Букаро: Продуктът на македонеца

Букаро: Блог

В чест на скорошната смърт на не толкова познатия “художник“ Милан Стоядиновски – Гьона, ние - неговите синове и внуци, решихме посмъртно да публикуваме извадки от неговите автобиографически wc-мемоари (бидейки ги е писал по време на извършването на голема нужда , когато неговият творчески потенциал бил най-изразен, и преди всичко защитен от външната среда, в която очевидно владееха хаос и анархия), които са озаглавени като “Продуктът на Македонеца“. По такъв скромен начин искаме да отбележим неговите “живот и дело“ за които Гьона използваше термина "продукт".

11.12.1984

Кои сте вие бе, на всички племето да ви го ебам!? Току-що се излюпих, как на всички им олекна, все едно съм говно, изплувало на повърхността, а не такъв гениален хомо-сапиенс като мене, види ги беее серковци, като да са се изсрали и сега са щастливи, докато лайното се търкаля транзиционно в най-близката канализационна тръба. А ти се струва че са чисти, носят бели манти. А виж и го суратя на тая!? Измъчена и препатила, но има сурат като на социален случай, който след 9 месеца обикаляне си е намерил електромер, па сега ще му го вземат за двеста денара, колкото да си купи тоалетна, не за нещо друго. Значи тая жена е ... тая бе, за която после ще се скъсам да пиша стихотворби в тъпия училищен вестник:

Хей, ти имаш очи
от които добрина се точи!

5.02.1986

Говори, говори, си казвам, хич никой не те разбира. Това ми се чини като да е някакъв знак “отгоре“ че и по-нататък цял живот, когато ще ми пораснат още такива бели калциеви търкалца, че и без разлика от говорната привилегия, тия глупаците около мен пак, не ще могат да ме разберат, нито пък да схванат някога, че съм безспорно невероятно оригинален, интелигентен и преди всичко секси, и то още сега, докато се возя на дървеното конче (което ми го купиха нашите, когато беха на почивка в България), за да ми завиждат шестмесечните бебета од цялата махала.


28.04.1989

Всички ме питат “А ти, малкия, на колко си години“? И нормално аз наместо очакваните 4 пръста им показвам само едния и при това средния! Тия моите винаги ме утрепват от кютеци, всеки път когато направя така, въпреки че постоянно ги слушам как си говорят – “Марш, махай се, пичка ти майчина“ , “Айде марш ходи си при майка ти“ , “Леле как се ожених, как си еба мамата“ и т.н. Хубаво си мисля че беше по-рано, докато не можех да говоря (по-точно, докато не можеха да ме разберат) винаги ама баш винаги когато имаше любовни сцени ме оставяха докрай да ги гледам. Сега нищо. Еби му майката. Усетих първата цензура, покрай оная основната – докато пикаеш в тоалетната дръж се за пералната машина и акай в синьото гърне.

18.09.1991

Синия цвят е цветът на морето наше.
Белият цвят е цветът на свободата и мира.
Червеният цвят* е цветът на кръвта на всички ония, които се борели за нашата земя, за да бъдем сретни ние днес и да живеем в мир и съгласие.
Всички носим училищни униформи , сите сме равни и имаме равни права. Учителката обича всички ни еднакво.
Всички заедно се храним в училищната кухня. Дадоха ни некакви червени кърпички. Всички ни поздравяват и се смеят.
Накрая ни почерпиха с курабийки. Поздравих усмихнатия чичко на снимката, която стоеше във фоайето на училището.

*(синьо, бяло, червено - югославското знаме)

22.10.1992

Море, пичка майна, ей! Учителката ме мрази! Като че ли не сме всички равни. Еби се в гъза! Пита ме, какво работи татко ти!? И когато и рекох тате е работник, както и всички други, тя ме пита “а кои са всички други“? От първия чин стана Никола и с неговия педерастки глас рече – Тате навремето беше главен в комитета, ама сега той е комитета! А тоя на снимката го махнаха, не знам ни името как му беше, ама слушах какво изкоментираха служителите докато махаха снимките от всички училищни стаи, помня рекоха нещо като – Е сега вече ще видиме Христос на магаре! Ние имаме само червен цвят, да живее Македония!!! Да живее Дарко Панчев!!! Дарко Панчев играе за националния отбор на Македония. Дарко Панчев дриблира! Леле, абе Дарко Панчев НЯМА ВРЪЗКА с това!

