Какво значи да бъдеш автентичен...

Четириезичен Македонско (МК)-Българско (БГ)- Битолски (БТ) - Софийски (СФ) разговорник (с произношение и обяснения)

За да си автентичен битолски кабадая, покрай другите условия, трябва да изпълняваш най-главното от тях. Да знаеш как да говориш. За софийския превод са използвани идиоми от речника на софийските "копелета" - най-многобройната субкултурна група в София. Обяснение: Битолският кабадая е пич, но с добавен аристократизъм, свръхпотентност, видими финансови възможности и специфичен естетически вкус - в България няма точен аналог, в определени дискурси може да се наблюдава сходство с аграрите, анцузите, вървелите или ахтополските бабалюги. (Виж Неолог)

Преди известно време, в Битоля се снима и документален филм на тема - кабадаите със заглавие “Кабадая“, който аз, за жалост все още не съм гледал. Знам, че във филма играеха познати битолски кабадаи, даващи при това своето гледище за това - какво представлява истинският кабадая. Кабадайският сленг най-чисто се говори в битолските квартали Баир, Генимале и Ремо.

Благодаря на кабадаите Муфла и Пеце Чипуро за предложенията при съставяне на настоящото ръководство, макар да знам че пивото им направи по-голем кеф...

МК: “Здраво како си?“
БГ: "Здравей как си?"
Бт:
На мъжко: Како си со пичица? Клецкаш? (СФ: Как са пичоците? Бодваш ли?)
На женско: Кај си кукле? Арна? (Сф: Как си коте? Добре ли си?)

Обяснение – За мъжкото: Ако клецкаш девойка, значи хем си добре ситуиран в обществото, хем си в добра кондиция.
За женското: Значи не се вика, сърце, злато, маце, ами кукле. Това се практикува само от автентичен кабадая с дългогодишен кабадайски опит.

МК: “Кај си од кога те немам видено...“
БГ: "Къде си, от кога не съм те виждал..."

Бт:
Кај(къде) си во живото?
Кај си да ти којам (ковна) душата.
Кај си да ти ракоплескам старата...
Кај си да ти бланширам старата...
Кај си да ти тоскам старата/сестрата.. .

Сф: "КъдЕ се затрИ бе, смотанЯк?", "КАае си бе, д'т'Еееба в зАдника?", "Къде си бе, живОтно?"

Обяснение – Обичайни изрази, по които веднага може да разберете, че сте се запознали с истински кабадая.

МК: “Дали го имаш видено Тони?“
БГ: "Виждал ли си Тони?"
Бт: Ако го најдам тој Тони ќе го умрам од ќотеци..ќе му ебам пелената.
Сф: Ако го намеря тоя Тони, ще го спукам от кютек.. ще му еба пичката лелина.

Обяснение – Тони е взет само за пример. Финтата е, демек Тони му дължи пари, услуга, а за нещо го е отебал? Всъщност, рядко се случва нещо от гореказаното да е истина.

МК: “Таа е промискуитетна девојка. “
БГ: "Тя е промискуитетна девойка"

Бт: Ја глеаш она? Го фрли пичето на асфалт бе (оди во комбинација со “го фрли пичето на ќерамитки“)- Гледаш ли я оная? Хвърли си пичката на асфалта (върви в комбинация с "хвърли си пичката на керемидите")

Сф: "Тая се чука като за световно" или накратко "разпоретина"

Обяснение: За кабадаите горе-долу всички са промискуитетни девойки, чети курви. Но от курви има и по-курви. Такивата курви си хвърлят пичката на асфалта в смисъл - който не мина по улицата той не я наеба.

МК:“Оној/онаа не изгледа убаво.“
БГ:"Оня/оная не изглежда добре"
Бт:"Види го/ја во сурато е ко смока(смокиня) крцната!"
Сф:"Виж го/я бе, като ритнат/а в лицето от кон е!"

Обяснение - Вероятно знаете как изглежда кръцната смокиня. (Вероятно знаете как изглежда човек, ритнат в лицето от кон)

МК: “Таа е сексуално привлечна девојка.“
БГ: "Тя е сексуално привлекателна девойка."
Бт: "Таа е спремна(готова - демек нищо не и липсва) пусица. "
Сф: "Тая е един път пичка.", "Яко парче", "Резачка", в Пловдив - "Пръскачка"

Обяснение: Когато кабадаите узнаха за интернета, започнаха да идват и да гледаат снимки с голи жени. Докато им превъртах галериите често викаха “Види я бато, оваа колко е спремна.“

МК: “Дали има некаков проблем?“
БГ: "Има ли проблем?"
Бт: "Ако треба, шо треба?"
Сф: "Кво се дзвериш бе, кюфте(тъпак, лайно, задник)?","К'ъф е проблема?", "Я си затваряй плювалника, да не станем на кълбета!""

Това е началото на тупалката, когато се провокира противникът. Ако отговорите “нищо(сф:моля?)“, тогава следва тупалка. А ако отговорите нещо друго, пак следва тупалка.

МК: “Биди повнимателен.“
БГ: "Бъди по-внимателен"
Бт: "Еј, сеј да не те зеам еднаш в`ум."
Сф: "Ей, глей да не ми влезеш в картинката"

Обяснение: При по-старите кабадаи варира и израза – "Ако те зеам еднаш ќе речиш тројката од буковски ме зеде". Тройката в смисъл автобуса тройката, който навремето минавал през целия град и му викали "околовръстния".(Сф: Ш'ми кацнеш на оная работа! - В смисъл, че свободния ти полет ще бъде ненадейно прекъснат, Също и "Ш'те отнеса като камион боклуджийска кофа, бе!" ).

МК: “Ќе преземам мерки во врска со твоето однесување.“
БГ: "Ще взема мерки във връзка с твоето отношение"
Бт: "Ќе го светнам подот со тебе, разбра?"
СФ: "Ш'избърша с тебе пода бе, ясно ли ти е?"

Има доста вариации на тая тема. Да не забравяме класическата – “Жив ќе те остам, ама будала ќе шеташ.“ (СФ: Ще ми носиш куфарчето бе, тъпак!)

МК: “Криво ми е.“
БГ: "Криво ми е"
Бт: "Леле, ќе си манам клоца еј(ще се ритна сам бе)!"
СФ: "РазказА ми се игрАта отсЕкъде"

Обяснение: Въпреки чисто физическия смисъл на ставащото, невъзможно е обяснение, поради присъстващата дълбока символика.

МК: “Таа девојка пружа добар орален секс.“
БГ: "Тази девойка прави добър орален секс"
Бт: "Да видиш пичето шоубо ги клачка заровите (Да видиш пичето шо убаво ги клати заровете). "
СФ: "Тая к'ви свирки врътка", "Тая как ще ми посвири."

Обяснение: Това е яко бе, нямам допълнително обяснение.

МК: “Нема врска ако е омажена.“
БГ: "Няма значение ако е омъжена"
Бт: Шо има везе(връзка), дека е мажена, глуп(глупако). Да не не и(да не би да не и) влегва? - (СФ: И к'во като е женена бе, и тя си иска)

Обяснение: Това е доказателство, че кабадайлъка има либерален характер и се противопоставя на гражданските конвенции, като брака например. Разбира се, става дума за брака на другите.

МК: “Не се занесувај!“
БГ: "Не се занасяй"
БТ: "Не влегвај(влизай) бе."
СФ: "Ай, не ме качвай на черешата"

МК: “Не забегувај!“
БГ: "Не се отклонявай от темата!"
БТ: "Не искључвај бе."
СФ: "Ай, не се прАй, моля те."

Обяснение: Употребява се и “не улази“(срб. - не влиза), но бидейки е сърбизъм, повече се предпочитат горните два израза. Демек, не влизай във филма. Разбрахте.

МК: “Ајде да си заминеме.“
БГ: "Айде да си ходиме"
БТ: "Ајде да палиме патичињата".(Айде да палиме патъците)
СФ: "Ай'си бегаме"

В комбинация:

БТ: Ајде да фаќаме прскалица. (СФ: Аааe'фащаме пътя)

Дълго време само кабадаите си го разбираха това. Това е иначе ситуация - клише, в която двама кабадаи са излезли някъде и трябва да си ходят. Тъй като нямат превозно средство, което евентуално да запалят, всичко което им остава е да запалят "патъците". Тази изразна форма я има и в еволюирал вид в “пали кломпите“ (пали сабото), което е вероятно синонимен израз, който в даден момент е заменил "патъците"(сигурно през 70-те години, когато сабото беше модно - бел. прев.).

МК: “Перо почина.“
БГ: "Перо почина"
БТ: "Перо ги фрле челите."(Перо хвърли чехлите)
Сф: "Перо ритнА камбАната" или "Перо гушнА босилека" или "Перо фърлИ топа"

Обяснение – Кабадаята си ходи у дома и хвърля чехлите. Има се предвид, през тоя кобен ден си дошъл у дома, хвърлил чехлите(обувките) настрани и умрял. Значи хвърлил чехлите за последен път.

МК: “Дојди да се испијаниме.“
БГ: "Ела да се напиеме"
БТ: "Ела бато да си дајш по едно."
Сф: "Аааe д'пиеме по е'нО"

Обяснение – много селяци и квазикабадаи не разбират добре израза. Става дума за кабадайска конспирация, която ги защитава от еснафските апетити на средата. Значи викате някой да пийнете по веднъж, колкото за адет, което в най-честия случай не е точно. Напивате се като талпи, а изразът “по едно“ е шифровано съобщение.

МК: “Ја дадов колата како коцкарски залог.“
БГ: "Заложих си колата на комар"
БТ: Ја/го дадов колата/моторо рем (непознат произход).
СФ: (Няма аналог)

Обясение – кабадаята е често комарджия и отдаден на повече пороци, освен на дрогата. Това важи за кабадаите од старата школа. Е, сега често и няма никаква кола или предмет в залог, но по тоя начин кабадаите искат да го избършат своя пролетарски статус. (Тъй като в София на пролетарския статус не се обръща внимание - говорещите сленг произлизат от друга социална група, няма обективна потребност от такъв израз)

МК: “Не грижи се.“
БГ: "Не се притеснявай"
МК: "Глеј тебе на куро убо да ти е."
СФ: "Барай си мъдЕте, бе." или "Барай си меча"

Обяснение - един от многобройните лозунги на кабадаите за поздрав и пос-покоен живот.

МК: “Било што да е, на попуст да е.“
БГ: "Шамар да е, на аванта да е!"
Бт: "Кур да е, муфте да е!"
Сф: "Кур да е, на аванта да е!"

Обяснение – този израз добре се използва и в по-широк кръг.

МК: “Ќе ја затвориме кафаната.“
БГ: "Ще затваряме заведението"
Бт: "Ај ќе бегаме уште 10 минути."
Сф: "Още 10 минути и ш'си бегаме"
Обяснение – Дълго време не успявах да я разбера тая фраза. Седях с кабадаи които постоянно я употребяваха. Мерех по часовник, но никога не си ходехме след 10 минути. Чак по-късно, еден пиян кабадая ми издаде тайната – че се работи за още един кабадайски шифър. Когато някой каже така, трябва да се знае, че ще се седи до сутринта и последни ще затварят заведението.

МК: “Здраво на сите како сте?“
БГ: "Здравейте всички, как сте"
Бт: "Ај шо пија кафаната..." (Ай, шо пие кафаната)
Сф: "Оо, компанията!"

Обяснение: Истинският кабадая когато влезе в кафене, така се поздравява с кабадайската компания. Изразът се употребява и във външни условия. Например, когато се спечели на Еврофутбол или има някоя друга радостна вест, най-първо се провъзглася с тази фраза.

МК: “Дечкото вози лудо.“
БГ: "Тоя кара като луд"
Бт: "Кај ојш да ти ебам жената."
Сф: "Къде хО'иш бе, да т'Ееба в гъзЪ"

Обяснение - Тоя израз е като добър ден за шофьорите кабадаи, особено на ония от “транскооп“.

МК:“Зошто си толку наврнат (навалян от дъжд, намокрен)?“
БГ:"Защо си толкова омърлушен?"
Бт:"Шо си бе ко кур претинкан."
Сф:"Защо си като препикано мушкато"

Обяснение – кур преиздркан (Сф: увиснал хуй).

МК: “Нема шанси да дојдам.“
БГ: "Няма шанс да дойда"
Бт: "Важи, идам одма, само да ја допушам цигарата."
Сф: "Ай седи, почивай" и "Ей ся"

Обяснение – Седиме в заведение с Муфлата иде един дечко и вика: “Муфла, дай моля те излез навън, премести си колата“,

Муфлата отвръща “Еве, сеа да ја допушам цигарава.“(Ето, сега да си допуша цигарата)
Минават пет - десет минути, дечкото притеснен иде пак и пита “шо се случи?“,
Муфлата: “абе сега, еве да ја допушам цигарата ќе дојдам“
дечкото: “аман бе, уште?“
Mуфлата: “епа бато, 100s е!“

МК: “Не е компентентен.“
БГ: "Не е компетентен"
Бт: Нема фаца(лице) бе тој.
Сф: "Умножи по нула"

В средното училище в школската тоалетна седят двама кабадаи и пушат трева. Иде едно другарче и иска да дръпне и той. Гледа го едно от наркоманчетата и му вика – Извини бато, ама ти немаш фаца за да се дрогираш.

МК: “Попушти пред притисоците.“
БГ: "Поддаде на натиска"
БТ: "Се издрслави."
Сф: "Натаковаха му го с вазелин."

Обяснение – ходи в допълнение на “да му ебам живите“ или старото “да му ебам племето.“ За да звучиш хептен кабадайски, живите се изговаря така “жиииииивите“ и племето “плееееемето.“

МК: “Да, радо би имал секс со неа.“
БГ: "Да, с радост бих правил секс с нея."
Бт: "Би и го закачил бато и то со залет."
Сф: "На тая нЕма да и прОстя." и "Ш'я скъсам тая"

Обяснение – това е значи копнеж на двама или повече тинкачи (чекиджии), когато оглеждат (киризят) пички наоколо.

МК:“Тие двајцата се големи другари.“
БГ:"Тия двамата са големи приятели."
Бт:"Абе едното се."
Сф:"Дупе и гащи."
Обяснение - като Янко & Трендо(водещи на предавания) шо са.(СФ: Като Слави и Годжи)

МК: “Водевме долго време љубов.“
СФ: "Дълго време правихме любов."
Бт: "Се исклецкавме се напрајвме лом."
Сф: "РазкъртИхме се от секс.", "Снощи трЕсах цЕла нощ"

Обяснение - когато кабадаята ебе, всички трябва да научат. Обикновено преразказването на снощния секс започва с тая фраза.

МК: “Не сакав тоа да се случи.“
БГ: "Не исках това да се случи."
Бт: "Да си ебам една сестра на спање."
Сф: "Мани, не ми напомняй."

Обяснение – това го употребяват кабадаите, които нямат сестра.(Сф вариант: Употребява се и от тези, които имат сестра). Служи за оправдание, в смисъл “не преебах работата аз“. Понякога се ползва и “жими най-мило".

МК: “Имам сексуални односи со многу девојки...“
БГ: "Имам сексуални отношения с много девойки..."
Бт: "Клецни ваму, клецни таму, не остана време за тинкање (чекии)!"
Сф: "СкъсАх се от ръмбене, батка!"

Обяснение - кабадаята се хвали за своя богат сексуален живот.

МК: “Ќе видиш ќе биде тешко тебе!“
БГ: "Ще видиш, че ще ти бъде трудно"
Бт: "Море најубајо зап ќе ти го пукнам."
Сф: "Ш'ти го вкарам (отзад), да ти излезе през устата!" и "Ще ти цъфна розичката"

Обяснение - стандартна кабадайска закана.

Алекс Букарски: Есе за насилието

Алекс Букарски

(Едно нестандартно, но великолепно есе за насилието, възпитанието, толерантността и тъмните страни на човешкия характер.. бележката моя - К.П.)

Размишлявам как да започна това есе, дали като приказка, “имаше едно време един - Тръстиката“ или пък като ретуширана биография на соц-реалистичен писател, “още от най-млади години Тръстиката почувствува тежкия товар на живота“, или може би най- адекватно е холивудско-легендарното “Викаха му Тръстиката”.

Както и да е, най-добре е да го опиша така, както до ден днешен биха го описали в моя роден град - "Тръстиката сакаше да се тепа!"

Татко му, Старият Тръстика, беше комарджия, алкохолик (въпреки че самият той на шега отричаше тоя етикет, отбелязвайки че е само “любител на алкохола“) и насилник, който малтретираше сина си и съпругата си всекидневно. (предполагам че тя беше една от онези една на четири съпруги - жертви на семейно насилие, според известните статистики на голям брой неправителствени организации)

Още в ранните си юношески години Тръстиката около себе си събираше малка банда последователи, чийто неприкосновен водач беше самият той и чиито заповеди се изпълняваха безпрекословно.

Надвечер всички заедно шетаха из калдаръмите и тесните улички на полу-урбанизирания квартал Баир. Един и същи сценарий се развиваше през вечер:

“Тръстика, оня бато те псува на майка. “
“Да, а? “
“Аха. Оня с кафявото палто, гледаш ли го? Мамата негова! “

Възмутеният дечко докато се освестеше за какво е обвинен, вече беше поел няколко врели шамара.

Питам се сега, дали това попада в категорията немотивиран акт на насилие? Съществуваха различни варианти. Дечкото или ще забравеше за всичко (най-вероятна развръзка), или щеше да извика своите другари за да си отмъсти (по-малко вероятна), ако не знаеше за лошата репутация на Тръстиката, или пък щеше да се оплаче в полицията. (най-малко вероятна, и това само в случай ако е бил претрепан с видими последици)

Старият Тръстика ще узнаеше и шеше да предприеме възпитателни мерки.

От орманчето щеше да извади неговата дървена бейзболна бухалка и пред очите на целия комшулък брутално щеше да пребие сина си.

Предполагам, че това е мотивиран акт на насилие, предизвикан поради нечие извършване на немотивиран акт на насилие.

Така би звучало академично, но по същество Старият Тръстика искаше да се изтъкне като добър баща, който ето го как възпитава сина си, според стандартите на еснафите, които след това имаха обичай да рекат - "Татко му дори и го тепа, но нему никак да му дойде ума!"

Тръстиката във филма на Куентин Тарантино

Все още беше на 15-16 години, отглеждаше гълъби и имаше досие за дребни кражби, трошене на витрини, предизвикване на групово сбиване и други правни термини от криминалното поведение. Ако Ф. Кафка е авторитет за съвършено описани образи като Йозеф К., които са уловени в капана на лабиринтите на бюрократичния апарат, тогаз собственикът на близкото капанче, Пепи, който през своя 20 годишен стаж беше видял всякаква сган и беше голям авторитет в този смисъл, често “диагностицираше“ - За "Тръстиката и компания Куентин Тарантино може спокойно ряпа да яде!"

Тръстиката през това време беше познат само в кръга на квартала, в който живееше. Но, един ден, стана световно известен!

Тръстиката по CNN

Тръстиката на всички нас ни беше добре познат по своята суровост, но ми се струва, че по-възрастните не го взимаха много насериозно. Едни смятаха, че това са му лудите години, втори смятаха че ще свърши мъртъв в някоя зканавка, третите и най-многобройните не мислеха за него въобще и се трудеха да го игнорират.

