Какво значи да бъдеш автентичен...

Четириезичен Македонско (МК)-Българско (БГ)- Битолски (БТ) - Софийски (СФ) разговорник (с произношение и обяснения)

За да си автентичен битолски кабадая, покрай другите условия, трябва да изпълняваш най-главното от тях. Да знаеш как да говориш. За софийския превод са използвани идиоми от речника на софийските "копелета" - най-многобройната субкултурна група в София. Обяснение: Битолският кабадая е пич, но с добавен аристократизъм, свръхпотентност, видими финансови възможности и специфичен естетически вкус - в България няма точен аналог, в определени дискурси може да се наблюдава сходство с аграрите, анцузите, вървелите или ахтополските бабалюги. (Виж Неолог)

Преди известно време, в Битоля се снима и документален филм на тема - кабадаите със заглавие “Кабадая“, който аз, за жалост все още не съм гледал. Знам, че във филма играеха познати битолски кабадаи, даващи при това своето гледище за това - какво представлява истинският кабадая. Кабадайският сленг най-чисто се говори в битолските квартали Баир, Генимале и Ремо.

Благодаря на кабадаите Муфла и Пеце Чипуро за предложенията при съставяне на настоящото ръководство, макар да знам че пивото им направи по-голем кеф...

МК: “Здраво како си?“
БГ: "Здравей как си?"
Бт:
На мъжко: Како си со пичица? Клецкаш? (СФ: Как са пичоците? Бодваш ли?)
На женско: Кај си кукле? Арна? (Сф: Как си коте? Добре ли си?)

Обяснение – За мъжкото: Ако клецкаш девойка, значи хем си добре ситуиран в обществото, хем си в добра кондиция.
За женското: Значи не се вика, сърце, злато, маце, ами кукле. Това се практикува само от автентичен кабадая с дългогодишен кабадайски опит.

МК: “Кај си од кога те немам видено...“
БГ: "Къде си, от кога не съм те виждал..."

Бт:
Кај(къде) си во живото?
Кај си да ти којам (ковна) душата.
Кај си да ти ракоплескам старата...
Кај си да ти бланширам старата...
Кај си да ти тоскам старата/сестрата.. .

Сф: "КъдЕ се затрИ бе, смотанЯк?", "КАае си бе, д'т'Еееба в зАдника?", "Къде си бе, живОтно?"

Обяснение – Обичайни изрази, по които веднага може да разберете, че сте се запознали с истински кабадая.

МК: “Дали го имаш видено Тони?“
БГ: "Виждал ли си Тони?"
Бт: Ако го најдам тој Тони ќе го умрам од ќотеци..ќе му ебам пелената.
Сф: Ако го намеря тоя Тони, ще го спукам от кютек.. ще му еба пичката лелина.

Обяснение – Тони е взет само за пример. Финтата е, демек Тони му дължи пари, услуга, а за нещо го е отебал? Всъщност, рядко се случва нещо от гореказаното да е истина.

МК: “Таа е промискуитетна девојка. “
БГ: "Тя е промискуитетна девойка"

Бт: Ја глеаш она? Го фрли пичето на асфалт бе (оди во комбинација со “го фрли пичето на ќерамитки“)- Гледаш ли я оная? Хвърли си пичката на асфалта (върви в комбинация с "хвърли си пичката на керемидите")

Сф: "Тая се чука като за световно" или накратко "разпоретина"

Обяснение: За кабадаите горе-долу всички са промискуитетни девойки, чети курви. Но от курви има и по-курви. Такивата курви си хвърлят пичката на асфалта в смисъл - който не мина по улицата той не я наеба.

МК:“Оној/онаа не изгледа убаво.“
БГ:"Оня/оная не изглежда добре"
Бт:"Види го/ја во сурато е ко смока(смокиня) крцната!"
Сф:"Виж го/я бе, като ритнат/а в лицето от кон е!"

Обяснение - Вероятно знаете как изглежда кръцната смокиня. (Вероятно знаете как изглежда човек, ритнат в лицето от кон)

МК: “Таа е сексуално привлечна девојка.“
БГ: "Тя е сексуално привлекателна девойка."
Бт: "Таа е спремна(готова - демек нищо не и липсва) пусица. "
Сф: "Тая е един път пичка.", "Яко парче", "Резачка", в Пловдив - "Пръскачка"

Обяснение: Когато кабадаите узнаха за интернета, започнаха да идват и да гледаат снимки с голи жени. Докато им превъртах галериите често викаха “Види я бато, оваа колко е спремна.“

МК: “Дали има некаков проблем?“
БГ: "Има ли проблем?"
Бт: "Ако треба, шо треба?"
Сф: "Кво се дзвериш бе, кюфте(тъпак, лайно, задник)?","К'ъф е проблема?", "Я си затваряй плювалника, да не станем на кълбета!""

Това е началото на тупалката, когато се провокира противникът. Ако отговорите “нищо(сф:моля?)“, тогава следва тупалка. А ако отговорите нещо друго, пак следва тупалка.

МК: “Биди повнимателен.“
БГ: "Бъди по-внимателен"
Бт: "Еј, сеј да не те зеам еднаш в`ум."
Сф: "Ей, глей да не ми влезеш в картинката"

Обяснение: При по-старите кабадаи варира и израза – "Ако те зеам еднаш ќе речиш тројката од буковски ме зеде". Тройката в смисъл автобуса тройката, който навремето минавал през целия град и му викали "околовръстния".(Сф: Ш'ми кацнеш на оная работа! - В смисъл, че свободния ти полет ще бъде ненадейно прекъснат, Също и "Ш'те отнеса като камион боклуджийска кофа, бе!" ).

МК: “Ќе преземам мерки во врска со твоето однесување.“
БГ: "Ще взема мерки във връзка с твоето отношение"
Бт: "Ќе го светнам подот со тебе, разбра?"
СФ: "Ш'избърша с тебе пода бе, ясно ли ти е?"

Има доста вариации на тая тема. Да не забравяме класическата – “Жив ќе те остам, ама будала ќе шеташ.“ (СФ: Ще ми носиш куфарчето бе, тъпак!)

МК: “Криво ми е.“
БГ: "Криво ми е"
Бт: "Леле, ќе си манам клоца еј(ще се ритна сам бе)!"
СФ: "РазказА ми се игрАта отсЕкъде"

Обяснение: Въпреки чисто физическия смисъл на ставащото, невъзможно е обяснение, поради присъстващата дълбока символика.

МК: “Таа девојка пружа добар орален секс.“
БГ: "Тази девойка прави добър орален секс"
Бт: "Да видиш пичето шоубо ги клачка заровите (Да видиш пичето шо убаво ги клати заровете). "
СФ: "Тая к'ви свирки врътка", "Тая как ще ми посвири."

Обяснение: Това е яко бе, нямам допълнително обяснение.

МК: “Нема врска ако е омажена.“
БГ: "Няма значение ако е омъжена"
Бт: Шо има везе(връзка), дека е мажена, глуп(глупако). Да не не и(да не би да не и) влегва? - (СФ: И к'во като е женена бе, и тя си иска)

Обяснение: Това е доказателство, че кабадайлъка има либерален характер и се противопоставя на гражданските конвенции, като брака например. Разбира се, става дума за брака на другите.

МК: “Не се занесувај!“
БГ: "Не се занасяй"
БТ: "Не влегвај(влизай) бе."
СФ: "Ай, не ме качвай на черешата"

МК: “Не забегувај!“
БГ: "Не се отклонявай от темата!"
БТ: "Не искључвај бе."
СФ: "Ай, не се прАй, моля те."

