен, чикен? (пиле - английски)
Келнерот - Курчак? (пиле - полски)
Гойдото - Чикен!
Келнерот - Курчак?
Гойдото - Абе бате на майка ти ке му даеш курчак, яс чикен ти искам!

Лета Гойдото во самолет. И едно време му вика на стуярдесата:
“КУРВО, ДАЙ МУ НА ПИЛОТО ШО КЕ СЕ НАПИЙЕ ОТ МЕНЕ!“
Стуярдесата - “ИЗВИНИ ГОЙДО, АМА НЕ СМЕЕ ДА ПИЕ!“
Гойдото (со квичачкиот глас) “Е ОТИ ШО... ДА НЕ ГО СОПРАТ ДЖАНДАРИ ДА ДУХА!?“

Именно, тия дни, Гойдото шибал со 160/170 по автопътот за Прилеп, кога джандар от пътна патрола покажал палка да застане.... Се разбира Гойдото, успеал да застане 500 м. по-долу...

Джандарот - Добро Гойдо, кьорав ли си, не я виде палката “стоп“, а?
Гойдото - АБЕ БАТЕ, КАКВА ПАЛКА, КАКВИ БАКРАЧИ...ЯС, ЯС БАТЕ ГЛЕАМ САМО НЕКОЕ КУЧЕ ИЛИ МАЧЕ ДА НЕ ПОМИНЕ...

#Трайко Джандаро
keywords: кои го опишуваат ликот на Трайко - ебачище, мачо, препотенция, фалбаджиство, жени, пички и ебаньето на них са главни мотиви голем дел от анекдотите кои най-често самиот той ги разкажува.

Mуабет на Tрайко во първо лице:
Oдам яс накай Прилеп и едно време ми се примоча. Я застанувам колата и насред път го вадам и зедох да мочам.. и мочам, мочам така едно пет минути, кога се въртам назад, гледам колона до кай Битола у пичку матер...но си седам яс така и продолжувам да мочам, кога едно бате излегува от колоната и на цел глас ми се дери - АМАН ТРАЙКО МАХНИ Я БАРИЕРАТА ДА ПОМИНИМЕ...

Ебал Трайко некоя щука на Преспанско Езеро.. я ебе, ебе така некое време и му доагя за свършуванье... пичицата му вели аман Трайко немой внатре... а Трайко пък и вели - Седи мори, ако го турам в езеро акули ке пораснат..

Трайко во първо лице - Ебам яс една пичка во планинарски дом.. и така я ебам силно и слушам се явуваат гласови во ходникот.. още я ебам и слушам, се собрале сите на купче в ходник и додека яс я дупам, сите плескат и викаат - ТРАЙКО, ТРАЙКО... Завършувам со сексот, я отворам вратата и покрай сите луге, глеам и една препарирана мечка и та плеска и вика, ТРАЙКО, ТРАЙКО...

Трайко - Седи ако го извадам куро яс сите ке речат се обеси чайникот на саат кулата (чайникот прекор на некое мало човече).

Трайко - Одам со една щука горе на планини да я ебам... со кола нормално.. одиме на едно местенце се паркирам и и викам, арно е ле тука? не бе, ми вика, високо е, ай да се спущиме.. и добро, палам колата се спущаме, пак я прашувам, пак високо и било.. ай си велам, последен пат пак се спущам и пак я прашувам и истото ми го вели.. ни пет, ни шест, тогаш и рекох - А мори, да ми го лапнеше веднъж за капаро, а?

#1
Дошле джандари кай Гойдото в кафенето, кога веке той го преброювал оборота.
Джандар1 - Гойдо до 1 имаш дозвола а види колко е саато (1:30)
Гойдо - Aбе шо ти е тебе, море. Не глеаш, оборота го броиме...
Джандар2 - не знам това, не ме интересира...
Гойдо - Еееее (со квиченье), вие джандарите бе курнази.. е оти да ве прашам вас, кога ке ви завърши смената во пожарната, одите да се пресоблекувате. (пояснение - пожарната станица е веднаш близко до полициската)

#2
Слуша Гойдото кай него в кафенето како разговарат 2 компании на 2 отделни маси. На едната се разговарало за Цептер тенджери от фри-шопа на границата, а на другата за моторджийски кациги(каски). По едно време слушайки ги, Гойдото се объркал, го вдигнал мобилниот и пред сите - (со фоничен глас, ко на Гонзо)
- Ей, кай си бе, ало? Ай да ойме на граница, слушам имало ефтини ЦЕПТЕР КАЦИГИ!

#3
Влегува Трайко в кафана и на цел глас вика - Айде, шо пие кафенето и некой прашал - Оти бе Трайко, а Трайко отговорил - Абе седи, ми се роди дете во Молдавия (оти демек на курва бил )

#4
Се разправаат в кафана Трайко и компания, кой колко можел любеници да носи.
Излегува некой си Мите тамо и вика, яз можам три.. како бе, прашале другите?
- Е така, една под едната мишка, друга под другата и една на курот! (демек)
И тука Трайко влиза и вели:
- А яз пък можам 5!
И сите - от кай бе пет?
Трайко - Е, така! Една под едната мишка, друга под другата.. а другите три.. епа ке го клаам Мите на куро!

Перо Шуте още една легенда

#5
Нещо, шо се вика Перос Класикс

Влегува во Бутик и и вели на продавачката:
- Кай си ле ти?
- Еве сум бе Перо.
- Ай бе биди ми женска!!!
- Марш бе тамо, не глеаш каков си!
- Ееее, не говори така.
- Оти шо?
- Оти ке търчаш по мене еден ден.
- Ехххххх сигурно!
во той момент Перо чопнал два-три чифта дънки и бегом да го нема.
Продавачката търчала по него викайки - Врати се, Пероооооо!!!
А Перо ухилен и викал - Нели ти рекох, дека ке търчаш по мене, а!

#6
Перо се вози во влак. Доагя кондуктер нормално и
- Дечко карта (билет) молам?
Перо Шуте - Како?
Кондуктерот - Карта, возна Карта.
Перо - Котлон .
Кондуктерот - Шо бе, Котлон?
Перо - А ШО БЕ, КАРТА!!!

#7
Се изглупирал Перо Шуте во еден локал во Битола и изкършил при това некое огледало. Откако го натепале собствениците му дале задача, како знае да се снайде да найде ново огледало и до крайот на вечерта да го донесе.

След саат, два, ето ти го Перо Шуте со едно мало огледалце.
Сите се чудат и Перо му оди на собствениците и им вика
Перо - Ето ви го на!
Газдите - Е, шо ке му правиме на тоа бе?
Перо - E па защо се толку яки и имате мускули - разтегнете го и клайте го на стената!!!

неделя, април 09, 2006

Песнички и една приказка

Приспивна песничка

Nėni mi nėni Hasánko

Nėni mi nėni Hasánko
Yot kákta máikati rodíla
Godína i polavína
Tsísosi dėte rasplákal.
Nėni mi nėni Hasánko
Ne dóideli vrėme da stóines
Málkou máikati da pospí
Málkou maikáti da potsíne?
Neni mi nėni detentse
Godínko yiėşte da platses
Maikati na grob şe prevódis.


Нени ми, нени, Хасанко
Йот как та майка ти родила

Година и полавина
Ти шо си дете разплакал

Нени ми, нени, Хасанко,
Не дойде ли време да стойнеш

Малку майка ти да поспи
Малку майка ти да почине

Нени ми нени, детенце
Годинко йеще да плачеш

Майка ти на гроб ше преводиш.