Учителите от школото за късо време стигнаха до заключението, че няма излизане на глава с него.

Така Тръстиката реши да си избръсне главата, да облече тесни военни панталони, тиранти и пилотско яке и да се поздравява със Зиг Хайл.

Това никой не го възприе като знак за опасност. От друга страна, всеки има право да се облича както иска, нали така?

Беше през 1999 г., цели седем години преди правителството на Македония да плати рекламен спот по CNN, в който да презентира хубавините на нашата татковина.

Въпреки че, в случая, ни споменаха с лошо, все пак излиза че лошата, и то в по-голяма степен лошата (а може би единствено лошата) реклама е реклама.

Именно, новината по CNN сe състоеше в това, че Тръстиката and friends издраскали с графити пълни с антисемитски лозунги и пречупени кръстове старите Еврейски гробища в Битоля.

Вдигна се голяма патардия. Надойдоха да снимат телевизии, хвърчаха осъдителни изяви изпълнени с декларации , проведоха се прес-конференции на много сдружения и организации. Македония като страна за пръв път беше спомената в много съобщения за антисемитизъм. А съвсем парадоксално, в Битоля нямаше евреи, нито пак Тръстиката беше виждал с просто око как изглежда евреин на живо. И покрай гръмогласниите реакции в обществеността, Тръстиката - тогавашен малолетен престъпник, беше помилван някак си, и не беше осъден на лишаване от свобода. Той и неговите другари бяха принудени да посещават специални курсове за превъзпитание, провеждани от няколко педагози/психолози.

Това не помогна много. Тъй като Тръстиката не можда да намери евреи, а току-що беше обявен за неонацист, си намери народ и при това достатъчно многоброен, за да може връз него да излива омразата си. Гневът го насочи към ромското население от квартала Баир. Нападенията и малтретиранията, които вършеше върху Ромчетата толкова зачестиха, че накара Ромите сдружено да се организират и една нощ да тръгнат за обща разплата с Тръстиката и наци-скинхедите.

Интервенцията на полицията попречи на насилието да ескалира - съобщиха местните медии.

Вълната на полемика по повод оскверняването на Еврейските гробища, подемът на неонацизма както и появата на все по-голям брой на наци-скинхед групите, с месеци не стихваше. Имах възможност да се наслушам на много загрижени чичковци, социолози, психолози и разни обществени аналитици, които даваха собствено експертно мнение коя е причината за всичко това. Не бях съгласен почти с нищо. Първо, знаех че Тръстиката едва знаеше да чете. Второ, Тръстиката направи вандалски акт, който беше изтълкуван како антисемитски, въпреки че Тръстиката не знаеше дори приблизително какво значи това, нито пък имаше ясна представа кой е бил Адолф Хитлер.

И трето, сетих се за неговия дядо - проклет старец, изваден като от приказка, който мразеше животните. Той често имаше навик да повтаря следните максими - "Хитлер да победеше, днес сите ке возехме мерцедеси!" или когато искаше на някого да се скара, "Такива като тебе внуче, Хитлер с чук по главата ги удряше!" както и никога до край дешифрираното - "Хитлер сгреши!"

Значи, не съществуваше основно ниво на образование - никакви книги, брошури, материали, а не да говориме за интернет. Тръстиката единствено знаеше, че Хитлер е олицетворение на зло, че фашизмът и фашистката идеология се уеднаквява с крайно лошо, а той изведнъж поиска да стане лош и много зъл.

Тръстиката в ролята на лидер I

Набързо след тоя инцидент около Тръстиката започват да се въртят много истории които прерастват в градски фолклор. Там се сбил, тук го гонили полицаи, по което се разбира, че не са успяли да го хванат.

Същевременно неговото поведение стана още по-насилствено, тъй като никой не реагира да го смири, от което се получава впечатлението, а по-късно и мита, че полицията нищо не може да му стори. Става авторитет и с това, че се провъзгласява за водач на феновете на всички спортни тимове в града. Присъства на всички важни мачове, домакински или гостувания, където вее клубното шалче, обърнат към своите верни запалянковци, гордо пее фенските рефрени. Често принуждава другарите си да правят изстъпления и инциденти, а когато стане време да дойде да реагира полицията, той се появява като посредник, който ще омиротвори ситуацията. На еден финален хандбален мач неговите наци-скинхед приятели безпардонно вадят нацистко знаме, докато най-популярната поп-певица изпълнява националния химн. На другия ден повторно има голям брой реакции в медиите. Така си и остава.

Тръстиката като лидер II

През критичната 2001 г. в Македония се водеше въоръжен конфликт. Но нас сега не ни интересува конфликтът, ами последиците от него, преди всичко намесата на антигероя на есето, Тръстиката.

В последния ден на месец април, в навечерието на празника Първи май, медиите съобщават, че в засада на Шар Планина край с. Вейце е нападнат патрул на македонската полиция при което загиват и при това биват изклани седем нейни служители, всички родом от Битоля. В града завладява мрачна и мъчителна атмосфера, имената на загиналите постоянно се четат по ТВ и по радиото.

Вечерта, Тръстиката, комуто се чини, му досади да бъде водач на спортните фенове, се появи в нова роля, в ролята на главен организатор на хайката, която предстоеше връз дюкяните, къщите и имотите на населението от албанска националност и македонците с мюсюлманско вероизповедание.

Онова, което още същата вечер се разбра, беше и остана обществена тайна е, че Тръстиката беше главният организатор на целия поход. Той в себе си носеше т.н. списъче, което най-вероятно, ще си позволя да спекулирам, (по-късно се появиха и статии в някои печатни медии) му бяха съставили определени структури от МВР.

Докато Тръстиката оперираше, т.н. "хора на реда" (Л.Ф. Селин), измежду тях имаше професори, доктори, адвокати, водопроводчици, присъстваха пред сградите, улиците, площадите и само нямо наблюдаваха всичко, което се случи. Големият магазин за бяла техника с мюсюлманско име Сабина беше погълнат от огнената стихия. Слушаха се единствено заповедите на Баксата, близък другар на Тръстиката.

Баксата, махленски герой, дилър на кока (кока като кокаин, Баксата беше всъщност дилър на леки дроги, но имаше чувство за маркетинг) с неговите червени ферари гащета, с увиснало шкембе, щърбава усмивка, уговаряше всичките си приятели, които свареше обикаляйки пеш или с кола.

"Да се събереме наши хора, които сме, и след това да удариме на жива сила."

На академичен говор преведено това би звучало така - Баксата се опитваше да манифестира чертите на своя садистичен характер, да ги манифестира върху невинни съграждани, все със цел да предизвика тяхно масово изселване. За тая цел той на своя отговорност излезе с инициатива да се въоръжат с палки, щанги, метални шипове и останалия стрийт-кунг-фу реквизит, за да извършат след това нападение с масов бой на Албанци (евфемистично наречени жива сила), които идваха на пазарите два пъти седмично.

Иронията, смешката, беше в това, че тия Албанци бяха всъщност Македонци от Мала Преспа (регион в Албания населен с македонско население) които бяха с малко по-тъмна кожа, по-неизряден изглед, продаваха албански коняк, спрейове за мухи и съвършено се вписваха в стереотипа за лошия Албанец.

Вечерта беше дълга, и се развиваше дирижирана анархия или, или ако предпочитате меки думи, улични безредици. Всеки внимателен читател тук веднага би се запитал - А къде беше полицията през цялото това време? Полицията беше тук-там присъстваща, но полицаите просто се правеха, че не гледат, докато малолетници из центъра на града бутаха препълнени колички храна от минимаркета (за който се чу, че бил ограбен само затова, защото един от двамата бизнес партньори бил Албанец)

Тръстиката и другарите му отнапред знаеха чии дюкяни или къщи трябва да се запалят. Когато списъчето не помагаше, насреща бяха фините съседи. Нали знаете, това са ония любезни домакини, с които се поздравявате всеки божи ден, ходите си на гости, на кафе и на сладко, а за празници понякога заедно правите скара. Изведнъж след това пристига разбесняла тълпа пред вашата къща, на която и е необходима ориентация от пиромански характер. Вие като примерен домакин, плюс това и голям патриот, любезно показвате с пръст - къщата на комшията е мюсюлманска и то гарантирано! палете я!

Кой знае, може би не е проблемът в това, че е била мюсюлманска. Може би проблемът беше в това, че е изглеждало, че къщата на комшията е преголяма или е градена с крадени пари.

Дълго време из града се преразказваше следния трагикомичен анекдот, който му се случи на организатора. След усилен разрушителен труд попаднали на възрастна брачна двойка, която не могли да дешифрират на чия националност принадлежи. На някой от тайфата на Тръстиката му текнала доста остроумна идея. Не е ли по-добре на уплашените до смърт старци да им поискаме лична карта, за да видим от коя националност са? Колко трагикомична ситуация, Тръстиката и другарите му не успяли да преценят по външния вид, защото не били мръсни както си ги представяха, и всичко, което им остана, беше да се опитат да ги легитимират.

Лична карта не видяха, но тълпата се втурнала и започнала рутинно да ограбва.
Двамата старци ги били, чак докато един рядко добър и храбър човек не ги извлякъл от мешаницата и ги завел в току-що пристигналата линейка. Зад всяка запалена или лешоядски ограбена къща се появили и ровещи хора с пикапи, които прибирали всичко ценно, което намирали.

Един пубер бил весел, защото си намерил видеоигра, но след това лично разказваше възбуден как Тръстиката му залепил възпитателен шамар, след което му държал кратка лекция как ние не сме като тях (подразбирайки Албанците) и че сме цивилизовани, и се различаваме и по това, че не крадем. Тая патриотична логика твърдеше, че е съвсем нормално и приемливо да запалиш нечия къща, да изпочупиш нечий дюкян, да претрепеш жив човек, но не и да крадеш. Такъв беше патриотичният кодекс на много хардкор патриоти през тая вечер.

Ролята на медиите

Ах, тая телевизия. Колко е важна, нали? Като по обичай, по телевизията не казаха много. По-точно не така, както наистина се случи.

По новините на държавната телевизия имаше съобщение, което говореше за безредици, но на края на изречението беше допълнено, че органите на реда успешно и навреме възстановяват контрола си. Дописникът, който се обаждаше от Битоля, неприкъснато дърдореше, докато на заден план въртяха снимка на Пожарната олдтаймерска кола (произведена през 1964 г. най-стара на Балканите, която чак до неотдавна беше в употреба) как гаси един от запалените дюкяни. Символиката беше повече от очевидна. Перфидна пропаганда, която имаше за цел да обясни - Да, има пожар, но ето - сега го гасиме.

А дали беше наистина така?
Не бяха по-добри ни печатните медии. Един от най-тиражните всекидневници - “Вест“, на следващия ден така разказваше за събитията:

На 30 април и първи май, в нощните часове, самоорганизирани, главно млади хора извършиха нападения върху петдесетина обекти, за които знаели или само предполагали че са на граждани от албанското малцинство. Унищожени са, ограбени, опожарени или до темел унищожени множество търговски обекти - магазини, кафенета, сладкарници и други дюкяни, както и жилищни сгради.

Показателно, заглавието на новината гласеше “Терористите постигнаха целта си“.

Вест, Година: 1 Број:245 Четврток 5/3/2001
кликни тук за да видиш оригиналната новина

Сума сумарум на Кристалната нощ в Битоля

Прогонените граждани от албанско етническо потекло няколко месеца по-късно (и при това най-големата част от тях) се върнаха в собствените си домове.

Много фондове на международната общност великодушно им изплатиха понесените щети, и те днес без сериозни проблеми живеят и работят в града. От друга страна пък, важно е да се спомене, че Македонците, които бяха прогонени от западния дял на Македония, и до ден днешен имат статус на бежанци и са настанени в студентски общежития, са оставени сами на себе без никаква поддръжка от чужбина или от правителството. Тоя проблем все още се замита под килима, без особен интерес от страна на мейнстрийм медиите, и всичко това в името на лицемерната мултикултурна мода и на светите принципи на Охридският рамков договор.

Участниците, които бяха преследвани по съдебен път, през 2002 г. бяха освободени с голяма амнистия.

Как свърши Тръстиката

Тръстиката набързо след 2002 г. се ожени и стана собственик на заведение в което играеха билярд местните бабаити. След военната криза, повечето хора си помислиха, че Тръстиката се труди да си изгради имидж на сериозен гражданин. И наистина по всичко изглеждаше че беше така.

Неговият опит, въпреки усилията, много бързо пропадна.

Новина от телевизия А1 от 17.11.2002 най-добре говори за неуспеха на Тръстиката да се “реабилитира”.

А1-ТВ, Като в добрите стари филми за гангстерските разплати на чикагските банди, снощи на Широк Сокак в Битоля в най-оживеното време, когато битолчани масово излизат на своето любимо стъргало, имаше стрелба при опит за междуособна пресметка.

Критичното събитие се случи около 22 часа и 30 минути, когато охранителят на кафене Джовани - известният албанец Фати, който само преди месец и половина излезе от затвора (където бил поради нарушение на закона), при опит да се разплати с А.С. - по-познат като Тръстиката, употребил своя пистолет.

И тоя път повторно се намесва Старият Тръстика.

А1 - Според полицейски извори, вероятно, бащата на А.С. , Д.Б. - Старият Тръстика, веднага след инцидента дошъл на мястото на събитието, носейки ръчна граната и искал да раздаде собствено правосъдие като част от разчистването на сметки, което трае вече дълго време, а полицията го арестувала.

Само месец- два след тоя инцидент, според думите на неговите приятели, събрани са му всички наказателни дела, след което е експресно съден и осъден на излежаване на три години и половина. Структурите, по всичко изглежда, нямаха повече полза от услугите на Тръстиката.

Тръстиката изведнъж стана за тях опасност и закана за обществения ред. Още докато лежеше в ареста в Битоля, той подаде искане да не лежи в държавния затвор в Идризово в Скопие поради страх от евентуално отмъщение от албанските затворници. С оглед на това какви са обстоятелствата, според най-новите съобщения на медиите за инцидентите, които постояно се случват в тях, не би било изненада да се чуе, че един хубав ден Тръстиката се е обесил.

Все пак, ония които добре го познават, твърдят че сега на Тръстиката и в затвора не му е толкова лошо. Привилегирован е по отношение на другите затворници за много работи. Връх на привилегиите е това, че за всеки по-важен спортен мач, полицейска кола помпозно го докарва да вика за своя любим градски отбор.

Авторът е Александър Букарски, според мен най-талантливият млад прозаик на Македония. Добре е да бъде четен в оригинал защото ми е много трудно да предавам нюансите на езика му..

Марко Петрушевски: Един гневен млад мъж - поезия

Марко Петрушевски

ДИЛЕМА

най-после се научих
да преболедувам
едни девойки
в кревата на други
а тях да ги изхвърлям
като ми зараснат раните

и си снижих собствените стандарти
научих се да живея
ден за ден

и се научих
да съм тъжен отвътре
а да бъда щастлив
отвън

само не знам
дали е това
напредък
или деградация


МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМА

Смъртта носи
черна одежда
и лицето и не можеш
да видиш
в ръката държи
коса, която блести
и с която касапи
телата на живите
и им взема душите
безмилостно

И Животът носи
черна одежда
и лицето му
колкото и да се опитваш,
не можеш
да го видиш

в ръката държи
коса
която касапи
телата на живите
и им взима душите
еднакво
безмилостно.

разлика
има само една -
Животът,
по необходимост,
знае и да претрепва.

МОГА ДА ГОВОРЯ

мълча,
а мога да говоря,
мога дори и
да бъда
брилянтен събеседник,
духовит,
интересен,
разновиден,
блестящ
но, реших да мълча

това е моята реч
тази вечер

ПРОТИВОТРОВА

дъхът ми смърди на тебе

ще се наям с чесън
за да
неутрализирам
смрадта

БЛИЗОСТ

аз и моята девойка
лежахме
впити
в полумрака,
погледът ми падна
връз моята гола нога
но, ми се стори
като да е нейната
па си помислих:
колко е хубава!

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЛЮБОВТА

понякога любовта е
най-голямото удоволствие
а понякога е
дълбока,
дълбока болка

и в двата случая,
стенеме

ГОДИШНИ ВРЕМЕНА

обичам есента,
гъделичкаш ме със сухи листа

обичам зимата,
милваш ме нежно със сняг

обичам пролетта,
слагаш ми цветя в косата

а обожавам лятото
не ми правиш нищо,
ама носиш бикини

МАЛКА ПАУЗА

Ти си най-доброто нещо
в моя живот
през последните две години,
а все пак мило ми е,
че отиде на гости при баба ти
в Кавадарци
цели пет дни

бяхме неразделни
но добре ни дойде
тая малка пауза
да не се заситиме
на връзката си,
да не си станем досадни
да си починем един от друг

през тая малка пауза
не се бръснех
въобще
и не гледах какво обличам
и се напих три пъти
и спах с една колежка

сега,
когато се върна
повече ще се обичаме
ако остане тайна за тебе
тази мала пауза

а утре още повече

ЕТАПИ

във фиатчето на дядо ми
моите родители,
дечко и девойка все още,
споили ги любовта и страстта
и така на света
дойдох аз

на креветът в спалнята
татко ми и майка ми
вършели своите брачни задължения
и - ето го моят по-малък брат

мене и брат ми ни изпратиха
при баба
а татко ми
я оплодил майка ми
още веднъж
защо тя искала и девойче

набързо след раждането
на моята сестра,
моите родители
купиха видео

СИЛАТА НА ВОЛЯТА

Трябва да си
с особено твърд характер
в такъв
прекрасен, слънчев ден
да останеш
малодушен
и сив

горд съм
от себе си

ПОКАНА ЗА ИЗЛИЗАНЕ

Аз съм педал,
моята уста е педал
моите зъби се педали
всички до един
и ръцете ми са педали
особено лявата
и нозете ми са педали,
новите обувки,
връзките на новите обувки
и гьонът
са - педал до педал

Но, и ти, мила моя,
признай
айде признай
педал си.
тая твоя
срамежлива усмивка
е педал
и тия зелени очи
с двоумение пълни
са педал
и сега, преди малко
когато
прекара ръка из косата си,
тоя жест беше педал,
твоят врат е педал
и костите на врата
и фустанът
твоите нозе,
върховете на твоите палци
- всичко това са педали

А тази нощ,
тази скопска нощ,
мила моя,
е един
натъртен
червен
и влажен
гъз
която
само нас
ни чака

АВТОКРИТИКА

Още веднъж
си препрочетох
всичките стихотворения

и - повторно същото заключение
най-искрените между тях са най-лоши

ОТВРАТИТЕЛЕН СЛЕДОБЕД

да бях наркоман,
през тоя отвратителен следобед
щях да свръхдозирам

ама не съм наркоман,
затова
ще свръхпатетизирам

ГОЛ

докато стоя
съвсем гол
на дожда
схващам че
моята искреност е
оръжие
во чуждите ръце

ЧАКАТЕ, А!?

