Хора, на които не им се отваря парашута..

Алекс Букарски

В Сайбъро беше карнавал. Почвайки от служителя Пеце Д Шит (The Shit), който беше слабичък, изсмукан, зъбите напред му беха изкуствени и жълти, другарите го земаха “най-долу“ казвайки му дека изглежда като да е лапнал краещник. Прекорът го добил кога се поздравил со некой и му рекол Пеце, а той го питал Пеце кой? Пеце наперено ни пет ни шест му вратил Д Шит, и от тогава му останало за прекор.

От инвентарно значение беше един Ром в късните двадесети с прекор Макаренко. Беше осъден в КПД “Идризово“ на 6 години за 8 удара с нож на баба която не му я давала своята 12 г. внука за жена. Отлежа 4 год. и нещо фазла. Сега Макаренко беше добър продавач. Шиткаше кухненски ножове на пазарчето.

Дечковците кои идваха в “Cyber World” или Сайбъро както си го викахме, не правеха нищо особено. Сваляха снимки от други изкомплексирани чекиджийчета, които също като и тях беха надървени а не беха в състояние да си найдат партнер в 3д-реалноста. Шушукаха наоколо - види я брат тая, види я брат оная. Масово се сваляха клипчета с ебане, въпреки че собственикът имаше изпечатена лентичка с надпис забранено свялянето ХХХ филми.

Денем работеше един стар роднина на собственика. Чиче с бела коса и очила. Екс-ръководител във фабрика за храна за добитък. Чичето на сите им се обръщаше с “Вие“. Култура да го ебам. Беше незнамкъв. Седеше покрай печката и си решаваше кръстословици. По-късно го спипахме дека ирца под ник СексиТи.
Представяше се като 17 м. Бт (Битоля), и правеше сайбър-секс. Беше докрай уфилман да си иби пелената. Го дупчехме от друг Сайбър с женски ник. Ирцашка класика. Ебачкият вокабулар му се състоеше от думи како да ти го гризнам кокосчето и квази романтични фрази да ти долетам до кревата, погледни ме в очи, плюс некои други от на дедо Ной времето.

И Макаренко ирцаше също. Ник - Деян. Едно, две и научи да пише asl,pls.

“Кажи сърце, гълташ или плюеш?“

Му беше второто и последно изречение на “Деян“.

***
С дните, докато аз прелиствах електронни библиотеки, енциклопедии, уикипедии що ли не, и се самообразовах колко-толко, Макаренко държеше лекции за пичките.

“Клецкам бато аз клецкам. Не си играм играчки. Шо се вели Клецни ваму, клецни таму не остана време за чекии! Вчера на една шо и го втерах. Абе я изкиснах от дупенье.“

“Алал да ти е.“ – късо отвръщаше собственика и гледаше как се кършат гръбначни стълбове на клипчета с ултимейт файт борби .

“А не като ова търкалото овде. Ей, море ти учен си ама напразно ти е това. Не знаеш ти с пичките как. Ке им заговориш некои думи, думи идея бе шо немаат. Ке те глеат като зелен. Шо дърви бе овой? Со пичките треба да умееш.“
“Во право си. Малиот по улица не знае да оди. Той това шо го говори пичките нема шанси да му го сварат“. – му отговаряше шефът а мене ми намигваше с очето.

Макаренко се женеше с девойките на по една недела, две, максимум три ко ще заработеше некой денар от некоя ситна кражба. Демек невести, ще се жени типа. После ги връщаше на ритници дома.

“Дали знаеш шо е най-якото? Да си со пиче, да си на топло, да си во креват...да има музика...и да има фъстъци.“

“По-добре бадеми бе, Макаренко.“ - подхвърли му един алкохолик, който седеше на барчето.
“КОИ БАДЕМИ МОРЕ? ЗА ТИЙЕ ПАРИ КЕ КУПАМ ЕДНА КОКОШКА...ЕЕЕЕЕБАТЕ ЛЬОКОТО!“

Шефът обичайно мърмореше:

“А, бе за овие ебиветри, Алан Форд може тонове гомна да яде!“

***
Пички наминуваха все по-редко и по-редко. А що кур да идат когато гаменчетата гледаха клипчета със зоо секс или с изключително дебели тетки какви що предпочиташе Пеце Д Шит. Беше тоталка неприятно за девойката во тие пет минути да прегледува ел. поща, додека главучите одзади и се дзверат во деколтето.