"The Pomaks live in the region of the Rhodope mountains on both sides of the Greek-Bulgarian border. Their mother tongue is Pomak (Pomachki). The Pomak language belongs to the linguistic family of the Southern Slavic language. Variations of Pomak dialects have not been analysed and compared yet."
Мъдра мисъл

Maitsimko moyie maitsimko

Maitsimko moyie maitsimko
Alie panal sehitin
Na Bolgarskono visoko barchina.
Trimina haidute ma rasfiriho
Dert kumiti go fatiho
Alii kone yolton at payioho
Alii nekna ne storiho
Ali si sena da platse
Da platse i da narotse
Sega si kone nema de yiehom
I yolton nema da zhivam
Maitsimko moyie maitsimko
Votre ma, maiko, kladaho
Yieshte mi istat yioltona
Kones da si mi dadot
I mane da si pre pushnat.

Майчимко, мойе майчимко
Алие панал сехитин
На Болгарсконо високо барчина
Тримина хайдуте ма расфирихо
Дерт кумити го фатихо
Алии коне йолтън ат пайохо
Алии некна не сторихо
Али си седна да плаче
Да плаче и да нароче
Сега си коне нема да йехом
И йолтън нема да живам
Майчимко мойе майчимко
Вотре ма майко, кладахо
Йеще ми ищат йолтъна
Конес да си ми го дадот
И мане да си пре пущат


Mother, oh my mother.

Mother, oh my mother
Ali has been arrested
In a high Bulgarian mountain
Three bandits were running after him
Four kumite caught him
The got Ali's horse with the gold on it
But did not harm Ali
Ali sat down and cried
He was crying and he was thinking:
Now I have no horse to ride
And I have no gold to live
Mother, oh my mother
They put me in
They are asking for more gold
To give me my horse back
And to set me free.

Kak Allah pravi paikase i zalvosa i ptselosa
Imela eno maiko sas tri mometsot. Porvana momeche yie plela i maikai i vika:
- Dai mi mominko vaditsa da pimnom.
I momechena vika:
- Ni mozhom aise, imam rabata, pletam.
I maikai i retse :
- Allah da no ta stori zho da pletesh, da ne pravi da nikaknane.
Zato paikos ima pavezhinana i zato sa yieche sgrazni.
I maikana vika ikintzina maminka:
- Dai mi maminko vaditsa.
- Ni mozhom aise, mesem leba.
I maikai i retse :
- Allah da no ta stori aitai zo ta mesis da go imas na garbate. I faf kormate da imas aitai zo ta she petses.
I zato zalvasa ima na garbane nosi samarene.
I vika ichintzhina maminkoi:
- Dai mi maminko vaditsa.
I itsintzhina mometse meseso leba zam stanavo i saz rakona zhona mesesa leba davai vaditsa.
I Allah i vika:
- Aitoi pita zota amesi da e ainolkun slatka i da e hilets za bani.
Zato ptselasa ima medase ainolku slatko kak da edin hilech.

How God created the spider, the turtle and the bee.

There was a mother with three daughters. The first daughter was knitting and her mother told her:
- Girg, give me a little water to drink.
The girl said:
- I cannot do that now. I am busy. I am knitting.
And her mother said:
- God should make you what you are knitting, something completely useless.
That is why the spider has a web and looks so ugly.
The mother said to the second daughter:
- Give me some water, girl.
- I cannot now. I am kneading bread.
Her mother told her :
- God should make you carry on your back the thing you are kneading . And you should have in your belly what you will bake it with.
That is why a turtle has a shell on its back.
Then she said to her third daughter:
- Give me a little water, my daughter.
The third girl was also kneading bread but she got up and gave water to her mother with the hand she was making bread. And God told her:
- The pie you have made should be as sweet as a medicine for some people.
That is why the bee has its honey which is sweet and as good as a medicine.

Осман пае, леле, от баирен
Осман пае, леле, от баирен

Гайда свири, леле фъф чаирен
Старче аре, леле и местана

Ф чувому са гайда свири
Гайда свири, леле, хора игрот
Хора игрот, леле песне пайот

Старчена спира воловене:
Хайде пущи пущи, волове
Нис несинеси стари двораве


Да завършим с една абсолютно непозната песен:

Bėla sam bėla yunátse
I am white, white, my boy

Bėla sam bėla yunátse
Bėla sam i kámatna sam.
Vrit sam düniósa yiogrėla
Edín be kalün yiostánal
I tói ne te da yiostáne
Yiot yienó zarflü mómietse
I tói be f maglóno potónal
F maglóna nėkna ne mėsa
Bėla be Mínko vaspíral
Tsounmbėren i be vazbíral
Kosóna i be premėril
Sas terzítskona edezė
Tri parmáka be po dlėga
Yiot terzítskona edezė.

Интересно, нали?

събота, април 08, 2006

Букаро: Продуктът на македонеца

Букаро: Блог

В чест на скорошната смърт на не толкова познатия “художник“ Милан Стоядиновски – Гьона, ние - неговите синове и внуци, решихме посмъртно да публикуваме извадки от неговите автобиографически wc-мемоари (бидейки ги е писал по време на извършването на голема нужда , когато неговият творчески потенциал бил най-изразен, и преди всичко защитен от външната среда, в която очевидно владееха хаос и анархия), които са озаглавени като “Продуктът на Македонеца“. По такъв скромен начин искаме да отбележим неговите “живот и дело“ за които Гьона използваше термина "продукт".

11.12.1984

Кои сте вие бе, на всички племето да ви го ебам!? Току-що се излюпих, как на всички им олекна, все едно съм говно, изплувало на повърхността, а не такъв гениален хомо-сапиенс като мене, види ги беее серковци, като да са се изсрали и сега са щастливи, докато лайното се търкаля транзиционно в най-близката канализационна тръба. А ти се струва че са чисти, носят бели манти. А виж и го суратя на тая!? Измъчена и препатила, но има сурат като на социален случай, който след 9 месеца обикаляне си е намерил електромер, па сега ще му го вземат за двеста денара, колкото да си купи тоалетна, не за нещо друго. Значи тая жена е ... тая бе, за която после ще се скъсам да пиша стихотворби в тъпия училищен вестник:

Хей, ти имаш очи
от които добрина се точи!

5.02.1986

Говори, говори, си казвам, хич никой не те разбира. Това ми се чини като да е някакъв знак “отгоре“ че и по-нататък цял живот, когато ще ми пораснат още такива бели калциеви търкалца, че и без разлика от говорната привилегия, тия глупаците около мен пак, не ще могат да ме разберат, нито пък да схванат някога, че съм безспорно невероятно оригинален, интелигентен и преди всичко секси, и то още сега, докато се возя на дървеното конче (което ми го купиха нашите, когато беха на почивка в България), за да ми завиждат шестмесечните бебета од цялата махала.


28.04.1989

Всички ме питат “А ти, малкия, на колко си години“? И нормално аз наместо очакваните 4 пръста им показвам само едния и при това средния! Тия моите винаги ме утрепват от кютеци, всеки път когато направя така, въпреки че постоянно ги слушам как си говорят – “Марш, махай се, пичка ти майчина“ , “Айде марш ходи си при майка ти“ , “Леле как се ожених, как си еба мамата“ и т.н. Хубаво си мисля че беше по-рано, докато не можех да говоря (по-точно, докато не можеха да ме разберат) винаги ама баш винаги когато имаше любовни сцени ме оставяха докрай да ги гледам. Сега нищо. Еби му майката. Усетих първата цензура, покрай оная основната – докато пикаеш в тоалетната дръж се за пералната машина и акай в синьото гърне.

18.09.1991

Синия цвят е цветът на морето наше.
Белият цвят е цветът на свободата и мира.
Червеният цвят* е цветът на кръвта на всички ония, които се борели за нашата земя, за да бъдем сретни ние днес и да живеем в мир и съгласие.
Всички носим училищни униформи , сите сме равни и имаме равни права. Учителката обича всички ни еднакво.
Всички заедно се храним в училищната кухня. Дадоха ни некакви червени кърпички. Всички ни поздравяват и се смеят.
Накрая ни почерпиха с курабийки. Поздравих усмихнатия чичко на снимката, която стоеше във фоайето на училището.

