Букаро: Македонски роман на годината

Оригинален текст

Всѣка година, па и така и тая, „Утрински“ организира присѫждането на кхм, кхм най-престижната книжовна награда „Роман на годината“. А бе, сране. Тия дни обявиха и списъка с пристигналите романи. На това списъче от автори преобладават типове, за които пръв път слушам. Това, всѣкак, не докажува дека тия автори сѫ педери, неафирмирани, неквалитетни, току дека сѫ скромни, повлѣчени и дека не ходат да пушат в междучасията в школското WC и подобно. Те в стила на писателите-революционери за които учехме в час по литература, денонощно се крият по тавани, пишат на една свѣщ, тихичко, за да не ги чуят или евентуално издадат другите. Имам пред себе си списъчето със заглавия и почвам с обработката (за да ви улесня, текстчето което следва ще бѫде фрагментирано).

* „Дневникът на един убиец“. Убиец? Трѣбва да е интересно, демек? Е, с какво по-малко е интересен дневникът на еден професор, доктор, автомеханик или пекар?

* Добро заглавие за ония, що го мразят Скопие ми се види онова на Данило Коцевски, „Пиколомини пред вратите на Скопие“. И ако на мене по-интересно би ми звучало - „Пиколомини пред вратите на бензиностанцията в Скопие“.

* Владан Велков. Патриотизмът в мен ме привлѣче кѫм заглавието „Александър Македонски“ - тая книга, си рѣкох, неоспоримо още по заглавието гарантирам че ще доживѣе невѣроятен успѣх, който ще надмине отвсѣкъде оная трагична гей-версия на Оливер Стоун. По-сериозен недостатък за това заглавие е, че в Гърция ще трѣбва да претърпи измѣнение в „Александър Фиромски“.

* Заглавието по което ще викате "Уау!" е „В търсене на космоса“ на Андрей Илиевски. Значи не е търсене на секс, пари, власт, ами на космоса. Ех, космос, космос, имаше една продавничка за алкохол навремето с такова име. Да не е за нея, а? Трѣбва да питаме.

* В купчето го глѣдам и „Плаване в прах“ (работни версии - „Скачане в мѫгла“, „Пѫтешествие в пѣсъка“) на моя неосъществен издател Исаковски. Аман бе, Игоре човече, да ме сложат в литературна конкуренция със Стоян Андов, ще си туря мускули на нозете и с търчане ще се джитна направо у Вардаро. Ми викаш „човек когато пише (или що и да прави) има конкуренция от ония що пишат (или го правят същото що и той)“. Абе връзка нѣма бе. Глупости дърдориш. Разглѣдай малко, види во Хрватска на пример, и зърни организацията на тамошната книжевна награда на „Утарни вийесник“. Вкупно 12 заглавия. Не 39. Всичко що намѣрили нашите - набутали. Демек да бият с количество селяците.

* Виктория Гаго, „Винаги Ирина“. Не мога дори да съм ироничен, тъй като просто е тъпо. Писателка го сложила... да беше мѫжко и да сложеше такова заглавие, ще да бѣше по-иначе. Ако писател сложи заглавие с име на нѣкоя женска, веднага имайте предвид че съдържанието е за нѣкоя девойка, която не била щедра към писателя. Девойка що я имаш онадено нѣма потрѣба да я спомѣнаваш в ни една литература, освен пред другарите когато ще се курчиш вака-така.

* Йован Гюровски, „Кръвта на вода не става“. Ахх, класика! Вдъхнови ме и аз на моя сборник който подготвям (за който дечковците от министерството отсѫдиха че не му трѣбва кеш) да му дам заглавие „Кръвта на вода става“ - от инат онака... защото първото за разлика от второто на всички им е познато, а за чий курец бе, да четеш работи, що вече сѫ ти познати?

* Йован Боцевски, „Моята втора любов“. Надмина Миле Китич и неговия кафански роман „Моята първа любов - остана кралицата на тротоара“.

* Чудна жена бѣше Вѣра Бужароска. „Господи, пази ме от Интерпол“. Окей, а кой ще те пази от нашето МВР, а? В тоя контекст бих измислил пародиращо заглавие „Джанго, пази ме от алфите“. Между другото, що да се прави, батките од „Утрински“, начело със Звѣздан Георгиевски и компания, досега не сѫ ме консултирали.