преди неколко вечери,
влизам в "New Age"
сядам на масата, поръчвам пиячка
и чакам
чакам да се случи нещо
гледам наоколо
много хора
също како мене
седят и си пият
пиячката
и чакат,
чакат да се случи нещо
и вие
които четате тая поема
чакате да се случи нещо
в неа.
търсите нещо
нещо особено,
да ви възбуди, да ве удари.
веднага ще ви кажа,
залудо чакате
нищо няма да се случи в тая поема.
усмихвате се,
не ми вярвате,
си казвате,
лъже
и продължавате да четете.
ама вярвайте,
казвам ви истината,
в тая песен
нема да се случи нищо
нищо няма да се случи,
не чакайте,
не губете време,
хвърлете книгата.
но, не - вие сте упорити,
прехвърляте
единия крак върху другия,
обръщате страницата
и продължавате да четете
и продължавате да чакате
да се случи нещо в тая поема.
и се опирате на вашия
читателски опит,
щом продължава,
си мислите,
на края трябва да има нещо бурно,
некой обрат
който ще ни изпълни,
ще ни даде интелектуално удоволствие
и ще оправдае досегашното чакане.
...ще бъдем упорити
нали и Омир
изброява корабите
на кой знае колко страници
и после
цап! - акция!
ама хора, ви казвам
напразно ви харча времето
няма потреба да чакате повеке,
да посвещавате време
на тази поема.
ето, ще бъда искрен
нямам вдъхновение вече дълго време
и така, без връзка,
без да имам какво да кажа
седнах да пиша
защото няма нищо интересно по телевизията,
а навън вали.
не чакайте, нищо няма да се случи
в тая поема
нищо!
ама баш нищо!
гледам ви, гледам ви
вече ставате нестърпеливи
пушачите нервозно палят цигари
непушачите тропкат с пръстите
по подлакътника на фотьойла
почвате да негодувате
да се ядосвате
па айде,
време е да се случи нещо
поетът малко прекали,
трябва да побърза
но всепак
млад е и неопитен,
ще бъдем търпеливи
и толерантни,
където и да е,
ще се случи нещо.
мислите че сте
костеливи орехи?!
айде да видиме
кой е по-голям инат -
аз или вие?
чакайте до утре,
чакайте до когато искате!
дали ми дреме
а вие отвръщате гласно
па как така?!
како дали ми дреме?!
ние сме си платили,
няма вече да те толерираме
доста ни беше чакането!
айде,
направи да се случи нещо!
спешно!
е, няма!
няма!
напук няма!
защото ми е позволено - няма!
няма забава за вас
в тая песен,
копелета импотентни
няма дълабока поука
кучки фригидни! без обиди, пикльо такъв!
и искаме екшън
или...
какво бе - или?
мислите че ви се плаша?!
наааа! можете само да ми го хванете!
не ви го давам онова
което търсите от мене
не си го продавам
евтино гъза
трошете си главите, хора с празни животи
няма да се случи
нищо -
и точка.

Ей, не ми се вярва
още чакат...

РАБОТИТЕ В МОЯ ДЖОБ

В левия джоб
имам
50 денара,
употребен кино-билет,
парче хартия
със записан телефон
от некой си Стефан
който сега не ми теква кой е,
имам едно малко моливче,
ключ от дома
с ключодържател във формата на автомобил,
ключ от баба ми,
снимка на Ана
и пакетче дъвки

В десния джоб
имам един кондом
който за жалост,
никак да го употребя
гратис за вечерта
половин джоинт,
имам обвивка от шоколад на намачкана на топче,
някакви трохички,
стар джобен часовник без каишка
червено ластиче
и седем семки

а ти?
какво имаш ти?
утре ставаш на
двадесет и три.

Отдолу можете да прочетете оригиналните текстове... Прочетете ги - поезията винаги звучи по-добре в оригинал ;-)

ДИЛЕМА

најпосле научив
да преболувам
едни девојки
во креветот на други
а нив да ги фрлам
откако ќе ми зацелат раните

и ги снижив сопствените стандарди
научив да живеам
ден за ден

и научив
иако тажен одвнатре
да бидам среќен
однадвор

само не знам
дали е тоа
напредок
или назадување

останатото утре, бегам у кревет.

МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМОТ

Смртта носи
црна одежда
и лицето не можеш
да и го видиш
во раката држи
коса што сјае
ги касапи
телата на живите
и им ги зема душите
безмилосно

И Животот носи
црна одежда
и лицето
колку и да се обидуваш,
не можеш
да му го видиш

во раката држи
коса што сјае
ги касапи
телата на живите
и им ги зема душите
подеднакво
безмилосно.

разлика
има само една
Животот,
по потреба,
знае и да степува.

МОЖАМ ДА ЗБОРУВАМ

молчам,
а можам да зборувам,
можам дури и
да бидам
брилијантен соговорник,
духовит,
интересен,
разновиден,
луциден
но, решив да молчам

тоа е мојот збор
за вечерва

ПРОТИВОТРОВ

здивот ми смрди на тебе

ќе се најадам лук
за да ја
неутрализирам
реата

БЛИСКОСТ

јас и мојата девојка
лежевме
припиени

во полумракот,
погледот ми падна
врз мојата гола нога
но, ми се стори
како да е нејзина
па си помислив:
колку е убава!

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЉУБОВТА

некогаш љубовта е
најголемото задоволство
а некогаш е
длабока
длабока болка

во двата случаја,
стенкаме

ГОДИШНИ ВРЕМИЊА

сакам есен
ме скокоткаш со суви лисја

сакам зима
ме милуваш нежно со снег

сакам пролет
ми ставаш цветови во косата

а лето обожавам
не ми правиш ништо,
ама носиш бикини

МАЛА ПАУЗА

Ти си најдоброто нешто
во мојот живот
последниве две години,
а сепак мило ми е
што отиде кај баба ти
во КАвадарци
цели пет дена

бевме неразделни
па добро ни дојде
оваа мала пауза
да не се заситиме
од врската
да не си станеме напорни
да се одмориме еден од друг

оваа мала пауза
не се бричев
воопшто
и не гледав што облекувам
и се испијанив трипати
и спиев со една колешка

сега,
кога се врати
повеќе ќе се сакаме
ако остане тајна за тебе
оваа мала пауза

утре поише

ЕТАПИ

во фиќото на дедо ми
моите родители,
дечко и девојка сеуште,
ги споила љубов и страст
и така на светот
дојдов јас

на креветот во спалната
татко ми и мајка ми
ја вршеле својата брачна должност
и - ете го мојот помал брат

мене и брат ми не испратиле
кај баба
па татко ми
ја оплодил мајка ми
уште еднаш
зашто таа сакала и девојче

набрзо по раѓањето
на мојата сестра,
моите родители
купија видео

МОЌТА НА ВОЉАТА

Треба да си
посебно цврст карактер
за на ваков
прекрасен, сончев ден
да останеш
малодушен
и сив

горд сум
на себе

ПОКАНА ЗА ИЗЛЕГУВАЊЕ

Јас сум педер,
мојата уста е педер
моите заби се педер
сите до еден
и рацеве се педер
особено левата
и нозеве се педер,
новите чевли,
врвките на новите чевли
и ѓонот
се-педер до педер

Но, и ти, мила моја,
признај
ајде признај
педер си.
таа твоја
срамежлива насмевка
е педер
и тие зелени очи
двоумење полни
се педер
и сега, пред малку
кога
помина со раката низ косата,
тој гест беше педер,
твојот врат е педер
и коските на вратот
и фустанот
твоите нозе,
врвовите на твоите палци
- се се тоа педери

А оваа ноќ,
оваа скопска ноќ,
мила моја,
е еден
натртен
црвен
влажен
чмар
што чека
само на нас

АВТОКРИТИКА

Уште еднаш
ги прочитав
сите свои песни

и - повторно истиот заклучок
најискрените меѓу нив се најлоши

ОДВРАТНО ПОПЛАДНЕ

да бев наркоман,
ова одвратно попладне
ќе овердозирав

ама не сум наркоман,
затоа
ќе оверпатетизирам

ГОЛ

додека стојам
сосема гол
на дождот
сфаќам дека
мојата искреност е
оружје
во туѓите раце

ЧЕКАТЕ, А!?

пред некоја вечер,
влегувам во \"New Age\"
седнувам на маса, порачувам пијачка
и чекам
чекам да се случи нешто
гледам наоколу
многу луѓе
исто како мене
седат и ја пијат
својата пијачка
и чекаат
чекаат да се случи нешто
и вие
што ја читате оваа песна
чекате да се случи нешто
во неа.
барате нешто
нешто посебно,
да ве возбуди, да ве удри.
веднаш ќе ви кажам,
залудно чекате
ништо нема да се случи во оваа песна.
се смешкате,
не ми верувате,
си велите,
лаже
и продолжувате да читате.
ама верувајте,
ви ја кажувам вистината,
во оваа песна
нема да се случи ништо
ништо нема да се случи,
не чекајте,
не губете време,
фрлете ја книгава.
но, не - вие сте упорни,
ја префрлувате
едната нога преку другата,
ја вртите страницата
и продолжувате да читате
и продолжувате да чекате
да се случи нешто во оваа песна.
се потпирате на вашето
читателско искуство,
штом одолговлекува,
си размислувате,
на крај мора да има нешто бурно,
некој пресврт
што ќе не исполни,
ќе ни даде интелектуално задоволство
и ќе го оправда досегашното чекање.

...ќе бидеме упорни
најпосле и Хомер
ги набројува корабите
на којзнае колку страници
и после
цап! - акција!
ама луѓе, ви кажувам
џабе ви го арчам времето
нема потреба да чекате повеќе,
да и посветувате време
на оваа песна.
еве, ќе бидам искрен
немам инспирација веќе долго време
и така, без врска,
без да имам што да кажам
седнав да пишувам
зашто нема ништо интересно на телевизија,
а надвор врне.
не чекајте, ништо нема да се случи
во оваа песна
ништо!
ама баш ништо!
ве гледам, ве гледам
веќе станувате нестрпливи
пушачите нервозно палат цигари
непушачите тропкаат со прстите
по потпирачот на фотељата
почнувате да негодувате
да се лутите
па ајде,
време е да се случи нешто
поетов малку претера,
треба да побрза
но сепак
млад е и неискусен,
ќе бидеме трпеливи
и толерантни,
кај и да е,
ќе се случи нешто.
мислите дека сте
цврсти ореви?!
ајде да видиме
кој е поголем инаетчија -
јас или вие?
чекајте до утре,
чекајте до кога сакате!
што ми е гајле
а вие возвраќате гласно
па како така?!
како што ми е гајле?!
ние сме платиле,
нема веќе да те толерираме
дста ни беше чекање!
ајде,

направи да се случи нешто!
под итно!
е, нема!
нема!
за инает нема!
зашто ми се може нема!
нема забава за вас
во оваа песна,
копилиња импотентни
нема длабока поента
кучки фригидни!без навреди, мочко еден!
и сакаме акција
или...
што бе или?
мислите ви се плашам?!
наааа!можете само да ми се фатите!
не ви го давам она
што го барате од мене
не го продавам
газот ефтино
кршете глава лие луѓе со празни животи
нема да се случи
ништо -
и точка.

Еј, не ми се верува
уште чекаат...

РАБОТИТЕ ВО МОЈОТ ЏЕБ

Во левиот џеб
ја имам
50 денари,
употребен кино-билет,
парче хартија
со запишан телефон
од некој Стефан
што сега не ми текнува кој е,
имам едно мало моливче,
клуч од дома
со привезок во форма на автомобил,
клуч од кај баба ми,
слика на Ана
и пакетче мастики

Во десниот џеб
јас имам еден кондом
што за жал,
никако да го употребам
гратис за вечер
пола џоинт,
имам стуткана обвивка од чоколадо,
некои трошки,
стар џепен часовник без каивче
црвено ластиче
и седум семки

а ти?
што имаш ти?
утре полниш
дваесет и три.

Биография: Сигурен съм, че ще я разберете и така

Марко Петрушевски е роден 1976 година во Скопје. Апсолвент е на Филолошкиот факултет во Скопје на Катедрата за општа и компаративна книжевност.

Досега ја има објавено книгата: Еден збунет млад човек (2001), за која ја добил годишната награда за најдобра поетска дебитантска книга - Студентски збор. Живее и работи во Скопје.

Ивица Антевски ми помогна с превода на няколко завързани думички ;-)

Видео: Йовано, Йованке

Странно....



Комерсиално, смешно и исторически неверна визия...



С ентусиазъм...



И изглежда пак първите, ама не съм много сигурен..



И още едно видео, което не знам как да вкарам тука, така че кликайте на линка и го гледайте на другия сайт

http://www.bulgariancds.com/c/sl-e/p-l/sid-1598/t-wmv/nikolina-chakyrdykova-jovano-jovanke.html

Ако не сте с Интернет Експлорър като мене, ще ви излезне егати якото съобщение:

"Vashiat brauzyr ne e Internet Explorer za Windows po tazi prichina mostrata shte byde vyzproizvedena ot vynshen multimedien pleyr, naprimer WinAmp."
Обичам ви, момчета..

И Влатко Стефановски - не е Йовано Йованке, ама пак е яко парче..

в-к Вест: Фатален секс с битолчанки

Балада за сексуалния живот в западната съседка...
(за който не разбира македонски, мързи ме да превеждам)

ЉУБОВНИ ИГРИ И ПРЕДИГРИ КАЈ ХЕРАКЛЕА ВО БОТИЛА
Фатален секс со битолчанки
"Погодил салам мајсторка. Го обработила до смрт", коментираат битолчани за смртта на 68-годишниот доктор хоемопат Фаршид Мавадат кој пред три дена беше најден мртво во автомобил кај Сива вода близу Хераклеа, омиленото место на битолските швалери

Настанот што се случи пред неколку дена во ,,Сива вода" во во близина на Хераклеа секој со своја верзија го прераскажува во битолските кулоари. Коментарите се најразлични, од негирање, па се до одобрување, од гнасење, па се до восхит. За слатката смрт на докторот, по потекло иранец, но државјанин на Австрија Фаршид Мавадат некои велат дека подобра смрт и не можел да избере - на 68 години умерел во прегратките на двојно помлада медицинска сестра од Битола, во мигови на страст и сласт. Други пак се згрозени и настанот кој деновиве е главна тема во битолската чаршија малициозно го коментираат. "Погодил салам мајсторка. Го обработила до смрт" или "наместо да ја оправа Болницата, тој ја оправал сестрата".
,,Сива вода" е најомиленото место за тајни љубовни средби на битолчани. Тука катадневнодневно и секоја ноќ започнуваат и завршуваат илјадници воздишки, љубовни игри и предигри, започнуваат и завршуваат голем број љубовни врски и авантури. Надвор од градската врева и бучава, но не и од минувачи, месноста ,,Сива вода" заљубените двојки ја одбраа како поскришна, неосветлена и побезбедна локација за секс авантура, веројатно поради близината на Античкиот локалитет во кој има чуварска служба, а во доцните часови е посетуван и од патролни полициски служби. Во вечерните часови на неколкуте ширинки и патчиња во месноста се бара секс-плац повеќе. Велат, се случувало да дојде и до расправии за место поради лошо паркирање, а не ретко се причекувало да се испразни место. На шега, еден повозрасен битолчанец, кој исто така редовно го користел ова место за тајни љубовни сеанси, вели дека многупати досега бил доведен во таква ситуација да појде и да му тропне на некој од љубовџиите и да побара да ја завршат побрзо работата за да не се прават редови од чекачи и за да не кружат по неасфалтираните патчиња и да си ги кршат колите. ,,По некогаш, вели тој, принудени сме да паркираме на места каде што постои ризик од заглавување или од евентуално пропаѓање во каналот. Честопати во обидот да пронајдеме место трошиме многу гориво, вртејќи по неколкупати наоколу со надеж дека ќе се ослободи некое место, и на крај сме принудени да бараме место на сосема други локации", раскажува средовечниот битолчанец, кој сака да остане анонимен бидејќи, како што самиот вели, има совршен брак и прекрасни деца, но дека излетите од бракот и авантурите со помлади девојки му даваат голема енергија и волја за работа. ,,На тој начин си ги полнам батериите. Наредниот ден по секоја авантура сум исполнет со живот, со радост и со желба за работа. Се чувствувам како нов", вели нашиот анонимен соговорник, кој се присети на една интересна случка. "Една вечер, зад мојот автомобил се паркира лада. Ние речиси бевме при крај, но, за да не ги прекинуваме одлучивме да причекаме. Чекавме, чекавме, ама тие многу ја издолжија работата. Одлучив да им сигнализирам со штоповите, но ништо од тоа. Потоа го стартував моторот, но и од тоа ништо. На крајот, одлучив да излезам од автомобилот и да го замолам да ме одблокира, иако се плашев да не бидам препознат. Си ставив капа и наочари и му тропнав на стаклото. Го подотвори прозорецот и ме слушна што му реков. Но, возилото не му палеше и покрај тоа што подолго време упорно верглаше. Кога конечно сфати дека нема шанси да го запали, излезе за да го турка, но не можеше да го помрдни од местото ни за сантиметар. На помош му дојде партнерката, но ни заедно не можеа да го поттурнат возилото. Видов-невидов им се придружив и јас. Но, ни мојата помош не беше доволна, па ја повикав и партнерката. Четворицата едвај успеавме да го истуркаме возилото кон надолнината и да се деблокираме. Потоа партнерката ми рече дека ете и се случи и тоа - заедно да туркаат возило со колешка со која со години не сакаат да се видат. И двете се во брак, но и двете си прават излети", ја завршува својата приказна нашиот соговорник.
Битолските полицајци кои патролираат околу локалитетот Хераклеа раскажуваат еден куп интересни случки со битолските љубовџии. "Многу често наидуваме на познати луѓе и гледаме некако да ја извадиме незгоната ситуација", велат полицајците. Еден од нив вели дека во близината на Сива вода, при редовна контрола, сопатничката во автомобилот кој што го застанал за контрола во почетокот упорно одбивала да се легитимира за да не биде препозната. Но, по упорното инсистирање на полицаецот, таа срамежливо му соопштила дека е, како што самата рекла, ,,службено лице", но не на должност, туку во недозволена прошетка. Откако полицаецот сфатил дека госпоѓата му е колешка, и откако во темнината сепак ја препознал, се повлекол. ,,Во една прилика, се разбира сосема случјно, забележав дека кон местото за тие работи, каде што веќе замина една швалерска двојка, која што мене ми беше многу добро позната, сакаше да се упати друга двојка. Но, се сетив дека ќе се случи невидена драма бидејќи втората швалерска двојка беа всушност мажот на жената и жената на мажот од претходната двојка која заминаа во тој правец. За да спречам разводи, второто возило го застанав и на возачот му реков да не оди во тој правец бидејќи натаму има заглавено шлепер. Така, спречив еден голем срам и брука. Ќе се најдеа мажите со сопругите и сопругите со своите мажи, но во различни коли", вели нашиот соговорник.
Во месноста Сива вода, на сите ширинки и патчиња врие од заштитни средства, кондоми, од употребени хигиенски марамчиња, долна облека, маици и гаќи, и што ли уште не. ,,Има се и сешто", вели чичко Киро, поранешен артилерец. "Често поминувам овде. Се шетам со други пензионери по овие предели и да ти кажам, што се немам видено. Резили. Среде бел ден си ги вадат очите, без срам и перде, секој си ја работи својата работа. Има и гнасни слики. Млади чупиња си ги вадат очите за пари со постари од мене. Бруки. Цела среќа што ние постарите сме глуви или послабо слушаме, па не ни пречат и не не вознемируваат и возбудуваат стенкањата и офкањата, на бела виделина, одма до патот. Тоа ти е. Си бркаат работа", вели чичко Киро.
,,Секс на екс, со дурекс", додава друг пензионер. Барем знаат да се чуваат, оти како што се раширени заразниве болести, тешко на цел народ. Мачките и кучките се парат во одредени периоди од годината. И сите други животни имаат периоди и мерка. Овој народ, синко, секој ден само тоа работи. Се отепаа, секој ден", раскажува наглувиот старец.
Настанот со докторот Мавадат не е единствен во Битола. Не многу одамна во љубовен занес со млада битолчанка почина и еден грчки државјанин, за кој се зборуваше дека добил инфаркт поради голема возбуда по употреба на вијагра.
Методија Павлевски

***

Не само месноста ,,Сива вода" е скришно место за тајни средби. Во Битола има многу такви секс-локации, зад Градскиот стадион под Тумбе-кафе, кај тунелот на магистралниот пат Битола-Прилеп и неколку километри подолу, кај селото Раштани, кај напуштената железничка станица "Даме Груев" и на други места во околината на Битола. Локациите за таа намена кон потпелистерските села биле и се уште се во честа употреба, но, сепак, по се изгледа најомиленото место на љубовните двојки им е локацијата кај тунелот бидејќи оттаму, се гледа цела Битола, како на дланка, што веројатно им го зголемува уживањето. Во последно време споменатите секс-локации ги користат и голем број грчки државјани кои секс-услугите, со многу помлади девојки, многу скапо ги плаќаат. Таа појава, од ден-на ден зема се поголем замав, со оглед на нискиот стандард на битолчани.