*(синьо, бяло, червено - югославското знаме)

22.10.1992

Море, пичка майна, ей! Учителката ме мрази! Като че ли не сме всички равни. Еби се в гъза! Пита ме, какво работи татко ти!? И когато и рекох тате е работник, както и всички други, тя ме пита “а кои са всички други“? От първия чин стана Никола и с неговия педерастки глас рече – Тате навремето беше главен в комитета, ама сега той е комитета! А тоя на снимката го махнаха, не знам ни името как му беше, ама слушах какво изкоментираха служителите докато махаха снимките от всички училищни стаи, помня рекоха нещо като – Е сега вече ще видиме Христос на магаре! Ние имаме само червен цвят, да живее Македония!!! Да живее Дарко Панчев!!! Дарко Панчев играе за националния отбор на Македония. Дарко Панчев дриблира! Леле, абе Дарко Панчев НЯМА ВРЪЗКА с това!

14.07.1994

Супер е. Събираме снимчици от мондиала в САЩ. Не ми стигат още 15 снимчици. Ха, ама имам емблемите на вички национални отбори, които участвуват на футболното първенство. Само нашата емблема т.е. знаме, сто пъти да го ебам, го смениха. Вадя учебника по ЗПО, отварям на лекция “Химн и знаме на нашата Република“ и учителката ми казва учебника ми бил стар, имал съм там некакво “вмровско“ знаме. А сега имало някакво друго, на което всички не съвсем на галено му викат "вентилатора". Що за държава сме ние, когато знамето си сменяме по-бързо дори и от екипите на “Цървена Звезда“. Старите казват - каквото и да е, само мир да има. Не схванах, да ви кажа право, ама баш нищо. Може би не разбирам, може би защото бех толкова малък и нонстоп гледах анимационни филми!?

3.04.1997

Това е времето, когато всички от махалата се хвалим с големите способности на нашите татковци. Кой колко можел да преплува, да изтърчи, да се изкачи, да изпие!? Време, в което привлекателността се мери с това колко жетона имаш за флипери, дали постигаш рекорди на тоя или на оня флипер. Време, в което се играе футбол в парка, скача се от гаражи, крадат се плодове от комшиите, гледат се филми, в които американците са добрите, а всички други - лошите , време в което на гърдите на девойките забелязваме изпъкналости, но все пак това не изглежда да е нещо хубаво и въобщо не ни интересува!

5.05.1998

Това беха времена, в които съвсем нормално беше да се съберем всички приятели у некой дома, да гледаме порно и групово да се самозадоволяваме. Но аз исках нещо повече! И веднага. Не е важно как се казваше тя, ок!? Тя ме повика при нея у дома, даде ми шанс и възможност, но аз набързо опропастих работата. Останах недоизказан, с празни раце, сигурно и тя не беше доволна. Питах я само дали са истина приказките, които се ширят наоколо, че се ебе с който и скимне, и тя ми отговори утвърдително. Потърсих я след няколко дена, да ми даде втори шанс, но ха, тя от мен нищо вече не искаше!

13.11.1999

Уча в най-доброто средно училище в града. Всичко знам. Всичко ми е ясно. Но следното нещо не мога да го схвана и разбера. Гледам хулиганите как всеки ден карат моторите си с голяма скорост по екстремни завои, пред училището вървят толкова гордо и неприлично. Когато минават всички си запушват ушите, псуват ги на майка и така. Викам си - ха, така могат да се излъжат само най-наивните женки в училището. Що да видиш, майката, тия прибраха най-добрите!!! От друга страна пък, гледам как други пичове постоянно използват разни бизнес термини и броят през цялото време някакви валути, имат тежки златни ланци на вратовете, въобще не учат и не дохождат на училище, а всички целокупно - родители, професори, всички заедно говорят за успеха на техните бащи, които често се перчат по локалните телевизии, като милосърдни дарители, великодушни спонсори, несебични донори и т.н. Тези, които през цялото време се посвещават на учението, между нас учениците се наричат зубрачи и глупаци. Е па, ай си викам деба майката, ай учи сега де!?

29.08.2002

Мечтата ми е един ден да се разбудя и около мен, навсякаде в стаята да видя купища пари и само пари. До мене искам да лежи женката от новогодишния календар на която мастурбирам постоянно, докато в двора искам да ме чака един черен мерцедес, разбира се от най-новите. Бога ми, за момент, мисля си че намерих смисъла на живота, нали!?

20.05.2003

Чувствувам се доста зрял. Най-накрая, завърших средно. На абитуриентския бал добре си прекарах, и ако всички които ме познаваат, знаят, че не слушам песни от типа на “Издао су ме пријатели, издао ме брат“. Още отсега видех, че в тая държава нема място за любителите на джаз и блус музика! Надявам се че ще завърша факултет, ще започна работа, ще се оженя и ще водя добър семеен живот. Слушам постоянно колко е много важно екзистенциалното положение. У дома ми казват да съм станел адвокат. Адвокатите били добре платени. Аз много добре рисувам и искам да бъда художник, а всички ми кзват, че художниците в основата си са всички клошари и че като адвокат ще заработвам доволно и по тоя начин ще бъда обичан и от жена ми, и от родителите и от обществото преди всичко.

19.02.2008

Не успях да завърша правния факултет. И какво толкова? И така видех, че в нашата правна система единствения начин е с подкупи и корупция да се придобие нещо някак. Инак много слабо, направо хич. Не бех аз учен така. Бех морално възпитан. Казваха ми, че ако правя така, подкупвайки или договаряйки се не съм кършил никакво морално право, току само съм се отнасял приспособимо спрямо отклоненията, които властват в държавата. С други думи, би трябвало да бъда по-гъвкав! Успехът ми като адвокат би се показал едва когато моите връстници станат съдии на по едно 40-50 години и тогава всички заедно бихме реализирали нашите гъвкави лайнарници. Но, все още съм млад, мен животът ме чака, нямам толкова време за губене!

23.10.2010

Един ден стария ми предсказа, че докато още съм жив, Македония ще влезе в ЕС и НАТО. Ето вече сме 2010, ние хабер си нямаме и пичка му лелина, не сме влезли. Светът изнамери лекарства за много болести, използват се алтернативни източници на енергия, съвременната технология я има навсекъде, а ние пък, още се трепеме с Шиптарите, и при това всекидневно!

11.08.2012

Половин живот ми мина работейки като барман и таксист. Градът е толкова заебан, че въпреки че толкова години работех, не ги научих всички улици до самия край. Много от моята генерация станаха успешни бизнесмени, водеща сила в капитала, примерни стопанственици и бла бла. Еба му майката, половината от тях са престъпници, арно ама в затвора свърши само Менде “Дзверо“ и при това за кражба на цигари от будка го осъдиха на 6 години в Идризово.

Но, супер е така нали, не е ли понякога хубаво да си такъв лузър, аутсайдер гледано от всякъде? Не играят ли аутсайдерите с по-голем мотив, спрямо по-големите и по-силни противници? Знам, мотивът ми е силната страна!

5.03.2014

Ожених се за една... никаква. Трябваше да избирам измежду грозна и много сиромашна и сиромашна и много грозна. Имах добра приятелка с която се обичахме с години. Но, не знам защо една вечер ме заплю, излезе от колата и си замина. По некое време чух, че се взела с некой си собственик на три-четири пивници. От сестра и чух, че не съм бил доволно добър за нея, че постоянно съм я лъжел и преди всичко - тогава за пръв път чух израза – ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗПЛАЩАЩ СЕ СЛУЧАЙ.

