Жарко Траяноски: Българска любов

Покрай противоречивите изрази „бугарски кош“ и „бугарски воз“(български влак), възможна е още една употреба на прилагателното „бугарски“ в македонския език - „бугарска любов“. Анализът на значението на разговорния израз „бугарска любов“ може да даде значителен принос към решаването на македонско-българския „язичен“ спор и към напредък на междусъседските отношения.

Бугарска любов: Мистериозната любов на България към Македония, за която преди няколко години ни подсети по-раншният български президент Стоянов с неповторимото любовно обяснение, че "Македония е най-романтичният период от българската история".

По кои симптоми се разпознава „бугарската любов“? Това е романтична, едностранна, патологично обсесивна (на моменти кажи-речи маниакална), исторически неразбрана и несподелена любов, където пасивен обект е „всичко, що е македонско“, особено всеки/всяка Македонец/Македонка, независимо от неговото/нейното „самочувствие“, и политическо и сексуално самоопределение.

„Бугарската любов“ най-често се проявява како „еротическа“ склонност, която не стига до сексуално задоволяване при субекта, поради македонската асексуална политика на „еквидистанция“. Остава тепърва да се види, дали процесът на интеграция към ЕС ще доведе до дефокусиране на бугарското либидо и „затопляне“ на македонската външно-политическа фригидност.

Ако при анализа на „бугарската любов“ вземем предвид политичките становища на „любителите“ (ония с македонски корени можем да ги наричаме и „любчовци“), можеме да видиме, че тя се проявява в две форми. Именно, „българската любов“ се проявява като „нарцисоидна“ любов (при онези любители, които смятат че Македонците и Българите са „една и съща хора“) и като „инцестузна“ любов (при онези, що смятат че Македонците и Българите са „една и съща фамилия“).

При „бугарската любов“ рядко се стига до „сексуално отношение“, поради лошата предигра на „любителите“, която кажи-речи, нищо не обещава, и с която най-често се отрича сексуалната автономия на „любените“. „Бугарската предигра“ най-често се манифестира като мастурбация, затова защото се „пали“ само влюбеният, проявявайки това с жизнерадостно пеене на македонски народни песни, играене на македонски хора или други по-груби облици на асексуална възбуда.

Тъкмо затова, можем да кажем че Българската романтична любов към Македонците се свежда главно до нереализирани сексуални фантазии. Но, дори и във плана на сексуални фантазии, забележими са строги сексуални ограничения. Например, оралният секс е забранена фантазия: и фелациото - поради актуалните проблеми с непризнаването на езика (разбира се), и кунингулусът - поради подтиснатия страх от отмъщение на ВМРО-любчовистичка (знае се тук, кой може п... да лиже).

Недостигът от „удоволствие“ и нереализираните сексуални фантазии фрустрираат и „огорчават“ „любителите“ и „любчовците“, които често пъти страдат от „преждевременна еякулация“. Много често субектите на „бугарската любов“ не могат да преодолеят езиковите съблазнителни изкушения - например, когато несретното Македонче сред некое софийско „заведение“ ще потърси "жива свирка" за да може на рахат "да се начука".

Шегата настрана. Не само езичните, ами и другите политически проблеми помежду Бугария и Македония ще изчезнат, когато нашите „бракя Бугари“ и „сестри Бугарки“ ще схванат, че Македонците и Македонките въобще не се плашат от капризната влюбеност на Българ(к)ите.

Не се плашим ние от романтичната любов, колкото и да е едностранна и обсесивна. От друго уплах имаме.

Страхуваме се от брак "насила" и от „домашно насилие“.
А любовта си е любов! Разбира се, и естествено!