***

Починала во прегратка на момче

Стумичанка пред неколку години починала во моментот кога се обидела да води љубов со млад струмичанец. Тоа се случило сред бел дена. Додека никој немало во куќата таа го повикала момчето кај неа. Малку помуабетеле и струмичанката му предложила секс. Но во моментот кога почнале да се соблекуваат слушнала дека некој иде по скалите. Од страв да не биде откриена нејзиното неверство и да не пукне брука жената починала. Подоцна било утврдено дека таа починала од инфаркт.

***

Умреле додека воделе љубов

Директор на една скопска фирма пред неколку години починал во околината на Скопје додека водел љубов со неговата пријателка на ливада. Тој ненадејно добил срцев удар и моментно починал, врз телото на пријателката. Отакако таа успеала да се измолкне од под него случајот го пријавила во полиција, по што била притворена. Неколку дена подоцна откако обдукцијата покажала дека тој починал од инфаркт несреќната скопјанка била поштена, а случајот бил регистриран како несреќен настан.
Слична смрт доживеал и друг скопјанец во скопската населба "Аеродром". Додека бил заедно со неговата пријателка во неговиот автомобил паркиран на една од скопските улици, тој ненадејно починал. Избезумена неговата пријателка излегла од автомобилот и почнала да бара помош од возачите и минувачите кои се затекнале во тој момент на улицата.

***

Го убила неверниот сопруг

Гостиварчанка пред неколку години во својот дом го уби нејзиниот сопруг. Тие биле во брак неколку години и имале дете. по неколкугодишно заедничко живеење гостиварецот отишол на привремена работа во странство. Таму запознал друга жена со која дошол во Гостивар на одмор. Кога неговата жена ја видела другата жена на која тој и посветувал големо внимание, револтирана таа отишла во другата соба ја зела автоматската пушка ја сокрила под мантилот по што повторно влегла во собата каде Што било собрано целото семејство. Ја репетирала пушката и почнала неконтролирано да пука при Што со еден од испуканите куршуми го убила неверниот сопруг.

Букаро: Влюбеният Супергерой

Влюбеният Супергерой
Оригинален текст

Очите ми бяха затворени, с мъка мъчех да си отворя клепачите. Обещах си, когато порасна голям, ще става каквото ще, само няма да ставам рано.

Полу-замижал отидох да се изпикая в банята. Вече бях започнал с пикаенето, когато ми текна, че тряба да вдигна дъската. нагло прекратих и усетих как ме притиска урината в пишката. Това е навик, който всеки ден повтарям, когато ходя на училище. Питам се понякога - ами ако стана, а не ми се допикае? Заради навика най-вероятно ще трябва да се изпикая.

Синята престилка беше закачена на стола в дневната. послушах мама и от гардероба си извадих кафявите панталони. “сега застудява, и трябва да ги носиш, за да не настинеш.“ топло ми е с тях и се потя постоянно, но, мама знае кое е най-добре за мене. окей, не съм толкова малък, на 10 съм и слушам майка ми, само за да не ми вряска след това.

Стенният часовник показва, че е седем и пет, и се усетих, че това е момента, когато трябва да изляза. излязох, навън беше есенно свежо утро, малко мъгливо, видях чичо Пеци, иначе работник от печатница “Шикло“ как с гребло събира падналите листа наоколо.

Училището беше близо - “на пет минути“. още преди да вляза в него, се сетих че може би не се сресах най-добре, че може би не си мих зъбите три минути, както казват по рекламата и че може би съм забравил по някой гурел, защото водата ми се чинеше че е пре-студена. ами ако тя ме види такъв? Ами ако се появи току-така от някъде и види че приличам на карикатура, а?

до преди някое време хич не ми дремеше как изглеждам. връщах се у дома най-често със скъсани маратонки, покрит со разни лекета и петна по блузата или панталоните. майка ме критикуваше буквално пред всеки гостенин, който идваше при нас на гости. отлично се сещам когато тета Вера от третия етаж рече - “ке видиш кога ке си найде девойка каков ке стане! нема от къда да излезе“. тетка Вера бърбори какво ли не, но тоя път трябва да призная че беше права.

за щастие, тя не се появи и аз бързо-бързо се шмугнах в класната стая, където се почувствувах далеч по-сигурно. първият час имахме математика. няма да ви разказвам за учителката, защото тоя разказ не е за училището. тоя разказ е за една, която обичам. наистина се срамувам да и кажа името. надявам се че по-натам в текста ще събера храброст.

ето, така... до къде бях стигнал? ахх..ахх...ахх!

запознах се с нея на 3 септември (помня датата, защото за мен стана празник!), денят, когато ни заведоха на оная школска екскурзия, на която всека година са задължени да ни водят... и ми става по-малко досадна..ходиме, вървиме пеш, някои ходат с коли, други с такси, трети с веспи и какво ли не. стигаме в с. Търново-Магарево. там ядеме сандвичи, и гледаме наставниците как пият алкохол и пушат под еден висок и стар дъб. ако носи някой топка, играеме футбол, ако не - никому нищо.

но, когато за пръв път я видях нея отидох до чешмичката да напълня вода и бях нормално последен по ред. за момент се завъртях и я съзрях. чудно чувство ме обзе, необяснимо дотогава за мен, единствено сравнимо може би когато като по-малък татко ми купеше по някое самолетче... а сега самолетчетата не ме радват като по-рано!

Мая (по-късно от другарката ми Весна научих че така се вика!) беше сгодна, русолява с къдрави коси, усмихна ми се, показа си белите зъбки, и аз я пуснах развълнувано да си напълни пред мен. тя се изненада, защото преди това всички деца се бутаха. Хитро ми се усмихна и рече “ке почекам“ и аз започнах да пълня, мислейки дали съм най тъпото парче на света. когато след това видях как шишето почна да се препълва вече няколко секунди, на мен ми стана още по-неприятно. Исках веднага да изчезна от там, да ме няма, почувствувах невиждан срам, срам в сравнение с който не е нищо оня, когато пред татко ми “пее класната.“ тогава дори ми иде да се смея, но ме хваща жал, когато го гледам татко да се препотява, слушайки обвиненията на класната.

някак си, (имах чувството като да пълзя) успях да се изтръгна, дойде друга група деца, завъртях се малко по-късно и не видях дали тя веднага след мен стигна до чешмичката.

Чел съм някои книги от задължителните, в които се описват любовни чувства и трябва да ви кажа колко нямат връзка тия работи. Веднага след това, не ми се седеше мирен на пейката да жвакам сандвича със саламче и маргарин и да чувствувам някакви пеперудки во стомаха. Като се върнах на полянката, децата от моето отделение с децата от другите отделения играеха футбол, а в мене се появи силно желание да заиграя като никога дотогава. невиждан полет ме понесе, който ме накара презглава да търча по терена и обезумяло да гоня топката. едно пишлеме, което винаги го играе главен, веднага прекрати играта и започна да обяснява, че ако вляза да играя аз от единия отбор, треба некой друг да влезе и в другия.

за момент се почесах по главата и видях другите другарчета, които седяха и бяха публика. от тях никой не знаеше да играе футбол. детето с очилата беше Оливер, слабичко дете, отидох при него и му рекох – айде Оли, влизай. Оливер вдигна ръце да се отбранява и почна да джафка “не, не“, отказах се веднага, защото имах чувството, че ще се разплаче. пробвах с друго дете, Боян. Боян е високо, развито дете, тренира мисля баскетбол, но защо да не поиграе и футбол? И Боян ме отби, малко насила като демек под достойнството му е да играе футбол, когато той тренира баскетбол за детския отбор на “Пелистер“.

молех и останалите деца, но всички кютиха и отказваха. най-после схванах, че ако някого мога да убедя, това е Тони Вельонте (прякор от татко му) който и ако е дебеличък, все пак иска да играе футбол. той, като да чакаше през цялото време да ми каже “да“. Вдигнах си ръката, играта се прекъсна и влязохме заедно с Вельонте, който пък го сложиха да отбранява.

влязох в игра и не мога да кажа, че това беше някакъв добър футбол. Всички търчаха след топката, удряха се по краката, вдигаше се и още толкова се гълташе прах. Аз търчах като луд по топката. в мен само една мисъл тлееше, и тя беше – да мине девойчето от тук и да види колка умея да играя футбол. Макар че не съм играл футбол много, но ако дойде да надзърне, както често идват да надзърват момичетата, когато играем, (ама това го правят демек незаинтересовано, знам аз), да шутирам най-силно топката в гол и да стана голмайстора на седемте.

играхме може би 15 минути, когато аз започнах нагло да си губя силата, (заболя ме), водехме с 9:6 а на мен хич не ми правеше впечатление това. малко разочарован им рекох на съиграчите, че ще седя в отбрана. Ще препречвам контраатаки демек. и тъкмо когато се върнах до вратаря, забелязах на баирчето как се появи девойката със своите приятелки. светкавица! ни пет, ни шест, се затърчах с цялата си сила към топката. но, бидейки търчах пре-бързо когато стигнах до другата половина, малко се поизморих, а топката започна да ходи от един играч на друг и когато най-после стигна до мене, я поместих малко пред мен и я шутирах със все сила. като вдигнах погледа си видях че се вдигна високо над голлинията, а когато погледнах около себе си, видях че съм на средата на терена! Всички се развикаха по мен заради глупавата идея, а аз, а аз... не знаех къде да се скрия. завъртях се и видях, че девойката я няма? още повече, сега не знаев дали ми видя целия резил? или ако нещо друго барем ще се изсмееше на цялото мое нещастие.

знам... много се отклоних с приказките и навлязох во много детайли, но това беше първата среща. по-нататък я виждах по големите междучасия, како гризе по некоя кифла, но все още не ме поздравяваше, а и как да ме поздравява? и дали въобще се сеща, че аз съм оня дечкото от чешмичката, на който му преливаше шишето с водата цяла вечност!

все повече я заобичвах. да, това е правилната дума, заобичвах я и ми беше мило, когато я зървах. същевременно покрай това, че се чувствах добре, ми беше и неприятно, в мен се явяваше някаква несигурност, заради изгледа ми или моето отношение. ако говорех пред другарите качен на стълбовете в училищния двор, изведнъж прекъсвах, а всички другарчета ме питаха “що е, що ти стана?“ и аз глупаво се оправдавах - заболя ме де това, де онова или просто “я заборавих мислата“ “заборавих що да кажам“, а що да се каже в такъв момент? а наистина колкото повече дните отминаваха, мен ме болеше, баш тук в гърдите. сто пъти в себе си се питах дали можех по-добре да се отнеса с нея пред чешмичката или когато дойде да види моите футболни способности? Исках да върна ситуацията назад като на филмова лента, но ми се чинеше, че няма връщяне назад и когато по-трезвено размислих по-важно беше в следващата ситуация когато ще бъда в нейна близост да се държа възможно най-добре.

а, постоянно в главата, докато вървяха часовете, независимо дали бяха предметите които ги обичах като история, география, или мразех като математика, химия, си конструирах в главата разни ситуации, бих рекъл доста филмови. това замисляне правеше да се чувствувам като да сънувам с отворени очи. и то най-приятни неща. знам че ще прозвучи малко ненормално, но (узнах, че се казва Мая) си представях Мая в най-различни ситуации. като напр. е зима, има го оня лед пред училище, Мая се хлъзга, пада, не се удря много (как бих могъл да си я представя наранена? не, не никак!) и аз притичвам отнякъде. помагам и да стане, а тя с насълзени очи, с тези най-хубави очи, най-първо се държи за мен, за да се изправи, а след това широко ме гушва!

мислех за най-различни такива ситуации, и без разлика дали “се случваха“ през зима, пролет или лято, пред училище, пред магазина, в парка или на улицата, аз бях в геройската роля на спасител с голямо сърце!

И въпреки че предходно, не ми допадаха ни Супермени, ни Батмани кой знае колко, всички тия напомпани с мускули герои, с някои реплики “яс сум най-як треба да го спасам светот и слично“ не ме въодушевяваха (или много по-малко отколкото другите ми връстници) много. разбира се, в ни един случай не трябваше да нося техните смешно боядисани костюми, хаха. а у дома, все пак започнав и пред огледалото да се заседявам. на майка ми и стана чудно, сега при мен всичко беше в най-добър ред, от фризурата до личната хигиена, но мама като мама, пак нещо ще викаше, ще найдеше по някое конче на ризата, или по някое леке от кисело мляко, и това щеше да и е доволна причина да обърне света нагоре с краката.

но сега, когато силно бях влюбен в Мая, за възрастните като родителите и учителите не ми беше гайле. през цялото време мислех за Мая, за нейните очи, устни, нос, ухо, ама всичко на нея ми изгледаше хубаво и невероятно подредено, съвършено. а след пладне, когато лежех в детската стая и гледах в тавана мислейки за всекакви ситуации на юначене, ще дойдеше Оли с калкулаторите и хартиите със задачи от сборника по математика. Оли ми изглеждаше тежък случай. най-глупав от когато и да е. по-рано, мислех че заради математиката и в това че я обича е добър, и че другите малко несправедливо са настървени спрямо него. но, сега, когато мислех за Мая, а той за числата, ужасните множества на прости и сложни математически операции, ми изглеждаше хептен тъп.

дните отминаваха все повече, а аз вече започнах да се питам да не съм и аз все пак глупав? мисля си за Мая, но все повече в някакви фантазии, а когато я зърна някъде съвсем случайно, бягам като попарен от нея. бягам от нейния поглед, а после, когато най-после избягам “на сигурно“, се питам дали ми се привидя нейната усмивка? или от желанието да я видя да ми се усмихне, по-късно моята фантазия създаде такава картина?

Започнах да мразя себе си, защото ето не отивам, как да се изразя, хмм мъжки ли? да се запозная с нея. но, това ми изглежда така глупаво. “здраво Мая, яс сум Александар?“ и ако рече “па, шо дека?“ или нещо подобно. мисля, колко по-лесно би било ако бихме могли да ходим и да се запознаем със всички, които ни се струват приятни, без да чакаме какво - да завали сняг, да се създаде лед, да падне и аз да дотърча? смешки!

С тези разсеяни мисли, днес, вече го минах и четвъртия час. не исках да ви разказвам за часовете, които са ми досадни и уморителни като никога досега. и по-рано мислех че са, но сега това е истински пъкъл. добре, когато литна с мислите, изглежда че времето минава далеч по-бързо. но, как времето минава по-бързо, а как ми се засилва и на мен чувството, че нещо трябва да сторя. нещо, но какво? нещо каквото и да е! мисли, айде, си викам. нямам някоя верна другарка, която бих пратил на мисия, напр. да ме запознае с нея. а и това не ми изглежда много храбро. макар че всички правят така, но не искам да съм като всички. Това чувство, което аз нося за нея, наистина е особено, различно от всичко друго. не бих искал сега да го опропастявам ...

като и в найчестите случаи, ел. звънче зазвънява, четвъртия час завърши, някое дете от другите отделения отвори вратата и вресна, че нямаме пети час и ще имаме свободен, което в превод значи, че сме свободни и можем да си ходиме у дома.

юхууу! – най-спонтанно извикаха всички.

машинално взех и напъхах тетрадките в раницата. един час по-рано или по-късно за мен и не променяше нищо. целият училищен хол беше препълен защото свободен час получиха всички класове, а причината не знаех и не бях доволно любопитен за да я узная. голяма тълпа се образува пред изхода. залепих се до ламперията, съвсем настрана и реших да почакам, малко тълпата да намалее...когато, когато я видях. веднага се хвърлих в хората като во най-дълбок океан, и почнах да се бутам наоколо. Бутайки се трудех да се доближа до нея, а що ще правя после? нямах идея, важно беше само да се доближа, е, като се доближа ще му мисля какво по-натам! Бутах се, понякога и аз бях бутан, а ако некой се ядосаше за моето блъскане, се оправдавах с добре познатото “отзад се блъскат.“ но, все пак не знам как, в тая блъсканица, я изгубих. не можех да погледна назад, или сега да се дърпам назад, когато всички се опитват да ходят напред, да излезат напред. а аз не знаех дали тя изостава, или вече е излязла навън и е отпрашила към къщи. престанах да се блъскам и сега по инерция позволих да ме носи тълпата. стигнах до вратата, притисна ме един едър тип от по-горните отделения при което трябваше да се държа здраво за вратата. най-после успях да излетя буквално през вратата, като капачка от кока-кола поради предходно създадения натиск при блъскането... погледнах навън, ученици навсякъде, от нея никаква вест. но, не мога да опиша как ми се сгря сърцето, когато я видях как крачи сама по една от уличките, които водят навън от училищния двор. тотално сама. и беше много далеч от мене...може би десетина метра...или изгубих чувството за разстояние, изгубих всякакви чувства за преценка... направих неколко големи крачки и бях вече зад гърба и. Приготвих се да се приближа и да се запозная!. да, просто така! “здраво, яс сум Александар. яс сум Суперхерой! яс сум залюбен во тебе.“

Ходехме успоредно може би десетина крачки, а аз все повече се насилвах да пристъпя към нея. Изведнъж тя се завъртя, при което аз се сепнах, късо ми отпрати поглед, достатъчен да ме смрази завинаги, вдигна си ръката и поздрави приятелките си. ух, за момент, ми се върна дъха назад. несъзнателно сега вече бях на една линия с нея, а бяхме раздалечени на не повече от метър... какво се вика во такива моменти? сега или никога! о, да, да, така се казва, но на себе си, а какво да и кажа на нея? не си позволих да мисля много, защото краят на уличката се приближаваше. едва успях да сглобя само едно изречение, в което най-разбираемо беше началното

“здраво.“

одвърна ми, малко учудено, а моята усмивка още толкова се разшири, па набързо сханах колко идиотски изглежда, като малко дете, което види сладолед или нещо подобно.