21.08.2019

Върнах се при моята първа любов. Рисуването. Направих и изложба. Дори и ми публикуваха снимката в безполезния местен вестник. Добре се живее. Редовно гласувам на всички избори. Живеем с надежда за по-добро утре. Имам и две деца. Нека са здрави и живи, то другото всичко ще се нареди. С другарите веднъж седмично ходиме на футболни мачове. Не толкова затова, че в 2019 има качествен футбол в Македония, ами така само да попсуваме, съдията или играчите все едно. Колкото да ни олекне на душата...

12.04.2025

Преди някой друг ден, седехме и пиехме пиво с няолко школски другари. Ех, кой бех аз навремето им викам. Главния пич на стъргалото. Свалки правехме. Ама ето остарехме и сега вече не е същото. Ония пък глупаците, що беха на нашето време никой и нищо, сега си мислят че са некакви баровци, директори и богаташи? Абе еби му майката бе! Каквото и да правят, колкото и да имат, времето назад не могат да го върнат! Нервирах се, деба мааму, ето всички да ги ебам, и да не псувам вече!

19.09.2030

Когато бех по-млад си мислех, че ще шетам из света, че нема да остана в змиярника и няма да се разправям с такви говна. Плашеше ме само мисълта за дебелата домакня у дома, която ми вари грах в тенджерето, гледа милион испански серии и много рядко ми глади ризата за работа. Децата пораснаха, ама въобще не могат да схванат, че в много тежко време живеем. В криза, да го ебам и века. Ето и здравето ми поддава. Парите за лекарства не стигат, докато тия копеленца през гишетата ми зе пулят крескайки – Абе чиче, нема вече безплатно здравеопазване, умре комунизмо, умреха тия времена, бе чиче! Абе кой комунизъм си викам на себе си, ебати стопанката, аз както знам ние никога не сме били в комунизъм, ами бехме в социализъм, нещо како преходна фаза, както е сега прехода към капитализъм. Ебати политиката, не се занимавам, ама хич!

19.09.2037

Децата пораснаха и хванаха пътя. Изселиха се с първия самолет от тук. Казват “нема леб“ тука тате, одиме ние тате на запад да живеем, не да печелим! А си викам аз, ще живеете, кур ще живеете, като ви впрегнат капиталистите, сланините ще ви стопят. Ама ай, ще видам по-арно, тука пак само ние старите останахме. И всичко закъснява. От влака до прясното и киселото мляко, само предаванията от Народното събрание не закъсняват. Ще се съберем тук при некой комшия и ще се захванем да бистрим политиката. Ще се изпокараме помежду си. И след некое време пак същото!

27.01.2045

Най-накрая Европа се обедини. Сега всички сме едно. Рахат за всички. Само дето тука на Балканите има някаква си зона, в която се плаща по-малко данък, па затова всички световни компании и корпорации изградиха един куп фабрики и цяла Македония прилича на един голем строеж. Преселиха ни по планините, докато всички равни места ги купиха и изградиха инфракструктура за техните строежи. Е да му еба майката, къде са сега Любчо и Джафери, стени да построят. Аз трябва да направя малка пауза в писането, нещо май ме стяга в гърдите....

11.11.2051

Изнервирах се, чакайки докато ми напълнят резервоарите със соларна енергия. Абре преебават ни тия европейците както си сакат, ако не им ходиме по кефа ще ни оставят да си живеем бетер от 20 век. Цял живот, в чакане ми премина, чаках какво ли не, ама все ми се чини, че нищо не дочаках. Не че се оплаквам от лош живот или проповядвам песимизъм, арно беше, имаше и лоши и добри работи, живота е все пак хубав и трябва да се живее... Уф, бъбрека ме уби од болки, ай ще привърша после...

15.11.2055

Фина работа е това съвременната технология, особено тия компютри на които мога да пиша и в момента, докато имам голема нужда. Не знам защо, но ме обзема некакво чувство на прероденост, чувствам се като нов, като че ето сега да съм се излюпил, като че ли ето сега да съм се родил! И че в тоалетната чиния, която я гледам през целия си живот, вътре на самото дъно гледам големия ПРОДУКТ, който съм направил през досегашния си живот. Да пусна, си викам, водата, значи, и ПРОДУКТЪТ ще изчезне, ще замине на пътешествие из канализационните тръби. Целият тоя цивилизацонен акт изпълнява една нормативна хигиенна задача, а това е да отнесе ПРОДУКТА на място, съответно където се пазят другите ПРОДУКТИ, от хора като мене ПРОИЗВОДИТЕЛИ, на които целия живот им мина тъкмо в ПРОИЗВОДСТВОТО на ПРОДУКТИ, наречени ЛАЙНА.......

Това беха последните написани думи на нашия мил и драг роднина, който покрай един куп неизплатени борчове и дългове, остави и тези мемоари. Гьонът накрая свърши там, където в течение на целия свой живот се чувствуваше най-свободен и сретен. Сигурно много от вас се питат, що се случи с ПРОДУКТА, дали Милан Стоядиновски – Гьона, пусна водата!? Отговорът е за жалост негативен - не пусна водата, заради което много от критиците казват, че по тоя начин искал да покаже и докаже, че своя ПРОДУКТ смята за по-особен и не иска да го прати да ходи на онова място заедно с другите, по такъв начин изразявайки своето жизнено кредо, като винаги казваше - И говно да си, различавай се от другите!!!

С почит, от многобройните синове, внуци, приятели, познайници, преди всичко МАКЕДОНЦИ!

сряда, април 05, 2006

Букаро: Лайнарски философии*

(Текстът е публикуван за пръв път в Опасна Багра, културен македонски сайт)

Букаро: Блог

Отправям молба до администраторите на Багра, в която искам, в категориите при изпращане на история, да я добавят и опцията Лайна.

Защото лайна и само лайна са предмет на моя интерес.
Нищо друго!

O Боже! Реалният свят около мен е пълен с лайна.

Най-първо да решиме една голяма дилема.
Защо ГОМНА не, ЛАЙНА да? Разликата помежду думите ЛАЙНА и ГОМНА е в това що ГОМНАТА претставляват такъв вид на ЛАЙНА, който служи изключително за изхрана.

Не е случайно, що синонимът ГОМНА, между народа най-често се употребява във
фразата - Ай не яди гомна!

Из историята отвсякогаш ситуацията била тотално изпосрана. Не е съществувал свят или време, в които имало по-малко лайна отколкото днес. А и това людето през вековете го знаели.

Тогава “навремето“ било толкова много изпосрано, щото лайната били в течно агр. състояние, па всички не само що ги ядели, току и ги пиели, сърбали, а ония със спортен дух, в тях дори и плували. Лайната нормално, смърдели и ширели непоносима смрад, но сетивото за мирис, кай людето затъпяло, и с течение на времето, смрадта станала такъв вид въздух, на който всички свикнали.

И така в това състояние на лайнен хаос, в който повечето от хората били заробени в царството на лайнариите, отвреме-навреме се появавали някои остроумни лайнари, които говорили амбициозно, визионерски, обещаващо и преди всичко способно.

Тия изтъкнати лайнари, обещавали на угнетените с лайна народи, че те имат идея, как да изградят нещо, що сега лайнарските аналитици милуват да го наричат т.н. нов световен ред (НСР). Той т.н. НСР, всъщност е само една проста идея съставена от пластмаса и няколку пластмасови части, които по пътя на механична работа помагат на водата, да стигне до мръсното място, от където пък лайната ги изпраща през канализационите тръби.

Но, хората заробени в лайната, не можели да ги усетят истинските намерения на лайнарските водачи. За да имате понятие, за какви лайнари се става дума, ще спомена само няколко от тях, и веднага ще ви стане ясно. Мисля за Хитлеровците, за Сталиновците, на Наполеоновците, и другите... ( тая троица се най-видни, които ги включват и всичките ония, които не ги споменахме, а не били нищо по-добри от тези, без разлика на тяхната само привидна иделогическа лайнарска принадлежност).

