четвъртък, ноември 16, 2006

Алекс Букарски: Есе за насилието

Алекс Букарски

(Едно нестандартно, но великолепно есе за насилието, възпитанието, толерантността и тъмните страни на човешкия характер.. бележката моя - К.П.)

Размишлявам как да започна това есе, дали като приказка, “имаше едно време един - Тръстиката“ или пък като ретуширана биография на соц-реалистичен писател, “още от най-млади години Тръстиката почувствува тежкия товар на живота“, или може би най- адекватно е холивудско-легендарното “Викаха му Тръстиката”.

Както и да е, най-добре е да го опиша така, както до ден днешен биха го описали в моя роден град - "Тръстиката сакаше да се тепа!"

Татко му, Старият Тръстика, беше комарджия, алкохолик (въпреки че самият той на шега отричаше тоя етикет, отбелязвайки че е само “любител на алкохола“) и насилник, който малтретираше сина си и съпругата си всекидневно. (предполагам че тя беше една от онези една на четири съпруги - жертви на семейно насилие, според известните статистики на голям брой неправителствени организации)

Още в ранните си юношески години Тръстиката около себе си събираше малка банда последователи, чийто неприкосновен водач беше самият той и чиито заповеди се изпълняваха безпрекословно.

Надвечер всички заедно шетаха из калдаръмите и тесните улички на полу-урбанизирания квартал Баир. Един и същи сценарий се развиваше през вечер:

“Тръстика, оня бато те псува на майка. “
“Да, а? “
“Аха. Оня с кафявото палто, гледаш ли го? Мамата негова! “

Възмутеният дечко докато се освестеше за какво е обвинен, вече беше поел няколко врели шамара.

Питам се сега, дали това попада в категорията немотивиран акт на насилие? Съществуваха различни варианти. Дечкото или ще забравеше за всичко (най-вероятна развръзка), или щеше да извика своите другари за да си отмъсти (по-малко вероятна), ако не знаеше за лошата репутация на Тръстиката, или пък щеше да се оплаче в полицията. (най-малко вероятна, и това само в случай ако е бил претрепан с видими последици)

Старият Тръстика ще узнаеше и шеше да предприеме възпитателни мерки.

От орманчето щеше да извади неговата дървена бейзболна бухалка и пред очите на целия комшулък брутално щеше да пребие сина си.

Предполагам, че това е мотивиран акт на насилие, предизвикан поради нечие извършване на немотивиран акт на насилие.

Така би звучало академично, но по същество Старият Тръстика искаше да се изтъкне като добър баща, който ето го как възпитава сина си, според стандартите на еснафите, които след това имаха обичай да рекат - "Татко му дори и го тепа, но нему никак да му дойде ума!"

Тръстиката във филма на Куентин Тарантино

Все още беше на 15-16 години, отглеждаше гълъби и имаше досие за дребни кражби, трошене на витрини, предизвикване на групово сбиване и други правни термини от криминалното поведение. Ако Ф. Кафка е авторитет за съвършено описани образи като Йозеф К., които са уловени в капана на лабиринтите на бюрократичния апарат, тогаз собственикът на близкото капанче, Пепи, който през своя 20 годишен стаж беше видял всякаква сган и беше голям авторитет в този смисъл, често “диагностицираше“ - За "Тръстиката и компания Куентин Тарантино може спокойно ряпа да яде!"

Тръстиката през това време беше познат само в кръга на квартала, в който живееше. Но, един ден, стана световно известен!

Тръстиката по CNN

Тръстиката на всички нас ни беше добре познат по своята суровост, но ми се струва, че по-възрастните не го взимаха много насериозно. Едни смятаха, че това са му лудите години, втори смятаха че ще свърши мъртъв в някоя зканавка, третите и най-многобройните не мислеха за него въобще и се трудеха да го игнорират.

Учителите от школото за късо време стигнаха до заключението, че няма излизане на глава с него.

Така Тръстиката реши да си избръсне главата, да облече тесни военни панталони, тиранти и пилотско яке и да се поздравява със Зиг Хайл.

Това никой не го възприе като знак за опасност. От друга страна, всеки има право да се облича както иска, нали така?

Беше през 1999 г., цели седем години преди правителството на Македония да плати рекламен спот по CNN, в който да презентира хубавините на нашата татковина.

Въпреки че, в случая, ни споменаха с лошо, все пак излиза че лошата, и то в по-голяма степен лошата (а може би единствено лошата) реклама е реклама.

Именно, новината по CNN сe състоеше в това, че Тръстиката and friends издраскали с графити пълни с антисемитски лозунги и пречупени кръстове старите Еврейски гробища в Битоля.

