Букаро: Кратки литературни анализи

Оригинал: Bukaro Classics

Лев Николаевич Толстой (Ана Каренина)

Кой е тоя тип?

Знаете го. Стария добър тъпак. Нарочно произведен в “класик“ от фригидни учителки по литература.

Бил купонджийски граф. Шетал, пиел, правил, заебавал се, общо взето. Покрай другото, намирал време да пише и дебели книги. Към края на живота си продал целия си имот и богатство и се преместил в своето родно селце - Ясна Факинг Поляна.

Жена му.... като жена, не можела да се примири с прехвърлянето от кон на магаре и му изяла джигера.

През по-голямата част от живота си пуфтял, че е хуманист.


Ана Каренина

Айде разбирам, че всички са “наплашени“ от авторитета, който успяха да ни вменят професорите, ама как може да съществуват и такива, които твърдят, че им харесва да го четат?

Стил, досаден като муха на лайно. Определено не знае кога да спре със ситничаренето си.

Съдържанието е всъщност за една млада жена, която се появява чак след 300/400 страница.

Къде ли е Ана, ще се появи ли най-сетне? Питаш се постоянно, и докато родиш дренки, чакайки да се появи, добиваш най-предвидимия сюжет, въобще написан в какъвто и да е роман.

Запознава се с еден сваляч на име Вронски, увлекателен блъфьор, як на мухабет и сега следва сюжетна траектория от вида (още 200 - 300 стр.)- искам да се е.. не искам да ми влезе.

В края на краищата, се сбъдва някак работата, и до някое време всичко е окей.
Ана губи за една нощ парите, властта и статуса си в обществото. Не се грижи за детето и все още упорито не и идва акъла. Финтите на Вронски са безплодни.

И Ана напълно изгубена, депресирана и несретна се хвърля под влака. Обикновено статистиката твърди, че повече мъже се самоубиват поради жени, отколкото обратното. Добре, не казвам че няма и жени, които се самоубиват поради несподелена любов. Все пак да бъдем реалисти - жените много повече се самоубиват (тровейки се с хапчета) заради дебел гъз или целулит по бутовете.

Ана К. се самоубива значи, защото е най-нормално, след такова животно да си направи харикири. Хич не я съжалих, тоест замислете се, вие да и бяхте съпруг, да и бяхте дали толкова пари, власт и всичко, а тя да запали патъците с първия ебивятър, който и казва две-три хубави думи? Вронски загубенякът, не можещ да се помири с реалноста, и със свойственото за него мазохистично отношение, се записва за доброволец в Сръбско-турската война.

Дали да я чета - Ако си слабоумен...

Франц Кафка (Процесът)

Кой е гадът?

Пражки Евреин и един от многото, които наистина са се прославили и след смъртта. Иронично. Въпреки че тук може би става дума и за някакъв маркетингов трик. Именно, и самият той съвсем не бил уверен, че е кадърен, па и на смъртната си постеля замолил своя най-добар приятел (Макс Брод, ми се чини), да използва творбите му за подпалки.

Издател & приятел, ако сте писател, е опропастяваща комбинация.

Лаком за пари, Лудият Макс скоро след това го издал и по тоя начин нарушил предсмъртния завет на Франци.

Процесът.

Има един тип - Йозеф К. Не се знае кой яде, кой плаща, ама ясно е още от първото изречение, че ще го издуха. Опитва се да избяга - неинвентивно, “шетайки по таваните“, от стражарите.

Все пак, все пак... чудя се, какво искат да ни пробутат? Че съществуват и такива почтени люде на тоя наш свят, които определено не са си заслужили да ги изправят пред стената и да бъдат разстреляни!?

Дали да чета? - За да ти бъде интересна книгата, представи си че съдиите са македонци.

Трябва значи да го утрепят още в самото начало, но това все пак са... са наши съдии и... нали са “търкачи на дълги пътеки“...

И ако Сталин никъде да не е дирекно замесен, в критиките, които милеят за "свободата на мисълта" пише, че всичко е отражение на Сталинизма. Е де, проверен трик, ако не е Сталин, “обезателно“ е Хитлер.

Иво Андрич (Мостът на Дрина)

Кой Иво?

Иво Андрич - нобеловецът. Единственият нобеловец от тия краища. Kниже, с което най-вече ще ви бъхтят по главата вашите родители. Яка, демек, хептен поучителна.