Питате се, е що сега пък тия!? Какво са постигнали тия лайнари!?

Нищо, само убили милиони хора, а тия що преживяли останали в същата а може би и в по-лоша лайняна ситуация както по-рано. На всеки, 50-тина, 100-тина години се появяват такива лайнари. Ако ги няма, хората поробени в лайнариите, имаат нужда да ги измислят. Искат да живеят с мисълта, че някой лайнар, окончателно ще ги съжали и тях, и ще им каже как да се измъкнат да се спасят, използвайки казанчето. Тая е онази проста идея, която горе я описах на какъв принцип функционира и работи.

Лайното също така е най-добър показател, че законите написани на хартия са невалидни.

Най-много ония закони и постулати в които пише, че лайнарите в една страна са всички равни пред закона, и че всичките лайнари, пардон граждани, имат еднакви права и възможности. С други думи, демокрацията не е нищо друго, освен измислица на умни лайнари.

Вашето лайно говори и за фактическото състояние, в което се намирате. То е най-добър барометър, за вашата истинска ценност. По качеството на лайното, което ще го изсерете, вие ще можете да узнаете вашето място в обществото.

Лайното на сиромашните, бедните и останалата сган, е винаги прилично голямо, твърдо, и смърди на радиус от неколко километра. Това е така, защото храната която я консумират е най-често нездравословна и вредна. Логиката казва, че лошата прехрана резултат на финансова немощ да се купи по-здравословна храна.

По-иначе казано, мнозинството лайнари, ядат лайна и серат лайна.

Последиците от лошия начин на сране, може да доведат до много опасни болести, между които и онази в която се появяват хемороидите. Хемороидите ви подсещат, че вашето социално положение и по-нататък е с низходяща тенденция.

Съществуват и такива, които не могат едно обикновено лайно да изсерат. Проблемът о изхранването е ключов, но не и единствен. Тия лайнари, преди всичко несретни и дезориентирани, не серат лайна, ами имат разстройство, най-често като резултат на много лайнарски субстанции, които неконтролирано ги внасят в техния организъм. За повечето от лайнарите, ходеньето по нужда представлява обврързваща, но и неприятна работа.

За този тип на лайнари не е така. Тези, които имат разстройство, по-голямата част от живота я прекарват в кенефите.

Аз поне съм лайнар, около себе си всекидневно съм свидетел на съществуването на все повече такива, да ги наречем поливачи. Аз не мога да им помогна. Никой не може, а и не иска. От полза им е да има що повече привлечени поливачи, и по тоя начин по-лесно ще им бъде на водещите лайнари, да контролират Лайнария.

Всичко, което ни остава, е да се надяваме всички заедно, че и тия, поливачите, ще имат тази привилегия, да изсерат едно твърдо, мазно, смърдливо лайно, за да да се почувствуваат веднъж най-накрая, че и те са лайнари т.е. хора.

А и да не ги забравихме ония, най-важните лайнари!? Ония, на които им е дадена, политичко-обществената мощ, да ни държат затворени и покорни в лайната. Ония, които най-първо от всички, схванаха че всичко е ЛАЙНА, и почнаха да търсят
начин как да изчистят себе си от тях. Докато те търсеха и го намериха начина, т.е. казанчето, по-големият дял от лайнарите остана да живее в заблуда, че лайното не е нищо друго освен съставна част от живота, и че не съществува нито един начин, да се изплува от лайната на някаква чиста повърхност. Лайното на този тип лайнари, е малко, шири смрад на мининално пространство, и е достатъчно само малко вода, за да се изчисти.

Рядкост е тия лайнари да се посерат и да оставят следи зад себе си.

Дори и това да го сторят, останалите лайнари, няма никога да рекат, че това е продукт на голям дебел лаком гъз, а може да го провъзгласят и за ИЗКУСТВО.

Елитните лайнари (обичам думата елит, всякога го асоциирам с качествено лайно) пък, винаги колкото можели, се трудели да държат народа в покорност в океана от лайна, им ги промиват мозъците с лайнарски философеми от типа - Колкото повече лайна в тоя свят, толкова повече четвъртинки бюрек в другия и подобни..

Лайнарите, во нашата земя Лайнария, които умело знаят как да прикрият следите на своите лайна, ние инфантилните лайнари им даваме епитетите УСПЕШНИ и СПОСОБНИ, или пък ИНТЕЛИГЕНТНИ.

Ние, това вероятно си го заслужаваме!

С години чакаме да дойдат справедливи лайнари на власт, които всичките тия лайнарища, биха ги изпозатворили в кенефа Идризово (затвор, близо до Скопие).

Властващите и ония другите някогашните, драги мои лайнари, са се договорили, за един мандат едните, а след това и другите, да употребяват казанчето, да пущат вода, и да останат и по-натам “чисти“.

Съвършен лайнарски договор, в който и да се промени нещо, най-големия дял от лайнарите ще си останат заглавени.

Напразно чакаме, драги мои лайнари. Напразно. И това е съставна част от ЛАЙНЯНАТА пропаганда, която има за цел, да ви лаже, да бъдете мирни и спокойни, да сдържате дъха си в гърдите, и да плавате в лайнариите.

Не лъжете себе си. Властващите лайнари, никога няма да ви кажат как да ползвате казанчето. В края на краищата и те са лайнари, намацани с лайна от глава до пети.

Лайнарите, това сме ние, които непоправимо и упорито им вярваме.

И ако че сме толкова малки, всепак кенефът, наречен Европа, не може да ни измие.

Ето, новата платформа и стратегия, която нашите би трябвало да я използват, при бъдещото кандидатстване в ЕС. Ще кажа само няколко от важните условия, които тази лайнария ги заслужава, за да бъде наш “стратегически план“. Имаме в
изобилие, не чини скъпо, народът най-вече я иска, консумира, произвежда, и което е най-важно, е в духа на мултикултурализма, на който хомогенната Европа толкова много залага.

Мултикултурна е, защото во нашата малка лайнарска държавичка, лайна серат, и Македонците (рекордьори, несъмнено), Албанците (техните лайна в света ги показват като дело и продукт на Македонските Славяни и нормално, за да си
прикрият умело следите, при всяка нужда със себе си носят по една “пелистерка“ ) па и Власите, чиито лайна, най-често са изразени в капитал, след това Сърбите (които не могат все още да схванат че сега ние и Сърбия, сме две различни, но в същината си все пак същите лайна), Турците (и техните предци, които неоправдано ги обвиняваме че лайната са ни ги внесли от Изток, па и пет века са ни ги бутали в устата, и по тоя начин предотвратили да влезем в крачка с Хигиената), Ромите (ако искате ядосвайте се, ако искате не, но Циганите в момента имат по-добър лайнарски стандарт, от 65 % някогашен държавотворен народ (Македонците)) и др. Да не забравя и някои от конституционните народи? Простете. Лапландци, Китайци или Кюрди, не участваха ли и те!? Значи, дефакто, лайното еднакво смърди, грозно изглежда, на който и било човек, без разлика на неговия пол, раса, нация и т.н.

Онова, което е пък най-важно, конструкцията на моята лайнария, позволява известни промени и корекции, които евентуално нашите изпълнители, биха коригирали или допълнили, с някои лица, или персони, които не ги споменах, а са най-заслужили, за лайнарската ситуация в която повече от хилядолетие се намираме.

И вие, мои читатели, подсетете ме. Ако може международната общност, зощо и ние, лайнарите, да не можеме да съставиме един лайнарски черен списък на който ще ги наредеме един до друг, всички заслужили лайнари. Или пък защо черен? Може да се вика кафяв. Да бъдеме, ние лайнарите, по-оригинални. Да създадеме ЛАЙНАРСКИ КАФЯВ СПИСЪК.