Вдигна се голяма патардия. Надойдоха да снимат телевизии, хвърчаха осъдителни изяви изпълнени с декларации , проведоха се прес-конференции на много сдружения и организации. Македония като страна за пръв път беше спомената в много съобщения за антисемитизъм. А съвсем парадоксално, в Битоля нямаше евреи, нито пак Тръстиката беше виждал с просто око как изглежда евреин на живо. И покрай гръмогласниите реакции в обществеността, Тръстиката - тогавашен малолетен престъпник, беше помилван някак си, и не беше осъден на лишаване от свобода. Той и неговите другари бяха принудени да посещават специални курсове за превъзпитание, провеждани от няколко педагози/психолози.

Това не помогна много. Тъй като Тръстиката не можда да намери евреи, а току-що беше обявен за неонацист, си намери народ и при това достатъчно многоброен, за да може връз него да излива омразата си. Гневът го насочи към ромското население от квартала Баир. Нападенията и малтретиранията, които вършеше върху Ромчетата толкова зачестиха, че накара Ромите сдружено да се организират и една нощ да тръгнат за обща разплата с Тръстиката и наци-скинхедите.

Интервенцията на полицията попречи на насилието да ескалира - съобщиха местните медии.

Вълната на полемика по повод оскверняването на Еврейските гробища, подемът на неонацизма както и появата на все по-голям брой на наци-скинхед групите, с месеци не стихваше. Имах възможност да се наслушам на много загрижени чичковци, социолози, психолози и разни обществени аналитици, които даваха собствено експертно мнение коя е причината за всичко това. Не бях съгласен почти с нищо. Първо, знаех че Тръстиката едва знаеше да чете. Второ, Тръстиката направи вандалски акт, който беше изтълкуван како антисемитски, въпреки че Тръстиката не знаеше дори приблизително какво значи това, нито пък имаше ясна представа кой е бил Адолф Хитлер.

И трето, сетих се за неговия дядо - проклет старец, изваден като от приказка, който мразеше животните. Той често имаше навик да повтаря следните максими - "Хитлер да победеше, днес сите ке возехме мерцедеси!" или когато искаше на някого да се скара, "Такива като тебе внуче, Хитлер с чук по главата ги удряше!" както и никога до край дешифрираното - "Хитлер сгреши!"

Значи, не съществуваше основно ниво на образование - никакви книги, брошури, материали, а не да говориме за интернет. Тръстиката единствено знаеше, че Хитлер е олицетворение на зло, че фашизмът и фашистката идеология се уеднаквява с крайно лошо, а той изведнъж поиска да стане лош и много зъл.

Тръстиката в ролята на лидер I

Набързо след тоя инцидент около Тръстиката започват да се въртят много истории които прерастват в градски фолклор. Там се сбил, тук го гонили полицаи, по което се разбира, че не са успяли да го хванат.

Същевременно неговото поведение стана още по-насилствено, тъй като никой не реагира да го смири, от което се получава впечатлението, а по-късно и мита, че полицията нищо не може да му стори. Става авторитет и с това, че се провъзгласява за водач на феновете на всички спортни тимове в града. Присъства на всички важни мачове, домакински или гостувания, където вее клубното шалче, обърнат към своите верни запалянковци, гордо пее фенските рефрени. Често принуждава другарите си да правят изстъпления и инциденти, а когато стане време да дойде да реагира полицията, той се появява като посредник, който ще омиротвори ситуацията. На еден финален хандбален мач неговите наци-скинхед приятели безпардонно вадят нацистко знаме, докато най-популярната поп-певица изпълнява националния химн. На другия ден повторно има голям брой реакции в медиите. Така си и остава.

Тръстиката като лидер II

През критичната 2001 г. в Македония се водеше въоръжен конфликт. Но нас сега не ни интересува конфликтът, ами последиците от него, преди всичко намесата на антигероя на есето, Тръстиката.

В последния ден на месец април, в навечерието на празника Първи май, медиите съобщават, че в засада на Шар Планина край с. Вейце е нападнат патрул на македонската полиция при което загиват и при това биват изклани седем нейни служители, всички родом от Битоля. В града завладява мрачна и мъчителна атмосфера, имената на загиналите постоянно се четат по ТВ и по радиото.

Вечерта, Тръстиката, комуто се чини, му досади да бъде водач на спортните фенове, се появи в нова роля, в ролята на главен организатор на хайката, която предстоеше връз дюкяните, къщите и имотите на населението от албанска националност и македонците с мюсюлманско вероизповедание.

Онова, което още същата вечер се разбра, беше и остана обществена тайна е, че Тръстиката беше главният организатор на целия поход. Той в себе си носеше т.н. списъче, което най-вероятно, ще си позволя да спекулирам, (по-късно се появиха и статии в някои печатни медии) му бяха съставили определени структури от МВР.