“Мая...“ – ме издаде съвестта, “Мая се викаш, така?“
“да, от кай ми го знаеш името?“

буааа, потънах. как потънах ей, си помислих. сега ще схване че съм разпитвал за нея.

“па..па една приятелка от моя клас ми каза...“

ето, наместо да измисля нещо като “чух некни кога те поздрави еден другар, или кога купуваше кифла продавачот те ослови со - повели, маичке.“ но, къде ми беше умът!

“коя другарка?“

коя другарка? ето, още по-голям провал. ето що направих. сега, когато и каже на другарка ми Весна...Весна ще ме убие.

“не е важно.“ - отговорих, и се направив на важен. пробвах да се направя на важен.
“ах, окей. а ти се викаш Александар, така?“
“да.“ – целият облян в кеф, и отговорих отсечено, без двоумене - ДА! Александър ами как. той съм! тя знае моето име!
“от къде го знаеш?“ – прашав.

каза ми, че го знае още от момента, когато шутирах топката горе на Магарево. и да, така беше, всички викаха по мене “море Ацо“ и подобно и не мога да ви опиша диалога по-натам. беше къс, разменихме още няколко изречения, за които аз и не се сещам. толкова. спрях да живея в реалния свят. натам всичко беше приказно. помня, че застанахме на тротоара и Мая ми рече:

“сега тука ке го чекам татко ми со колата да ме земе.“

се замислих, да и речам? да ти правя компания, докато дойде? не, не бях прещастлив и с толкова, бях прещастлив с това, че крачес с нея 100тина метра и се запознах. кой знае какво ще помисли, може би и изглеждам като маниак, айде ей сега се запознах с нея а сега искам и да седя с нея? а? Какво ще си помисли? айде, пак решив да не му мисля толкова. изтрещях като картечница

“а сакаш да ти правам компания?“

Мая се усмихна толкова хубаво, че на мен ми се стори че чух “да“, без разлика че след секунда по-натам високопарно отговори “не, тато ке дойде одма, благодарам ама нема потреба.“

и цялото мое временно щастие изведнъж пропадна. Ефекта на кулата от карти, както би рекъл учителя по история, когато разказва за пропадането на римската империя. може би ако някому разкажа (а си обещавам че няма, защото кой ще ме разбере?) ще се смее, когато му кажа, че в тоя момент се усетих страшно нещастен. ама нещастен е слаба дума, усетих се проклет...

механично и подадох ръка, и тя рефлективно я хвана, залепиха ни се дланите, премина една малко неестествена пауза и аз и казах “чао, ще се видиме.“

не помня, дали ми одвърна, защото вече ходех, през улицата, а когато я преминах и и се изгубих от погледа, започнав да търча едновременно изгубен като заек на прицел и бърз като ония антилопи, които бягат от лъвове по телевизията...

стигнах, до пред моята сграда, намалих... видях чичо Зоран как полива тревата пред нашата сграда. казах му “добар ден“ и снажно бутнах масивната метална врата на входа.

Младен Сърбиновски: Зидари на нощта

Публикува се със съдействието на Недялко Бакалов, който любезно предостави направения от него превод.

Младен Сърбиновски

ЗИДАРИ НА НОЩТА
драма


Действащи лица:
АРКАДИЯ
МЕРДЖАН
ВЕЛИН
ВАРКА
АГЛИКА
ГЛАШАТАЯТ


И отвътре, и отвън – прекрасно иззидан манастир. Някъде на Балканите.

1. Вечерня

Манастирска трапезария, където се събират обитателите на сградата. Варка шета между големи казани, тави, черпаци, дървени столове, чували с картофи... Влиза глашатаят.

ГЛАШАТАЯТ: Варке, стана ли най-сетне тая вечеря?
ВАРКА: Ето, слагам я на масата...
ГЛАШАТАЯТ: А за шетнята около масата отива цялата вечер... Всеки път едно и също... Докато наредиш софрата, става среднощ...
ВАРКА: Къде ще го тургате? Три дни не спряхте да ядете и да пиете..
ГЛАШАТАЯТ: Не знаем вече какво искаме... Не сме прегладнели, преуморени сме. Три години работим до премала.
ВАРКА: Три години всеки божи ден ви забърквам по три казана манджи и ви пека по трийсет погачи. Поне вечер да не слушам за ядене...

- 2 -

ГЛАШАТАЯТ: Стъпваш, Варке, стъпваш и си броиш крачките. Където стъпнеш – греди проскърцват. Мерак ми е рано да си легна. Цели три години върху чували се мъча да дремна... Ни събличане, ни обличане... Докато се съблека – пропели първи петли...
ВАРКА: Ама всеки път спиш на нови чували... Даже царят не си мени всяка нощ постелята.
ГЛАШАТАЯТ: Два чувала картофи за отдолу, един с кромид – за покриване... По два чувала с картофи и един с лук беля всеки ден... Ножовете отъпяха!
ВАРКА: Нищо живо не ви насища. Слепоочията ви ще изскочат, когато започнете да се тъпчете... Все едно, че за мен го правите тоя манастир.
(Влиза Мерджан. Варка и глашатаят прекъсват разговора си и почтително поглеждат към влезлия.)
МЕРДЖАН: Още ли не сте запалили кандилото? Като погледнеш отвън, все едно няма тук жив човек...
ГЛАШАТАЯТ: Що да пъдим насила мрака, Мерджане? Защо кандилото да гризе тъмнина от нощта? Немощно е то. Не може светлината му да победи тъмното. Ако има Господ, заслужихме си една дълга и спокойна нощ.
МЕРДЖАН: Извадете най-дългия фитил, запалете най-дебелата борина: на брат ми Велин му трябва силна светлина - хубаво да огледа невестата, с която ще легне.
ГЛАШАТАЯТ: Плаши ме силна светлина под този покрив. На вас, троицата братя, само нощта може да ви прекъсне хамалъка. Каква ви майка роди, болни сте за работа. Няма що да правят затвори за престъпници, при тебе нека си излежават наказанието... Да им паднат ташаците от вдигане на камъни. Абе ти изкили мъжете от непосилен труд... Деца не могат на невестите си да направят. Душманин си му ти на виделото. Да не се зазори за вас, троицата братя. Откъде намирате толкова работа? Отдъхнете малко, тя не е заек, няма да избяга... За Бога го иззидахме тоя манастир, Божие наказание ни беше зидането. Кой от работниците не те прокълна, кой не ти тегли майните? Кожа и кости станаха, костите си под темелите оставиха... Ако сте нещо
- 3 -

грешни пред Господа, ваш си грях. Ние с нищо не сме прегрешили пред него, та да сте ни Божие наказание.
МЕРДЖАН: Свършихме работата. Виделото е за Велин и за снахата. Никой от нас още не й е виждал лицето...
ГЛАШАТАЯТ: Днес, когато Аркадия венчаваше младоженците, се случих близо до олтара. Имаше двайсетина невести и нито една не беше като нашата... Сякаш ангел господен слезе от иконите и застана до Велин. Сега ще видиш как слънцето ще огрее тая тъмница.
МЕРДЖАН: Аркадия има вкус, знае каква булка да избере за брат си... Коя къща ще откаже да се сватоса с нас?
ВАРКА: Наш Велин и той е първи красавец, като изписан е в лицето.
ГЛАШАТАЯТ: Не сте видели още невестата, затуй дрънкате колкото да не заспите... На Велин не му трябва борина да му свети: месечина ще му легне в постелята.
МЕРДЖАН: Отпусни дълъг фитил на кандилото. Беше ден на сватби и кръщенета, спуска се нощ на зачатие.
(Влизат Аркадия, Велин и Аглика. Тя е в булчинска премяна, с покривало на лицето. Аркадия носи в ръце богато украсено ковчеже.)
АРКАДИЯ: Не сме богове, но свършихме Божия работа. Има за какво да сме радостни, докарахме накрая нова снаха вкъщи.
ГЛАШАТАЯТ: Прости ми, Боже, ама дайте да пийнем по глътка ракия! Не се ли сещате, че тая работа трябва да се полее? Благославя ли се на сухо?
АРКАДИЯ: Звездното небе над нас и Божията милост в нас. Наздраве за младоженците!
(Всички вдигат напълнените чаши и отпиват.)
ВАРКА: Привикнах с врявата от многото народ в манастира, та сега ми пречи тишината. Пищят ми ушите... Могат ли ми се пукна тъпанчетата от тихото?
АРКАДИЯ: Тука, снахо, отсега нататък ще властва свещена тишина. Днес осветихме Божия храм, който изградихме. Отсега нататък Бог е негов обитател. Само плачът на новородените ви рожби ще нарушава вече тишината.

- 4 -

ГЛАШАТАЯТ: Безброен народ мина през манастира, всички се дивят как сме успели да го направим. На това стръмно място дива коза трудно застава, камо ли чардаклия манастир да се вдигне... Счупиха си вратовете, докато надзъртаха из градежа, който се извисява над скалите.
МЕРДЖАН: Сега, брате Аркадие, да седнем да вечеряме... Да ни влезе ангел господен в къщата.
АРКАДИЯ: Хайде, снахо, покани твоята по-млада етърва на софрата. Хубаво да види в какъв дом е дошла.
ВАРКА: Ти я венча, девере, ти й повдигни булото.
АРКАДИЯ: Днес толкова новородени кръстих, толкова младоженци венчах... И аз забравих как изглежда нашата снаха. Но помня, най-доброто бе избрано за нашия брат.
ВАРКА: Цял народ ходи некръстен и невенчан. Мигар чакаха да вдигнем манастира? Колкото се дивяха на храма, дваж повече се прехласваха по нашата снаха... Хубост пристъпя тука, отсега нататък ще краси Велиновите одаи...
АРКАДИЯ: Не бой се, снахо, в Божи дом си, между божи люде. Не можа да срещнеш свекър и свекърва, на мен целуни ръка. Колкото ние правехме добрини на Господ, с толкова той ни дарува. Всеки ден ще се моля за тебе и за твоята етърва да носите радости на своите близки и на всички нас около вас.
(Аркадия повдига булото на невестата. Мерджан, който яде, изпуска лъжицата от ръката си.)
ГЛАШАТАЯТ: Хайде по-бързо бе, хора, всички вече спим прави. Вашето чудо никъде го няма – нощта да пъдите, от сън да бягате... Ето, свършва шестият ден, седмия с отворени очи го чакаме. Не бивало Господ за шест дни с толкова работа да се нагърби... Трябвало да направи обратното: шест дни да се лежи, един да се работи. Оставете място на Велин тая нощ да съгреши.
МЕРДЖАН: На него най му е позволено да съгреши с такава невяста. Сигурно ще съумеят правилно да съгрешат.
ГЛАШАТАЯТ: Да светеше слънцето като газена лампа, Велин не би му запалил никога фитила. Мнооого, много отдавна бе, когато се молех по-скоро да се стъмни... Колко ли векове минаха
- 5 -

от времето, когато бях младоженец? Хубаво започва, не знам защо толкова дълго трае семейният живот...
ВАРКА: Прокълнала съм я нощта защо въобще идва. За мен с всяка нощ пристига и пъкълът. Днес ще изтърпя – заради Велин и снахата.
ГЛАШАТАЯТ: Да ме прощават Господ и софрата, но Аглика не знае с кои хора ще сърба оттука насетне попара. Тия троица братя, невесто, са като Исус Навин: ще заставят слънцето да им свети, докато опъват жили на градежа. В тоя манастир служа, на друг бог ми се ще да се помоля – на този, който иска нощта да се спусне над нас. Свещи колкото ръка дебели ще запаля само да не се зазори. Питайте Велин и невестата дали и те не биха запалили свещи на моя господ.
МЕРДЖАН: Ще им развалиш нощта... Както я подкара, до развиделяване няма да спреш.
ГЛАШАТАЯТ: За твоята първа брачна нощ дума не продумах, ама каква файда? Ти не мислиш за нощта, само денят ти е в ума – да зидаш и да дялкаш камъни. Велин не го бива да обработва камъка, дано поне невестата да обработи добре.
АРКАДИЯ: Още не си се прекръстил на разсъмване, а вече мислиш как ще се стъмни. Я погледни колко е пълно ковчежето от свършеното през деня...
(Отваря ковчежето.)
ГЛАШАТАЯТ: Леле божке, колко паари! Пълно е до ушите, с нозе е тъпкано да се побере. Много пара, много нещо...
АРКАДИЯ: Божие желание и народна воля. Рекохме го и сторихме. Ковчежето беше празно, когато тръгнахме да събираме помощ за основите за манастира.
ГЛАШАТАЯТ: Ей, хора, виждали ли сте толкова пари на едно място?
(Всички се събират около ковчежето и зяпват изумени.)
АРКАДИЯ: Всички сте още деца, деца сте. Играе ли ви се? Хайде поиграйте си малко с парите.
(Аркадия започва да мята шепи с пари. Монетите се търкалят по сцената.Всички са като хипнотизирани. Навеждат се, пълзят, събират – в пазви и джобове.)

- 6 -


Какво ли не дариха хората – аспри, копейки, банове, крайцери, дукати, форинти, перпери, грошове, левове, талери, пагрони, пинтаки, динари, драхми, шилинги, угхи, тимфи, злоти, тулти, лири, алтъни, меджидии, акчета... Наиграхте ли се? Хайде сега всичко, което прибрахте, обратно в ковчежето, до стотинка.
ВЕЛИН: За нас нищо ли няма да остане?
АРКАДИЯ: Джобовете ви са пробити. Аз ще ви ги пазя. Когато ви дотрябват – тук съм.
ГЛАШАТАЯТ: Как ще разбереш кога ще ни притрябват?
АРКАДИЯ: Аз най-добре знам какво ви е нужно, не се кахърете за това. Хайде, доизтръскайте си джобовете, да не е останало нещо вътре. Първо от пазвата, от пазвата, ха сега от джобовете, извадете ги. Всичко да се върне в ковчежето. А така, хайде добра ви нощ. Утре ще ви кажа какво ви е необходимо. Починете си хубаво. Лека нощ.
(Над сцената пада мрак.)

2. Първа брачна нощ

Спалнята на младоженците. Вътре са Аглика и Велин.

АГЛИКА: Колко е тихо... Такава гъста тишина ме плаши.
ВЕЛИН: Ще легнем ли?
АГЛИКА: Къде?
ВЕЛИН: В тишината.
АГЛИКА: Хубаво каза одеве Варка: ще ми се пукнат тъпанчетата от това мъртвило. Как пък нищо не помръдва...
ВЕЛИН: Тишина е постлана под нас, с юрган тишина ще се завием. Ще я разпарчосаме тая тишина. Нагласи се по-удобно: тишината е по-дълга от протегнатите ни нозе...
АГЛИКА: Не съм дошла в манастира да си лекувам душата, да тъна в старческо безвремие, покрито с тишина. С тия ръце ли мислиш да ме галиш?


- 7 -

ВЕЛИН: Нямам други. С години съм подавал с тях камъни на брат ми... Всеки камък от градежа на манастира е минал ей през
тия двете. Пръстите ми са подути и изподраскани, не мога да ги свия от болка. Преди лягане ги мажа с мас – да могат да поомекнат до заранта. Устните ми и те са целите в рани... Такова ми е дереджето.
АГЛИКА: Само аз останах да ме вдигнеш и да ме поставиш – в брачната постеля или в зида... Ще ме откопчееш ли? По-нежно... Аз не съм камък... Първо махни венчалното було... Във вашето семейство към всичко ли се отнасяте като към камък?
ВЕЛИН: Кой за каквото учил. Ние не знаем ни да работим, ни да си почиваме, ни да обичаме, ни да мразим като хората... Кога ни се развее кожата на плет, белким се променим. Бог е направил неделята за почивка, Аркадия не дава да отдъхнем... Не знам дали ще издържа до седмия ден да не ми провисне кожата на плета.
АГЛИКА: Милвай ме бавно, нежно, не ме драскай, по-полека.
ВЕЛИН: Не ми се сърди за непохватността. Занаятът ми е да милвам и да повдигам камъни.
АГЛИКА: Това поне научи ли го?
ВЕЛИН: Малко от малко понаучих, ама още не мога да го правя с жена.
АГЛИКА: Най-важното не си научил. Как захванахте с камъка да се борите?
ВЕЛИН: Да ми бяха минали толкова жени през ръцете, колкото камъни, сега друга песен под мен щеше да пееш. Писано ни било с камъни да боравим, не с жени. Хората ни ценят майсторлъка. Аз съм по подаването, каквото хвана – давам го на брат ми. Той е по поставянето. Тури ли камък в зида, не помръдва.
АГЛИКА: Хич ли не ти показа как се туря? Сега на мен ли ще се учиш?
ВЕЛИН: Бързите бързо се учат. Щом такива ябълки държа в ръце за награда – като камък твърди. И топли... Ето я едната, ето другата, едната, другата... И аз съм камък – топъл и твърд.
АГЛИКА: Не е лошо да си камък, лошо е да ти е на грешно място твърдостта. Хайде махни го най-сетне това було... Почне ли да се
- 8 -

събужда женското в нас, всяка девойка живее само за тая нощ. На тая парцалива черга ли ме калесваш за пръв път с мъж да легна?
Хората се разсипаха да ви хвалят, нямало други като вас. Проглушиха ми ушите в каква къща съм щяла да вляза... Ти какво, нагласи се вече да спиш ли?
ВЕЛИН: (Пее.) Легнало му моме младо, па не знае да го яде. Момче спие като като кротко ягне, а девойка като лута змия...
АГЛИКА: Не разтварям аз нозе на такава черга! Брат ти пак събира пари... Зидате къщи на Бога, а на себе си дом – да легнете като хората в него с жена – не иззидахте! Нека си спи Аркадия по скали и пещери, нека му се присънват свети места и лековити извори. За мен най-святото място е брачното ложе. Няма да легна с тебе на гола земя! Такива като Аркадия измислят привидения, божества и манастири... Да не си поживее народът човешки, цял живот да опъва жили като вол! Всичките ми дружки ми завидяха в какъв род отивам, какъв дворец ще ми вдигне мъжът ми. Ако знаех, че сте такива чергари, само мъртва щях да вляза тука. Ама и аз знам две и двеста, не е само брат ти Аркадия! Ти мене тука утре няма да ме видиш! Велине! Ама ти заспал, бе... Велине! Кому ли говоря аз? Утрепан от работа, кой знае завалията откога я сънува тая постеля, в която не ща да легна? Колкото и да е уморен, биваше ли по средата на първата брачна нощ да захърка? (Целува го, ляга до него и духва свещта. Над сцената пада мрак.)

3. Блага ракия

Манастирската трапезария рано сутринта. Около масата са насядали Аркадия, Мерджан, Велин, Варка и глашатаят. Аглика им поднася греяна ракия. Всички са весели, начесто избухват в смях и вдигат наздравици.