Все пак, ако често имате възможност преди да пуснете водата в тоалетната чиния, сигурно сте забелязали, че нито едно ново лайно, което изсерете, не прилича на предходното.

Всяко лайно е уникално.

Във връзка с кандидатстването, бъдете разумни и трезвени. Тука не става дума за сране на лайна, ами за обикновена малка (незначителна за нас, обикновените лайнари) краткотрайна ПРЪДНЯ.

Моля ви, драги мои потенциални лайнарски последователи, правете разлика!

Различавайте какво е лайно, и какво е пърдеж. Какво са посерковци, и какво са пръдльовци.

Посерковците са храбри, докато пръдльовците са кукувици, и преди всичко БЛЪФЬОРИ.

Рядко техните пърдежи преминават в нещо сериозно, което би заприличало на лайно.

Нищо за жалост, не може да ме разубеди че не живея затворен и закопан в септична яма, каквато е нашата. Не само защото постояно нещо ми смърди на лайна, току и само лайна гледам около себе си.

Знаете ли, аз не съм лайнарски ксенофоб. Аз, както и най-голямата част от вас, нямам виза да пътувам и да посещавам други септични ями по света.

Голяма част от хората стават рано сутрин, и от момента, в който станат от кревата, се питат какво ще правят днес!? Не знаят какво ще правят. Не знаят коя им е целта, кой им е смисъла на съществуването, защо са сътворени, къде трябва да се насочат, какво трябва да предприемат, и как трябва в бъдеще да постъпват и реагират. Голяма част от хората, дори да търсят, не намират отговорите. Но без разлика от всичко, всички са единствени, когато се окажат седнали на тоалетната чиния.

Тогава за всички, ама баш за всички, важна им е само една работа - да не мислят за нищо, и да нищо не правят, освен да съберат сили, и по-бързо да се освободят от лайното в тяхното тяло.

И винаги актуалния Буковски, на едно място ще напише - Обожавам лайна! Само ей, колко е тежко да ги създавам“. Ние за щастие нямаме такива проблеми. Лайна имаме и за износ и да затрупаме цялата Планета.

Не знам кой точно, лайнар инак, преде некой друг ден ми каза, че Наполен можел едновремено, с пълна посветеност и внимание да прави много неща. Да чете, да води разговор, да рисува (да удря чекии!?) и т.н.

Аз, искрено не умея да правя повече работи едновременно, освен две. А това е докато върша голяма нужда, чета вестници, които също така са пълни с лайна.

Това е доказателство, че лайното никога нито се създава, нито се губи, току само
преминава от еден облик в друг!

Бидейки повече харча тоалетна (мека, понякога и ароматна, исклучително розова) хартия, отколкото да чета книги, съвсем очаквано е от мене да стана лайнар, а не писател.

Всичко е лайна, бе хора. Моята философия е лайна. Вие сте пълни с лайна. Вашия начин на живот, схващания, мения, идеи, па и музика, дрога, вярвания, не са нищо освен част от машинарията, която като гориво ги използва вашите свежо изсрани лайна.

Всичко е лайна. Запомнете, лайна е! Присъединете се. Хубаво е когато знаеш, че съществува и някой на който лайното му представлява най-големия успех в живота.

* Тази статия е белязана със знака за лайнарско качество.

Малка стихотворба за бъдещите пионери ЛАЙНАРИ.

Химн на Лайнарите

Song about the Layno

La La Layno, La La Layno, La La Layno
Everything around me is fucking layno
School is layno, Job is layno, Girls are layno
La La Layno, La La Layno, La La Layno

Branko is Layno, Ljubco is Layno, third way is layno
La La Layno, La La Layno, La La Layno

Drugs are layno, policemans are layno, the law is layno
La La Layno, La La Layno, La La Layno
Money are layno, condoms are layno, our cars are layno
La La Layno, La La Layno, La La Layno

Techno is layno, Europe is layno, Life is layno
Everything around me is fucking layno
La La Layno, La La Layno, La La Layno


П.С. Малка лайнарска парола, от чисто лайнарски пропаганден карактер
“Лайнари от всички страни, изсерете се!“

Вапцаров и Ботев

Никола Вапцаров
Ботев

Дойде кай мене
задишан и испотен
работник
и збори:

- Пишете за Ботев! -

"За Ботев ли? -
Седнувам.
Дойдете во среда
кон седум."

Но ете дека среда одамна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и кинам ливчиня.
Над покривот горе
моторите спорат
со влажната пролѣт
во светот
и мѫглата.
И нищо не иде.
Беспѫтната мисла
во глава се мѫти.
В градите тревога.
Преставам да пишам,
захвърлям листата,
длабоко воздишам
и кажувам:

- Н е м о ж а м! -

Се соблекувам.
Легам в креветот.
Заспивам.
Но ете пристигнува
навъсен работник
и праша:

- Напиша ли песна за Ботев? -

За Ботев ли?
Чѣкай...

"Огрѣват звѣздите,
потоа на Балканот
излѣгува Месецот,
вьлкот сѣ ниши
во карпитѣ дебне
и свѣтѫт очитѣ му
во мракот."

Работникът бърчи си челото
и праша:

- Тоа ли е Ботев?

Пиши за жьтварите таму,
за тѣглото,
за цьрнитѣ кърви,
що пие земята,
за робската пѣсна
и мѫката во неа,
коя що люлее нивята.

- Що ке го бараш
во усои, кѫде
и дзвѣрот денеска не броди.
Не видиш ли? - Ботев
во очитѣ свѣти,
па Ботев е тука, кај народот оди.

- Ти падаш и Ботев кажува:
"Дигни го!
И дай му во рѫката знаме!"

Ти я давам моята рѫка,
ти се подигаш
и чекориме рамо до рамо.

- Тоа е Ботев.
Зощо го виткаш.
Мѣсто за витканье нѣма!
Види го животот,
и еве го Ботев,
и еве я цѣла поема.

неделя, април 02, 2006

Букаро: Не ми прилича да бъда пръв

Имах какви ли не планове за този блог - включително любимите ми БЕЗОБРАЗНИ ЕЗИКОВИ ЕКСПЕРИМЕНТИ. Възприемам официалната ни езикова норма като окови, които позволяват да напишеш партийна реч, научен труд или академична пиеса, но не и реално да прозвучи гласът ти - такъв, какъвто ти го чуваш, а не такъв, какъвто се очаква да се чуе от тебе. Компютърът, който застана между авторите и читателите, също пречи да излезеш от рамките на общоприетото, защото той възприема всяко отклонение като грешка, която може дори автоматично да бъде подкастрена. Печатарската машина ни лиши завинаги от еволюцията в буквите, компютърът - от еволюцията на правописа, а интернет ни лишава от еволюцията в значението. Настъпи квантова епоха в книжовността - всяка промяна ще бъде революционна и унищожителна, натрупаните промени няма да могат да настъпят, докато не съберат унищожителна експлозивна сила.

За момента се отказвам сам да правя тези експерименти - само харча енергия, която може да се приложи в по-благородно дело - ще запознавам българската публика с повече текстове на Алекс Букаро, който дори в крехка възраст звучи със силата и на Алеко или Георги Марков, допълнен със собствения му протест срещу ограничителната езикова норма. Прочетете този великолепен текст по-долу.
Комитата


Букаро: Блог

Букаро: Не ми прилича да бъда пръв

Още когато бях в основното училище, пишех горе-долу по същия начин. Не исках да си осквернявам ръкописа чрез възпоставените педагогически норми и правила за писане.

Темите, които ни задаваха наставничките бяха тия същите...баналните, убийствено досадни теми, които и сега някоя наставничка ги задава в някоя непровретрена училищна стая.