Обяснение: Употребява се и “не улази“(срб. - не влиза), но бидейки е сърбизъм, повече се предпочитат горните два израза. Демек, не влизай във филма. Разбрахте.

МК: “Ајде да си заминеме.“
БГ: "Айде да си ходиме"
БТ: "Ајде да палиме патичињата".(Айде да палиме патъците)
СФ: "Ай'си бегаме"

В комбинация:

БТ: Ајде да фаќаме прскалица. (СФ: Аааe'фащаме пътя)

Дълго време само кабадаите си го разбираха това. Това е иначе ситуация - клише, в която двама кабадаи са излезли някъде и трябва да си ходят. Тъй като нямат превозно средство, което евентуално да запалят, всичко което им остава е да запалят "патъците". Тази изразна форма я има и в еволюирал вид в “пали кломпите“ (пали сабото), което е вероятно синонимен израз, който в даден момент е заменил "патъците"(сигурно през 70-те години, когато сабото беше модно - бел. прев.).

МК: “Перо почина.“
БГ: "Перо почина"
БТ: "Перо ги фрле челите."(Перо хвърли чехлите)
Сф: "Перо ритнА камбАната" или "Перо гушнА босилека" или "Перо фърлИ топа"

Обяснение – Кабадаята си ходи у дома и хвърля чехлите. Има се предвид, през тоя кобен ден си дошъл у дома, хвърлил чехлите(обувките) настрани и умрял. Значи хвърлил чехлите за последен път.

МК: “Дојди да се испијаниме.“
БГ: "Ела да се напиеме"
БТ: "Ела бато да си дајш по едно."
Сф: "Аааe д'пиеме по е'нО"

Обяснение – много селяци и квазикабадаи не разбират добре израза. Става дума за кабадайска конспирация, която ги защитава от еснафските апетити на средата. Значи викате някой да пийнете по веднъж, колкото за адет, което в най-честия случай не е точно. Напивате се като талпи, а изразът “по едно“ е шифровано съобщение.

МК: “Ја дадов колата како коцкарски залог.“
БГ: "Заложих си колата на комар"
БТ: Ја/го дадов колата/моторо рем (непознат произход).
СФ: (Няма аналог)

Обясение – кабадаята е често комарджия и отдаден на повече пороци, освен на дрогата. Това важи за кабадаите од старата школа. Е, сега често и няма никаква кола или предмет в залог, но по тоя начин кабадаите искат да го избършат своя пролетарски статус. (Тъй като в София на пролетарския статус не се обръща внимание - говорещите сленг произлизат от друга социална група, няма обективна потребност от такъв израз)

МК: “Не грижи се.“
БГ: "Не се притеснявай"
МК: "Глеј тебе на куро убо да ти е."
СФ: "Барай си мъдЕте, бе." или "Барай си меча"

Обяснение - един от многобройните лозунги на кабадаите за поздрав и пос-покоен живот.

МК: “Било што да е, на попуст да е.“
БГ: "Шамар да е, на аванта да е!"
Бт: "Кур да е, муфте да е!"
Сф: "Кур да е, на аванта да е!"

Обяснение – този израз добре се използва и в по-широк кръг.

МК: “Ќе ја затвориме кафаната.“
БГ: "Ще затваряме заведението"
Бт: "Ај ќе бегаме уште 10 минути."
Сф: "Още 10 минути и ш'си бегаме"
Обяснение – Дълго време не успявах да я разбера тая фраза. Седях с кабадаи които постоянно я употребяваха. Мерех по часовник, но никога не си ходехме след 10 минути. Чак по-късно, еден пиян кабадая ми издаде тайната – че се работи за още един кабадайски шифър. Когато някой каже така, трябва да се знае, че ще се седи до сутринта и последни ще затварят заведението.

МК: “Здраво на сите како сте?“
БГ: "Здравейте всички, как сте"
Бт: "Ај шо пија кафаната..." (Ай, шо пие кафаната)
Сф: "Оо, компанията!"

Обяснение: Истинският кабадая когато влезе в кафене, така се поздравява с кабадайската компания. Изразът се употребява и във външни условия. Например, когато се спечели на Еврофутбол или има някоя друга радостна вест, най-първо се провъзглася с тази фраза.

МК: “Дечкото вози лудо.“
БГ: "Тоя кара като луд"
Бт: "Кај ојш да ти ебам жената."
Сф: "Къде хО'иш бе, да т'Ееба в гъзЪ"

Обяснение - Тоя израз е като добър ден за шофьорите кабадаи, особено на ония от “транскооп“.

МК:“Зошто си толку наврнат (навалян от дъжд, намокрен)?“
БГ:"Защо си толкова омърлушен?"
Бт:"Шо си бе ко кур претинкан."
Сф:"Защо си като препикано мушкато"

Обяснение – кур преиздркан (Сф: увиснал хуй).

МК: “Нема шанси да дојдам.“
БГ: "Няма шанс да дойда"
Бт: "Важи, идам одма, само да ја допушам цигарата."
Сф: "Ай седи, почивай" и "Ей ся"

Обяснение – Седиме в заведение с Муфлата иде един дечко и вика: “Муфла, дай моля те излез навън, премести си колата“,

Муфлата отвръща “Еве, сеа да ја допушам цигарава.“(Ето, сега да си допуша цигарата)
Минават пет - десет минути, дечкото притеснен иде пак и пита “шо се случи?“,
Муфлата: “абе сега, еве да ја допушам цигарата ќе дојдам“
дечкото: “аман бе, уште?“
Mуфлата: “епа бато, 100s е!“

МК: “Не е компентентен.“
БГ: "Не е компетентен"
Бт: Нема фаца(лице) бе тој.
Сф: "Умножи по нула"

В средното училище в школската тоалетна седят двама кабадаи и пушат трева. Иде едно другарче и иска да дръпне и той. Гледа го едно от наркоманчетата и му вика – Извини бато, ама ти немаш фаца за да се дрогираш.

МК: “Попушти пред притисоците.“
БГ: "Поддаде на натиска"
БТ: "Се издрслави."
Сф: "Натаковаха му го с вазелин."

Обяснение – ходи в допълнение на “да му ебам живите“ или старото “да му ебам племето.“ За да звучиш хептен кабадайски, живите се изговаря така “жиииииивите“ и племето “плееееемето.“

МК: “Да, радо би имал секс со неа.“
БГ: "Да, с радост бих правил секс с нея."
Бт: "Би и го закачил бато и то со залет."
Сф: "На тая нЕма да и прОстя." и "Ш'я скъсам тая"

Обяснение – това е значи копнеж на двама или повече тинкачи (чекиджии), когато оглеждат (киризят) пички наоколо.

МК:“Тие двајцата се големи другари.“
БГ:"Тия двамата са големи приятели."
Бт:"Абе едното се."
Сф:"Дупе и гащи."
Обяснение - като Янко & Трендо(водещи на предавания) шо са.(СФ: Като Слави и Годжи)

МК: “Водевме долго време љубов.“
СФ: "Дълго време правихме любов."
Бт: "Се исклецкавме се напрајвме лом."
Сф: "РазкъртИхме се от секс.", "Снощи трЕсах цЕла нощ"

Обяснение - когато кабадаята ебе, всички трябва да научат. Обикновено преразказването на снощния секс започва с тая фраза.

