Букаро: Приказка за един сив тефтер

Ликовe: Георги (или в приказката Гьоко), Никола, Ване и др.
Време: Първите години на 21 век
Място: Студентски дом

- Септември некъде, Гьоко става студент на Ветеринарния факултет. Студентско легло добива в студентската барака.
- В студентската барака е бедно за живот. От тавана постоянно капе, от прозорците се усеща силно течение, тоалетните се за никъде... На Гьоко му писва на к.ра..
- Запознава се с други студенти. С тях седи и пие на беседката в парка. Гьоко поставя некои въпроси за състоянието в общежитието. Не попада обаче на як фидбек. Повечето споделят мисълта „така е бе, брат, но що можеме да предприемеме ние?“. Продължават с пиене до късно през нощта. Гьоко, разочарован, се връща в своята осрана барака.
- На другия ден го среща студентът Никола. Той му изразява цялостна поддържка за „муабетите от снощи“. Предлага му да се срещнат повторно.
- Срещат се повторно. Насаме. Никола му казва, че наскоро ще се организират избори в общежитието. Обяснява му, че на изборите се избира съвет от настанените, чиято задача е да организира културно-забавния живот, както и да извършва натиск връз институциите да подобряват условията за живот в дома.
- Двайцата, заедно с други, решават да оформят група и да кандидатстват за участие на студентските избори.
- Дни и нощи работи групата. Неуморно дращят памфлети, лепят пропагандни постери и подобно..
- На деня на изборите се случва невиждана каша. Има куп нерегулярности и голям брой „външни лица“, или неслужбени лица. За другата студентска група се говори, че е свръзана с партията на власт, че членове на тая група са едновременно и членове на младежката организация на партията. Кулминацията се случва, когато двама рекетьори се впущат в потеря след Гьоко и Никола... а те двамата, палят патъците, скачат по градинките, моткат се из боклуците, само за да отърват кожите!
- Другата група побеждава. Животът на единомислениците на Гьоко хептен се влошава. Всички постоянно са заплашвани, ограничено им е движението в общежитието и не смеят да влезат в студентската дискотека. Гьоко сега живее нелегално, сместен като четвърти креват при свои приятели. Управителят редовно им прави ненадейни проверки.
- Дохожда Нова година, въпреки че всичко е по старому. В целия дом няма осветление, недостигат пътеки, спортната зала си остава недоизградена руина.
- С новата година идат и нови избори. Тоя път партията, която поддържа актуалния съвет на студентите пада от власт и идва друга партия. Гьоко и другарите, общо осмина, в един сив тефтер пишат статут. В него, в няколко члена идеалистично обещават, че ще работят честно, прозрачно и за доброто на дома. „Няма да има главни“, с наивен утопизъм говори Гьоко. „Всички ще бъдем едно“. На края, гордо всички полагат своя подпис.
- Продължават с кампанията, но се чини студентите не са някак си заинтересувани. Действат разочароващо и уплашено. Гьоко се разочарова. Все пак, еден по-стар студент го съветва, че в тези времена без партия, не можеш ни чистач да станеш, а камо ли студентски лидер. Гьоко схваща тънкия намек.
- Идват политиченца от партията. Дават инструкции, директиви... „Ти нас ще ни слушаш, ако искаш да биеме“ - самоуверено му казва Ване, тип с костюмче, със синджирче и с партийна службена кола.
- И Гьоко ги послушва. Сега повторно ходят по студентските сгради и бараки, но всички им отварят. Всички ония (а това беха повечето), които са добили студентското легло благодарение на връзките в партията, сега требва да се отплатят със своя глас. „Това навсякаде се прави, това се вика лоби, нема нищо лошо в това“, обяснява Ване. Не забравя да добави, че начина по който лобира се състои от заканите „ако не гласуваш, ще фръкнеш“.