14.07.1994

Супер е. Събираме снимчици от мондиала в САЩ. Не ми стигат още 15 снимчици. Ха, ама имам емблемите на вички национални отбори, които участвуват на футболното първенство. Само нашата емблема т.е. знаме, сто пъти да го ебам, го смениха. Вадя учебника по ЗПО, отварям на лекция “Химн и знаме на нашата Република“ и учителката ми казва учебника ми бил стар, имал съм там некакво “вмровско“ знаме. А сега имало някакво друго, на което всички не съвсем на галено му викат "вентилатора". Що за държава сме ние, когато знамето си сменяме по-бързо дори и от екипите на “Цървена Звезда“. Старите казват - каквото и да е, само мир да има. Не схванах, да ви кажа право, ама баш нищо. Може би не разбирам, може би защото бех толкова малък и нонстоп гледах анимационни филми!?

3.04.1997

Това е времето, когато всички от махалата се хвалим с големите способности на нашите татковци. Кой колко можел да преплува, да изтърчи, да се изкачи, да изпие!? Време, в което привлекателността се мери с това колко жетона имаш за флипери, дали постигаш рекорди на тоя или на оня флипер. Време, в което се играе футбол в парка, скача се от гаражи, крадат се плодове от комшиите, гледат се филми, в които американците са добрите, а всички други - лошите , време в което на гърдите на девойките забелязваме изпъкналости, но все пак това не изглежда да е нещо хубаво и въобщо не ни интересува!

5.05.1998

Това беха времена, в които съвсем нормално беше да се съберем всички приятели у некой дома, да гледаме порно и групово да се самозадоволяваме. Но аз исках нещо повече! И веднага. Не е важно как се казваше тя, ок!? Тя ме повика при нея у дома, даде ми шанс и възможност, но аз набързо опропастих работата. Останах недоизказан, с празни раце, сигурно и тя не беше доволна. Питах я само дали са истина приказките, които се ширят наоколо, че се ебе с който и скимне, и тя ми отговори утвърдително. Потърсих я след няколко дена, да ми даде втори шанс, но ха, тя от мен нищо вече не искаше!

13.11.1999

Уча в най-доброто средно училище в града. Всичко знам. Всичко ми е ясно. Но следното нещо не мога да го схвана и разбера. Гледам хулиганите как всеки ден карат моторите си с голяма скорост по екстремни завои, пред училището вървят толкова гордо и неприлично. Когато минават всички си запушват ушите, псуват ги на майка и така. Викам си - ха, така могат да се излъжат само най-наивните женки в училището. Що да видиш, майката, тия прибраха най-добрите!!! От друга страна пък, гледам как други пичове постоянно използват разни бизнес термини и броят през цялото време някакви валути, имат тежки златни ланци на вратовете, въобще не учат и не дохождат на училище, а всички целокупно - родители, професори, всички заедно говорят за успеха на техните бащи, които често се перчат по локалните телевизии, като милосърдни дарители, великодушни спонсори, несебични донори и т.н. Тези, които през цялото време се посвещават на учението, между нас учениците се наричат зубрачи и глупаци. Е па, ай си викам деба майката, ай учи сега де!?

29.08.2002

Мечтата ми е един ден да се разбудя и около мен, навсякаде в стаята да видя купища пари и само пари. До мене искам да лежи женката от новогодишния календар на която мастурбирам постоянно, докато в двора искам да ме чака един черен мерцедес, разбира се от най-новите. Бога ми, за момент, мисля си че намерих смисъла на живота, нали!?

20.05.2003

Чувствувам се доста зрял. Най-накрая, завърших средно. На абитуриентския бал добре си прекарах, и ако всички които ме познаваат, знаят, че не слушам песни от типа на “Издао су ме пријатели, издао ме брат“. Още отсега видех, че в тая държава нема място за любителите на джаз и блус музика! Надявам се че ще завърша факултет, ще започна работа, ще се оженя и ще водя добър семеен живот. Слушам постоянно колко е много важно екзистенциалното положение. У дома ми казват да съм станел адвокат. Адвокатите били добре платени. Аз много добре рисувам и искам да бъда художник, а всички ми кзват, че художниците в основата си са всички клошари и че като адвокат ще заработвам доволно и по тоя начин ще бъда обичан и от жена ми, и от родителите и от обществото преди всичко.

