Букаро: Еволюция - Гимназия

Ето ви материалче от времето когато Букаро беше матурант (абитурент). Текстът си беше супер, но не премина през професорите и директорката и беше оквалифициран като “Срам за училището“. Продължавайте да четете, за да видите и защо...

В началото....

След завършването на осмо отделение, прииждат един куп роднини, приятели и познайници, които ви питат “Къде по-нататък“!? И вие им отговаряте - Нищо, изглежда в гимназия - а това значеше че сте дял от по-големата група (не)ориентирани детища, които се надяват че истинската ориентация ще я отложат барем за 4 години, когато ще се смятат за по-умни отколкото сега (“по-умни“ не е баш истинската дума...)

Първият знак!

Ние бяхме първата генерация, която не полагаше приемен изпит!
И това вече беше нещо. Все ми се чини, че нашите училищни педагози като че ли предварително схванаха за какъв “капацитет“ ще става дума.

И затова се ширеха най-различни версии за това, как се е развивало всичко в министерството за образование, именно, че някой от просветните работници вдигнал два пърста на едно заседание и рекъл – “Защо да ги малтретираме децата с разни тестове, защо да ги мъчиме с такава банална процедура, когато всички сме уверени че децата за осем години, ако не нещо друго, поне са научили таблицата за умножение до 10 и знаят да четат кирилица, което е доволно за една гимназия“!


Когато нещо започне лошо ...

Нещо, което още в началото беше забележително, беше службата на поповете в нашето училище за - както по-старите мъдро обясняваха – за берикетна година. Сещам се като днес да беше, как миришеше химически тестирания тамян, сещам се как всички бяхме насъбрани пред входа, шарейки с погледи към стълбите, където имаше един куп сериозни сурати, идните наши класни ръководители, които още веднага за "добре дошли" изискваха квитанциите за заплатено обучение -).

Поповете, тамяна, целият този църковен ритуал за нас, тогава повечето новоизпечени гимназисти, това нещо означаваше като – Помози Боже, още сега през септември, за да не ходя през август на поправка....


Фаза на опознаване 1

Това се правеше така “спонтанно“ и искрено, че просто ти идеше да заплачеш от срекя (щастие). Не беше толкова лошо, ако се има в предвид че при толкова много дегенерати имаше и по неколко сияйни лика (тук можеме да споменем и имена, но маркетингът в днешно време чини пари). Най-вече, пред себе си имате една сган, която се опитваше да образува гимназиален клас, където никой няма да изгуби своята току-що открита самоличност.


Кратки пътеки

Всъщност заглавието би могло да бъде и “Звездни пътеки“ по простата причина, че ако не нещо друго, с въведението от самата серия злоупотребихме по най-добър възможен начин. Знаете я, оная – Ние сме класа, който ще направиме ония глупости които никой досега в историята на образованието не ги е направил...

Нещо заминах във фантазията, и да направя малка (но значителна крачка) обратно към реалността т.е. "Кратките пътеки". Така, в началото на първата година гледаш една идеална работна атмосфера, озарени лица, как нонстоп вдигат ръка, кълват уроци, буквално се тепат за оценки. За да не бегаш от часове, те лъжат с шоколадови бонбончета, за да стане така, че по някое време нито с “бонбониера“, нито с милка шоколад, да не могат да те накарат да идваш на училище. Това време, докато не схванахме финтата на професорите, беше хептен сладко, и разбира се, доста кратко...

Фаза на опознаване 2.

Схемата беше такава – Това са стълбите в ляво, това се стълбите в дясно. Стълбите в ляво са за учители, стълбите в дясно са за учениците. Движението по коридора е винаги ограничено, не смееш да внасяш храна в училището, трябва да влизаш всекидневно швейцарски точно, затова че вратите се затварят и през прозорчетата цинично ти се хилят синьоуниформени лица, които трябва да се грижат за общата хигиена в училище.