* Тихомир Стояновски, „Лицето на бога“. Бог имал лице? Пръв пѫт слушам. Единственият Бог що нѣкога сѫм го видѣл е легендарниот (сѣга вѣче покоен) Георги Колозов, в ролята на Дѣдо Боже с бѣлите чаршафи.

* Ей, има и еден тип с инициали З.Д. и прѣкор Пате („Пате е обобщено за цѣло сѣло?“), който е дал нѣкакво пубертетско заглавие „Тайната моя само сѫнят я знае“. Предполагам главният юнак се месѣчари (ходи насън) наоколо.

* Божин Павловски е тука сѫщо... за който Атанас Вангелов се уби да напише две тѣжки библии, в които вика, че Божин преписвал като луд... Добре, да се придържаме кѫм „науката“. Божин дал заглавие на своя 12?13?150-ти роман „Мирисите на доилката“. Не знам дали наистина е преписвал или не, ама за заглавието гарантирам че е негово. Хептен сѣляшко.

* „Предѣлът с двете годишни времена“ значително се отклонява от клишираните заглавия, като онова на глупака Антонио Вивалди и неговия цикъл „Четирите годишни времена“

* Миле Неделковски ни прецака, защото намѣсто очакваните 4 спомѣнал 2. За да ги пронайдете другите 2 вероятно трѣбва да го изчетете романчето до края, или така нѣкак.

* И момент, още една дама-писател? Лиляна Ефтимова и „Веднъж един лѣтящ“. Вече трета, четвърта ми се чини, браво, браво, имаме жени-писателки, се глѣда. Заглавието ми се струва окей на пръв поглѣд, но на втори трезвено се питам: Лѣтец? За какво намеква? За пилот? За самолѣт? За наркоман?

* Луан Старова. Академик коскоджамити и член на веселото дружество непродуктивни старци МАНУ (Македонска академия на науките и изкуствата) тоя пѫт не ни малтретира с козите у маалата, ами написал „Ервехе“. Ер-ве-хе? Ка-ге-бе? ЦРУ!

* Дойдох до най-безобразното, най-вулгарното, най-противоречивото заглавие на роман, което може да предложи елитната македонска книжовна сцена, а това е заглавието на романа „Лесбийка“ от нѣкой си Томе Илиевски. Ще речете, ех, па лесбийка? Познавам срѣдношколка, на която и се качват по троица отведнъж, какво е па толкова противоречивото в „лесбийка?“ Па, люде, контроверзно мамка му, как пък не, ама в съотношение с другите заглавия... спрѣте, ако не ви е мѫка... „Кога полжавите летѣха“, „Трите вѣка“, „Чумерни сѫдбини“, „Говинда, Анутам и храмът Джуху“... Край бе, край! Хвана ме разстройство.

Всички македонски писатели що дават такива глупави заглавия трѣбва да ги изтърколиме... в нѣкоя яма... със все нихните книги. Майтап, бе. Ей, майтап бе, иронично го казах това. Бих го изтрил, ама на, бекспейса не ми работи. Сега нѣма връщане назад.

Аз предлагам на журито да употреби, а след това и да патентова следния начин на провѣрка на качествата на еден факинг роман. Моят принцип се вика "издържи, па награди". Сѣда журито, зѣма романите и зопочва с четене: първа страница, втора страница, нѣкой от тѣх стига до 15-та страница, друг до 28-та страница... След часове и часове четѣне, нѣкой отзади драматично ще джафне - стигнах пичове до 80-та страница! И тоя роман става „роман на годината“.

ПС: Моят фаворит е книжлето на Стоян Андов „Страхът и любовта“. Дайте му я бе! Не за друго, не мога да го гледам вече, досади ми, а и така Андов цѣлосно ще се посвѣти на книжовническата кариера и след 40 години изминали на власт, най-накрая Македония ще миряса от нѣговите ангажименти и залагания за общото добро.

ППС: Очаквам реакции до Редакцията в смисъл: Ей, Букаро, защо всички заглавия не ги „обработи“? Нѣмаше бе, мѣсто за всички. Ама кой ви ... вас!