Букаро: Кратки литературни анализи (2)

Оригинален текст: BuKaRo`s opinion 4 classics... Reloaded

Алберт Камю (Чужденецът)

Кой е келешот?

Писател на абсурда или абсурден писател. Все същото.

Чужденецът

Мерсо е пръдня. Гадът беше на път да ми стане животен идол чак до 70 и някоя страница.

Но, да почнеме от началото.
Най-първо, майка му псува. Той отбива да отиде на погребение. Все едно му е.

Погребенията и такива церемонии в същината си са лицемерни прояви.
Каква ирония човече, повечето хора очите си вадят в течение на живота, а чак след това ронят крокодилски сълзи по погребения.

Гадот кяри и пичица. Някаква секретарка. Я дупи нормално, а на нея, поради това че и допада секса, му предлага брак. Все едно му е. Всякак бракът е катастрофална грешка. Вземете я било секретарката, било директорката. Това и в добро и в зло се изпоставува.

Гадът се дружи с един комшия, курайбер, който сега баш не ми текнува как точно се викаше.

Имат с него всекойдневен навик да събират чекиджийски материал, въртейки по плажите.

Некои Араби, които изглежда се братя на една уруспия, шо я дупи комшията на Мерсо, постояно ги следат. Най-накрая се сретнуваат, си псуят майките и.... настанува тежък кютек со них.

Мерсо се перчи и полни со олово еден од них. Го носат во затвор, седи во притвор и таму се му е равно. Вика - ще го лежам, хич кур не ме боли. Чак докато судиите не донесат решение, дека го е изпапал. Осъден е на робия. Тука го фаща паника, дига джабала и си събаря имиджот на изкулиран (cool) дечко.

Еба си целия филм накрая и престанах да го обожавам.

Дали да я читам ?- Шо има брат да се занимаваш, като сега целата ти я разкажах.

Пауло Коелю (Алхимикът)

Кой е тъпака, сфе да му ебам...

Това е най-големото селячище, който от литературата направи турбо-фолк.
По продажба е пръв, пръв на топ листи, не е баш най-омилен между критичарите...
Некой вид като Драган Вучич (фолк певец) во литературата. Од такви како овой, книгите во следните години ще бидат прости и глупи ко селски буквари.

Алхимикът

Сантиаго е овчар, който свири на кавалче, пуши на чибук и клеца по некоя овца.
Уверен е, дека животот му е секс, дрога, рокенрол.
От лошиот тютюн добива лоши халюцинации за некои си пирамиди, пички, богатства и подобно.
Шитка овците, преминува во Африка.
Книгата е наркоманска, тоа го подкрепува и фактот, що самиот Коельо бил хипи во младостта.
Алхимикът е типот, кой го търси дженемите. Той именно се явува во неколку ликови ко старецот со дебелата книга кай клупата, шиткачот на кристали, продавачот на пуканки? Не разбрах до края, баш.

За да ви илустирам каква мизерна филозофия е вградена во тая гнасотия ще ви разкажам едно късо делче.

Го гледаш ли, - му вика (старецот со книгата, алхемичарот ли? пизда ли му матер, понятие немам кой!) - Оной типот, шо продава пуканки?
Сантияго - Аха.
Е, и той беше овчар ко тебе. Имаше желание да биде моряк и да плава по световните океани.
Наместо тоа, той ги продаде овците и купи апарат за пуканки и се жени.
Естествено сега, и покрай това, той в себе си е длабоко несретен.
Сантиаго - Защо?
Затова, защото не я изпълни своята Лична Легенда.

Е това е. Лична легенда?
Повечето од хората не успеват, не заради немането на лични легенди и такви ташаци.

Повечето од хората са жив зеян и не успеват само заради това, що гледат футбол, пият пиво и са патриоти.