Пишех по същия начин, разбира се, не съвсем същото, ама както биха рекли критиците - “сенсибилитетът“ беше същия. Без куропъхането само (макар че в четвърти клас и това започнах да употребявам)

Наставничката Вангелица от основния курс се дразнеше и под всяка писмена работа ми фраскаше следната диагноза: “Пишеш както се изразяваш“.

Моето писане се водеше “усамотено, без стил и без фантазия“. Така се схващаше писането тогава. Писмените работи бяха пълни с изваяни метафори, с граматически конструкции, които логически бяха противоречиви, но всичко беше, в името на т.н. изящен стил.

Абстрахирай до несвяст, сам се оплитай, наставничката ще ги преглежда нощес и ще прескочи по някой ред, но важното е да си хванал цаката.

Всички и хващаха цаката. Поколения наред и хващаха цаката и съставляваха групата на братовчедите с отличните оценки. Играеше се на сигурно, така се създава конформизмът.

Ако не успееше и това, кастреха те на друга основа. Често в писмената оценка влизаше и твоето поведение, твоята активност в часовете, вдигането на ръка за биографиите на всичките тия писатели-тъпанари, пълни с хиляди тривиалности.

Учителката в гимназията Галена беше по-заебана. Надраскваше ми “Отклонение от темата!“. Хиперреализмът - нежелателен. На писменото упражнение на тема “Как си прекарах лятната ваканция“, писах за едно младежко диво лагеруване в руините на една почивна станция, за девойката с която имах лятна авантюра и която се радваше на евтини сувенири и употребих едно пубертетско клише, че на другарчето му се откъснали краката. Това беше съвсем достатъчно за проф. Галена да разпознае “социалната дименсия“ (както и опасността од разкриването на същата).

Въпреки че аз искрено не усещах никаква дименсия, поне не социална. А и сега покрай всичко все пак, се майтапя... не знам кой колко ще ме схване?

“Това е едно чисто доказателство за една литературна деформация“ - професорката я размахваше пред класа.

Съучениците бяха равнодушни, неми... траеха си за литературното ограничаване, както и впрочем за много други по-важни работи...

Никой не искаше да се противопостави на нейните моралистически монолози с презрителни погледи, препълнени с реторични въпроси... Не, не бях аз против целия свят. Имаше и такива, които ме разбираха, ама бяха малко... Всякога бяха малко!

...Пред една дъска, в началото, първи ги изкарваха послушниците и те си четяха съчиненията; след това имаше разчистване на отношенията между мене и професорката...

“Ето, слушай как това трябва да изглежда, Александаре!“

Да го еба. Не слушах.

И, ето сега гледам съм спечелил първо място на месечния конкурс на “Темплум“

Галена разправяше: “Ще ги помниш ти моите думи...“

Помня ги.

“...И чак тогава ще схванеш какво ти е говорила професорката.“

Кой кур, да го ебам, да го ебам... нищо не схващам дори сега, ебати.

Също както не разбирам другите “колеги писатели“ на конкурса, както и всичките македонски писатели които предимно пишат яки лайна... навън все още не завършва прехода, навън хората се убиват като животни, ебат се насред улицата и подобно, а тия пишат някаква литература, която като че ли да е писана в носталгичен пръдлив афект без особени случки, действия, или “екзотични“ образи... тровят с малодушни приказки за тяхната шибана психика!

Рядко употребяват сленг, не псуват, не създават стилове, не искат с написаното да се скарат с тоя или оня, не искат да се замерят с никого, гледат да не им се разсърдят приятелите, трудят се да не ги посрамотят своите родители или пък да не разочароват своите ментори-идиоти?

И искат да пишат, да бъдат четени и да бъдат писатели?

Кур. Не може така.

Първото място го очаквах със сигурност и е напълно заслужено...но да се разберем, казах и пак ще повторя - не ми прилича да бъда пръв.

П.С. В тая връзка искам да напоменя и за това, че на всички вас горе-долу ви е познато, че именно авторът на тоя блог, преди някой друг месец, влезе в тежка кавга и полемика със собственика на издателската къща “Темплум“ (Никола Гелевски, наричан още Коля), която пътем организира “Електролит“... поради това мнозина бяха крайно скептични, когато пратих разказа, прогнозирайки черногледо: че едва ли ще спечеля някакво внимание а камо ли награда и това първа! Очевидно сбъркаха!!!

четвъртък, март 23, 2006

Долу културата!

Нямали сме некултурни текстове, а? Имаме и некултурни текстове и псувни и всичко както си трябва! Дял сме от културния свят.

Хиподил - Надървени въглища

6. Без хигиена

Гроздобера ли настъпи,
та не си си мил гъза?
Чешейки го много пъти
пълниш гащички с лайна
Не е нужно да ги сушиш
те стафидки вече са.
Чудя се защо се мъчиш
да си ги завреш в носа?
Не можеш ли веднъж, поне
веднъж,
да спреш да се правиш на
мъж.
Свикнах с твоята походка
вече мога да прозра
що не можеш да извадиш
пръстите си от гъзъ.
Та нима кога си чоплиш
с усърдие в нослето,
вадейки сополки гъсти
си ги буташ в дупето?
Пак настъпи гроздобера
и ти пак не си си мил гъза,
чешейки го още много
пълниш гащите със зърна.
Знаеш не е да ги сушиш
те стафидки вече са.
Чудя се защо се мъчиш
с опитите в гъза?
Не можеш ли веднъж, поне
веднъж,
да спреш да се правиш на
мъж.
Не мога защото аз съм
много
нечистоплътен мъж.
Лапни го и здраво го дръж.

Много тежко

Едно стихотворение, което със сигурност никога не е излизало на български, а и със сигурност скоро няма да излезе.. (преводът мой)


ТЕЖКОТО*
Блаже Конески


О тежкото!
Зурни щом диво писнат,
щом тъпан гръмне с подземен екот -
в гърдите ми защо жал люта ме стиска,
в очите ми защо ми извира река
и защо ми иде да плача к'о дете,
да превивам ръце, да прикривам лице -
та гриза аз устни, и стягам сърце клето,
да не изпусне вик.

О тежкото!
Старци излизат ето,
на челото им мисли, в очите им влага
и първата крачка по тревата мека
е мирна и бавна, с тъга задръжана.
Но думва тъпан и писък се вдига
и мълния светва във всеки зрак,
и напред се пуща, стрелка се, слива
стегнатия ред.

До старците момци се хващат скоком;
не издържа сърце - сив сокол във клетка,
не издържа пламен жив потулен в око,
не издържа младост що иска да литне!
Залюля се хоро! Завъртя се земята,
и ти се чини - изкоренява се страшния век,
наоколо тръпнат ридища тъмни
и връщат ек.

И уж се е враснало кипящото хоро
с изконна сила в земята наша
и в него шуми на реките речта,
и в него реве див вятър и страшен
и в него шепнат узрели жита
и вечерен мирис се разлива тих,
и земята диша във пролетна ситост
и запален дъх.

И душата, виждаш, на моя род измъчен
във тежкото хоро се втъкала цяла -
век след век що трупал всичко пусто и мрачно
от кървава болка, от робия клета,
век след век що нижел от корава мисъл
за радостна челяд, за свободен свят,
от песен - за любов, що гине със писък
като жерав във полет.

О тежото!
Когато те гледам в мълчание,
на очите ми пада влажна мъгла,
и изведнъж - до безкрай се разтяга редът
и ридовете се губят в постеля неравна -
и ето идат от мъглата мътна
Все сянка до сянка, все един до друг -
В безкрайно хоро син ходи след татко,
а след дядо му - внук.