Що има? - Мост, и то... цяло едно тъпеене около строежа на тоя мост. Па лирично отклонение, па действие, пак лирично отклонение по някоя любовна легенда - “Хвърлящата се от мостове“ - втора част, след това двама-трима симуланти, на които не им се бачка. Типът, който игре ролята на филантроп и спонсор, е познатят султанов везир Мехмед Паша Соколович, който бил взет за яничар като малечък от тия краища. Ама, ето, демек не е забравил от кой пущинак произлиза.

Мостът се показва като провалена инвестиция, поради причината, че и до ден днешен дели “мюсюлманския и православния“ Мостар. Вероятно е изграден като част от годишния бизнес-инвестиоционен план. А може би, целта на Пашата е подхранване на собствената му суета, която в тия времена била сериозно нарушена от някои от хроничните алкохолици пред блока, които се хвалили напред-назад, как като малък го били пращали за цигари.

Все пак не е безкрайно тъжно всичко. Вади се и по някоя поука като - колкото и мостове да градиш, пак на отсрещните страни периодиочно ще им идва меракът да извадят секирите за да се изколят взаимно.


Дали да я чета - Да, ако се смяташ за мамино детенце.


Петре М. Андреевски (Пирен)

Кой е братлето?

Не е културно да го обсъждам, още е жив.

Не, още в началото да напомня - Това не е книга за трева, ясно?

Това е книжле за един почти изчезнал вид динозаври, които се занимават с философски въпроси, от вида - кои са македонците?

Два образа Йон и Велика (съпрузи) са дуо, което наизменно раскажуваат.. На места е смешна. Най-смешно е, просто да се скъсаш от смях, е мястото, когато едният брат заробва другия.

Тук професорките по литература излишно драматизират.

Философията му е боса, ако се схване буквално - Примерът с пирена, тревата (чети Македонците) що сакаш прави ни, коли ни, беси ни, па дори и е*и ни, ние с пасивен отпор или с известна упоритост ще те уверим, че сме шампиони по търпение.

От сексуална гледна точка, книгата е доста здрава. Покрай цялата мъка, що Йон я понася, войни, глупости и подобно, все пак намира време и потенция да и направи на Велика още едно, и то бабачко.

Това последното, бабачкото, което единствено оцелява, няма да направи нищо по-умно в живота си, освен да ни преразкаже цялата уйдурма.

Сериозният въпрос е, дали след такъв скотски живот и смърт на по-голямата
част от връстниците му, трябва ли да има воля да се продължи по-натам, без предходно да се отдаде на порок, като алкохола?

Голям дял от професорите решително казват НЕ.

Ето, такива нереални люде има в нашето образование.

Дали да я прочета? - Ако ти падне в ръцете, вземи я..но да се ходи в библитеоката за нея е луд ентусиазъм.

Стале Попов (Кърпен Живот)

Кой е стария?

Мариовец(от село Мариово), който успя всички ни да излъже, че измислил вече съществуващия народен тарикат Хитър Петър.

Кърпен Живот.

Полезно е да видиш колко глупав е народът и тогава, и сега. Всъщност, като да няма някаква голяма разлика. Именно в селото, като резултат от липса на основни хигиенни навици се шири опасна епидемия от чума. Вместо да предприемат някакви превантивни мерки (предполагам, трябвало е да изпратят писмо със заглавие “Защо мрем като мухи?“ в рубриката “Питай градоначалника“, харно, ама през това време се четели само карикатурите), селяните слушат старата изветряла баячка, която ги кара да си изгорят кучетата. Същото като днес, само че не ги изгарят, ами ги тровят по подлезите. Абе, “почти“ същото.

Дали да я прочета? - Толе Паша, от същия, е къде-къде по-реална.


Оноре дьо Балзак (Чичо Горио)

Кой е франсето?

Французин, който хиперактивно пишел като ненормален. Има написани над 100тина дела.

Постоянно пробвал да стане капиталист и то покрай това, което дрънка и морализира в книжките.

За бизнес бил тапа. За книги... търпи се някак.

Чичко Горио

Книга, която на едро поддържа нашето общоприето схващане - че колкото и да печелиш, ще се найде някой скот във фамилията, който ще затрие всичко за миг.

В неговия случай го прецакват щерките, на които им осигурил кеш, но върху които не предприел някои основни възпитателни мерки.

Те му се качват и на главата, а той напусто не усеща - потъва. Забележителен тип е престъпника Ворен, и таман ти иде да го харесаш завинаги - хващат го полицаите.