Но..Ай, да се навратам на действието.
По едно време гадът Сантияго престоява во некое Водно (баровски квартал в Скопие) во пустината, и таму се запознава со яко пиче.
Естествено, за некое време ги батали халюцинациите. Прави и дете, и за да не плаща алиментация, пали патъците.
След трамбоване во пустинята се запознава со Алхемичарот който инаку е главен наркоман.
Да, точно дека от олово прави злато, ама не треба да си много интелигентен, за да питаш, що купува со него? Окей, и шетат... яздят из пустината.
Има некои престрелки между партиите во пустината. Хващат ги. Алхимикът му дава от дрогите, що всекъде верно со себе си ги носи. Прави им филм, дека е Господ, кобаяги дига песочни бури и огномети.
Некак ги пущат и... и по-натам ме хваща посерка, ако продолжувам да преразкажувам.
Како всекоя мизерна книга завършува - щастливо - типот од овчар станува буджа.
Посраното мото на Сантияго гласи - Ако нещо наистина го посакуваш, цела вселена ще се стреми да ти се осъществи... Каква надуена мисла. Полна трагика за оной, който ще я прихвати.
Колко това е наистина че вселената ти помага, можеш да забележиш още днес край първиот службеник(чиновник) на шалтер(гишето), що ще го зачекаш.

Дали да се чита - Во старите добри средновековни времиня лошите книги се палеха заедно со авторите.

Денес, същите тие се викат бестселъри.


Венко Андоновски (Папокот на светот)

Кой е?

Чекай първин да положам (да взема изпита) кай него, па ще ти кажам.

Папокот на светот

Има два дела. Ще го прескокнам првиот.

Ян е сноб, който се “занася“ дека е джазер. (момент само, да си го попущам Аца Лукас)....е и... до къде бех. да! Джаз? Лоша пубертетска идея. Фрустриран, поради фактот шо не може да дрънка на саксафон Ян Гад-ът се пали до такава степен, че напада всичко, що има прилагателно "народно".

От време на време пишува и поезия и со нея се труди да сбара една спонсорша на име Луция. (ей, не е ли слушал гадот за реквизити, како мобилен со камера? кола? апартман?)

Тя за разлика от него, е доста по-реална и по-амбициозна. Тя нейните амбиции си реализира во кабинетот на директорот на училището. (И най-добриот другар на Ян, от време на време я треска)

Ян се разтушава пишувайки есета против директорот, школото, властта... Съдбата всушност можеше да си я нареди во моментот, кога Луция му размахваше молбата за членство. Той, шо демек от принципи, шо от его, нема да прифати. Люде, книгата спада во жанрот научна-фантастика. Има ли шут таков, кой не би сакал да си осигури сигурна екзестициялна иднина само затова, що не сака да пополни една помочана партийска молба за членство? За да не оди во лудница, Ян Гад-от станува циркузант. Патува по светот.

След 15 год. се връща дома. Се срещат со Луция повторно. Ян я води во Стоби (село в МК), кай що евоцираат гимназиялски спомени. Обръща литро след литро и се случуваат некои глупости и по едно време... го удра точката, и се качува на еден шински (железопътен) мост. Го вади ПАТЛАКОТ и от таму (качен на некоя греда) и се дзвери на Луция.

Тя пък бърка во чантата търсейки пинсета, все със цел да му го врати патлакот назад во гащинята.

Що ще се случи? Дали Луция ще успее да му го чопне со пинцетата и врати назад, пред да дойде и да го согази влакот? Во ваква хичковско-пеколна завршница ве оставам сами да прочитате и видите како завршува тая глупава приказка.

Обръщане до писателот - Венко сине, место да бидеш искрен писател и да им кажеш на людето, дека не е важно во коя партия си, дека най-важно е да си го осигуриш лебот (ко що ти и твоите другар интелектуалци го правите) вградуваш демодирани идеали на младежта како това - партията му я одзема слободата на личноста, независноста, интегритетот и подобни трици.

И да... все пак - Центарот на светот е некой сантиметар по-долу од папокот (пъпа) колега.

