Македонски език - български език: Превод или не?

Този пост беше всъщност коментар към поста на Жарко „Јазичкиот спор“ - решен со преводот? . Изнасям го тук поради очевидната заинтересованост от темата: Развигор ;-): Повеќејазична зомбификација.

Въпросите за "превода" между македонски и български съвсем не са толкова прости, колкото изглеждат на пръв поглед. Дружески предупреждавам всеки, който има намерение да използва "преводите" ми за политически цели или да им дава политически тълкувания, да помисли няколко пъти какво казва, когато ги коментира, за да не избоботи някоя глупост накрая. Аз правя тези "преводи" с цел единствено нормална и неполитизирана - а именно разбирането на текста от читателя със всичките му информационни, емоционални, регионални и прочее нюанси.

За да охладя малко ентусиазма на политическите тълкуватели, за мен българският и македонският се съотнасят като водата и спирта - могат да бъдат смесвани в произволни съотношения и ароматизирани по вкус, при което всякога има интересен резултат. Съотношение 40:60 дава една хубава ракия (по-лютата съставка е спирта, познай коя е ;-) ), чистата вода и чистия спирт също имат своята полезна роля в обществото..

Искам да кажа няколко думи за "преводите" - честно казано не ми се занимава с тая проблематика (въпреки че имам съвсем конкретно виждане по нея).

В момента има два крайни възгледа - за НЕПРЕВЕЖДАНЕ (бг.) или за ПРЕВЕЖДАНЕ НА ВСЯКА ЦЕНА (мк.). В първия случай текстът може да остане недоразбран поради наличието на непознати за бг читател думи (мора, постои, потем, ..) а при втория, се губи най ценното - цвета на езика, асоциациите, спецификата. Моята идея, когато превеждам/адаптирам е друга - да постигна максимална степен на РАЗБИРАЕМОСТ за другия читател, а нека после езиковеди и политици (и запалени индивиди) си трошат главата да разберат това превод ли е или не е.

Затова Жарко може да си мисли че го "превеждам", а Стойчо че го "адаптирам", аз и в двата случая правя едно и също - повишавам разбираемостта на текста. А отговорността за категоризацията на политическото значение на това което върша го оставям на любителите на тълкуванията на спорните моменти в историята и езика.

Моят опит с македонски текстове показва, че понякога е необходимо само да се смени правописа, за да стане текстът напълно разбираем за БГ читател, а друг път е необходимо изречението на се състави наново и дори да се използват специфични за България идиоми.

В крайна сметка политическият подход към езика и превода наврежда на разбираемостта, която пък е главната функция на всеки текст - да достигне до своя читател.

Надявам се моите преводи/адаптации да предизвикат дебат и по-дълбоко осмисляне на взаимовръзката между български и македонски, между политическото и човешкото в комуникацията..