МК: “Не сакав тоа да се случи.“
БГ: "Не исках това да се случи."
Бт: "Да си ебам една сестра на спање."
Сф: "Мани, не ми напомняй."

Обяснение – това го употребяват кабадаите, които нямат сестра.(Сф вариант: Употребява се и от тези, които имат сестра). Служи за оправдание, в смисъл “не преебах работата аз“. Понякога се ползва и “жими най-мило".

МК: “Имам сексуални односи со многу девојки...“
БГ: "Имам сексуални отношения с много девойки..."
Бт: "Клецни ваму, клецни таму, не остана време за тинкање (чекии)!"
Сф: "СкъсАх се от ръмбене, батка!"

Обяснение - кабадаята се хвали за своя богат сексуален живот.

МК: “Ќе видиш ќе биде тешко тебе!“
БГ: "Ще видиш, че ще ти бъде трудно"
Бт: "Море најубајо зап ќе ти го пукнам."
Сф: "Ш'ти го вкарам (отзад), да ти излезе през устата!" и "Ще ти цъфна розичката"

Обяснение - стандартна кабадайска закана.

Алекс Букарски: Есе за насилието

Алекс Букарски

(Едно нестандартно, но великолепно есе за насилието, възпитанието, толерантността и тъмните страни на човешкия характер.. бележката моя - К.П.)

Размишлявам как да започна това есе, дали като приказка, “имаше едно време един - Тръстиката“ или пък като ретуширана биография на соц-реалистичен писател, “още от най-млади години Тръстиката почувствува тежкия товар на живота“, или може би най- адекватно е холивудско-легендарното “Викаха му Тръстиката”.

Както и да е, най-добре е да го опиша така, както до ден днешен биха го описали в моя роден град - "Тръстиката сакаше да се тепа!"

Татко му, Старият Тръстика, беше комарджия, алкохолик (въпреки че самият той на шега отричаше тоя етикет, отбелязвайки че е само “любител на алкохола“) и насилник, който малтретираше сина си и съпругата си всекидневно. (предполагам че тя беше една от онези една на четири съпруги - жертви на семейно насилие, според известните статистики на голям брой неправителствени организации)

Още в ранните си юношески години Тръстиката около себе си събираше малка банда последователи, чийто неприкосновен водач беше самият той и чиито заповеди се изпълняваха безпрекословно.

Надвечер всички заедно шетаха из калдаръмите и тесните улички на полу-урбанизирания квартал Баир. Един и същи сценарий се развиваше през вечер:

“Тръстика, оня бато те псува на майка. “
“Да, а? “
“Аха. Оня с кафявото палто, гледаш ли го? Мамата негова! “

Възмутеният дечко докато се освестеше за какво е обвинен, вече беше поел няколко врели шамара.

Питам се сега, дали това попада в категорията немотивиран акт на насилие? Съществуваха различни варианти. Дечкото или ще забравеше за всичко (най-вероятна развръзка), или щеше да извика своите другари за да си отмъсти (по-малко вероятна), ако не знаеше за лошата репутация на Тръстиката, или пък щеше да се оплаче в полицията. (най-малко вероятна, и това само в случай ако е бил претрепан с видими последици)

Старият Тръстика ще узнаеше и шеше да предприеме възпитателни мерки.

От орманчето щеше да извади неговата дървена бейзболна бухалка и пред очите на целия комшулък брутално щеше да пребие сина си.

Предполагам, че това е мотивиран акт на насилие, предизвикан поради нечие извършване на немотивиран акт на насилие.

Така би звучало академично, но по същество Старият Тръстика искаше да се изтъкне като добър баща, който ето го как възпитава сина си, според стандартите на еснафите, които след това имаха обичай да рекат - "Татко му дори и го тепа, но нему никак да му дойде ума!"

Тръстиката във филма на Куентин Тарантино

Все още беше на 15-16 години, отглеждаше гълъби и имаше досие за дребни кражби, трошене на витрини, предизвикване на групово сбиване и други правни термини от криминалното поведение. Ако Ф. Кафка е авторитет за съвършено описани образи като Йозеф К., които са уловени в капана на лабиринтите на бюрократичния апарат, тогаз собственикът на близкото капанче, Пепи, който през своя 20 годишен стаж беше видял всякаква сган и беше голям авторитет в този смисъл, често “диагностицираше“ - За "Тръстиката и компания Куентин Тарантино може спокойно ряпа да яде!"

Тръстиката през това време беше познат само в кръга на квартала, в който живееше. Но, един ден, стана световно известен!

Тръстиката по CNN

Тръстиката на всички нас ни беше добре познат по своята суровост, но ми се струва, че по-възрастните не го взимаха много насериозно. Едни смятаха, че това са му лудите години, втори смятаха че ще свърши мъртъв в някоя зканавка, третите и най-многобройните не мислеха за него въобще и се трудеха да го игнорират.

Учителите от школото за късо време стигнаха до заключението, че няма излизане на глава с него.

Така Тръстиката реши да си избръсне главата, да облече тесни военни панталони, тиранти и пилотско яке и да се поздравява със Зиг Хайл.

Това никой не го възприе като знак за опасност. От друга страна, всеки има право да се облича както иска, нали така?

Беше през 1999 г., цели седем години преди правителството на Македония да плати рекламен спот по CNN, в който да презентира хубавините на нашата татковина.

Въпреки че, в случая, ни споменаха с лошо, все пак излиза че лошата, и то в по-голяма степен лошата (а може би единствено лошата) реклама е реклама.

Именно, новината по CNN сe състоеше в това, че Тръстиката and friends издраскали с графити пълни с антисемитски лозунги и пречупени кръстове старите Еврейски гробища в Битоля.

Вдигна се голяма патардия. Надойдоха да снимат телевизии, хвърчаха осъдителни изяви изпълнени с декларации , проведоха се прес-конференции на много сдружения и организации. Македония като страна за пръв път беше спомената в много съобщения за антисемитизъм. А съвсем парадоксално, в Битоля нямаше евреи, нито пак Тръстиката беше виждал с просто око как изглежда евреин на живо. И покрай гръмогласниите реакции в обществеността, Тръстиката - тогавашен малолетен престъпник, беше помилван някак си, и не беше осъден на лишаване от свобода. Той и неговите другари бяха принудени да посещават специални курсове за превъзпитание, провеждани от няколко педагози/психолози.

Това не помогна много. Тъй като Тръстиката не можда да намери евреи, а току-що беше обявен за неонацист, си намери народ и при това достатъчно многоброен, за да може връз него да излива омразата си. Гневът го насочи към ромското население от квартала Баир. Нападенията и малтретиранията, които вършеше върху Ромчетата толкова зачестиха, че накара Ромите сдружено да се организират и една нощ да тръгнат за обща разплата с Тръстиката и наци-скинхедите.

Интервенцията на полицията попречи на насилието да ескалира - съобщиха местните медии.

Вълната на полемика по повод оскверняването на Еврейските гробища, подемът на неонацизма както и появата на все по-голям брой на наци-скинхед групите, с месеци не стихваше. Имах възможност да се наслушам на много загрижени чичковци, социолози, психолози и разни обществени аналитици, които даваха собствено експертно мнение коя е причината за всичко това. Не бях съгласен почти с нищо. Първо, знаех че Тръстиката едва знаеше да чете. Второ, Тръстиката направи вандалски акт, който беше изтълкуван како антисемитски, въпреки че Тръстиката не знаеше дори приблизително какво значи това, нито пък имаше ясна представа кой е бил Адолф Хитлер.

