Букаро: Кой все ме нервира

Пише
Алекс Букарски

Има много групи хора, които ме нервират.
Просто когато ги видя или когато слушам да се говори за тях, ми се обръща стомаха, чувствувам осмотично налягане в хранопровода и ми иде да повърна. Затова съвсем публично, реших да си съставя списъче на типове хора, които ме нервират и да го споделя с вас.
Едно, две, три...

Патриоти
Патриотите са едни от най-ограничените хора които познавам. Тупат се в гърдите, призовават за чувства към татковината и дълга същата да я пазим и т.н. Позовават се и на традицията и така нататък, нещо което едва-едва го почувствувах във второ отделение, когато учителкатата ме изплющя с пръчката по ръцете, тъй като не научих една нищо и никаква родолюбива песничка. Джеймс Джойс казва: „Защо да умирам аз за Ирландия, нека умре Ирландия за мен“. Заместете нашата родина на мястото на думичката „Ирландия“.

Примерни работници
Младите примерни работници не осъзнават, че са примерни работници. Просто са убедени че работят правилно. Старите примерни работници знаят колко са откачени. Най-често са изгонени от работа и са буквално на улицата. Междувременно, докато другите са учили как еден ден да станат собственици и да ги превърнат в технологичен излишък, примерните работници са работили честно, съвестно и честно. Сега без никакви спестявания (а как да спестиш, когато си работил цял живот честно?), имот или пари, скитат по улиците и ровичкат по кофите с боклук. Не мога да ги мисля всички тия примерни работници, които стачкуват по улиците. Готово...

Честни девойки с добра репутация
Има и честни мъже, но те предимно са просяци. Честни девойки са всички ония, които нямат закачена цена за себе си като куклите по бутиците. Честната девойка смята, че е безценна и постоянно трови всички със своята честност. Онзи, който е ходил с честна девойка, знае всичко, което трябва да се изтърпи за да я спечели, а дори и като я спечели, ще разбере че не там е истината. Напразно. Просто ми се гади от честни девойки..., а баш от такива ври навсякъде!

Филантропи, меценати и останали хуманисти...
Олдъс Хъксли казва: „За да бъде някой хуманен, трябва да е или лицемер или слабоумен“. По ТВ или във вестниците постоянно гледаме филантропи от най-различен вид (бизнесмени, политици, естрадни звезди), как се шматкат наоколо и даряват. Защо? Защо правят добри дела? Хуманни са, искат да помагат там къдто е необходима помощ. Окей, защо тогава не им кажат тайната на сиромашните, как и те да станат богати и успешни, а? Тогава всички ще бъдем богати филантропи. Но, така предполагам няма да бъде интересно. Поради причина, че за да има някой премного (и нещо от това да раздава), много други трябва да имат премалко.

Новинари, които пишат истината
Макар че такива има съвсем малко, почти са изтребени. Имат екзистенциални проблеми, гонят ги по съдилища, главните редактори им упражняват натиск, престъпници им се заканват, оправните корумпирани колеги им се смеят колко са глупави, защото се занимават с истината и подобно. Но, реално да се запитаме - кой е им е крив, бе човече? Какво са ги учили във факултета? Добре, заеби факултета, защо като пример да не вземат техните по-стари колеги-журналисти, които отдавна са се простили със всички морални дилеми и сега спокойно си пишат неистини. Плюс това, са богати.

Естрадни певици, които не искат да си сложат силиконови гърди
Когато видя естрадна певица, на която не и са големи гърдите като балони, сменям канала или отивам в друга кръчма. Тия дни не знам къде четох, една естрадна певица искала да бъде естествена, не искала да слага силикони? Ах, мори сестро, копай си на нивата, ако си толкова натурална. Значи, друг им пише песните, пеят на плейбек и не искат да си уголемят гърдите? Мисля си, че и иначе вашата таргет-група не се пали на текстове и на музики, дайте барем малко цици покажете. Моля ви! Само за бате Букаро и хубавата компания!

Нервират ме и...
...Грижовни родители, първенци на випуска, съвестни полицаи, адвокати които обещават да спечелят делото, ценени доктори, особено хирурзи, зъболекари, които лъжат, че няма да боли, политици със слаб рейтинг, таксиметраджии, които в три след полунощ чакат на червено, неподкупни професори, загрижени еколози, педантични банкери, студенти които ходят редовно на лекции, космополити, които се декларират като граждани на света, националисти, които твърдят, че ако не оцениш своето, нема да цениш ни чуждото, оптимистични економисти и т.н, и т.н.

П.С. Най-много от всички, пък, ме нервират противоречиви „нихилистични“ журналисти, които на всяка цена провокират, за да привлекат внимание... за такива бих написал много, но какво да ви пиша, когато вие си знаете много по-добре.