Дали да я читам - Дай, не се заебавайте, купете я веке книгата! Не можам вече да го търпам професорот како се лигави во колумните (статиите), дека им са ниски заплатите.

Гоце Смилевски (Разговор со Спиноза)

Кой е?

Още един социопат, произлезен од моята од компаративно-книжевна школа.
За да добиете ясна представа каков гной е, ще го цитирам - Во материялниот свет сум ко лотос во Ганг, обкружен со вода - а все пак сух! или майстор Буки да ви парафразира - Обкружен во сепаре со пет-шест манекенки - а все пак деснорък любител на самозадоволяването.

Разговор со Спиноза

Во кратки църти

Гнойот Спиноза оди на часове по латински кай една пичица.
Не и бара сливката.
Се случуваат неколко сраня, той е изгонен отвън од Амстердам, пичицата повторно го посетува.
Не и бара сливката.
Тя се мъжи, но не може да има деца. След 10 години пауза повторно се срещат.
Тя му се предлага, а той... да да, знаете, не и го дава!

Умира стаклар и девствен - Край на приказката.

Пътем Гоцката ви дави и малтретира со филозофии во които обяснува дека предмет на интерес не му е нищо, що има форма - бидейки тя имала граници. Той джанам, се интересирал само за безграничното.

Дали да го читам - Все пак, айде да не бидеме завидливци. Прочитайте я, ако треба, и земете я от библиотеката. Интересно е да се види, как некой гной пропущил да усет,и како курето хваща луфт и прави шльооооок-шльооооок между тесните вагинини стени!


Славко Яневски (Твърдоглави)

Кой е Славчо?

Славчо е писателот, чиято книга “Шекерна приказка“ е първата книга, която я прочитах.
Когато бех мал, мислех дека книгата е страхотна, фантазия. Кога подпораснах по-късно увидох, дека това е една обична гомнарска книга од многото такви.
Все пак и защото ме вързува мала носталгия ще се опитам най-обективно да дадам мисленье.

Твърдоглави

Или Куроглави.
Това е една от циклусот досадни куротресини околу неговото Кукулино. Разбирам да се работеше за Вегас, Холивуд, Монако и подобно?
Се работи за група бизнисмени, на които им е издосадено да държат бакалници и кафенета.
Сакат да го прошират бизнисот, купувайки воденички каменя, за да отворат воденици-супермаркети. Пръв роман за капитализмот во Македония.
Добро и ги търкалаат тие пусти каменя, додека по път ги ловят криминалци и рекетари.
Преживуват едвай неколумина мечкояди. Со оглед на това, дека типовите (неофициялно) са близко до една опозициона партия, властта ги обвинува за нелоялна конкуренция и неплащане на ДДС. Така ги делка един по един.

Дали да я читам? - Абе, една книга да прочиташ за Кукулино, ти е като да ги изчиташ сите книги за Париз, Ню Йорк и Лондон заедно.

Жил Верн (Път околу светот за 80 дена & 20 000 мили под морето)

Жил Верн - големиот визионер. Не по-голем од Борис Трайковски.
Скоро секогаш пишува за некои леви типчиня и ексцентрици и тоа особено го сакам и почитувам.
Ай имам 2 книги за раскажуванье, доста е за биография.

Пат околу светот за 80 дена

Ова мала книшка за авантуристот Филеас Фог е предвидена за нашите седмокласници, които одат на ексурзия до Струмица, Гевгелия, Виница и назад.
Нормално им обяснува наставничката - Во това време не съществувал визен режим.

20 000 мили под морето

Капитан Немо, поздрав! Още един униформиран хубавец, който я уважува моята круциялна философема - Дека всушност за курот ти се сите!

Немо като нем! Тотално осамотен и незаинтересиран за онова, що се развива на повършината, дори и за клубната сцена, замисли се!
Храбро и непоколебливо заедно со екипажот на своята импровизирана подводница се гмурка во безкрайните длабочини на океаните. Постояно е във възбудено търсене по недокоснатото, по непознатото и неоткриеното.