И трето, сетих се за неговия дядо - проклет старец, изваден като от приказка, който мразеше животните. Той често имаше навик да повтаря следните максими - "Хитлер да победеше, днес сите ке возехме мерцедеси!" или когато искаше на някого да се скара, "Такива като тебе внуче, Хитлер с чук по главата ги удряше!" както и никога до край дешифрираното - "Хитлер сгреши!"

Значи, не съществуваше основно ниво на образование - никакви книги, брошури, материали, а не да говориме за интернет. Тръстиката единствено знаеше, че Хитлер е олицетворение на зло, че фашизмът и фашистката идеология се уеднаквява с крайно лошо, а той изведнъж поиска да стане лош и много зъл.

Тръстиката в ролята на лидер I

Набързо след тоя инцидент около Тръстиката започват да се въртят много истории които прерастват в градски фолклор. Там се сбил, тук го гонили полицаи, по което се разбира, че не са успяли да го хванат.

Същевременно неговото поведение стана още по-насилствено, тъй като никой не реагира да го смири, от което се получава впечатлението, а по-късно и мита, че полицията нищо не може да му стори. Става авторитет и с това, че се провъзгласява за водач на феновете на всички спортни тимове в града. Присъства на всички важни мачове, домакински или гостувания, където вее клубното шалче, обърнат към своите верни запалянковци, гордо пее фенските рефрени. Често принуждава другарите си да правят изстъпления и инциденти, а когато стане време да дойде да реагира полицията, той се появява като посредник, който ще омиротвори ситуацията. На еден финален хандбален мач неговите наци-скинхед приятели безпардонно вадят нацистко знаме, докато най-популярната поп-певица изпълнява националния химн. На другия ден повторно има голям брой реакции в медиите. Така си и остава.

Тръстиката като лидер II

През критичната 2001 г. в Македония се водеше въоръжен конфликт. Но нас сега не ни интересува конфликтът, ами последиците от него, преди всичко намесата на антигероя на есето, Тръстиката.

В последния ден на месец април, в навечерието на празника Първи май, медиите съобщават, че в засада на Шар Планина край с. Вейце е нападнат патрул на македонската полиция при което загиват и при това биват изклани седем нейни служители, всички родом от Битоля. В града завладява мрачна и мъчителна атмосфера, имената на загиналите постоянно се четат по ТВ и по радиото.

Вечерта, Тръстиката, комуто се чини, му досади да бъде водач на спортните фенове, се появи в нова роля, в ролята на главен организатор на хайката, която предстоеше връз дюкяните, къщите и имотите на населението от албанска националност и македонците с мюсюлманско вероизповедание.

Онова, което още същата вечер се разбра, беше и остана обществена тайна е, че Тръстиката беше главният организатор на целия поход. Той в себе си носеше т.н. списъче, което най-вероятно, ще си позволя да спекулирам, (по-късно се появиха и статии в някои печатни медии) му бяха съставили определени структури от МВР.

Докато Тръстиката оперираше, т.н. "хора на реда" (Л.Ф. Селин), измежду тях имаше професори, доктори, адвокати, водопроводчици, присъстваха пред сградите, улиците, площадите и само нямо наблюдаваха всичко, което се случи. Големият магазин за бяла техника с мюсюлманско име Сабина беше погълнат от огнената стихия. Слушаха се единствено заповедите на Баксата, близък другар на Тръстиката.

Баксата, махленски герой, дилър на кока (кока като кокаин, Баксата беше всъщност дилър на леки дроги, но имаше чувство за маркетинг) с неговите червени ферари гащета, с увиснало шкембе, щърбава усмивка, уговаряше всичките си приятели, които свареше обикаляйки пеш или с кола.

"Да се събереме наши хора, които сме, и след това да удариме на жива сила."

На академичен говор преведено това би звучало така - Баксата се опитваше да манифестира чертите на своя садистичен характер, да ги манифестира върху невинни съграждани, все със цел да предизвика тяхно масово изселване. За тая цел той на своя отговорност излезе с инициатива да се въоръжат с палки, щанги, метални шипове и останалия стрийт-кунг-фу реквизит, за да извършат след това нападение с масов бой на Албанци (евфемистично наречени жива сила), които идваха на пазарите два пъти седмично.

Иронията, смешката, беше в това, че тия Албанци бяха всъщност Македонци от Мала Преспа (регион в Албания населен с македонско население) които бяха с малко по-тъмна кожа, по-неизряден изглед, продаваха албански коняк, спрейове за мухи и съвършено се вписваха в стереотипа за лошия Албанец.

Вечерта беше дълга, и се развиваше дирижирана анархия или, или ако предпочитате меки думи, улични безредици. Всеки внимателен читател тук веднага би се запитал - А къде беше полицията през цялото това време? Полицията беше тук-там присъстваща, но полицаите просто се правеха, че не гледат, докато малолетници из центъра на града бутаха препълнени колички храна от минимаркета (за който се чу, че бил ограбен само затова, защото един от двамата бизнес партньори бил Албанец)

Тръстиката и другарите му отнапред знаеха чии дюкяни или къщи трябва да се запалят. Когато списъчето не помагаше, насреща бяха фините съседи. Нали знаете, това са ония любезни домакини, с които се поздравявате всеки божи ден, ходите си на гости, на кафе и на сладко, а за празници понякога заедно правите скара. Изведнъж след това пристига разбесняла тълпа пред вашата къща, на която и е необходима ориентация от пиромански характер. Вие като примерен домакин, плюс това и голям патриот, любезно показвате с пръст - къщата на комшията е мюсюлманска и то гарантирано! палете я!

Кой знае, може би не е проблемът в това, че е била мюсюлманска. Може би проблемът беше в това, че е изглеждало, че къщата на комшията е преголяма или е градена с крадени пари.

Дълго време из града се преразказваше следния трагикомичен анекдот, който му се случи на организатора. След усилен разрушителен труд попаднали на възрастна брачна двойка, която не могли да дешифрират на чия националност принадлежи. На някой от тайфата на Тръстиката му текнала доста остроумна идея. Не е ли по-добре на уплашените до смърт старци да им поискаме лична карта, за да видим от коя националност са? Колко трагикомична ситуация, Тръстиката и другарите му не успяли да преценят по външния вид, защото не били мръсни както си ги представяха, и всичко, което им остана, беше да се опитат да ги легитимират.

Лична карта не видяха, но тълпата се втурнала и започнала рутинно да ограбва.
Двамата старци ги били, чак докато един рядко добър и храбър човек не ги извлякъл от мешаницата и ги завел в току-що пристигналата линейка. Зад всяка запалена или лешоядски ограбена къща се появили и ровещи хора с пикапи, които прибирали всичко ценно, което намирали.

Един пубер бил весел, защото си намерил видеоигра, но след това лично разказваше възбуден как Тръстиката му залепил възпитателен шамар, след което му държал кратка лекция как ние не сме като тях (подразбирайки Албанците) и че сме цивилизовани, и се различаваме и по това, че не крадем. Тая патриотична логика твърдеше, че е съвсем нормално и приемливо да запалиш нечия къща, да изпочупиш нечий дюкян, да претрепеш жив човек, но не и да крадеш. Такъв беше патриотичният кодекс на много хардкор патриоти през тая вечер.

Ролята на медиите

Ах, тая телевизия. Колко е важна, нали? Като по обичай, по телевизията не казаха много. По-точно не така, както наистина се случи.