19.02.2008

Не успях да завърша правния факултет. И какво толкова? И така видех, че в нашата правна система единствения начин е с подкупи и корупция да се придобие нещо някак. Инак много слабо, направо хич. Не бех аз учен така. Бех морално възпитан. Казваха ми, че ако правя така, подкупвайки или договаряйки се не съм кършил никакво морално право, току само съм се отнасял приспособимо спрямо отклоненията, които властват в държавата. С други думи, би трябвало да бъда по-гъвкав! Успехът ми като адвокат би се показал едва когато моите връстници станат съдии на по едно 40-50 години и тогава всички заедно бихме реализирали нашите гъвкави лайнарници. Но, все още съм млад, мен животът ме чака, нямам толкова време за губене!

23.10.2010

Един ден стария ми предсказа, че докато още съм жив, Македония ще влезе в ЕС и НАТО. Ето вече сме 2010, ние хабер си нямаме и пичка му лелина, не сме влезли. Светът изнамери лекарства за много болести, използват се алтернативни източници на енергия, съвременната технология я има навсекъде, а ние пък, още се трепеме с Шиптарите, и при това всекидневно!

11.08.2012

Половин живот ми мина работейки като барман и таксист. Градът е толкова заебан, че въпреки че толкова години работех, не ги научих всички улици до самия край. Много от моята генерация станаха успешни бизнесмени, водеща сила в капитала, примерни стопанственици и бла бла. Еба му майката, половината от тях са престъпници, арно ама в затвора свърши само Менде “Дзверо“ и при това за кражба на цигари от будка го осъдиха на 6 години в Идризово.

Но, супер е така нали, не е ли понякога хубаво да си такъв лузър, аутсайдер гледано от всякъде? Не играят ли аутсайдерите с по-голем мотив, спрямо по-големите и по-силни противници? Знам, мотивът ми е силната страна!

5.03.2014

Ожених се за една... никаква. Трябваше да избирам измежду грозна и много сиромашна и сиромашна и много грозна. Имах добра приятелка с която се обичахме с години. Но, не знам защо една вечер ме заплю, излезе от колата и си замина. По некое време чух, че се взела с некой си собственик на три-четири пивници. От сестра и чух, че не съм бил доволно добър за нея, че постоянно съм я лъжел и преди всичко - тогава за пръв път чух израза – ИКОНОМИЧЕСКИ НЕИЗПЛАЩАЩ СЕ СЛУЧАЙ.

21.08.2019

Върнах се при моята първа любов. Рисуването. Направих и изложба. Дори и ми публикуваха снимката в безполезния местен вестник. Добре се живее. Редовно гласувам на всички избори. Живеем с надежда за по-добро утре. Имам и две деца. Нека са здрави и живи, то другото всичко ще се нареди. С другарите веднъж седмично ходиме на футболни мачове. Не толкова затова, че в 2019 има качествен футбол в Македония, ами така само да попсуваме, съдията или играчите все едно. Колкото да ни олекне на душата...

12.04.2025

Преди някой друг ден, седехме и пиехме пиво с няолко школски другари. Ех, кой бех аз навремето им викам. Главния пич на стъргалото. Свалки правехме. Ама ето остарехме и сега вече не е същото. Ония пък глупаците, що беха на нашето време никой и нищо, сега си мислят че са некакви баровци, директори и богаташи? Абе еби му майката бе! Каквото и да правят, колкото и да имат, времето назад не могат да го върнат! Нервирах се, деба мааму, ето всички да ги ебам, и да не псувам вече!