Един от моите омилени ликови во ранно-младежките дни.
За жалост, Жил едно не можеше верно да предвиди - дека во денешно време никой нема да може да се скрие и да биде оставен на мира ни пет ебани минути, а при това да не биде тормозен и малтретиран от най-близките и от околните!

Дали да читам? - Не трябва бе, не трябва. Остани си прост и неписмен.


Григор Пърличев (Сердарят)

Григора е гадот, кой я напиша нашата най-славна поема - Сердарот (на грчки О Арматолос). Той во Атина за неа бива прогласен за втори Хомер (Омир).
Когато се увидуваат дека става дума за грешка, не му ги даваат парите.
Почтено да нагласам, дека не сум специялист за стихови. Одиме значи директно на содръжината.

Сердарот

Поема за рекетари. По-правилно “О рекетарос“.

Люде, на които не по ваша воля им плащате за защита, се викат рекетари.
Кузман Капидан е един от них, по-право той е шефот.
Той, заедно со останатите бръснати глави от агенцията, малтретираат локалното население и земат рекет од стопанствениците.

Кузман и другарите ги щитат от също така други рекетари, познати како Геги.
Тия, предполагате, са лошите рекетари. Значи да се поправам, това е поема за добри и лоши рекетари. Когато умира шефот на рекетарите, Кузман значи, цело село плачи и жали!

Некой ще праша, а защо? Па, дека ще дойдат рекетарите Геги и за по-голема цена ще треба да ги защитуват.
Това е всичко най-главно, що се запамтува.

Дали да я читам - търси во библиотеката на Църна Хроника от Аце Боцевски - Циганот, “Бъркотница низ Центар Града“, па да видиш що ти е хиляда пъти по-возбудлив рекетарски трилър.

Петър Петрович Негош (Горски венец)

Кой е бе?
Църногорецот е владика, поет, политичар, реформатор. Знаете како оди това...

Строго политичка поема. Во партията на Црногорците се явува промуслиманска фракция.
Фракцията сака нов конгрес и нови измени во връхот. Партията на Църногорците е разклатена. Ген-секот владиката Данило, заедно со останатите од Це-Ка размислуваат како да ги консолидираат редовете.
Най-првин преко медиумите пращат апел за мир, т.е. връщане назад во партията, ама по старите програмски документи.
Потурчените партийци жестоко отбиват. Те искат и смена на владиката Данило.

Следва мала конференция, на която Данило и другите носат проекто-решение, сите отметнати да се изклучат от партията. Почти сите поддържуват решението, освен некои, кои во знак на револт (бунт) ги палат партийските книжки. Все пак, речено-сторено и на крайот фракционерите са изгонени завсекога от партията. Партията на Църногорците повторно е в компактна целост. Всичко завършува щастливо, благодарение на преди всичко твърдата и решителна ръка на владиката Данило.

Дали да я читам - Да, винаги! Това е много поучна книга за недостигот на внатре-партийска демократия по тия земи...

Войдан Чернодрински (Македонска Кървава Сватба)

Овой е умникът, кой я напиша славната реченица - "Яс не напишах нищо. Яс само я препишах кървавата наша история". Тоо брате! И драмата всякак му е “кървава“... да не речам, кърш!