По новините на държавната телевизия имаше съобщение, което говореше за безредици, но на края на изречението беше допълнено, че органите на реда успешно и навреме възстановяват контрола си. Дописникът, който се обаждаше от Битоля, неприкъснато дърдореше, докато на заден план въртяха снимка на Пожарната олдтаймерска кола (произведена през 1964 г. най-стара на Балканите, която чак до неотдавна беше в употреба) как гаси един от запалените дюкяни. Символиката беше повече от очевидна. Перфидна пропаганда, която имаше за цел да обясни - Да, има пожар, но ето - сега го гасиме.

А дали беше наистина така?
Не бяха по-добри ни печатните медии. Един от най-тиражните всекидневници - “Вест“, на следващия ден така разказваше за събитията:

На 30 април и първи май, в нощните часове, самоорганизирани, главно млади хора извършиха нападения върху петдесетина обекти, за които знаели или само предполагали че са на граждани от албанското малцинство. Унищожени са, ограбени, опожарени или до темел унищожени множество търговски обекти - магазини, кафенета, сладкарници и други дюкяни, както и жилищни сгради.

Показателно, заглавието на новината гласеше “Терористите постигнаха целта си“.

Вест, Година: 1 Број:245 Четврток 5/3/2001
кликни тук за да видиш оригиналната новина

Сума сумарум на Кристалната нощ в Битоля

Прогонените граждани от албанско етническо потекло няколко месеца по-късно (и при това най-големата част от тях) се върнаха в собствените си домове.

Много фондове на международната общност великодушно им изплатиха понесените щети, и те днес без сериозни проблеми живеят и работят в града. От друга страна пък, важно е да се спомене, че Македонците, които бяха прогонени от западния дял на Македония, и до ден днешен имат статус на бежанци и са настанени в студентски общежития, са оставени сами на себе без никаква поддръжка от чужбина или от правителството. Тоя проблем все още се замита под килима, без особен интерес от страна на мейнстрийм медиите, и всичко това в името на лицемерната мултикултурна мода и на светите принципи на Охридският рамков договор.

Участниците, които бяха преследвани по съдебен път, през 2002 г. бяха освободени с голяма амнистия.

Как свърши Тръстиката

Тръстиката набързо след 2002 г. се ожени и стана собственик на заведение в което играеха билярд местните бабаити. След военната криза, повечето хора си помислиха, че Тръстиката се труди да си изгради имидж на сериозен гражданин. И наистина по всичко изглеждаше че беше така.

Неговият опит, въпреки усилията, много бързо пропадна.

Новина от телевизия А1 от 17.11.2002 най-добре говори за неуспеха на Тръстиката да се “реабилитира”.

А1-ТВ, Като в добрите стари филми за гангстерските разплати на чикагските банди, снощи на Широк Сокак в Битоля в най-оживеното време, когато битолчани масово излизат на своето любимо стъргало, имаше стрелба при опит за междуособна пресметка.

Критичното събитие се случи около 22 часа и 30 минути, когато охранителят на кафене Джовани - известният албанец Фати, който само преди месец и половина излезе от затвора (където бил поради нарушение на закона), при опит да се разплати с А.С. - по-познат като Тръстиката, употребил своя пистолет.

И тоя път повторно се намесва Старият Тръстика.

А1 - Според полицейски извори, вероятно, бащата на А.С. , Д.Б. - Старият Тръстика, веднага след инцидента дошъл на мястото на събитието, носейки ръчна граната и искал да раздаде собствено правосъдие като част от разчистването на сметки, което трае вече дълго време, а полицията го арестувала.

Само месец- два след тоя инцидент, според думите на неговите приятели, събрани са му всички наказателни дела, след което е експресно съден и осъден на излежаване на три години и половина. Структурите, по всичко изглежда, нямаха повече полза от услугите на Тръстиката.

Тръстиката изведнъж стана за тях опасност и закана за обществения ред. Още докато лежеше в ареста в Битоля, той подаде искане да не лежи в държавния затвор в Идризово в Скопие поради страх от евентуално отмъщение от албанските затворници. С оглед на това какви са обстоятелствата, според най-новите съобщения на медиите за инцидентите, които постояно се случват в тях, не би било изненада да се чуе, че един хубав ден Тръстиката се е обесил.

Все пак, ония които добре го познават, твърдят че сега на Тръстиката и в затвора не му е толкова лошо. Привилегирован е по отношение на другите затворници за много работи. Връх на привилегиите е това, че за всеки по-важен спортен мач, полицейска кола помпозно го докарва да вика за своя любим градски отбор.

Авторът е Александър Букарски, според мен най-талантливият млад прозаик на Македония. Добре е да бъде четен в оригинал защото ми е много трудно да предавам нюансите на езика му..

Марко Петрушевски: Един гневен млад мъж - поезия

Марко Петрушевски

ДИЛЕМА

най-после се научих
да преболедувам
едни девойки
в кревата на други
а тях да ги изхвърлям
като ми зараснат раните

и си снижих собствените стандарти
научих се да живея
ден за ден

и се научих
да съм тъжен отвътре
а да бъда щастлив
отвън

само не знам
дали е това
напредък
или деградация


МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМА

Смъртта носи
черна одежда
и лицето и не можеш
да видиш
в ръката държи
коса, която блести
и с която касапи
телата на живите
и им взема душите
безмилостно

И Животът носи
черна одежда
и лицето му
колкото и да се опитваш,
не можеш
да го видиш

в ръката държи
коса
която касапи
телата на живите
и им взима душите
еднакво
безмилостно.

разлика
има само една -
Животът,
по необходимост,
знае и да претрепва.

МОГА ДА ГОВОРЯ

мълча,
а мога да говоря,
мога дори и
да бъда
брилянтен събеседник,
духовит,
интересен,
разновиден,
блестящ
но, реших да мълча

това е моята реч
тази вечер

ПРОТИВОТРОВА

дъхът ми смърди на тебе

ще се наям с чесън
за да
неутрализирам
смрадта

БЛИЗОСТ

аз и моята девойка
лежахме
впити
в полумрака,
погледът ми падна
връз моята гола нога
но, ми се стори
като да е нейната
па си помислих:
колко е хубава!

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЛЮБОВТА

понякога любовта е
най-голямото удоволствие
а понякога е
дълбока,
дълбока болка

и в двата случая,
стенеме

ГОДИШНИ ВРЕМЕНА

обичам есента,
гъделичкаш ме със сухи листа

обичам зимата,
милваш ме нежно със сняг

обичам пролетта,
слагаш ми цветя в косата

а обожавам лятото
не ми правиш нищо,
ама носиш бикини

МАЛКА ПАУЗА

Ти си най-доброто нещо
в моя живот
през последните две години,
а все пак мило ми е,
че отиде на гости при баба ти
в Кавадарци
цели пет дни

бяхме неразделни
но добре ни дойде
тая малка пауза
да не се заситиме
на връзката си,
да не си станем досадни
да си починем един от друг

през тая малка пауза
не се бръснех
въобще
и не гледах какво обличам
и се напих три пъти
и спах с една колежка

сега,
когато се върна
повече ще се обичаме
ако остане тайна за тебе
тази мала пауза

а утре още повече

ЕТАПИ

във фиатчето на дядо ми
моите родители,
дечко и девойка все още,
споили ги любовта и страстта
и така на света
дойдох аз

на креветът в спалнята
татко ми и майка ми
вършели своите брачни задължения
и - ето го моят по-малък брат

