ЦЪРНО СОНЦЕ
Ацо Шопов
1.
Ни изток имаш црно сонце, ни имаш запад,
ни небе за молитва, ни земя за напад
И секой, що ќе посака да ти се напие от сияйат
изгнаник е от пеколот и изгнаник от раят
Тревите се вдигат, дървьето търчат боси
пред твоят цвет що гори и църна пепел носи.
Църно сонце, птицо преправена во звезда,
който мисли, дека те е сфатил, не знае що е бездна.
Църно сонце, църно без изток и без запад,
црно сонце за жадни, на брегот що стъпат.
2.
От коя незнайна земя, како долета тука
о църно сонце, птицо во живо дърво що чука.
Кой маѓесник те прати, со каква тайна сила
звъницо над триста Волги и през триста Нила.
Какъв е тоя небесен пос, тая шарена лента
от сите темни галактики па до нас - два континента.
Зар да те изстрадам, сега пред да знам как се страда,
пред да те видам, како вселенска барикада.
О църно сонце, песно, о кой ли това те слага
на плещи да те носам место свойта глава.
3.
Къде ли ме водиш сега, коя ли пещера глуха
се що ќе биде наше, ќе знае да го чува.
Звездите гледат во нас, а звездите са слепи.
Ние сме сами на светот, како две сраснати крепи.
Кой това над нас стои, кой тоа над нас зида
за да ни закопа живи во мъртва пирамида.
О песно, земьо, жено, о живот и смърт ведно
все що ми носиш днес, сам ќе го изпиям жедно.
Напусто те молам со молитва за напад.
Няма коментари:
Публикуване на коментар