19.09.2030

Когато бех по-млад си мислех, че ще шетам из света, че нема да остана в змиярника и няма да се разправям с такви говна. Плашеше ме само мисълта за дебелата домакня у дома, която ми вари грах в тенджерето, гледа милион испански серии и много рядко ми глади ризата за работа. Децата пораснаха, ама въобще не могат да схванат, че в много тежко време живеем. В криза, да го ебам и века. Ето и здравето ми поддава. Парите за лекарства не стигат, докато тия копеленца през гишетата ми зе пулят крескайки – Абе чиче, нема вече безплатно здравеопазване, умре комунизмо, умреха тия времена, бе чиче! Абе кой комунизъм си викам на себе си, ебати стопанката, аз както знам ние никога не сме били в комунизъм, ами бехме в социализъм, нещо како преходна фаза, както е сега прехода към капитализъм. Ебати политиката, не се занимавам, ама хич!

19.09.2037

Децата пораснаха и хванаха пътя. Изселиха се с първия самолет от тук. Казват “нема леб“ тука тате, одиме ние тате на запад да живеем, не да печелим! А си викам аз, ще живеете, кур ще живеете, като ви впрегнат капиталистите, сланините ще ви стопят. Ама ай, ще видам по-арно, тука пак само ние старите останахме. И всичко закъснява. От влака до прясното и киселото мляко, само предаванията от Народното събрание не закъсняват. Ще се съберем тук при некой комшия и ще се захванем да бистрим политиката. Ще се изпокараме помежду си. И след некое време пак същото!

27.01.2045

Най-накрая Европа се обедини. Сега всички сме едно. Рахат за всички. Само дето тука на Балканите има някаква си зона, в която се плаща по-малко данък, па затова всички световни компании и корпорации изградиха един куп фабрики и цяла Македония прилича на един голем строеж. Преселиха ни по планините, докато всички равни места ги купиха и изградиха инфракструктура за техните строежи. Е да му еба майката, къде са сега Любчо и Джафери, стени да построят. Аз трябва да направя малка пауза в писането, нещо май ме стяга в гърдите....

11.11.2051

Изнервирах се, чакайки докато ми напълнят резервоарите със соларна енергия. Абре преебават ни тия европейците както си сакат, ако не им ходиме по кефа ще ни оставят да си живеем бетер от 20 век. Цял живот, в чакане ми премина, чаках какво ли не, ама все ми се чини, че нищо не дочаках. Не че се оплаквам от лош живот или проповядвам песимизъм, арно беше, имаше и лоши и добри работи, живота е все пак хубав и трябва да се живее... Уф, бъбрека ме уби од болки, ай ще привърша после...

15.11.2055

Фина работа е това съвременната технология, особено тия компютри на които мога да пиша и в момента, докато имам голема нужда. Не знам защо, но ме обзема некакво чувство на прероденост, чувствам се като нов, като че ето сега да съм се излюпил, като че ли ето сега да съм се родил! И че в тоалетната чиния, която я гледам през целия си живот, вътре на самото дъно гледам големия ПРОДУКТ, който съм направил през досегашния си живот. Да пусна, си викам, водата, значи, и ПРОДУКТЪТ ще изчезне, ще замине на пътешествие из канализационните тръби. Целият тоя цивилизацонен акт изпълнява една нормативна хигиенна задача, а това е да отнесе ПРОДУКТА на място, съответно където се пазят другите ПРОДУКТИ, от хора като мене ПРОИЗВОДИТЕЛИ, на които целия живот им мина тъкмо в ПРОИЗВОДСТВОТО на ПРОДУКТИ, наречени ЛАЙНА.......

Това беха последните написани думи на нашия мил и драг роднина, който покрай един куп неизплатени борчове и дългове, остави и тези мемоари. Гьонът накрая свърши там, където в течение на целия свой живот се чувствуваше най-свободен и сретен. Сигурно много от вас се питат, що се случи с ПРОДУКТА, дали Милан Стоядиновски – Гьона, пусна водата!? Отговорът е за жалост негативен - не пусна водата, заради което много от критиците казват, че по тоя начин искал да покаже и докаже, че своя ПРОДУКТ смята за по-особен и не иска да го прати да ходи на онова място заедно с другите, по такъв начин изразявайки своето жизнено кредо, като винаги казваше - И говно да си, различавай се от другите!!!

С почит, от многобройните синове, внуци, приятели, познайници, преди всичко МАКЕДОНЦИ!