мене и брат ми ни изпратиха
при баба
а татко ми
я оплодил майка ми
още веднъж
защо тя искала и девойче

набързо след раждането
на моята сестра,
моите родители
купиха видео

СИЛАТА НА ВОЛЯТА

Трябва да си
с особено твърд характер
в такъв
прекрасен, слънчев ден
да останеш
малодушен
и сив

горд съм
от себе си

ПОКАНА ЗА ИЗЛИЗАНЕ

Аз съм педал,
моята уста е педал
моите зъби се педали
всички до един
и ръцете ми са педали
особено лявата
и нозете ми са педали,
новите обувки,
връзките на новите обувки
и гьонът
са - педал до педал

Но, и ти, мила моя,
признай
айде признай
педал си.
тая твоя
срамежлива усмивка
е педал
и тия зелени очи
с двоумение пълни
са педал
и сега, преди малко
когато
прекара ръка из косата си,
тоя жест беше педал,
твоят врат е педал
и костите на врата
и фустанът
твоите нозе,
върховете на твоите палци
- всичко това са педали

А тази нощ,
тази скопска нощ,
мила моя,
е един
натъртен
червен
и влажен
гъз
която
само нас
ни чака

АВТОКРИТИКА

Още веднъж
си препрочетох
всичките стихотворения

и - повторно същото заключение
най-искрените между тях са най-лоши

ОТВРАТИТЕЛЕН СЛЕДОБЕД

да бях наркоман,
през тоя отвратителен следобед
щях да свръхдозирам

ама не съм наркоман,
затова
ще свръхпатетизирам

ГОЛ

докато стоя
съвсем гол
на дожда
схващам че
моята искреност е
оръжие
во чуждите ръце

ЧАКАТЕ, А!?

преди неколко вечери,
влизам в "New Age"
сядам на масата, поръчвам пиячка
и чакам
чакам да се случи нещо
гледам наоколо
много хора
също како мене
седят и си пият
пиячката
и чакат,
чакат да се случи нещо
и вие
които четате тая поема
чакате да се случи нещо
в неа.
търсите нещо
нещо особено,
да ви възбуди, да ве удари.
веднага ще ви кажа,
залудо чакате
нищо няма да се случи в тая поема.
усмихвате се,
не ми вярвате,
си казвате,
лъже
и продължавате да четете.
ама вярвайте,
казвам ви истината,
в тая песен
нема да се случи нищо
нищо няма да се случи,
не чакайте,
не губете време,
хвърлете книгата.
но, не - вие сте упорити,
прехвърляте
единия крак върху другия,
обръщате страницата
и продължавате да четете
и продължавате да чакате
да се случи нещо в тая поема.
и се опирате на вашия
читателски опит,
щом продължава,
си мислите,
на края трябва да има нещо бурно,
некой обрат
който ще ни изпълни,
ще ни даде интелектуално удоволствие
и ще оправдае досегашното чакане.
...ще бъдем упорити
нали и Омир
изброява корабите
на кой знае колко страници
и после
цап! - акция!
ама хора, ви казвам
напразно ви харча времето
няма потреба да чакате повеке,
да посвещавате време
на тази поема.
ето, ще бъда искрен
нямам вдъхновение вече дълго време
и така, без връзка,
без да имам какво да кажа
седнах да пиша
защото няма нищо интересно по телевизията,
а навън вали.
не чакайте, нищо няма да се случи
в тая поема
нищо!
ама баш нищо!
гледам ви, гледам ви
вече ставате нестърпеливи
пушачите нервозно палят цигари
непушачите тропкат с пръстите
по подлакътника на фотьойла
почвате да негодувате
да се ядосвате
па айде,
време е да се случи нещо
поетът малко прекали,
трябва да побърза
но всепак
млад е и неопитен,
ще бъдем търпеливи
и толерантни,
където и да е,
ще се случи нещо.
мислите че сте
костеливи орехи?!
айде да видиме
кой е по-голям инат -
аз или вие?
чакайте до утре,
чакайте до когато искате!
дали ми дреме
а вие отвръщате гласно
па как така?!
како дали ми дреме?!
ние сме си платили,
няма вече да те толерираме
доста ни беше чакането!
айде,
направи да се случи нещо!
спешно!
е, няма!
няма!
напук няма!
защото ми е позволено - няма!
няма забава за вас
в тая песен,
копелета импотентни
няма дълабока поука
кучки фригидни! без обиди, пикльо такъв!
и искаме екшън
или...
какво бе - или?
мислите че ви се плаша?!
наааа! можете само да ми го хванете!
не ви го давам онова
което търсите от мене
не си го продавам
евтино гъза
трошете си главите, хора с празни животи
няма да се случи
нищо -
и точка.

Ей, не ми се вярва
още чакат...

РАБОТИТЕ В МОЯ ДЖОБ

В левия джоб
имам
50 денара,
употребен кино-билет,
парче хартия
със записан телефон
от некой си Стефан
който сега не ми теква кой е,
имам едно малко моливче,
ключ от дома
с ключодържател във формата на автомобил,
ключ от баба ми,
снимка на Ана
и пакетче дъвки

В десния джоб
имам един кондом
който за жалост,
никак да го употребя
гратис за вечерта
половин джоинт,
имам обвивка от шоколад на намачкана на топче,
някакви трохички,
стар джобен часовник без каишка
червено ластиче
и седем семки

а ти?
какво имаш ти?
утре ставаш на
двадесет и три.

Отдолу можете да прочетете оригиналните текстове... Прочетете ги - поезията винаги звучи по-добре в оригинал ;-)

ДИЛЕМА

најпосле научив
да преболувам
едни девојки
во креветот на други
а нив да ги фрлам
откако ќе ми зацелат раните

и ги снижив сопствените стандарди
научив да живеам
ден за ден

и научив
иако тажен одвнатре
да бидам среќен
однадвор

само не знам
дали е тоа
напредок
или назадување

останатото утре, бегам у кревет.

МЕМЕНТО ЗА ОПТИМИЗМОТ

Смртта носи
црна одежда
и лицето не можеш
да и го видиш
во раката држи
коса што сјае
ги касапи
телата на живите
и им ги зема душите
безмилосно

И Животот носи
црна одежда
и лицето
колку и да се обидуваш,
не можеш
да му го видиш

во раката држи
коса што сјае
ги касапи
телата на живите
и им ги зема душите
подеднакво
безмилосно.

разлика
има само една
Животот,
по потреба,
знае и да степува.

МОЖАМ ДА ЗБОРУВАМ

молчам,
а можам да зборувам,
можам дури и
да бидам
брилијантен соговорник,
духовит,
интересен,
разновиден,
луциден
но, решив да молчам

тоа е мојот збор
за вечерва

ПРОТИВОТРОВ

здивот ми смрди на тебе

ќе се најадам лук
за да ја
неутрализирам
реата

БЛИСКОСТ

јас и мојата девојка
лежевме
припиени

во полумракот,
погледот ми падна
врз мојата гола нога
но, ми се стори
како да е нејзина
па си помислив:
колку е убава!