АРКАДИЯ: Дяволско питие си е, ама дойде ред и в нашата къща да се пие блага ракия. Сладка е пущината, сама се излива в гърлото... Хайде, хаирлия да е. Пийте до дъно, да налеем пак...
ГЛАШАТАЯТ: Як земетръс ни люля снощи, гредите скърцаха. На моменти ми се чинеше, че все манастир ще литне в

- 9 -


пропастта... Още малко и белята беше готова. Едвам дочакахме зазоряването. Да не се беше чуло, нямаше да се разбере. А то - качил се беше Велин като малко дете на череша, па не знаеше що да прави с плода – ядеше го барабар с костилките.
МЕРДЖАН: Това е по-сладко и от блага ракия... Щяха да срутят манастира... Не му мислеха много нощеска... Ако я карат така, ще трябва с плещи да ги крепим зидовете...
ГЛАШАТАЯТ: Минаваш за голям майстор, Мерджане, ама Велин показа по-голям майсторлък от тебе... Видяхте ли какъв кървав чаршаф е проснат от снощи, днеска цял ден жените трябва да го киснат на реката с пепел, докато се избели.
ВАРКА: Всичко, дето го разрушихме, снощи двама младоженци го съградиха наново. А още колко нещо има за рушене? Рушаха нощ самота, зидаха нощ наслада. Руши този, който никогаш нищо не е зидал... Нашият род никога нищо не е зидал... Само името им е зидари...
МЕРДЖАН: Варке, от една чаша ли се напи, та не знаеш какво приказваш? Спирай вече с ракията! Имаме нов човек вкъщи... Да не се излагаме поне в началото. После тя сама ще види какво сме цвете... Заранта, кога ходих да се наплискам със студена вода на кладенеца, събрах малко китки. На невеста приляга да се даде цвете...
ВАРКА: Омешах пиенето... Букет ядове, казани болка, чаша блага ракия... Не знам има ли Господ нос – да помириса... Ако има, сигурно постоянно си стиска гнусливо ноздрите с пръсти.
АРКАДИЯ: Варке, спирай пиенето! Съвсем си изкукуригала! Какво ще си помисли още от първия ден невестата за нас? Да внимаваме какво правим... Ако и с хората така си приказвала вчера, кучета я яли нашата сговорност и работливост, дето уж била за чудо и приказ... Чрез манастира и Бога градим добро име. Каква файда, че аз се Богу моля и проповядвам, ако вие не давате на молитвите ми сила и плът?


- 10 -

ВАРКА: Хубаво ни беше с тебе, брате Аркадие, години изкарахме заедно. Манастирът ни сплоти. Тъкмо си свикнахме и трябва да се разделяме.
АРКАДИЯ: Няма да е скоро тая раздяла. Още някое време ще съм с вас. Остана да свършим още една дребна работа: мост ще трябва да направим между двата бряга на реката. Да доближим манастира до хората. Сега е достъпен сал за Господа...
ВЕЛИН: Вчера тука се чернееше от народ. Който искаше, дойде...
АРКАДИЯ: Вчера беше Голяма Богородица, краят на лятото... Реката е пресъхнала, лесно се минава. След някой ден ще почнат есенните дъждове, ще придойде много вода, долът няма да може да я побере. Затова ни са парите в ковчежето – за моста...
ВЕЛИН: И мост ли да зидаме сега?! Ама че дребна работа! Във вода темели да правиш, тя да тече през тях и да не ги разруши?! Помислете хубаво, хора, мост е това, не е играчка. Ще си оставим костите в тоя градеж...
МЕРДЖАН: Какво си се загрижил толкова за моста? Помниш ли и за манастира, преди да го почнем, така се противеше? Ама виж – вчера той ти доведе невеста...
ГЛАШАТАЯТ: Днеска пък – цвете...
ВЕЛИН: Манастирът ми даде невеста, не знам от моста какво да чакаме! С тежка работа се нагърбваме... Бутаме се като волове за слама! Първо да си вдигнем къщи, да имаме стреха над главите, сетне ще му дойде редът и на моста, ще го иззидаме и него...
МЕРДЖАН: Аз съм тоя, който зида!
ВЕЛИН: Ти зидаш, но и ние не стоим със скръстени ръце. Без покрив сме, а държим в ръцете си най-голямата магия: издялай камък, разбъркай вар и пясък, вдигни си дом, прибери се на топло... Да стъкнем свое огнище, да се сгреем и ние като хората... Коремите на жените да наедреят, да се чуе детска глъч... Със светлина да убием поне малко от вечната тъмнина. От там се е дошло, там ще се ходи. А ние, бездомни, все към тъмното вървим. Кой ни пречи? Така си ни минава животът...
АГЛИКА: Снощи вятърът така свиреше в пердетата, че ме караше да се свивам от страх... Ако не почнете със събраните пари къща да вдигате, аз тука зима няма да зимувам...

- 11 -

АРКАДИЯ: Бре, още от първия ден каква уста отвори!
МЕРДЖАН: Подмлади се малко, брате Аркадие. Не й се гневи на снахата. Нещата ще си дойдат на мястото.
ГЛАШАТАЯТ: Вместо ние, старите, да му мислим как ще я избутаме зимата, младите взели да се кахърят за къща... Вас двамата зимъска и в кош да ви турим, както сте допрени един в друг, ще ви бъде и топло, и хубаво. Ехе, преди векове, и на мен ми се случи така да изкарам една зима, още ми е сладко на душата от спомена за това време... Като му хванете калъпа, нищо друго не ви трябва...
ВАРКА: Тъй си живеем – като кукувици. Всеки си има свое гнездо със свои яйца, само нашите – в чужди гнезда...
ВЕЛИН: С тоя манастир подаваме на Бога кукувичи яйца. Стига сме мътили чужди запъртъци! И нашите жени трябва да родят в свой дом и на своя постеля! На Бога ще вдигаме палати, а ние ще ходим гологъзници... Сигурно цял свят е луд, задето се блъска за покрив над главата.
АРКАДИЯ: Бог ни е стрехата и покривът. Ако не беше от нашия джинс, с твоите две леви нямаше да можеш и кутре край тебе да завъртиш! Щом мислиш, че можеш сам – прав ти път, никой не те държи вързан тук! Хайде, наздраве за моста! Утре почваме.
МЕРДЖАН: За моста, брате Аркадие!
(Чукват се. Над сцената пада мрак.)



4. Курбанът

Градежът на моста. Наоколо са разхвърляни купища строителни материали и инструменти – колове, камъни, греди, кирки, лопати... Чуват се гласове на работници. Мерджан и Велин мерят нещо с канап.

ВЕЛИН: Не знам какво да правя с тая мойта...


- 12 -

МЕРДЖАН: Каквото и другите мъже с техните... Младо момче си, блазя й на жената под тебе. Мръдни малко вляво...
ВЕЛИН: Лесно ти е на тебе, по-стар си – гледаш ми сеира...
МЕРДЖАН: Ако търсиш от мене съвет за жена, не си случил на съветник. Да ме беше питал така сериозно за зидането, отдавна да ме беше надминал в занаята... Отпусни малко канапа, слез надолу. А така...
ВЕЛИН: Аз те питам като брат брата, ти ми отговаряш все едно си глашатаят...
МЕРДЖАН: По-добре него питай, ако търсиш съвет за жена... Поне за нула време ще го издрънка на другите... Аз съм най-лошият съветник по женските въпроси. Под един покрив сме, не виждаш ли как я карам с Варка? От първата нощ ми лежи като студен камък в постелята.
ВЕЛИН: Деца не се правят с мистрия и чук... Спим направо на земята. Жените ни не могат да заченат, ще се поболеят.
МЕРДЖАН: За тая работа не е виновна постелята. Нито деца ще имам, нито баш пък Варка искам да ми ги роди... Като я гледам, и с друг няма намера да го стори... Да се майсторяха от камък, досега един бюлюк щяха да търчат из двора... Дано не сме от Бога наказани само с камък да се разправяме... Ти ще си по-щастлив с твоята Аглика. С камъни работим, ама не замеряме Бога с камъни.
ВЕЛИН: Най му е лесно на Аркадия – не го е грижа, че можела жена му да побегне.
МЕРДЖАН: Може пък да му е най-тежко, щом дума не отваря за това. Ние сме късметлии – поне можем да си изплачем един на друг мъките... Между камъните се стрелкат змии. Докато го вдигаш от земята, може да те клъвне някоя. И в живота е така: всеки бърка под камъка и вади своята змия. Жената лежи на една и съща възглавница с мъжа си и му мисли лошото. И хубаво, че е така. Какво щеше да е, ако моята Варка, дето не знае да се усуче около мене, ме бе ухапала сладко и сетне цял живот да вървя след нея? Лошо е, ако си извадил отровна пепелянка... От тая женска отрова се умира. Всички сме ухапани, но една отрова действа

- 13 -

бързо, друга – с години. Някои му викат на това любов. Често си мисля: не съм ухапан от жена, а искам да ми се случи. Не съм толкова корав, колкото изглеждам... Моята Варка няма отрова. Не знам каква е тая, дето лежи до тебе в постелята. Не се плаши, дай й да те ухапе. Още се увърта около тебе тая змия.
ВЕЛИН: Няма ли да избяга?
МЕРДЖАН: Какво бягане, бе? Още не си ухапан... Остави я да си забие отровните зъби. Сам ще разбереш сетне дали си оцелял.
(Влизат Аркадия и глашатаят. Глашатаят води вързан овен.)
АРКАДИЯ: Къде точно ще са темелите на моста?
МЕРДЖАН: Ей там, долу, където я преграждат водата... Там, насред реката, ще е главната колона, две по-малки ще има от тоя край и откъм манастира. Там слезте с курбана.
АРКАДИЯ: Има обичай всички да се съберат, когато се освещават основите. Курбанът е темел... Поставя се главният камък. Слезте и вие двамата долу.
МЕРДЖАН: Искам хубаво да премеря, да не сбъркаме още в началото. Почвайте без нас...
ГЛАШАТАЯТ: Къде да слизам, гледай колчав овен трябва да коля? Свестен нож не ми купихте. Само тоя, дето беля с него лук. Мене ми трябва остър нож...
(Глашатаят излиза с овена.)
МЕРДЖАН: Прав е. Нищо не става без свестен инструмент.
АРКАДИЯ: Инструмент? Стига и акъл: два пъти мери, веднъж режи.
(Изсмива се и излиза.)
ВЕЛИН: И за овена ли трябва два пъти мерене, преди да го заколят за курбан?
МЕРДЖАН: Няма файда от мерене, ако ти е писано да станеш курбан... Даже и с нож за белене на картофи. С остър нож само мъките са по-кратки. Стегни там, вържи канапа за колчето... Малко по-нататък пак, там отново... Хайде да тръгваме, слизай надолу...
ВЕЛИН: Не мога. Слез сам. Не мога да различа хора от овце. Така – събрани накуп, изпръскани с кръв, хладнокръвни, както ви

- 14 -

минава през кървавите пръсти шишето за наздравици и благослов за пролятата кръв, започва да ми се струва, че всички сме един
общ голям курбан на Божията трапеза. Не ме карай да слизам долу, моля те.
МЕРДЖАН: Не може цял живот ръкави да не запретнещ, ръце да не изцапаш... Не помагат чистите ръце, ако ти се привижда, че вместо овце хора стават курбан. Само изцапани ръце бранят тези, които са затънали до лакти в мръсотия и кръв. Животът се зида камък по камък, кръвта от курбана го прави по-як. Всичко, което е получено, без да е даден курбан, е незаслужено и след време се губи. Не знам кое е по-добро. И така, и иначе човек е зян. Аз и Аркадия по това се различаваме от теб. Не си по-некадърен от нас, както разправят някои. Само дето не искаш да се окървавиш в тоя живот... Ще видим как ще се наредят нещата. Засега само получаваш всичко наготово и незаслужено, а не правиш в замяна никаква саможертва.
(Мерджан излиза. Чува се жаловитото блеене на жертвения овен. Велин си запушва ушите, блеенето спира изведнъж. И Велин излиза. Чува се литургията за поставянето на основния камък на моста. Над сцената пада мрак.)

5. Мостът се руши

Манастирската трапезария. Варка шета. Влиза глашатаят, нарамил чувал картофи. Оставя го до голям казан, отвързва го, взема нож и почва да бели картофи.

ВАРКА: Защо пращате пак Аглика да носи яденето на строежа? Тя не е вече за показване пред майсторите. Много й наедря коремът. Срамно е, пък и тя е слабичка и болнава, не може да се занимава с това... Много й наедря коремът. Аз ще отида вместо нея на моста.
ГЛАШАТАЯТ: Девер ти и мъжът ти решават. Мене ми все тая коя от вас да пратя с яденето. Да не са без ръце, та да им подаваш манджите на майсторите... Ако не иде Аглика обаче, ще се
- 15 -

разбягат... Все по-лоши и по-блудкави манджи им готвим, и кучетата не биха яли такива помии... Работата не върви, парите от
ковчежето се топят... Греда по греда, камък по камък, зрънце по зрънце пясък, на ръце, на плещи, с кофи всичко е вдигнато и нагласено. На ден иззидай три реда, през нощта паднали четири. Сто години – деветдесет гроша... Народът пак ще трябва да гази реката. А тя е придошла, водата не е винаги до коленете. Ако питат мене, никога не бих довършил моста. Само създаваме работа на дявола. Нима жените не биха си запретнали сукманите чак до дебелите меса, за да стигнат до манастира? Иде ми да почна да руша изграденото, ако сатаната престане да го прави... За какво ни е тоя мост? По мост в църквата – прекръсти се и беж обратно. Така, без мост, ще се разхладиш, ще се окъпеш и с чисто тяло ще влезеш в Божия храм, а не смърдящ тъй, че Господ да падне отровен от стената. Има и за какво да ти помогне, защото си грешил, знаеш, че си съгрешавал и има за какво да се покаеш пред Бога... Добре се сети, дяволе, ти си бил само за нашата къща, тук ти е било мястото. И ний като тебе се трудим ден и нощ. Дълбоки води са душите ни, не знаеш в кой вир ще потънеш... Само Велин е кротка вода, макар че бедният работи и дене, и ноще. Всеки иска да е на мястото му заради това, дето го работи нощем... Цял живот нека носи камъни и нека гради манастири. Грехът не е негов. Хубостта е грях Божий, той пръв е сбъркал, щом я е изтървал от рая да слезе сред нас. Да беше си я държал на небето, да не всява раздори между хората. Качил Велин Аглика на раменете си, пренася я през реката, нозете й се белеят. Зяпнали сме ги тия бели нозе всички майстори, присънват ни се тия нозе връз нашите рамене и ни се прищява сами да бутнем моста... Хубостта руши моста... Ей бре, Велине, кой знае колко пъти жаден през вода ще те пренася... Донесе ли Аглика ядене на майсторите, апетитът им става направо зверски, не можеш ги изхрани. Всеки иска още от тоя буламач, дето и кучета не би го яли. Ще се изпотрепем помежду си, ще си докараме беля на главата... А Аглика, бедничката, трепка с тия големи черни очи, усмихва се. Ще речеш Богородица мърда като жива на иконата и

- 16 -


ни омагьосва. Божията майка кога е носела в утробата си Исуса, не е изглеждала така прелестна. Всички искат тя да им подаде залък хляб, до нейните ръце да се докоснат... Идеш ли ти, Варке, троха в уста не турят... Тогава яденето започва да им се струва блудкаво и не могат да го преглътнат, сякаш им застава на гърлото... Не бива от Бога и от манастири да се плашим, от хубостта като от огън трябва да се пазим.
(Влиза Аглика.)
АГЛИКА: Ще ми помогнете ли да натоварим колата с яденето?
ВАРКА: Не е твоя работа да ходиш да носиш ядене на майсторите... Стига си се друсала на колата с тоя корем. Като те гледат хората, на мене, по-старата етърва, се присмиват. Ще помоля Мерджан от утре аз да ходя при майсторите... Ти не си давай зор, шетай колкото можеш, млада етърво... Почини си, аз ще натоваря яденето...
АГЛИКА: Нека спре да се руши мостът, пък нека да ни се смеят на нас двете хората. Сега е по-лошо – смеят се на мъжете ни... За това, дето преди им сваляха шапка, сега ги скъсват от майтап. За майсторлъка, за който едно време на малкия им пръст не можеха да стъпят.
ВАРКА: Дари на света радостта, дето я носиш в себе си, и хич да не те е грижа какво щели да рекат хората за майсторлъка на мъжете ни. Нека дими тогава коминът на огнището ни...
ГЛАШАТАЯТ: Вашите мъже огнище не ви направиха. Каматни са те. Ама не усетиха женска майстория, женска закачка...
(Всеки от тримата взема по нещо от съдовете с ядене, излизат. Над сцената пада мрак.)

6. Срещата на Еньовден

Строежът на моста. Лятна юнска нощ навръх Еньовден. Облечена в тънка прозрачна дреха, Аглика ритуално се мие в реката. Докато минава с изплетения венец от билки по лицето и снагата, тя тихо си припява и шепти.

