Много тежко

Едно стихотворение, което със сигурност никога не е излизало на български, а и със сигурност скоро няма да излезе.. (преводът мой)


ТЕЖКОТО*
Блаже Конески


О тежкото!
Зурни щом диво писнат,
щом тъпан гръмне с подземен екот -
в гърдите ми защо жал люта ме стиска,
в очите ми защо ми извира река
и защо ми иде да плача к'о дете,
да превивам ръце, да прикривам лице -
та гриза аз устни, и стягам сърце клето,
да не изпусне вик.

О тежкото!
Старци излизат ето,
на челото им мисли, в очите им влага
и първата крачка по тревата мека
е мирна и бавна, с тъга задръжана.
Но думва тъпан и писък се вдига
и мълния светва във всеки зрак,
и напред се пуща, стрелка се, слива
стегнатия ред.

До старците момци се хващат скоком;
не издържа сърце - сив сокол във клетка,
не издържа пламен жив потулен в око,
не издържа младост що иска да литне!
Залюля се хоро! Завъртя се земята,
и ти се чини - изкоренява се страшния век,
наоколо тръпнат ридища тъмни
и връщат ек.

И уж се е враснало кипящото хоро
с изконна сила в земята наша
и в него шуми на реките речта,
и в него реве див вятър и страшен
и в него шепнат узрели жита
и вечерен мирис се разлива тих,
и земята диша във пролетна ситост
и запален дъх.

И душата, виждаш, на моя род измъчен
във тежкото хоро се втъкала цяла -
век след век що трупал всичко пусто и мрачно
от кървава болка, от робия клета,
век след век що нижел от корава мисъл
за радостна челяд, за свободен свят,
от песен - за любов, що гине със писък
като жерав във полет.

О тежото!
Когато те гледам в мълчание,
на очите ми пада влажна мъгла,
и изведнъж - до безкрай се разтяга редът
и ридовете се губят в постеля неравна -
и ето идат от мъглата мътна
Все сянка до сянка, все един до друг -
В безкрайно хоро син ходи след татко,
а след дядо му - внук.

Времената мрачни са на полето тяхно,
и тяхната свирка е на прангите звънът,
а главите им гледат надолу,
и кротко вървят - стъпка след стъпка.
О времена, що ви е в мрак родът мой минал,
коя дума ще ми найдете за вашата стръв?
Коя дума ще ми намерите за ужаса зинал
над пустош и кръв?!

Какъв брой ще ми кажете на лютите рани,
на пламнали нощи, на пепелища пусти,
кой от сърце болки ще изреди сбрани,
и на очи сълзи, и клетви на усти?

О тежкото!
Синджир ти беше за робия,
от калеши моми и невести заплетен,
с вързани ръце във плен що ги погнал
насилникът клет.

О тежкото!
Синджир ти беше на робия,
дори не отиде народа в гората разлистена,
дори и с яда од векови събиран
ни поведе на буйно, бунтовно хоро!
залюля се танц през кърви и огън,
и вик се чу и гърмеж във дим -
разнесе те навсякъде бунтовната нога
по родния край.

О тежкото!
Сега по нашите села
в свобода за пръв път щом хоро ще срещна,
нима чудно е - сълза да потече гореща,
нима чудно е - жал в сърцето да усетя?!
Од вековно робство, мой народе, идеш
но носиш ти в сърце дар златен все още.
Пшеницата твоя трижди плодна ще бъде,
И животът твой!

(*вид македонско хоро)

Ако мислите че превода е зле, сърдете се на Букарски защото от новинарки и касиерки няма време една дума да ми преведе....