Времената мрачни са на полето тяхно,
и тяхната свирка е на прангите звънът,
а главите им гледат надолу,
и кротко вървят - стъпка след стъпка.
О времена, що ви е в мрак родът мой минал,
коя дума ще ми найдете за вашата стръв?
Коя дума ще ми намерите за ужаса зинал
над пустош и кръв?!

Какъв брой ще ми кажете на лютите рани,
на пламнали нощи, на пепелища пусти,
кой от сърце болки ще изреди сбрани,
и на очи сълзи, и клетви на усти?

О тежкото!
Синджир ти беше за робия,
от калеши моми и невести заплетен,
с вързани ръце във плен що ги погнал
насилникът клет.

О тежкото!
Синджир ти беше на робия,
дори не отиде народа в гората разлистена,
дори и с яда од векови събиран
ни поведе на буйно, бунтовно хоро!
залюля се танц през кърви и огън,
и вик се чу и гърмеж във дим -
разнесе те навсякъде бунтовната нога
по родния край.

О тежкото!
Сега по нашите села
в свобода за пръв път щом хоро ще срещна,
нима чудно е - сълза да потече гореща,
нима чудно е - жал в сърцето да усетя?!
Од вековно робство, мой народе, идеш
но носиш ти в сърце дар златен все още.
Пшеницата твоя трижди плодна ще бъде,
И животът твой!

(*вид македонско хоро)

Ако мислите че превода е зле, сърдете се на Букарски защото от новинарки и касиерки няма време една дума да ми преведе....

Вчера четох Вапцаров на македонски..

Абе да ви кажа не ми хареса превода.. реших че съм по-добър и предлагам мой превод.
Айде четете:


Земја

Таа земја,
што ја чекорам сега,
таа земја,
која што пролетен ветар ја буди,
таа земја - не е таа мојата земја,
таа земја,
ме простете, е туѓа.
В зори тргнувам.
Фабричниот пат
поплавен
с кошули
безброј.
Ние сме поврзани во срцето,
во умот,
но... земјата, не ја осеќавам ко моја.
Над мојата земја
напролет
сончеви зраци
се леат,
грмат водопади
од сонце
над мојата
земја.
Ти го осеќаш длабоко
срцето на земната град
и видиш како со скокови
цутаат безброј цвеќа.

Над мојата земја
во небото
допира
Пирин.
И мурите в бура
илинденски приказни пеат,
над Охрид лазурот е
толку просторен и син,
а уште надоле
е белиот брег на Егеј.
Спомнувам си само.
И еве придојдува крвта
во срцето, кое што
се топи од некаква нега...
Моја страна! Моја прекрасна страна!...
Напоена со крв
и разлулеана
в буни.
По Беласица бодликава жица...

вторник, март 21, 2006

Букаро и Росица

Росица – груб си, несимпатичен, суров и елементарен.
Букаро – ако продолжеш да наброюваш ке ми напишиш и песна. дай да се видиме ако не?
Росица – ке се залюбиш. сите се залюбуваат и после не можам да ги откачам.
Букаро – да а? Ако сите се испозалюбени во тебе а яс сум груб, елементарен, суров и несимпатичен шо кур ме дружиш мене? Мазохистка си?
Росица – така...нема значение. От досада...
Букаро – е да. нема интересност во залюбените люде. немаат ни смисла за хумор...
Росица – от кай знаеш? зар си бил некогаш?
Букаро – па, не. ама сум наблюдувал бели залюбени мишки.
Росица – от филмови?
Букаро – да, и от филмови. признавам не сум бил залюбен. сум пропущил нещо големо?
Росица – тогаш ми е прилично жал за тебе... да не бидам груба и да речам и дека те сожалувам.
Букаро – окей ама не схващам. от една стр. се жалиш от тълпата залюбеници околу тебе, а от друга страна найдуваш на некой кой не и него го сожалуваш?
Росица – не бе. грешно си ме разбрал.
Букаро – дообясни ми. покрай шо незалюбен и глупав сум.
Росица – не те жалам шо не си залюбен во мене, туку шо не си бил влюбен никогаш.
Букаро – треба да сум залюбен во друга глупачка во коя също така са залюбени 100 будали за да испаднам во твои очи добар? а? кажи, кажи ако треба ке се залюбиме. башка.
Росица – знаеш, сериозно.. ако не си бил влюбен, тогаш не си способен за било какво посилно чувство..ниту за тага, ниту за радост.
Букаро – и?
Росица – а тоа значи дека животот ти е блед-светлосив
Букаро – па, добро..шо знам...имаше една коя я гнявех во пубертетот пишейки и писма едно друго. траеше тоа горедолу две години. но сега мислам дека пойке ми служеше така... за инспирация.
Росица – како да не.
Букаро – мислам дека претерано драматизираш, романтизираш...исто ко во романите бре.
Росица – ааа, значи си от оние кои не знаат да си обяснат чувства! има и такви!!!
Букаро – изгледа от тие...
Росица – па яс сум била ин лав (in love) милион пати!
Букаро – ей, добра ти е идеята за залюбеност. публиката сака любовни приказни. иако со тебе сум искрен сега... мислам дека тоа е сранье, няма значение.
Росица – аман бе букарче.
Букаро – зощо бе аман? читав негде дека людето имаат обичай да се залюбат само кога им търгнува лошо во кариерата...или така некако.
Росица – а ти имаш девойки или не се замараш со тоа?
Букаро – имам дечковци. педер сум между останатото. ама тоа мислам да го признам ако слабо ми оди со тиражот откако ке публикувам.
Росица – ако де. сеедно.
Букаро – ама види. за мене може има чаре допърва. 21 имам. ама за тебе? ти ко шо знам си омажена така? лошо. имаш и деца така? край на сите залюбувания. глей си го маженцето. биди верна сопруга и майка. пий со комшивкте кафе.
Росица – си го гледам и сум му верна сопруга и майка! не пиям со соседките оти ми са гъски!
Букаро – да, но любовта е со краток век на траенье. барем по филмови шо сум гледал. имено любовните филмови траат пократко от трилерите на пример.
Росица – нема връска.
Букаро – кога влюбеноста ке стане навика, секойдневие тоа го викаме любов. кога ке стане досада па и измъчуванье тогаш го викаме верна любов.
Росица – имаш ли ти секс некогаш човече?
Букаро – па, неам. тоа лошо би се одразило на моето чувство за критика. мислиш дека може да ебаваш и да критикуваш яко, истовремено?
Росица – зощо не ебеш?
Букаро – не сум размислувал да ти кажам право. не ми е па ни важно толку. си го дъркам и ми се чини е доволно.
Росица – а кога си го дъркаш на себе мислиш?
Букаро – аха. да ми беше подолго куренцето, имаше сам да си го напикам во газот.
Росица – знаев яс
Букаро – ей, ама наистина. секс. не е нищо особено. людето претеруваат околу него.
Росица – мислам дека еден таков муабет имаме правено некаде на начало от нашата комуникация. и яс ти го кажав истото ова шо сега ти ми го велиш. иако, не е баш така.
Букаро – да, се сещам како не. слабо те рендал мажот ти всушност и ти си била сексуално фрустрирана. после го откри комшията от трети и сфати дека не е баш така.
Росица – кога си залюбен (свежо) а и той/таа во тебе. е тоа е зен
Букаро – не верувам. глеам некои залюбени другари. прави шутраци. ептен се за греота. ги заебавам понекогаш.“ей, бато мислиш дека на тебе мисли? маа сигурно се ебе ко кобила со некой и пет пари не дава за тоа ти шо я сакаш“. хихихихи.
Росица – не ми се верува какво животно си.
Букаро – ма, не, яс сум само незалюбен. незалюбеник!
Росица – мърш. не сакам да се читам веке со тебе.
Букаро – добро...

по пет минути.

Букаро – Ей, Росица... има една цицлеста отсреща..да се залюбам во неа ако не? после ке ми муабетиш така?