Докато Тръстиката оперираше, т.н. "хора на реда" (Л.Ф. Селин), измежду тях имаше професори, доктори, адвокати, водопроводчици, присъстваха пред сградите, улиците, площадите и само нямо наблюдаваха всичко, което се случи. Големият магазин за бяла техника с мюсюлманско име Сабина беше погълнат от огнената стихия. Слушаха се единствено заповедите на Баксата, близък другар на Тръстиката.

Баксата, махленски герой, дилър на кока (кока като кокаин, Баксата беше всъщност дилър на леки дроги, но имаше чувство за маркетинг) с неговите червени ферари гащета, с увиснало шкембе, щърбава усмивка, уговаряше всичките си приятели, които свареше обикаляйки пеш или с кола.

"Да се събереме наши хора, които сме, и след това да удариме на жива сила."

На академичен говор преведено това би звучало така - Баксата се опитваше да манифестира чертите на своя садистичен характер, да ги манифестира върху невинни съграждани, все със цел да предизвика тяхно масово изселване. За тая цел той на своя отговорност излезе с инициатива да се въоръжат с палки, щанги, метални шипове и останалия стрийт-кунг-фу реквизит, за да извършат след това нападение с масов бой на Албанци (евфемистично наречени жива сила), които идваха на пазарите два пъти седмично.

Иронията, смешката, беше в това, че тия Албанци бяха всъщност Македонци от Мала Преспа (регион в Албания населен с македонско население) които бяха с малко по-тъмна кожа, по-неизряден изглед, продаваха албански коняк, спрейове за мухи и съвършено се вписваха в стереотипа за лошия Албанец.

Вечерта беше дълга, и се развиваше дирижирана анархия или, или ако предпочитате меки думи, улични безредици. Всеки внимателен читател тук веднага би се запитал - А къде беше полицията през цялото това време? Полицията беше тук-там присъстваща, но полицаите просто се правеха, че не гледат, докато малолетници из центъра на града бутаха препълнени колички храна от минимаркета (за който се чу, че бил ограбен само затова, защото един от двамата бизнес партньори бил Албанец)

Тръстиката и другарите му отнапред знаеха чии дюкяни или къщи трябва да се запалят. Когато списъчето не помагаше, насреща бяха фините съседи. Нали знаете, това са ония любезни домакини, с които се поздравявате всеки божи ден, ходите си на гости, на кафе и на сладко, а за празници понякога заедно правите скара. Изведнъж след това пристига разбесняла тълпа пред вашата къща, на която и е необходима ориентация от пиромански характер. Вие като примерен домакин, плюс това и голям патриот, любезно показвате с пръст - къщата на комшията е мюсюлманска и то гарантирано! палете я!

Кой знае, може би не е проблемът в това, че е била мюсюлманска. Може би проблемът беше в това, че е изглеждало, че къщата на комшията е преголяма или е градена с крадени пари.

Дълго време из града се преразказваше следния трагикомичен анекдот, който му се случи на организатора. След усилен разрушителен труд попаднали на възрастна брачна двойка, която не могли да дешифрират на чия националност принадлежи. На някой от тайфата на Тръстиката му текнала доста остроумна идея. Не е ли по-добре на уплашените до смърт старци да им поискаме лична карта, за да видим от коя националност са? Колко трагикомична ситуация, Тръстиката и другарите му не успяли да преценят по външния вид, защото не били мръсни както си ги представяха, и всичко, което им остана, беше да се опитат да ги легитимират.

Лична карта не видяха, но тълпата се втурнала и започнала рутинно да ограбва.
Двамата старци ги били, чак докато един рядко добър и храбър човек не ги извлякъл от мешаницата и ги завел в току-що пристигналата линейка. Зад всяка запалена или лешоядски ограбена къща се появили и ровещи хора с пикапи, които прибирали всичко ценно, което намирали.

Един пубер бил весел, защото си намерил видеоигра, но след това лично разказваше възбуден как Тръстиката му залепил възпитателен шамар, след което му държал кратка лекция как ние не сме като тях (подразбирайки Албанците) и че сме цивилизовани, и се различаваме и по това, че не крадем. Тая патриотична логика твърдеше, че е съвсем нормално и приемливо да запалиш нечия къща, да изпочупиш нечий дюкян, да претрепеш жив човек, но не и да крадеш. Такъв беше патриотичният кодекс на много хардкор патриоти през тая вечер.

Ролята на медиите

Ах, тая телевизия. Колко е важна, нали? Като по обичай, по телевизията не казаха много. По-точно не така, както наистина се случи.