Еужен дьо Растиняк е шут, наивно, младо дете като мене, тебе... петимно за добри девойки, пари и други прелести. Не ми стана ясно, дали откакто погребва стария Горио, схваща, че за чий му е красивото лице в обществото, като няма кеш, връзки и др. помагала.

Дали да се чете? - Задържа вниманието, въпреки че през цялото време очакваш да се случи кой знае какво.

В. Гьоте (Фауст)

Пациентът?

Оказал се в историческите обстоятелства на създаването на Велика Германия. Принадлежи на романтизма, ако това за някого нещо означава. Не е Ницше, ама е Гьоте, или по-ясно, да перифразирам - не е най-добрият, ама там някаде.

Фауст

Добра книга, с оглед на края (под натиск от клетите издатели), който все пак трябвало да бъде комерсиален - Доброто да победи, или по-точно, да свърши кобно всеки, който си е продал душичката на Сатаната.

Доста философски теми и полемики отваря тая книга. Човек се пита - добре, а кой не би си я продал скапаната душа за нещо, което през целия си живот, търсел, изследвал, влачил?

Все ми се чини, че Гьоте симпатизира на учения. Професорите се тези, които по-късно вмъкват лицемерни трикове за политическата некорекност на неговото коалиране с дявола.

Дали да я чета? - Да, да.. макар че, стилът му е поетичен и образува стомашни болки.

Също така ви препоръчвам и “Страданията на младия Вертер“ за нашата сеирджийско-садистично настроена читателска публика.

Фьодор М. Достоевски (Престъпление и наказание)

Батката?

Комарджия, пиянде... постояно дължал пари някъде, па бил принуден да пише. Всяка пара от най-новата му книга, която издадял, отивала за РЕМ (комарджийски дългове).

Престъпление и наказание

Няма да ви мотая... Ще поставя веднага риторичния въпрос “Дали в обществото се получава награда за добро дело? Точният отговор, направо е НЕ или по-точно НЕ, ако това не разкажат за това по телевизията.“

Сиромашният студент, който е дълбоко морално индоктриниран, на края поддава на гласа на съвестта си и ходи сам да се предаде!

Получава 8 годинки, ако не се лъжа, в Сибир. Каква ирония. Също като някой, който днес ще разбие някоя будка и ще излежи 4-5 години Идризово, докато някой друг краде милиони, перчи се и си гледа кефа.

Дали да се чете - Окей, чети я, нямам против. Ама ако пък искаш да знаеш, аз лично познавам няколко отракани апапи, които когато са в криза, са в състяние без да му мислят, да убият която и да е баба (па и собствената), само и само да си купят някое масрафче.


Михаил Шолохов (Съдбата на човека)

Кой е Михата?

Руснак.

Съдбата на човека.

Патетично звучи заглавието, а? Знам, ама айде. Да бъда искрен, когато аз бях в средното училище, бях късметлия, защото ни дадоха да избираме помежду “Тихият Дон“ и "Съдбата..." избрах втората, най-нормално, защото е далеч по-кратка. Все още не мога да схвана писателите, които пишат творби по-дълги от 300 страници.

Книга, която максимум не може да се прочете за 3-4 часа, къде ще я търся утре или други ден, боже, сега ще взема да се занимавам с нея.

Инак... тия, начело с Максим Горки и неговата гнусна “Майка“, са най-страшни. Грозота от литература или литературна грозотия.

(Ако някой търси антивоенна книга - “Нищо ново на западния фронт“ от Ремарк е cool.)

Става дума за един някакъв гад, на който войната му взима всичко. Продават се продължения наречени - лъжене на съдбата, и моля да ми каже някой от вас, дали познава такъв тип човек, който е психично стабилен, високоинтелигентен, а не се справя с живота?

Дали да я чета? - Батали я. Лоша соц-реалистична пропаганда.

Ташко Георгиевски (Църно семе)

Кой Ташко?

Егеец(От Егейска Македония). Що те мъчи друго?

Църно семе

Абе люде! Това е нечувано! Мисля, че дори и най-ситните дилърчета/наркомачета знаят, че е невъзможно да попаднеш в ръцете на полицията, и да не накиснеш 5 “колеги“, а камо ли да не признаеш - както се перчи Главния курназ в романа, който е заловен и депортиран на остров - някаква версия на Голи Оток. Там го карат да се декларира като комунист, макар че той въобще си няма понятие какво е това, все пак от мъжки инат, не се дава. Па, и приказки за съпротива, ей!