Например как да не се плашеше от 42 годишния шофер с ник Alone42 кой преку интернет търсеше младо месо. Со вебкамeра. Често ме викаше да му преведувам на английски.

“Пиши и бато, АЙ ЛАЙК ЮР ПУСИ!“

I like your pussy yeah!

“Тоо брат. Леле бе да знаех колку тебе ти английски щех пичните жили да им ги превъртам на пичинята!“

Изведнъж из сайбър-пространството изникнаха домашни порно видеа на много естрадни дзвезди. Ебана атракция. Го въртеха филмчето на една цицлеста пеячка по цел ден. Макаренко се правеше на пишлеме пред другарите.

“Брат, вии я бе ова во пичката. Целата шума е!“ – се чудеше еден от младите Роми мислейки на пеячката коя не ги имаше оправено “срамните“ влакна.

Макаренко с поза на белобрад академик, ладнокървно предполагаше дека:

“ФИЛМОТ ИЗГЛЕДА Е 90та СНИМАН!“

Най-кърваво беше кога Макаренко един ден дойде наполнен с много кеш. Беше празник. Водици. Макаренко заработил 50тина евра шетайки се с кръста из града. Ние се чудeхме, се тюхкахме...

“Добро Макаренко не заебаваш? Си играш со нас?“
“Не бе люде. Башка шо ете и кръстот го набавих за 180 динари а още не ми е платен.“ – хвалеше се Макаренко по селяшки маниер.

***
Пеце Д Шит се изсушаваше от ден на ден. Лочеше ко сюнгер.

“Дечки до кога работите?“ – ке прашаше некой мющерия час, два по полнощ.
“До бинго!“ – отговаряше Пеце.

Другарите пияндури му идеха на гости и локаха на мермерното барче.

“Ние си пиеме онака за кеф. Оние старите во продавничка сте ги виделе бе? Мооооре хронични алкохолици ей. Джигерот им виси ебаго“ – говореше еден мътен тип Бале кой не дознах що фактор е ама Пеце го опишуваше како “чоеко шо за нова година бос рипна от втори и немаше ич гайле.“

“Шефът има любовница, оти па и яс да немам? Шо съм аз по-долу?“ имаше навик Пеце да се оправдава за блудниченето което го вършеше с една дебелуца ко будка. Я ковеше силно долу во избичето където имаше билярдна маса. Покрай нея имаше обикновени маси, пепелници, тонколона, пластмасови столове и секакви дзидове. Мукавата я кинеха, топките ги крадеха, масите и столовете ги кършеха, тонколоната беше издупена, семки и боклук тонове и тонове, дзидот беше изшарен с подписи, пепелниците ги крадеха... само затова що пространството не беше наблюдавано от служителя кой седеше горе край компютрите.

Билярд масата също така му служеше ко ебачко место на Пеце. Ебеше секакви да го издам. Мара, Жането, Блага Кривата... Некои от них ни на люде не личеха. И правеха реденка с Макаренко на една коя имаше криви очи. Неа я викаха “Снайперот“.

***
Имаше и други ликове които дохождаха в Сайбъро. Ама споредни. Предимно дохождаха от селата Баир, Генимале... това беха тридесетгодишници с оскъден работен стаж, с язва, с губещи фишове за тото, със скършена судбина.

Беха таксисти, келнери. “Що може друго да се работи во овой ебан град?“ – говореха.