- 17 -


АГЛИКА: Спри се, Йоане, застани, извади от вода пръстен сребърен, през пръстен да те погледна... Тъкмо ти се израдвахме
на идването, а ти вече намяташ ямурлука за сняг... Едвам те дочаках, свети Йоане, кой знае дали и догодина ще мога... Извади пръстен от вода, дето ми беше на ръка... По-добре никога венчален пръстен да не бях слагала, отколкото през пръстен мъж да видех... Наскоро добих рожба, свети Йоане, а през пръстена мрак гледам... И билките, и слънцето, и водата през тая нощ на живот миришат, на живота се радват, а моето детенце сираче ще остане, ако не ми помогнеш...
(В полутъмата се появява Мерджан.)
Кой е?
(Аглика се подхлъзва и пада във водата.)
Изплаши ме, стари деверо... Ти ли си?
МЕРДЖАН: Аз съм, Аглико.
(Подава й ръка. Мократа дреха е залепнала за тялото на Аглика.)
АГЛИКА: Разкървави ми се коляното, ще му залепя лековита трева... Водата пък ми отнесе венчето...
МЕРДЖАН: Друго ще си оплетеш, Аглико. Аз ще ти помогна, ще сплетем ново венче.
АГЛИКА: Еньовденската нощ е прекъса, едва задрямва на едно око. Свети Йоан е стопанин на седемдесет и седем болести. Трябва да събера седемдесет и седем треви да ме пазят да не се разболявам през идващата зима. Пропеят ли първи петли, билките ще изгубят лечебната си сила... Седемдесет и шест събрах, липсва ми само разковничето – вълшебната тревичка, която цъфти и увяхва само за един час в нощта на Еньовден...
МЕРДЖАН: Винаги е така – имаш всичко, губе ти се само едно нещо, до което никога не се добираш. Не познавам лековитите билки, ама ги знам седемдесетте и седем болести, дето ме мъчат. Разковничето е болест, пазим я вътре в себ си като билка. Видях моята болест, моето разковниче, а нямам смелост да го откъсна.
АГЛИКА: Здрав и силен си, насила болен се правиш... Защо не си починеш през тая къса лятна нощ, преди да превиеш пак утре


- 18 -

заран гръб над камъка? Вместо тебе чаках Варка да събира сила и здраве от природата... Но по-добре стана, че те срещнах...
МЕРДЖАН: Достатъчна е и тая нощ, тоя миг, за разрушаване на граденото през деня-вечност. Руши само този, който никога не е градил. Нищо не иззидах заедно с Варка, за да имам какво да руша. Откакто ти ни влезе в къщата, искам всичко да разруша. Мислех, че сам ще иззидам Вавилонската кула и ще стигна до Бога. Днес вече не мога да различа какво е зидане и какво - раззиждане. Не знаех, че хубостта носи порива на рушенето.
АГЛИКА: Страст ни подкопа темела на душата... Стиснах уста, станах студен камък. Мълчи, живей живот вълчи. За зидане съм узряла аз... Но с твоите ръце... Докоснеш ли ме и в темела ще ме стоплиш. Господ ни създава наполовина и ни праща да си дирим другата половинка. Цял живот я търсим. Сърцето е най-големият издайник: разтуптява се, щом срещне своята половинка. И аз, откакто влязох у вас, пред тебе сърцето ми от гърди ще изхвръкне, а нямам лековита трева да го усмиря. Ти ли си тая половинка, дето все я диря? Край тебе съм кротко агне, до брата ти – люта змия. Плаша се от тебе, Мерджане, страх ме, че може да ни е много хубаво кога сме заедно...
(Опитва се да се покрие с наръч треви.)
МЕРДЖАН: Не си покривай снагата, не се опитвай да скриеш това, дето и през завивките го виждам. Винаги си гола пред мене, Аглико. Да живеехме в Рая, сега всички щяхме да сме голи. Бог те е създал прекрасна, постоянно да шеташ както те е майка родила между нас. Ти все още си в Едемската градина, още не подозираш за плода на срама, още не си напъдена от Рая, още не усещаш хубостта си като срам. Но ние ще те научим да се срамуваш, да се извиняваш и да си патиш от това, че си хубава. Дразни ни твоето съществуване... Понякога Господ по редки апостоли на красотата, такива като теб, ни праща знаци, че е задържал хубостта при себе си, преди да ни я изпрати тука. Питам се защо бягам от красотата, защо всяка нощ руша това, което съзиждам през деня? Защо ти, райска пратеничко, ми
- 19 -

тревожиш душата? Защо ти, мозъчна мълнийо, ми помътваш разсъдъка? Ако има справедливост на тоя свят, знам, че само аз съм достоен да бъда край тебе. Ала Бог е решил на брат ми люта
тревичка да му се паднеш. За всичките си грешни земни мисли ще си платя в ада. Горя в огъня, дето ти ми го стъкна. В адски мъки и в катран бих се пържил, ако ти ми поддържаш огъня в пъкъла...
МЕРДЖАН: Не ме създадоха твоите ръце, дето са свикнали да дялкат студена хубост. Вярвам, че съм в Рая, щом ти ме виждаш гола през дрехите. Чуждо тяло се докосва до мене и ме полазват студени тръпки, вледеняват ми сърцето. Никакви вълшебни билки и еньовденски растителни сокове не палят в мене топлина, както го прави твоята близост. Хайде да легнем, никой няма да ни види... Нито стражар смее тук от страх да дойде, нито човек да стъпи нощем на омагьосания мост... Сега е няма, свещена, Божа и наша нощ. Къса е, ала кой знае дали някога за нас ще настъпи ден. Тази нощ е най-близко до деня. Не се плаша от Бога, страх ме е от слугите му... Аркадия стиска в ръце нощта, заедно с нея и нас. Плаши се, че заедно с деня ще му избягаме и ние. Осветени от неговия мрак, още по-светли ставаме на фона на нощта. Живеем в една несвършваща нощ, която всички я зидаме от мрак. Имам рана на коляното, виж...
МЕРДЖАН: Мъничка рана, има лек за нея, сега ще я покрия с лековита билка... Ще имаш вечен белег от нашата нощна среща, дето ме накара да падам на колене... Недей ме кара да те докосна по-нагоре от коляното. Знам, че само аз съм достоен до тебе в постеля да легна, до белега си моя. Цял съм въглен, парва ме в сърцето топлината твоя. Принадлежим един на друг по закона на природата, а сме си наказание по закона на съдбата. Защо не си тая нощ речна русалка - да ме отнесеш на дъното на реката... Хубавата ябълка свинята я изяда...
АГЛИКА: Лесно е в тая пустош да бъдеш светец и мъченик или пък русалка, дето отмъква мъжете под водата. Най-трудно е най-простото – да се радваме на живота и любовта. Все нещо се трудите, само не и за живота... Изгорях в тая пустош от студ, ти пък си овъглен от топлина. Ставаш ореол от светлина на моята
- 20 -


хубост... Да бягаме оттук! Премалко ми е с тебе само една еньовденска нощ. По-силно сме съединени в живота от два камъка, от тия, дето ги редиш един до друг при зидането. Хоросан сме за нечия съдба, дето друг ни я зида. Несъвършени сме като Божии рожби, но някой съвършено ни намества в своите замисли. Плаша се от Божиите слуги...
МЕРДЖАН: Преди да се появиш ти, си мислех: Ще се избута някак тоя живот, ще се зида... Сега вече не знам какво да мисля. Господ да ни е на помощ... А кой не би убил Господа, ако е на мое място, само да му се мерне пред очите?
АГЛИКА: Пропяха първи петли, Мерджане, да тръгваме. Малкото ми детенце спи гладно, ще се събуди, а аз нямам мляко да го накърмя. Не найдохме вълшебно разковниче, да го сложим под постелята, да легнем върху него – сила да ни придойде. Кой знае как ще я преживеем тая година...
МЕРДЖАН: Ти – по твоя път, дето те чака студена постеля без разковниче. Аз – по моя, студен камък пак да зидам, дето през нощта го руших. И не знам докога така. Иди си, Аглико, не се бой. Греховете са пред нас.
АГЛИКА: Остани със здраве, Мерджане.
(Излизат. Появява се Аркадия. Идва до събраните билки, взема ги в ръце, оглежда ги, помирисва ги и ги хвърля. Над сцената пада мрак.)

7. Тежкият договор

Градежът на моста. Аркадия, Мерджан и Велин седят мълчаливо сред струпаните строителни материали. Глашатят се опитва да ги развесели с шеги.

ГЛАШАТАЯТ: Който не е вдигал къща, нищо не знае. Който не е правил мост обаче – знае всичко. Ръцете ми не са напукани и груби, не драскат. Не се оплаквам, харесвам си занаята. На времето, като момче, почнах със зидане, но ми откраднаха инструментите. Хвала на Господа, имало още будали, ще ни бъде
- 21 -


още. Търсили са чук, да трошат с него камъни. Крадецът сега е на свобода, шета, удря си пръстите и зида. Сетне грабнах нож и цял
живот беля картофи. До ден днешен никой не ми е задигнал ножа. Малък им се види. Мислех, че все ще дотрябва на някого. Търсят нещо по-остро и по-голямо, човешки кожи да дерат с него. Като ябълка ни белят кожата, докато я метнат на плета.
Не ви ли спори строежът на моста? Дайте ми парите от ковчежето... Ще спазаря нови майстори, ще вдигнем мост от картофи. Веднага ще намерим строители, не като сега – пуст градеж посред бял ден... Картофеният ще е по-як от вашия каменен, поне една нощ ще оцелее. Вашият и толкова не изтрайва... Хората искат и да работят, и да рушат. Каква им е ползата камък да бутат? Ако беше картоф – все щеше да има файда... Народът не руши. Руши само този, който никога нищо не е градил. Занаятчията винаги руши. Голямо изкуство е да се научиш да рушиш, но не знам с какъв инструмент и при кой майстор се учи тоя занаят.
АРКАДИЯ: Хайде, стига се забудалява, остави тая грижа на други. Твоята работа е да разгласиш на всички работници утре на зазоряване да са тук. Аркадия ще им плати дължимото...
ГЛАШАТАЯТ: И с мен ли ще се разплатиш за слугуването?
АРКАДИЯ: С теб ще си оправим сметките още тази вечер. Аркадия никому не остава длъжен. На мен всички ми дължите...
Сега тръгвай и утре да приготвите най-вкусните манджи. Хайде заминавай!
ГЛАШАТАЯТ: Нещо не ми се вярва, че ще си получа всичко до стотинка. Да го видя, няма да повярвам. Само с мен ако се разплатиш докрай, няма да ти стигнат всичките пари. Знаеш ли колко съм блъскал, ей? Да не беше Господ с тебе, досега да те беше наказал за празните приказки.
(Излиза.)
АРКАДИЯ: Мостът трябва да стане, даже ако трябва да платим за това с живота си. Искам да сключим братски договор за тежка клетва. Градеж, който води до Божия храм, иска голям курбан.


- 22 -


Зографите побягнаха, не си довършиха стенописите, дяволско място е това, викат. Не е в моста проблемът. Въпросът е как да спасим манастира. Майсторите си плюят в пазвите, кръстят се и бягат. Мръкне ли, стражарите ги е страх да вардят... Нощни пилета не пеят в това проклето място... Ковчежето се изпразва с всеки изминал ден... Народът не дава както по-рано пари за манастира. Нечестивият се е вселил в Божия дом и руши моста – да не може човешки крак в манастира да стъпне, само рогатият да се шири в него. Харесва му това съвършенство наоколо, иска той да му е сайбия. Да хванем дявола и да го зазидаме в основите на моста! Ние живеем с него из празните килии. С него сме лице в лице. Всички побягнаха и ни обърнаха гръб. Сами сме като манастирски пауни, и пеленачето с нас. Никой не ни навестява, хората са дигнали ръце от нас, били сме се сортачили с дявола... Белязани с презрение и срам, няма да можем да пуснем децата да играят с връстниците си на улицата...
ВЕЛИН: Ти каза, че си имал видение – била дошла тук Богородица, и ни накара да й вдигнем дом. Сега разправяш, че под покрива му живеел дяволът! Да не ни беше накарал да почнем градежа, щяхме да си спестим днешните мъки. Ти ги създаваш, ние ги зидаме. Все по-надълбоко ни караш да слизаме. Как да хванем дявола и да го зазидаме? Божи апостол ли си ти или дяволски измекяр? Боледуваш от присънване на привидения. По цели нощи някой някъде те води, цял живот заради тебе не можем дъх да си поемем... Покрай манастира ти оздравя, нас – здрави и прави, ни разболя! Зарази дома ни със смърт. От нея трябва да се лекуваме, ако има някъде лек и билка. Аз съм заразен от живот и само мен никога не ме налази твоята болест – това непрестанно зидане на нощта, тъмнина със забодени в сърцето й колчета, между които отдавна бродим като живи мъртъвци!
АРКАДИЯ: Аз си имам пътеводна звезда – ликът Божий... Не ви се е явявал образът на Божията майка, затова не виждате изход... Само се стрелкате като комари покрай речната тиня, смучейки
- 23 -

неуморно кръв един от друг... Аз съм вашият изход и вашето спасение, само аз видях истинския път... Звезда падна от небето и се превърна в скала до манастира. Няма да ти позволя да газиш и мърсиш нашите звезди!
ВЕЛИН: Всеки ден шетам между живи костури. Костурът с нищо
не пречи на греенето на звездите водачки, чиято светлина се отразява във водата. Нощ след нощ дълбая и пропадам надолу, прегазвайки реката от бряг до бряг. Постоянно ми се струва, че не зидаме мост, а си копаем гробовете. Грешни човешки трупове, погребани тук, вечно ще ни плискат речните води.
АРКАДИЯ: Не приказваше така, докато не беше женен. Беше смирен и благодарен за всичко на по-големите си братя. Хубостта на жена ти очевидно е по-голяма от големината на този свят градеж. Семейното ти огнище сигурно е по-топло и уютно от този свят дом. За тебе Божият храм не означава нищо... Затова говорим на различни езици. Това недоразбиране ни доведе дотук, сега е моментът да поправим грешката. Бог взе от нас ребро, за да създаде жената и постоянно ни връща това ребро в образа на жена...
ВЕЛИН: Ако ние сме Божи грешки, ти недей се опитва да ги поправиш. Каквито сме, такива, Божи чада сме...
АРКАДИЯ: Да не бяхме без едно ребро, сега щяхме да сме си цели и мостът щеше да е готов. Жената е дяволската игра с нас. Моста го руши дяволското ребро – жената, това ребро трябва да се изправи като колона в моста, та да миряса. Докато около нас нямаше жени, работата спореше... Те доведоха дявола със себе си. Която невяста утре заранта дойде да донесе ядене на майсторите, ще бъде зазидана в темелите на моста.
ВЕЛИН: Боже мой, това ли е благословът, с който даряваш избраните измежду нас, за да ни кроят съдбата? Това овчарите на Божието стадо ли са, или е вълк в кожата на моя брат? Чуваш ли, брате Мерджане, стигат ли тия думи до ушите ти или аз си говоря само на ум?
МЕРДЖАН: Чувам, брате Велине, но не се бъркам в занаят, който не владея. Мога да говоря за сърцето на камъка, за това къде му е дамарът... За душата човешка и за това кой се е вселил
- 24 -

в нея, нямам познание... Стига ми, че узнах кой живее в сърцето на камъка и как да го ударя с чука.
ВЕЛИН: Дали е от занаята това, или нарочно сега сърцето ти се вкаменява? Хора с разсъдъка си жив човек да се тъкмите да зазидате в основите и нищо да не ви трепва, па макар и през тия кости да се влизало и в Рая, а не в нашия манастир... Мълчите? Мълчалив братски заговор... Загадъчни братя... Решили сте да е така? Щом сте решили, така да бъде... Аз имам още сълзи за изплакване която и жена да се появи тука утре заран. Вие пък имате железни ръце и каменна душа. Зазидайте я. Сам съм, не мога да застана на пътя ви...
АРКАДИЯ: Сега му е времето, желязото се кове, докато е горещо! Настъпил е часът за последна отбрана на светостта на храма! Как да повярва народът в Божията сила, ако не се пролее кръв за него в темелите? Как да се появят падащи на колене богомолци, ако под тях няма изпънат под земята някой, на когото да се подпрат? С нами Бог! Благословена е всякоя кръв, всеки живот, даден в името на нещо! С нами Бог! Да не сте споменали нито дума на жените вкъщи за това, дето я чака тази, която ще донесе яденето на строежа утре заран! Коя ли ще бъде щастливката, която след време ще славим като светица? Нека Бог е този, който да избере коя от двете да легне в темелите. Договор мост гради. Давате ли пред мене и пред Бога клетва, че няма да продумате никому у дома за замисъла ни?
МЕРДЖАН: Даваме.
ВЕЛИН: Даваме.
АРКАДИЯ: Повторете още веднъж!
МЕРДЖАН: Заклевам се!
ВЕЛИН: Заклевам се!
АРКАДИЯ: Бог да ви благослови!
(Над сцената пада мрак.)

8. Претопляне на стари манджи

Варка и Аглика шетат в трапезарията, приготвят ядене за майсторите.

25 –

ВАРКА: Никой не ще претоплени, вчерашни, вкиснати манджи, нищо живо не мирясва: все е гладно, раззинало уста, чака да лапа... Варке, Варке, забравила си да туриш сол! Небето е гладно за звезди, коремът за храна, земята за хора... Малко е, ама цял свят изяжда. Гробищата са устата на земята, дойдеш ли до устата – глътнат си... Варке, Варке, пак си пресолила манджата! Рисуват Господа нависоко по църквите и с кръг около главата, за да му падаме на колене... Господ е една голяма уста и шкембе, което лежи, дреме, тъпче се, уригва се и ни повръща където завърне... Варке, Варке, пак ти е изгорял хлябът! Господ няма очи. Съдбата ни зависи от Божия задник. Всички се варим в нечий казан, всички сме храна за нечия уста. Варке, Варке, пак ти е превтасало тестото!
(Влиза Аркадия.)
АРКАДИЯ: Варке, Варке, пак ти е угаснал огънят! Майсторите си изгледаха очите ядене да чакат. Не забравяй, че едвам ги накарах да се върнат на строежа.
АГЛИКА: Готови сме отдавна. Чакаме само да дойде колата.
АРКАДИЯ: Глашатаят е готов, отвън е, Аглике.
АГЛИКА: Няма ли да ходи Варка?
АРКАДИЯ: Не, ти ще ходиш.
ВАРКА: Ще закъснее Варка, като костенурка е бавна Варка, спъната е в нозете Варка... На Варка чиниите й падат от ръцете, грънчарите само за нея трябва да работят... Само на нея й се чини, че брашното не е добре смляно... От нейните ръце никой нищо не ще да пробва...
АРКАДИЯ: Не се тюхкай, Варке, такава те създал Господ. Така си скроена, цял живот да закъсняваш. Това не е толкова лошо, който много бърза – в Рая не стига. Ако работата чака на тебе, по-добре да не я работим. Докато раздадеш лъжиците на майсторите, ще се стъмни. И вкъщи има работа за тебе. Наглеждай бебето, Аглика ще се върне бързо.
(Излиза.)
АГЛИКА:
(Отива до бебешката люлка.)

- 26 -

Скоро го кърмих, няма да го будя... Расте, хубавото на мама... Аз тръгвам, етърво, направи си труда, полюлей го...
(Излиза. Малко след нейното тръгване детето почва да плаче силно.)
ВАРКА: Пусти да опустеят, как се решиха лехуса от детето й да отделят? Какво ще го правя това пеленаче без майка? Малко дете все за майчина бозка плаче. Тук съм, златно на стринка. Нани, златно, нани... За тебе стринка никога няма да закъснее.

9. Вграждането

На строежа на моста. Мерджан и Велин работят, скрити наполовина в изкопа. Край тях е Аркадия. Идва Аглика с две чинии и лъжици.

АГЛИКА: Заповядайте топла чорбица, братя работливи.
(Пауза) Защо мълчите? (Пауза) Гледам, работата ви напредва...
МЕРДЖАН: Сполай ти, Аглико.
АГЛИКА: Какво майсторите, братя работливи?
ВЕЛИН: Гроб копаем.
АГЛИКА: Гроб ли? Какъв гроб?
МЕРДЖАН: Мигар не виждаш? Надолу вървим, колкото повече работим, все по-надълбоко пропадаме.
АРКАДИЯ: Началото на всеки темел е гроб.
АГЛИКА: Да бяга по-надалеч от вас такава лоша помисъл. Какъв гроб, за кого?
ВЕЛИН: За тебе.
АГЛИКА: За мене?! (Чиниите й падат от ръцете.) Аз ли съм виновна, че не спори строежът на моста? Зад гърба ми гроб ли ми приготвихте? Мислех, че има неща, които не сте способни да сторите...
АРКАДИЯ: Не можехме да ги направим, бяхме предизвикани...
АГЛИКА: Нима съм в състояние да предизвикам такива действия?