Вецето служи изключително за няколко важни работи (някои дори и ядяха в него) Мъжката тоалетна беше затворена с триста катанеца, бидейки всички лица които се занимаваха с неговото маратонско отпушване, поради ценния си опит, бяха изпратени в Ирак в някаква единица за борба с химичесики и бойни отрови. Женската тоалетна беше събиралище на пушачите, най-много поради своята стратегическа позиция. Останалият жив свят, се молеше по време на часовете да ходи по нужда.


Спортът

Неколко гимназистки ентусиазирани класове всяка година се опитваха да се надпреварват във футболния турнир, що го организираше училището. На едната страна бехме ние, градските боси деца против децата от стопанското училище, добре натренирани предходно по полянките. Резултатът нормално беше 100 – 0. Ама за тях. Освен поражението в резултата, ядяхме и як кьотек. Ръце и нозе се кършеха , щипеше се и където трябва и където не трябва, ако си бил само одраскан - отървал си се най-леко и черпиш сокче. И така. Видели-невидели, започнахме да играем пинг-понг.


Средношколският живот извън школото

След монотонната изминала седмица идваше уикенда. Или В.Д.Г.
(което в превод значеше - Възможността за Джабе за се напрайш Гьон) т.е. да се натряскащ колкото можеш. Зависи от филма, в който всеки беше влязъл, се правеха три работи – и то първата – тепане (при недостиг на кършене на школски инвентар) пиене (текила парти за левче) и гонене на женски (женските пък си имаха приятели или подобно).

Ваканция 1 серия (Зимна)

Дефиницията за това, което правиш по време на зимната ваканция е буквално НИЩО. Само дремеш покрай топлото (зависи дали е включено на евтината тарифа)
И така не добиваш нищо. Но те утешава мисълта, че барем не ходиш на даскало.


Какво означава средношколска пожертвователност!!!

Добра беше идеята на чичковците и тетките в бели мантии, да организират кърводарителска акция. Тия хора даваха най-голямата гимназистка награда – оправдано отсъствие цели два дена. На акцията се явиха всимки, освен за жал несретните малолетници....


“Добър е съня на младия средношколец“

Очи гуреливи. Лице отдавна неизмито. Жвакаш дъвка, комфортно, по-полека ти се чини в хичкоковски стил, за момент ще почнеш да се давиш. Подпираш лявата ръка на пейката (бонус е ако има парно, покрай нея) и караш другарчето, което седи мирно до тебе, всякога да те известява когато професора се доближи до твоето спално място, мачкайки сладките сънища и фантазии, за това како си прекарал предходната дълга нощ.

Ваканция 2 серия (Лятна)

Хубавина. Шетанье, аканье, отмор, плаж, слънце ... Живот. Това са само малкото оскъдни асоциации, когато някой ще ти спомене лятната ваканция. Но както даскалите често пати викаха, във всяко добро има и по нещо лошо, и във всяко лошо има по некое добро – а в ова лятно добро лято – лошо беше да ходиш на поправка по който и да е предмет. С бяло потниче с презрамки, с бермуди в хавайски стил, и със сандали на нозете, правиш това, което условията ти налагат (ходиш на изпит). Другарчетата твои са се събрали заедно и тръгват към “базентот“ присмивайки ти се, докато ти утешително им продумваш – А като учехте вие, аз тогава си гледах кефа!

На края .....

Една от най-хубавите работи в гимназиалния живот е краят му. Тогава почти на всички им е хубаво. На професорите им е жал, че още една генерация си заминава (т.е. мъка им е, че повечее не успяха да ни измалтретират) и много от гимназистите вече достигнаха своя интелектуален максимум – могат да пият и пушат пред довчерашните учители. Па така, с една пап-фолк атмосфера се описва всичко онова, което го преживяхме в голготата, наречена Гимназия “Таки Даскало“.

П.С. Посветено на “палавниците“ от моята генерация - Пискача, Пуфката, Лазе, Иван, Гоцето, Старио, Джони, Зоки, Перо, Куната, Бале и др. -)