Идеше и пиян или дрогиран кой ти знае, Златко Морисън некогашният рокенрол цар во околията, кой некогаш беше фронтмен на групата “Кактус“. Последните две години свиреше турбофолк по кафани и народно по сватби, рождени дни и кръщевки. Говореше:

“Със себе секогаш си носам огледалце. Сред некоя песничка от Саша Матич, го вадам и во него се гледам. Се питам - Злате ти ли си бе овой чоек? Не бе, не съм аз..идея немам кой е типот...ова е некой друг...“

Имаше и един средновековен плешив учител по история кой си търсеше женичка през интернет. “Ми прекурчи“, викаше, “учениците на секоя матура да ми я пеят Ерген одех.“ Имаше два-три педери, по некоя лезбийка кои беха прилично параноични на секое въртканье около них. “Дечко, има ли тука некаква приватност?“

Три четири 13,14 годишни хулигани боравеха с крадени кредитни карти. За това знаеше и Филипчето - един млад джандар, който смъкваше малолетно порно и им викаше да немат грижи.

“Хехе купете ми екип от Ливърпул, ако сте толко яки хакерчета“

Все пак след неколко месеца се появи надървен:

“Ей, това шо беше с пиздариите беше. Пойке такви работи не...“
“Защо?“
“От пред неколко дена, станах инспектор за интернет престъпления“

Надвечер дохождаха наркомани с усти пълни с пена. Падаха в кома и спиеха на клавиатурата. Ще се появеше Пеце или шефът “Бато пали гуменките и иди тамо да изнесеме един будала.“

“Ставай, ставай айде...по-кротко...пази да не го чукнеме..а, бе не ми е гайле за него...мозайка ще ми направи на плочките...“ – даваше инструкции шефът.

Оставяхме ги на тротоарите отатък “Cyber World” пред една туристическа агенция. Там наркоманите, спиеха, сънуваха, пътуваха...

“Ей, глей намини нощеска да го покриеш, оти може немирно типот да спие и се открива.“ – ще речеше шефа.


***
В сайбъра имаше и услуги за телефонни разговори за странство.

Битоля, битолско е печалбарски край, секой има по некой стрико, вуйко, баба или дедо во странство. Ежедневно дохождаха селяни от околните села, и то “албанци“,“цигани“, “помаци“, “гяури“, секакви... В пазарни дни се появяваха опашки за обаждане. Всъщност от това шефът най-вече заработваше.

Без разлика кой на коя националност и принадлежеше, мотива на сите им беше да изкрънкат по некой долар от роднините в странство.

От сите кои молеха най-убедителен беше еден джуджест Турчин с виолетови (“лилави“) шорти, по име Тасим Вампирот.

Неговите сеанси започваха с тихо хленчене, които след това преминаваха в истерично врещене в импровизираната (от ПДЧ сглобена) телефонна кабина. Крънкаше да му пратят 100/200 евро. Лекове за неговата болна клета майка, на брат му ще му я режели ногата? Съвестните роднини му пращаха пари а Вампирот се пустеше во кафенето с аквариума, пушеше “Mарлборо“ и черпеше всичко живо и диво. Ходеше на комар, фърляше зарове. Парите ги харчеше за неколко дена. След това отново пак в кабината молеше и колеше...

Шефът ми разказваше че е напълно превъртел. Че и вратите и прозорците, тоалетната чиния, бойлера всичко е продадено от апартамента. Майка му се плашела да му го припише...

***

Сайбъро го затвориха като резултат на некои санитарни недостатъци утвърдени от инспекцията. Официално. Неофициално причина за затварянето беше смъртта на Тасим Вампирот.

Тасим Вампирот една вечер дошъл да практикува един от своите спонсорски сеанси. Смърдел на километри на алкохолни киселини. С кеша стоял - слабо. Дълго зел да се убеждава с Пеце който пък се консултирал с шефа по телефона и добил отговор “ако плати“.

Тасим викайки търгнал накъм изходната врата. Снишил се. Стигайки до вратата полека ги губел крачките. Преди да я отвори, наместо крачка напред, направил крачка налево та почнал да се търкаля по стълбите кои водеха до избичката с билярда. Некой викнал “Ей, абе Вампирот ги хвърли чехлите“. Пеце пиян най-нормално, се затърчал да види що се “случва“. На Вампирот главата му била сплескана на дзида, течало реки кърв.

Людето кои били тамо го питали Пеце, “Що се случи?“
Пеце Д Шит, го извадил краищника, и през лудешки смях отговорил:

“Абе на Вампирот се чини тоя път НЕ МУ СЕ ОТВОРИ ПАРАШУТА!“