По новините на държавната телевизия имаше съобщение, което говореше за безредици, но на края на изречението беше допълнено, че органите на реда успешно и навреме възстановяват контрола си. Дописникът, който се обаждаше от Битоля, неприкъснато дърдореше, докато на заден план въртяха снимка на Пожарната олдтаймерска кола (произведена през 1964 г. най-стара на Балканите, която чак до неотдавна беше в употреба) как гаси един от запалените дюкяни. Символиката беше повече от очевидна. Перфидна пропаганда, която имаше за цел да обясни - Да, има пожар, но ето - сега го гасиме.

А дали беше наистина така?
Не бяха по-добри ни печатните медии. Един от най-тиражните всекидневници - “Вест“, на следващия ден така разказваше за събитията:

На 30 април и първи май, в нощните часове, самоорганизирани, главно млади хора извършиха нападения върху петдесетина обекти, за които знаели или само предполагали че са на граждани от албанското малцинство. Унищожени са, ограбени, опожарени или до темел унищожени множество търговски обекти - магазини, кафенета, сладкарници и други дюкяни, както и жилищни сгради.

Показателно, заглавието на новината гласеше “Терористите постигнаха целта си“.


Сума сумарум на Кристалната нощ в Битоля

Прогонените граждани от албанско етническо потекло няколко месеца по-късно (и при това най-големата част от тях) се върнаха в собствените си домове.

Много фондове на международната общност великодушно им изплатиха понесените щети, и те днес без сериозни проблеми живеят и работят в града. От друга страна пък, важно е да се спомене, че Македонците, които бяха прогонени от западния дял на Македония, и до ден днешен имат статус на бежанци и са настанени в студентски общежития, са оставени сами на себе без никаква поддръжка от чужбина или от правителството. Тоя проблем все още се замита под килима, без особен интерес от страна на мейнстрийм медиите, и всичко това в името на лицемерната мултикултурна мода и на светите принципи на Охридският рамков договор.

Участниците, които бяха преследвани по съдебен път, през 2002 г. бяха освободени с голяма амнистия.

Как свърши Тръстиката

Тръстиката набързо след 2002 г. се ожени и стана собственик на заведение в което играеха билярд местните бабаити. След военната криза, повечето хора си помислиха, че Тръстиката се труди да си изгради имидж на сериозен гражданин. И наистина по всичко изглеждаше че беше така.

Неговият опит, въпреки усилията, много бързо пропадна.

Новина от телевизия А1 от 17.11.2002 най-добре говори за неуспеха на Тръстиката да се “реабилитира”.

А1-ТВ, Като в добрите стари филми за гангстерските разплати на чикагските банди, снощи на Широк Сокак в Битоля в най-оживеното време, когато битолчани масово излизат на своето любимо стъргало, имаше стрелба при опит за междуособна пресметка.

Критичното събитие се случи около 22 часа и 30 минути, когато охранителят на кафене Джовани - известният албанец Фати, който само преди месец и половина излезе от затвора (където бил поради нарушение на закона), при опит да се разплати с А.С. - по-познат като Тръстиката, употребил своя пистолет.

И тоя път повторно се намесва Старият Тръстика.

А1 - Според полицейски извори, вероятно, бащата на А.С. , Д.Б. - Старият Тръстика, веднага след инцидента дошъл на мястото на събитието, носейки ръчна граната и искал да раздаде собствено правосъдие като част от разчистването на сметки, което трае вече дълго време, а полицията го арестувала.

Само месец- два след тоя инцидент, според думите на неговите приятели, събрани са му всички наказателни дела, след което е експресно съден и осъден на излежаване на три години и половина. Структурите, по всичко изглежда, нямаха повече полза от услугите на Тръстиката.

Тръстиката изведнъж стана за тях опасност и закана за обществения ред. Още докато лежеше в ареста в Битоля, той подаде искане да не лежи в държавния затвор в Идризово в Скопие поради страх от евентуално отмъщение от албанските затворници. С оглед на това какви са обстоятелствата, според най-новите съобщения на медиите за инцидентите, които постояно се случват в тях, не би било изненада да се чуе, че един хубав ден Тръстиката се е обесил.

Все пак, ония които добре го познават, твърдят че сега на Тръстиката и в затвора не му е толкова лошо. Привилегирован е по отношение на другите затворници за много работи. Връх на привилегиите е това, че за всеки по-важен спортен мач, полицейска кола помпозно го докарва да вика за своя любим градски отбор.

Авторът е Александър Букарски, според мен най-талантливият млад прозаик на Македония. Добре е да бъде четен в оригинал защото ми е много трудно да предавам нюансите на езика му..

1 коментар:

капак каза...

Находчиво есе, но ако може да обърнете внимание на правописа - текстът изобилства с всякакви грешки, има разни програми за проверка на правописа, така направо злепоставяте автора.