Македонска Кървава Сватба

Драма, в която всичко се върти около една цицлеста девойка со име Цвета (не е тая от песната).
Тя притежава най-големите цицлаци во селото и по-нашироко.
Еден ага-бизнисмен веке долго време и го има фърлено окото на нея.
Агата пали колата и оди во текстилната фабрика, каде що работи Цвета.
Той я кани, а тя со търчанье влегува во неговиот най-нов бел мерцедес. Неколку дена я държи дома кай него, а след това я носи во агенция за манекенки.
Таму, другите девойки я убедуваат да подпише договор, кой ще и овозможи платен курс во Милано.
Во междувреме родителите на Цвета се жалат, дека е грабната. По-точно, тия муабети ги вади нейзиниот, сега вече бивш, дечко.
Целата работа оди дори и на суд, каде що се развива суденье, под будното око на медийната явност.
Конечно, донесено е решение, и судот решава Цвета да и биде вратена на родителите.
По некое време, Цвета намира печалбар от Австралия, и решава да се земе со него.
Ревнивият ага пристига на денот на свадбата, при що настанува общонародна тепачка помежду охраната на Агата и сватбарите.
Епилогот носи жертва. Цвета е улучена од залутан куршум. Нейзините последни думи са - Умрех ей, а манекенка не станах!


Мислите, дека лажам и измислувам? Повелете прочитайте я, от дума до дума е така.

Дали да я прочитам - През тая “кървава“ история поминаха половината от моите школски девойки от средното училище. Що се вели - Фърлиха ги пичките на асфалта.


Максим Горки (На дното)

Гад, който в царска Русия не можал да завърши факултет. Цитирам за него - “железните врати на Московскиот универзитет останали претежки“. Жалел се, дека го мразат професорите и дека сите искат подкупи. Изнервиран, се придружил со Болшевиците.

Когато тие направиле револуция или дошле на власт, ако сакате, ко заслуга за предаността към партията, му дале еден голем град да го носи неговото презиме.
Именно, како и секой писател що се докопал на власт, максимално ги користел сите нейзини привелегии. Ако се появил некой по-добър писател, ще го наклепа кай Сталин, на който инак не требвало да му се казва два пъти. Сталинчо посочениот веднага го пращал на “превозпитаванье“ во студениот Сибир.
Евгений Замятин е барем триесет хиляди пъти по-гениялен и по-добар от него. Е, него, велат “историчарите“, го спасил от прогон во Сибир, со прогон во Франция.
Доброта бил овой Горки.

На дното

Како ми тръгна значи со драмите...
Во “Първа част“, пишувах дека со “Майка“ е грозен. Оваа драма го вади от калта некако.

Во драмата се опхватени люде от най-ниските слоеве во обществото, чиято професия им е да преживеат до утре. За да биде читана драмата колку-толку, все пак трябваше да се сложи в задължителните произведения.

Оние хората, знаете, повече сакаат да читаат приказки за овчари, кои стануваат буджи, отколку за проблемите и навиките на мала група лузери, които секойдневно се борат со бедата и мизерията на нещото, наречено - живот.


Ванчо Николески (Волшебното самарче)

Нема некоя голема разлика помежду книгите за деца и за возрастни. Защо?
И едните, и другите ги пишуват и ги купуват возрастни. Особено, книгите за деца, които ги купуват най-често родителите. Когато би ги прашале децата що сакат да читат, що би одговориле тие?

Сигурен сум, дека не са съвсем луди да ги читат задължителните творби, определени за них.
Или не барем таквите.

Трайче дърварчето е дете-производ на преходната епоха.
За разлика от другите разпърдени деца, които играят на плей-стешън и компютри, той още на мали години е принуден да заработува за живот.

Секой ден, заедно со своето пикап камионче оди и краде дърва во шумата. След това ги продава на пазарите из Републиката.
Некои лудаци решават да прават световна война и неговата екзистенция сериозно е застрашена.

Некое време страда, чак докато не чува за съществуването на едни мафияши които се нарекуват партизани. Хваща връзка и се вързува со них. Отракан и способен успева да дойде до клучните хора во мафията со белите престилки. Секойдневно Трайче поминува маршута стотина километри со пикап камиончето контрабандирайки секакви лекови и хуманитарна помош.

Партизаните когато ще дойдат на власт, не я заборават заслугата на пожъртвуваниот Трайче и некоя година по-касно, ко заслуга го ставаат директор на митническата управа.

Дали да я читам - Да. И ще извлечете поука - наистина има многу контрабандисти, ама само най-големиот од них може да стане директор на митническа управа.