- 27 -

АРКАДИЯ: За човек е може би действие, за Бога е възвишено дело.
АГЛИКА: Боже господи, нима позволяваш жива в темел да ме зазидат? Смея ли поне веднъж да те повикам на помощ, щом ти винаги си на противната страна? Има ли спасение за мене, щом съм застанала пред отворената ти уста?!
АРКАДИЯ: Не призовавай сега Бога, щом избраната от теб страна беше дяволовата. Нашият братски договор беше такъв – дяволът помежду ни трябва да бъде унищожен. Ако трябва всички, един по един, живи ще влезем в темела. Съдбата посочи да почнем от тебе. Чрез твоята греховна хубост дяволът ни води за носа – и нас, и целия народ...
АГЛИКА: И вие вярвате, че мостът ще спре да се руши, ако зазидате в основите му жив човек? Камък върху камък да не застанат на градежа, ако трябва да го крепят човешки рамене. Откакто се е пръкнал човек, само кули от хора вдига към небето... Аз ли ще ви крепя градежа - със сираче, дето в люлка за майчино мляко плаче?
АРКАДИЯ: Така ти било писано – в темел жива да легнеш. Добра участ е тая – мост да крепиш. И мъртва - топлина ще излъчваш, камъка ще топлиш. Ти не си важна. Най-важни в момента са две неща – твоят потомък и мостът.
АГЛИКА: Кажи нещо, Велине, спаси ме, докато не е късно... Не ти ли е жал за мене? Знам, лесно се намира друга жена... Гърдите ми са набъбнали от млякото. На тях ти всяка нощ си почиваш. Майка съм на детето ти...
ВЕЛИН: Дадохме клетва, няма връщане... Аз си знам колко те любя, но не искам да си патя заради тебе, Аглико. Студен ти бях на сърце, студен камък в прегръдки държах. Бях недостоен за такава хубост до мене, не те заслужавах. Какъв брак е това – цял живот да си на колене пред една жена? Не ми стопли сърцето твоята мермер снага, не бе топла нощем моята постеля. Едничкото, което имах общо с тебе, Аглико, е моята нощ, която ще зазидам заедно с тебе в основите на моста.
АГЛИКА: Моята плът първо на мен ми носеше самота. Самотувах до тебе, Велине, нашата страст всяка нощ се срутваше
- 28 -

като моста. Дете ти родих, ти даже да ме събличаш не се научи. Сега поне мостове гради с мене.
АРКАДИЯ: Нашите истини рушат чуждите темели. Всички си имаме наша истина, а мостът – свой темел. И не само нашият. Ако се прошеташ нагоре и надолу по реката и следващият мост, и по-следващият – всичките имат в основите си зазидани живи хора... Не може нашият да е изключение. В темелите на тоя манастир ще лежа аз, ти – в тези на моста... Всеки, който иска нещо да изгради, държи ли то да остане, трябва да даде живота си за него. Никакви изчисления, цифри, камъни и греди не правят темелите яки, това става само върху човешки кости. Мост не може да свърже два бряга без да е зазидан жив човек в него. Не се моли да ти съхраним живота, в момента ти си по-полезна мъртва! Твойта крива линия може да изправи моста. И да не искаш, сама ще влезеш в основите. И да не искаш! Ако не стоиш в темела, ще гориш като вещерка на клада. Да не си мислиш, че аз ти избрах тая участ? Ти самата си я избра. Твоите постъпки те доведоха до тоя край. Дойде в манастира и ни разруши семейството, което беше здраво като мост. Нито си за калугерка, нито за къщовница. Ако останеш сред нас и манастирът ще почне да се руши...
АГЛИКА: Нямаш равен, всичко си планирал. По-добре чиста и цяла в темел да легна, отколкото да се гнусят, да запушват носове и да се плашат от смрадливата ми плът, горяща на кладата. Поне ти, деверо мой Мерджане, кажи нещо за мене като за последно! И ти ли заради моята проклета хубост ще ме оставиш да умра сред камъните на моста?
МЕРДЖАН: Всички мълчим, Аглико, нима не виждаш? Мълчим сговорно пред твоята хубост, дето самата теб те убива. Нямаме сили да изречем: Договорката не е в сила... Да убия или да се убия заради най-хубавата жена, която са виждали очите ми? Заради твойта мермер снага, до която моята грапава ръка се докосна веднъж? Ти беше моя само до коленете, до белега, дето не успях да го преодолея. Аз ли на вярна смърт ще те пратя, та да мога, докато те зазиждам жива, да те докосна навсякъде? Сега знам, Боже, в тоя миг ако те има, че ни се надсмиваш зад всеки

- 29 -

облак и зад всякоя звезда, задавяш се от смях, докато ги зидаш съдбите наши. Ти ще ми помогнеш, ама на брат ми няма да му
се размине моето зидане! Ще го зазидам, така, както само аз мога! Тогава пробвай, помогни му да се спаси, както му помагаш да си пълни ковчежето! Сигурно си по-пропаднал и от брат ми, щом намери точно с него ортак да станеш!
АГЛИКА: Няма да мога да видя кой кого ще зазида, но знам – още някой ще лежи с мене в основите на моста...
АРКАДИЯ: Достатъчно Божия хубост ще турим в темела... Господ сам си избра жертвата. Ние само му я принасяме... Ще ти оставим едната гърда незазидана, да може детенцето ти да бозае.
АГЛИКА: Всеки се трепе до цица да се добере. Не е за детето, вие ще цицате... Всяка уста сънува пълно виме. Ето ме, поне в смъртта да съм гола. Зазидайте ме...
АРКАДИЯ: Съблича се! Безсрамница! Зазидайте я... Безбожница, зазидайте я! Зазидайте я!
(Аглика влиза в изкопаната дупка и пропада с вик в нея. Приглушена светлина.. Над сцената се спускат сводове на мост. В главната колона има отвор, но в него не се вижда женска гръд.)
АРКАДИЯ: Водата и въздухъг, огънят и водата еднакво ги поглъща земята. Така е и с човека. По-рано или по-късно тя ни приласкава и ни събира. Това е силата на земята, държи ни всички в обща прегръдка и с всекиго поотделно в различно време се разпорежда. Амин.
МЕРДЖАН: Ти само измисляй градежи, не се кахъри за курбани. От нас ще избираш...
(Влиза глашатаят.)
ГЛАШАТАЯТ: Как е, свършихте ли работата? Много бързо, бе. Браво. Не мога да гледам, жалостив съм. Затова не дойдох. Детенцето ти, Велине, почна много силно плаче, иди си вкъщи. Варка не знае какво да прави с него... Тръгвай.
ВЕЛИН: Който остане жив, нека разкаже за всичко. Блажени ония, които не са видели и не са повярвали.
(Излиза)

- 30 -

ГЛАШАТАЯТ: Исках да дойда. Мерак ми беше да видя отблизо циците на Аглика... Твърди ли й бяха, едри ли? Хубаво рече
Велин: И да разправяш, никой няма да ти повярва... Абе, имаше ли жена му на Велин цици? Не отговаряте... Не вървеше него да питам... А той дали е виждал барем веднъж Аглика гола? Не му се показваше тя на него. Може би само нарядко, притисната натясно...
МЕРДЖАН: Марш оттука бе, гнидо недна! Изчезвай, докато не съм ти разцепил тиквата! Беж да те няма!
(Глашатаят побягва, на сцената остават Аркадия и Мерджан. Пауза.)
АРКАДИЯ: Много си тъжен, брате Мерджане. Работата потръгна, мостът полека-лека вдига снага, а ти си се запревивал като болна жена. Почини си, поспи, да наместиш пропуснатото. Лятото е на свършек, цяла година ни изтече напразно по водата.
МЕРДЖАН: Жив човек погребахме в темела, брате Аркадие. Камък да съм, ще се разцепя, а не над майка, оставила сираче, да зидам... Сърце от камък ли носиш или майка ни е родила студен камък? Каква жена затрихме... Втора такава никогаш няма да изправи снага в нашата къща, няма да стъпне по нашата земя...
АРКАДИЯ: Жалиш я повече от брата ни. Велин е отнесен, лесно ще я прежали. А ти все се вреш, дето не ти е място...
МЕРДЖАН: Тоя, дето не знаеше как да я люби, не знае и как да я жали...
АРКАДИЯ: А ти имаш ли право да пожелаваш жената на брата си?
МЕРДЖАН: Легнахме си двамата на сърце като два камъка, дето прилепват без да ги дялкаш... Нашият зид не прилепва към твоята Вавилонска кула, вдигана от кости и ребра. Любовта ни няма как да стигне до Бога, но и до твоя зид от болка моята ръка няма да се допре повече... Никога не докоснах Аглика, не я опозорих заради брат ми, заради рода ни, заради занаята и образа – мой и неин... Ти посегна на нашия чист образ...
АРКАДИЯ: Пазеше се ти от нея, но нямаше да е задълго... Жената отива при по-силния! И да не искаше, един ден щеше да е

- 31 -

твоя. Да не мислиш, че на мен не ми е жал? Само вие сте пълни котли, в които клокочат чувства, а аз съм помежду вас студен камък, да си охлаждете душата с него – така ли мислиш? И аз съм зидар. Ти дялаш камъка, аз – душите. Правиш ги на парчета, за да се съединят... Дива любов неодялани ви съедини, на мен ми се падна да я разпарчосам. Ако не беше Аглика, ти щеше да легнеш в темела, за да се укрепи мостът! От човешки съдби майсторя прекрасни сгради за по-добри светове.
МЕРДЖАН: Твоята Божа любов се крепи на трупове! Стъпила е на трупове, храни се с трупове, болка и човешка плът! Кой Бог ти дава право да зидаш образа на света според кефа си? Аглика не е камък да я редиш както ти пасне в твоя градеж.
АРКАДИЯ: Забрави я Аглика! Тя не бе пожертвана напразно. Намери си истинското място - и след смъртта си добрини да прави. Нейният камък липсваше и затова мостът се рушеше... Винаги липсва камък, дето да крепи целия градеж. Ние го намерихме и сега тоя мост ще е вечен. Камъните му ще са топли, докато ги грее човешка плът. Принесохме най-добрия курбан... Успяхме. И пред народа, и пред Бога.
МЕРДЖАН: Нищо не си постигнал с твоето пъклено зидане на мостове от човешки тела! Ти да го замисляш, аз да го изпълнявам... Ти направи да лежи в темел Аглика с дете пеленаче, а мойта жена ялова да гледа чуждо сираче! Моята Варка никой нямаше да я оплаква. Нея трябваше да зазидаме. И е бездетна , а и къде е Варка, къде – Аглика? Исках да се отърва веднъж завинаги от този камък, дето ми виси на врата като брачна, тежка прегръдка.
АРКАДИЯ: Ти прие договорката, сетне я престъпи. Казал си вкъщи на Варка тя да занесе яденето на майсторите. Ако бяхме зазидали твоята ялова Варка, тогава и манастирът щеше да почне да се руши... Малък курбан за такъв голям градеж е твоята Варка.
МЕРДЖАН: А ти отиде, върна обратно Варка и прати Аглика на сигурна гибел! Ти си виновен за смъртта й. Държиш ни затворени в кошарата на твоя ум. Ръката ми вече никога няма да премости твои брегове! Ако знаех, че това е мракът на твоята кошара, поне

- 32 -

веднъж щях да помилвам бедрата й. Впрегна братята си да се трепят за твое удоволствие. Ще руша, ще руша и изобщо няма да
му мисля! Цял свят създава, гради и се опитва да се доближи до жената. Ще руша и камък връз камък няма да оставя, щом ме ти мене раздели от Аглика, дето Бог ми я прати като утеха! Аз го вдигнах, аз ще го съборя тоя мост... Няма да дочакаш хора да газят по раменете на Аглика! Ти надви, победи твоят начин на зидане, но аз ще бутна всичко до темел и ще извадя Аглика – с хубостта си да премости двата бряга.
АРКАДИЯ: Аглика беше черна овца, вълци да я ядат! Забрави я! Народът пак взе да приижда да се моли в манастира. Никой не се интересува от лични драми... Зазиждай, за да не бъдеш зазидан! Преголям е тоя градеж за твоите вопли на неутешено сърце. Премного пари, камък, вяра и кръв са хвърлени, за да почнем всичко наново. Мостът утре заран за пръв път ще осъмне неразрушен, така ще е и след всички следващи нощи. Какво щяхме да правим, ако всеки градеж не може да издържи една нощ изкушение? Свършиха твоите нощни изкушения към Аглика, брате Мерджане...
МЕРДЖАН: Този мост ще ни разделя вечно. Бяхме сговорни братя, докато тук бе зинала съсипия... Сега между нас зейна безкрайна пропаст, дето само с любов може да се премости. Чудни са градежите Божии, но още по-чудни са градежите на любовта!
АРКАДИЯ: Не съм жаден аз за любов! Воденицата се храни с вода, магарето с тръни, а вие със секрети! Осени ме любов, която превъзхожда вашата междубедрена, спермална и лепкава... Върху вашата низша, външна и човешка любов не хвърлям аз ни поглед, ни сълза. Не признавам такава любов, дето само руши и погребва. Видях разрушителната сила на Агликината хубост, знам и градивната сила на твоите ръце. Приключи го ти градежа на живота си, Мерджане, твоята ръка започва да руши! Не ми трябват нови рушители... Твоята мисия на градител завърши. Най-добре е нашата раздяла да стане навреме и тука!
(Намушква Мерджан с нож. Мерджан пада под моста. Чува се плисък на вода. Над сцената пада мрак.)

- 33 -

9. Мостът не се руши (Финали)
Аркадия и глашатаят. Сцената се осветява и мостът се показва в целия си блясък. Чува се пеене на птички и ромолене на вода.
ГЛАШАТАЯТ: Какъв ден сме днес, отче?
АРКАДИЯ: Неделя.
ГЛАШАТАЯТ: Нима издаяни светът до седмия ден?
АРКАДИЯ: Най-сетне.
ГЛАШАТАЯТ: Разгеле. Да седнем и да отдъхнем. Редно е, Господи, и ти да седнеш и да си починеш. И ти душа носиш... Нанагорно ти дойде от такива като нас след тия шест дни яко бъхтане... Най-после неделя. Мирна и райска. От всичките седем дни само неделята е донесена от Рая. Затова днес всяко нещо прекрасно ми изглежда. Колко века траяха тия шест дни на Съзиданието, отче Аркадие?
АРКАДИЯ: Хиляди столетия. Никой не може да ги сметне.
ГЛАШАТАЯТ: Ще потрае ли, отче, тая неделя колкото шестте дни досега? Ще можем ли да починем, мама му стара, да се поизпънем като хора? Каталясал е народът, трябва да се отмори. Да си отспи поне едно пет-шест века. Всичко е изградено и завършено, няма какво друго да се прави. Ако продължи както досега, най-много да се развали направеното. Много е важно да се знае кога да се спре. След тая работа, дето я свърши за тия шест дни, Бог може само да обърка нещата... Я го виж! Спи. И той спи. Всичко живо спи. Само за тебе не е неделя, отче Аркадие, само тебе сън те не хваща. Поеми си малко дъх, седни да починеш. Открехни малко ковчежето. Сякаш змия държиш вътре, а не пари...
АРКАДИЯ: Бели пари за черни дни.
ГЛАШАТАЯТ: Какви черни дни, тъкмо се зазорява, още слънцето не се е показало... Всичко е наред. Днес е ден за харчене. Дай да му спретнем една сватба, да оженим втори път Велин... Ядене, пиене, музика за Агликина душа... Ние, дето искахме да живеем, живи останахме. Тия, дето бяха от камък по-твърди, в камък се превърнаха.


- 34 -

АРКАДИЯ: Кога ли ще се дораздени, чака ни нова работа. Благославяй я тая нощ. За твой кеф го сторих, гледам, че всеки ден неделята сънуваш...
ГЛАШАТАЯТ: Неделя? Кой знае дали някога изобщо ще дойде? Може би тя изобщо не съществува, а ние само си я измисляме... Според твоя календар вечно е чист понеделник... (От отвора в моста, оставен за гръдта на Аглика, започва да тече бяла, гъста течност.) Нещо капе от отвора, където трябваше да бъде цицката на Аглика, отче Аркадие... (Отива, подлага си пръста, близва го.) Сладко е...
АРКАДИЯ: Сладко, казваш? (Отива, пробва и той.) Вярно, че е сладко.
ГЛАШАЯТ: Майчиното мляко на Аглика. Сладко ли е майчиното мляко?
АРКАДИЯ: То е като омешани наедно мед и мляко. Не се ли досещаш? Потече мед и мляко. Благо...
ГЛАШАТАЯТ: И сладко!
АРКАДИЯ: И вкусно!
ГЛАШАТАЯТ: Благо, сладко! Мале мила, потече мед и мляко. Първо аз да се заситя, пък ще ида сетне да обадя на народа за чудото. Ама, отче Аркадие, да не вземе да секне? При нас нищо никога не е сигурно...
АРКАДИЯ: Как ще секне бе, будала? Това е Божи дар за нас, Божия благодарност.
ГЛАШАТАЯТ: Абе, отче Аркадие, при нас още не е потекло и гледаш вече е секнало. (От същия отвор започва да се издува голям кръгъл балон.) Така, Аглико, така. Не си изцеждай цицките, имаш дете за кърмене. Варка има по-големи вимета от твоите, ама празни. С какво мляко да ги напълни? Нали е ялова. Жалех за тебе, когато те зазидаха и си мислех, че Аркадия греши, ама наистина бил божи човек... Как му хрумна тая работа? Да ме прощаваш, ама без твоята цицка целият народ сме като сирачета. Е, имали сме късмет и ние до нечия цицка да се докопаме. Хайде

- 35 -

да ида сега да викна народа и той да близне някоя капчица. Не бива повече, ще го хване разстройство. Насам, народе! Потече
мед и мляко, мед и мляко потече от моста! Гладни, жадни, боси, омърляни, килави, шугави, зилави, изтървани, с прави и с криви носове, с шилести глави, най-сетне дойде вашето и нашето време! Божие царство и истина! По-бързо, докато не е секнало! Потече мед и мляко, хора!(На сцената прииждат хора. Всички топят пръсти в млякото, ахкат учудени и се кръстят.) Тече мед и мляко! Не се ли радвате? Блазе му народ с такова виме! Наистина си божи човек, отче Аркадие!
АРКАДИЯ: Това е само началото... Сега капе мед и мляко, тепърва ще почне да тече.
ГЛАШАТАЯТ: Кога ще стане това?
АРКАДИЯ: Когато вдигнем нов манастир и нов мост към него, по-големи, по-красиви и на още по-непристъпно място. Така ми се присъни. Ще градим ли?
НАРОДЪТ: Ще градим! Ураа! (Излизат. На сцената се появява Варка, носеща в ръце повитото в пелени бебе.)
ВАРКА: Защо не ви сложих отрова в манджите, докато ви хранех, до един като папуняци да се надуете и да пукнете? Какво ядене ви сготвих, та толкова подлудяхте? Ама ще ви отровя аз, никой не знае какво запържвам... Само малкото да е живо и здраво. (Детето се разплаква. Варка топва пръст в течността от моста и му дава да близне.) За здраве, златно на стринка... Майчино мляко, да порастеш по-бързо... (Чува се блеене на агне.) Ялова бях в зидането на нощта, майка ще бъда на зазоряването. Студено ти е, ангеле мой, чакай да взема прахан да запаля огън да те стопля. (Удря два камъка един в друг, излизат няколко искри. Сцената се осветява.) Нека си рожба на нощта, аз ще те отгледам – да ни осветиш. Стопли ли се, миличко, заспа ли? Хубаво. Сега ще идем до воденицата, да вземем брашно за кашичка. Трябва да пораснеш голям и силен мъж. И да им разрушиш не мостовете, а нощта.
(Варка с пеленачето в ръце излиза от сцената. Чува се шум от воденични камъни. Над сцената пада мрак.)