ДВЕТЕ ЛИЦА НА ЉУБОВТА

некогаш љубовта е
најголемото задоволство
а некогаш е
длабока
длабока болка

во двата случаја,
стенкаме

ГОДИШНИ ВРЕМИЊА

сакам есен
ме скокоткаш со суви лисја

сакам зима
ме милуваш нежно со снег

сакам пролет
ми ставаш цветови во косата

а лето обожавам
не ми правиш ништо,
ама носиш бикини

МАЛА ПАУЗА

Ти си најдоброто нешто
во мојот живот
последниве две години,
а сепак мило ми е
што отиде кај баба ти
во КАвадарци
цели пет дена

бевме неразделни
па добро ни дојде
оваа мала пауза
да не се заситиме
од врската
да не си станеме напорни
да се одмориме еден од друг

оваа мала пауза
не се бричев
воопшто
и не гледав што облекувам
и се испијанив трипати
и спиев со една колешка

сега,
кога се врати
повеќе ќе се сакаме
ако остане тајна за тебе
оваа мала пауза

утре поише

ЕТАПИ

во фиќото на дедо ми
моите родители,
дечко и девојка сеуште,
ги споила љубов и страст
и така на светот
дојдов јас

на креветот во спалната
татко ми и мајка ми
ја вршеле својата брачна должност
и - ете го мојот помал брат

мене и брат ми не испратиле
кај баба
па татко ми
ја оплодил мајка ми
уште еднаш
зашто таа сакала и девојче

набрзо по раѓањето
на мојата сестра,
моите родители
купија видео

МОЌТА НА ВОЉАТА

Треба да си
посебно цврст карактер
за на ваков
прекрасен, сончев ден
да останеш
малодушен
и сив

горд сум
на себе

ПОКАНА ЗА ИЗЛЕГУВАЊЕ

Јас сум педер,
мојата уста е педер
моите заби се педер
сите до еден
и рацеве се педер
особено левата
и нозеве се педер,
новите чевли,
врвките на новите чевли
и ѓонот
се-педер до педер

Но, и ти, мила моја,
признај
ајде признај
педер си.
таа твоја
срамежлива насмевка
е педер
и тие зелени очи
двоумење полни
се педер
и сега, пред малку
кога
помина со раката низ косата,
тој гест беше педер,
твојот врат е педер
и коските на вратот
и фустанот
твоите нозе,
врвовите на твоите палци
- се се тоа педери

А оваа ноќ,
оваа скопска ноќ,
мила моја,
е еден
натртен
црвен
влажен
чмар
што чека
само на нас

АВТОКРИТИКА

Уште еднаш
ги прочитав
сите свои песни

и - повторно истиот заклучок
најискрените меѓу нив се најлоши

ОДВРАТНО ПОПЛАДНЕ

да бев наркоман,
ова одвратно попладне
ќе овердозирав

ама не сум наркоман,
затоа
ќе оверпатетизирам

ГОЛ

додека стојам
сосема гол
на дождот
сфаќам дека
мојата искреност е
оружје
во туѓите раце

ЧЕКАТЕ, А!?

пред некоја вечер,
влегувам во \"New Age\"
седнувам на маса, порачувам пијачка
и чекам
чекам да се случи нешто
гледам наоколу
многу луѓе
исто како мене
седат и ја пијат
својата пијачка
и чекаат
чекаат да се случи нешто
и вие
што ја читате оваа песна
чекате да се случи нешто
во неа.
барате нешто
нешто посебно,
да ве возбуди, да ве удри.
веднаш ќе ви кажам,
залудно чекате
ништо нема да се случи во оваа песна.
се смешкате,
не ми верувате,
си велите,
лаже
и продолжувате да читате.
ама верувајте,
ви ја кажувам вистината,
во оваа песна
нема да се случи ништо
ништо нема да се случи,
не чекајте,
не губете време,
фрлете ја книгава.
но, не - вие сте упорни,
ја префрлувате
едната нога преку другата,
ја вртите страницата
и продолжувате да читате
и продолжувате да чекате
да се случи нешто во оваа песна.
се потпирате на вашето
читателско искуство,
штом одолговлекува,
си размислувате,
на крај мора да има нешто бурно,
некој пресврт
што ќе не исполни,
ќе ни даде интелектуално задоволство
и ќе го оправда досегашното чекање.

...ќе бидеме упорни
најпосле и Хомер
ги набројува корабите
на којзнае колку страници
и после
цап! - акција!
ама луѓе, ви кажувам
џабе ви го арчам времето
нема потреба да чекате повеќе,
да и посветувате време
на оваа песна.
еве, ќе бидам искрен
немам инспирација веќе долго време
и така, без врска,
без да имам што да кажам
седнав да пишувам
зашто нема ништо интересно на телевизија,
а надвор врне.
не чекајте, ништо нема да се случи
во оваа песна
ништо!
ама баш ништо!
ве гледам, ве гледам
веќе станувате нестрпливи
пушачите нервозно палат цигари
непушачите тропкаат со прстите
по потпирачот на фотељата
почнувате да негодувате
да се лутите
па ајде,
време е да се случи нешто
поетов малку претера,
треба да побрза
но сепак
млад е и неискусен,
ќе бидеме трпеливи
и толерантни,
кај и да е,
ќе се случи нешто.
мислите дека сте
цврсти ореви?!
ајде да видиме
кој е поголем инаетчија -
јас или вие?
чекајте до утре,
чекајте до кога сакате!
што ми е гајле
а вие возвраќате гласно
па како така?!
како што ми е гајле?!
ние сме платиле,
нема веќе да те толерираме
дста ни беше чекање!
ајде,

направи да се случи нешто!
под итно!
е, нема!
нема!
за инает нема!
зашто ми се може нема!
нема забава за вас
во оваа песна,
копилиња импотентни
нема длабока поента
кучки фригидни!без навреди, мочко еден!
и сакаме акција
или...
што бе или?
мислите ви се плашам?!
наааа!можете само да ми се фатите!
не ви го давам она
што го барате од мене
не го продавам
газот ефтино
кршете глава лие луѓе со празни животи
нема да се случи
ништо -
и точка.

Еј, не ми се верува
уште чекаат...

РАБОТИТЕ ВО МОЈОТ ЏЕБ

Во левиот џеб
ја имам
50 денари,
употребен кино-билет,
парче хартија
со запишан телефон
од некој Стефан
што сега не ми текнува кој е,
имам едно мало моливче,
клуч од дома
со привезок во форма на автомобил,
клуч од кај баба ми,
слика на Ана
и пакетче мастики

Во десниот џеб
јас имам еден кондом
што за жал,
никако да го употребам
гратис за вечер
пола џоинт,
имам стуткана обвивка од чоколадо,
некои трошки,
стар џепен часовник без каивче
црвено ластиче
и седум семки

а ти?
што имаш ти?
утре полниш
дваесет и три.

Биография: Сигурен съм, че ще я разберете и така

Марко Петрушевски е роден 1976 година во Скопје. Апсолвент е на Филолошкиот факултет во Скопје на Катедрата за општа и компаративна книжевност.

Досега ја има објавено книгата: Еден збунет млад човек (2001), за која ја добил годишната награда за најдобра поетска дебитантска книга - Студентски збор. Живее и работи во Скопје.

Ивица Антевски ми помогна с превода на няколко завързани думички ;-)

Видео: Йовано, Йованке

Странно....



Комерсиално, смешно и исторически неверна визия...



С ентусиазъм...



И изглежда пак първите, ама не съм много сигурен..



И още едно видео, което не знам как да вкарам тука, така че кликайте на линка и го гледайте на другия сайт

http://www.bulgariancds.com/c/sl-e/p-l/sid-1598/t-wmv/nikolina-chakyrdykova-jovano-jovanke.html

Ако не сте с Интернет Експлорър като мене, ще ви излезне егати якото съобщение:

"Vashiat brauzyr ne e Internet Explorer za Windows po tazi prichina mostrata shte byde vyzproizvedena ot vynshen multimedien pleyr, naprimer WinAmp."
Обичам ви, момчета..