- Гьоко го пита. „Дали е правилно това бе?“ Докато той има морални дилеми, партията междувременно осигурява спонсор, който подарява пиячка, за да се направи предизборен купон. Когато Гьоко излиза от своята стая и когато вижда огромната маса студенти, пияни и полупияни, как му викат „да пукне!“ и го потупват по рамото, Гьоко на себе си ще рече: „Заеби, па и това не е толкова лошо“. След това взема микрофона и държи реч. Казва колко лошо се живее и всичко наред. Обещава, че ще се бори за по-добър живот и че първото нещо, що ще направи ако победи, е да купи LCD-проектор, на който студентите ще могат да гледат филми и телевизия.
- Изборите завършват. И групата на Гьоко „тепа“. Реално нямат поддържка, но онова типче от партията, което му даваше инструкции как да лобира, е и председател на изборната комисия...
- Гьоко и другарите сега са съвета на живущите. Имат на разположение фонд от неколко хиляди евра, дискотека и други привилегии/възможности. Срещат се повторно и вадят сивия тефтер със светия статут. Бидейки са осем души от осем различни града, се договарят всеки уикенд тим от различен град да менажира дискотеката...
- Почти всичко върви окей. Гьоко се прехвърля в една по-голема стая, наречена брачна, предвидена за студенти в брак. Гьоко се намества там със своята девойка. Некои се разбунтуват, но добре, айде, председател ли е или що?
- Работите в дискотеката не вървят баш идеално. Няколку от студентите работят нечестно, други трупат дългове. Гьоко им говори да престанат с глупостите, но те го подсещат, че са част от статута в сивия тефтер и че това не може току-така да се избрише.
- Гьоко решава да купи кофи за боклук. Разюзданите студенти не им придават значение и не говорят за идни проекти. Говорят за дискотеката, за купоните, за количеството алкохол, що са изпили...
- Докато размишлява едно утро, чува как некой дращи по вратата. Става, отваря и намира чистачката как събира боклученца. „Чакай, имам да ти дам нещо“, и вика. Вади сивия тефтер от полицата и и го подава. Чистачката сръчно го джитка в черния чувал.
- Сивия тефтер вече го няма. Един по един Гьоко започнва да „чисти“ другарите си от съвета. Поставя други студенти.
- Но, и те правят същото. Гьоко го удря през просото. Набързо започват да му шарят ръчичките. Вади няколко суми от сметката, прави проекти, а обявява по-големи суми от потребното... Поставят го главен на комисията за раздаване на стаи. Започва и там да прави шмекерии. Да шитка стаички на тоя-оня, па и на своите довчерашни верни другари и съквартиранти.
- Гьоко става корумпиран до мозъка на костите си. Започва да сменя модели на мобилни телефони, да се разпищолва по градските дискотеки. Купува си музикална система и компютър. Колко е гадно корумпиран и при това безскрупулен, показва когато прибира единствения телевизор от общата стая и го пъха в своята. Главното предизборно обещание, че ще купи LCD-проектор на студентите остава само празно обещание.
- Следват избори, пак. Гьоко, обкръжен с лоялни слагачи, не е в състояние да оцени реалното положение. Корумпираните ортаци го убеждават, че е най-добър и че със сигурност ще победи. И наистина, групата побеждава. „Лобирачът“ Ване все още е председател на изборната комисия. Същата вечер се събира друга по-голема група студенти, които се бунтуват против евентуалното преизбиране на Гьоко. Пред изнервираните студенти излиза Ване и усмирява всички с думите че времето на Гьоко е минало и че за председател трябва да приемат някой си Владо. Студентите се усмиряват и почва веселбата. Веселят се всички, дори и ония, що до вчера са крали заедно с Гьоко. Единствената тъжна работа е, че нема кой да отиде и да вдигне Гьоко от кревата пред големия студентски телевизор, за да му каже, че е сменен, и то не поради това или онова, ами само защото изхвърли в боклука сивия тефтер.