Дали да я чета - Да, заради патриотизма преди всичко!

Данте Алигиери (Божествена комедия/Пъкълът/Ад)

Кой е, и за какво става дума?

Е па.. не му вървяло най-сияйно в живота, та (Данте) настървено се нахвърлил на цялата обществена йерархия. Нападал най-вече Папите, които били на върха на тогавашната власт. Книгата станала особено популярна 100-200 години след това. Винаги когато нападнете актуалната власт, народът със закъснение от два-три века ще почне да ви цени.

Че Данте се палел по поезията на Вергилий, и това го знаем. И освен това, че е ненадминат поет, е и главен герой в действията... а, бе ето що се “случва“ когато се даде възможност на всеки мегаломан да си покаже амбициите на хартия.

Дали да чета? - Сам си знаеш.

Омир (Одисея & Илиада)

Всички знаем, че трябва да е бил кьоркютук пиян, особено това второто - за да пишеш толкави стихове, трябва да си смръкнал нещо. Единайсет града и не знам още колко села се тепат, да докажат, че е от техния роден край. Най-яко беше преди някоя друга година, когато излезе един наш Дефек и презентира тезата, че Троя била на Охридското езеро, тоест по-точно край днешното село Трои или нещо такова.

Това последното, вярвам, е истинската версия. Жалко само, че имаме известни трудности да я пробутаме на белия свят.

Илиада

Тук се разказва че както на Баграта (дискусионен сайт - http://www.bagra.org) колкото и да се трепеме помежду си, някой “горе“ решава работите на “зелената маса“. Поуката е ясна - колкото искаш бори се, гини, все пак ти си само консуматив.

Горе-долу и тия добичета, които не са я прочели, знаят че всичко се случва заради жена. Война заради жена, и при това 10 годишна, вярвам, че няма потреба да се дообяснява мотива.

Иначе, водеща роля в действието има Ахил, с който аз до известна степен се идентифицирам.

Нали знаете, и аз представлявам богоподобна интелигенция, а съм принуден да дружа със обикновени идиоти.

Така погледнато, съвсем оправдавам реакцията на Ахил. Смятам че, било кой доколкото развие такова чувство, тряба да тръгне на поход и да ги нарита всичките.

Одисея

Одисея е далеч по-реална приказка. Социопатски пътешествия на тариката Одисей - който няма желание да се покланя на боговете (чети в л а с т и т е) и мисли, че след победата в Троянската война, е кой знае колкав кур-фактор. Набързо усеща последиците на преголямата си самоувереност.

Всичко завършва сретно, въпреки че.. никак не мога да повярвам в оная - неговата съпруга която тъчала, предела и везела цели 10 години чакайки го баш него.

Заеби, ама това е фикция.

Дали да я чета? - Това го казвам покрай филма. Както и да е, сега ще се издаде и с македонски превод.

Ърнест Хемингуей (Старецът и морето)

Шефът?

Един от редките комунисти, които знаят да пишат. Живял в Куба, пушел скъпи пури, пиел скъпо вино, харчил по жени. Не съвсем ортодоксен комунист. Или, кой знае, може би искал на всички еднакво да им бъдат предоставени тия привилегии.

Той е нобелист не заради някой голем придонес в литературата, току заради факта че и хора с най-слабо развито съзнание могат да го схванат. Майстор е да създаде плавно течащи диалози, в които не се казва нищо. Накрая, предполагам, нямал е сили да издържи натиска да лъже и да се преструва в писането - и се гръмнал с двуцевката в главата.

И така направил най-печелившата биографична крачка в кариерата си.

Оная гнъсна книга с идиотското заглавие “За кого бият камбаните“ е жива глупост. Какво всъщност иска да каже шефчето? Да покаже колко той и неговите другари били храбри борци, идеалисти? Демек от неприятелската страна всички били апаши и разсипани?

Емоционално, книгата е тъпа, затова навреме се прехвърлям на “Старецът и морето“

Именно, става дума за прилично досадна книга, където еден пенсионер, който за разлика от другите не чете и не играе на “дама“, се курчи на стари години - иска да лови големи риби. Когато вече улавя една - акули му я изяждат. Ето това се случва, и замислете се, какво измислиха фашизоидните педагози - символика на борбата с живота?

Да го кажем, както ни се иска - педагозите имат най-добре развито чувство за цинизъм.