И Влатко Стефановски - не е Йовано Йованке, ама пак е яко парче..

в-к Вест: Фатален секс с битолчанки

Балада за сексуалния живот в западната съседка...
(за който не разбира македонски, мързи ме да превеждам)

ЉУБОВНИ ИГРИ И ПРЕДИГРИ КАЈ ХЕРАКЛЕА ВО БОТИЛА
Фатален секс со битолчанки
"Погодил салам мајсторка. Го обработила до смрт", коментираат битолчани за смртта на 68-годишниот доктор хоемопат Фаршид Мавадат кој пред три дена беше најден мртво во автомобил кај Сива вода близу Хераклеа, омиленото место на битолските швалери

Настанот што се случи пред неколку дена во ,,Сива вода" во во близина на Хераклеа секој со своја верзија го прераскажува во битолските кулоари. Коментарите се најразлични, од негирање, па се до одобрување, од гнасење, па се до восхит. За слатката смрт на докторот, по потекло иранец, но државјанин на Австрија Фаршид Мавадат некои велат дека подобра смрт и не можел да избере - на 68 години умерел во прегратките на двојно помлада медицинска сестра од Битола, во мигови на страст и сласт. Други пак се згрозени и настанот кој деновиве е главна тема во битолската чаршија малициозно го коментираат. "Погодил салам мајсторка. Го обработила до смрт" или "наместо да ја оправа Болницата, тој ја оправал сестрата".
,,Сива вода" е најомиленото место за тајни љубовни средби на битолчани. Тука катадневнодневно и секоја ноќ започнуваат и завршуваат илјадници воздишки, љубовни игри и предигри, започнуваат и завршуваат голем број љубовни врски и авантури. Надвор од градската врева и бучава, но не и од минувачи, месноста ,,Сива вода" заљубените двојки ја одбраа како поскришна, неосветлена и побезбедна локација за секс авантура, веројатно поради близината на Античкиот локалитет во кој има чуварска служба, а во доцните часови е посетуван и од патролни полициски служби. Во вечерните часови на неколкуте ширинки и патчиња во месноста се бара секс-плац повеќе. Велат, се случувало да дојде и до расправии за место поради лошо паркирање, а не ретко се причекувало да се испразни место. На шега, еден повозрасен битолчанец, кој исто така редовно го користел ова место за тајни љубовни сеанси, вели дека многупати досега бил доведен во таква ситуација да појде и да му тропне на некој од љубовџиите и да побара да ја завршат побрзо работата за да не се прават редови од чекачи и за да не кружат по неасфалтираните патчиња и да си ги кршат колите. ,,По некогаш, вели тој, принудени сме да паркираме на места каде што постои ризик од заглавување или од евентуално пропаѓање во каналот. Честопати во обидот да пронајдеме место трошиме многу гориво, вртејќи по неколкупати наоколу со надеж дека ќе се ослободи некое место, и на крај сме принудени да бараме место на сосема други локации", раскажува средовечниот битолчанец, кој сака да остане анонимен бидејќи, како што самиот вели, има совршен брак и прекрасни деца, но дека излетите од бракот и авантурите со помлади девојки му даваат голема енергија и волја за работа. ,,На тој начин си ги полнам батериите. Наредниот ден по секоја авантура сум исполнет со живот, со радост и со желба за работа. Се чувствувам како нов", вели нашиот анонимен соговорник, кој се присети на една интересна случка. "Една вечер, зад мојот автомобил се паркира лада. Ние речиси бевме при крај, но, за да не ги прекинуваме одлучивме да причекаме. Чекавме, чекавме, ама тие многу ја издолжија работата. Одлучив да им сигнализирам со штоповите, но ништо од тоа. Потоа го стартував моторот, но и од тоа ништо. На крајот, одлучив да излезам од автомобилот и да го замолам да ме одблокира, иако се плашев да не бидам препознат. Си ставив капа и наочари и му тропнав на стаклото. Го подотвори прозорецот и ме слушна што му реков. Но, возилото не му палеше и покрај тоа што подолго време упорно верглаше. Кога конечно сфати дека нема шанси да го запали, излезе за да го турка, но не можеше да го помрдни од местото ни за сантиметар. На помош му дојде партнерката, но ни заедно не можеа да го поттурнат возилото. Видов-невидов им се придружив и јас. Но, ни мојата помош не беше доволна, па ја повикав и партнерката. Четворицата едвај успеавме да го истуркаме возилото кон надолнината и да се деблокираме. Потоа партнерката ми рече дека ете и се случи и тоа - заедно да туркаат возило со колешка со која со години не сакаат да се видат. И двете се во брак, но и двете си прават излети", ја завршува својата приказна нашиот соговорник.
Битолските полицајци кои патролираат околу локалитетот Хераклеа раскажуваат еден куп интересни случки со битолските љубовџии. "Многу често наидуваме на познати луѓе и гледаме некако да ја извадиме незгоната ситуација", велат полицајците. Еден од нив вели дека во близината на Сива вода, при редовна контрола, сопатничката во автомобилот кој што го застанал за контрола во почетокот упорно одбивала да се легитимира за да не биде препозната. Но, по упорното инсистирање на полицаецот, таа срамежливо му соопштила дека е, како што самата рекла, ,,службено лице", но не на должност, туку во недозволена прошетка. Откако полицаецот сфатил дека госпоѓата му е колешка, и откако во темнината сепак ја препознал, се повлекол. ,,Во една прилика, се разбира сосема случјно, забележав дека кон местото за тие работи, каде што веќе замина една швалерска двојка, која што мене ми беше многу добро позната, сакаше да се упати друга двојка. Но, се сетив дека ќе се случи невидена драма бидејќи втората швалерска двојка беа всушност мажот на жената и жената на мажот од претходната двојка која заминаа во тој правец. За да спречам разводи, второто возило го застанав и на возачот му реков да не оди во тој правец бидејќи натаму има заглавено шлепер. Така, спречив еден голем срам и брука. Ќе се најдеа мажите со сопругите и сопругите со своите мажи, но во различни коли", вели нашиот соговорник.
Во месноста Сива вода, на сите ширинки и патчиња врие од заштитни средства, кондоми, од употребени хигиенски марамчиња, долна облека, маици и гаќи, и што ли уште не. ,,Има се и сешто", вели чичко Киро, поранешен артилерец. "Често поминувам овде. Се шетам со други пензионери по овие предели и да ти кажам, што се немам видено. Резили. Среде бел ден си ги вадат очите, без срам и перде, секој си ја работи својата работа. Има и гнасни слики. Млади чупиња си ги вадат очите за пари со постари од мене. Бруки. Цела среќа што ние постарите сме глуви или послабо слушаме, па не ни пречат и не не вознемируваат и возбудуваат стенкањата и офкањата, на бела виделина, одма до патот. Тоа ти е. Си бркаат работа", вели чичко Киро.
,,Секс на екс, со дурекс", додава друг пензионер. Барем знаат да се чуваат, оти како што се раширени заразниве болести, тешко на цел народ. Мачките и кучките се парат во одредени периоди од годината. И сите други животни имаат периоди и мерка. Овој народ, синко, секој ден само тоа работи. Се отепаа, секој ден", раскажува наглувиот старец.
Настанот со докторот Мавадат не е единствен во Битола. Не многу одамна во љубовен занес со млада битолч