сряда, април 19, 2006

Саня: Сладкият час

Саня е начинаеща поетеса в Македония. Не разбирам от поезия, но едно от стихотворенията и ми хареса.

Оригинален текст


Сладок час

Кога сладок час нешто мати,
доброчудниот дух може да го опфати.

Бигорот напластен од несвесен рутински гест
попусто длабно се глода да стигне до чест.
А и солзата што неодамна ладнокрвно мразулец се стори
ко ѓавол пред ангел почна да гори,
та “божество“ мило жед згаси
од она што пред час знаеше да гнаси.

Јагленот ко челик со боја црна,
срце грубо што беше загрнал,
слаткиот час без шум и вест
јагленот го алхемизира во дијамантска чест,
та доблест и сјај до бескрај дари,
пелинот до шербет окуслив го свари.

Трикот на сладост награда не сака -
блазе само на оној кој “не стиска рака“.

Молитва ноќна јалов е спас,
божествен е сал слаткиот час.


Преводачът на проза е съавтор , а преводачът на поезия - съперник на автора (Неизвестен преводач)

Превод. Преводът мой.

Сладък час

Когато сладкият час нещо мъти,
чудотворен дух може да го обхвати.

Бигорот напластен от неосвестен рутинен жест
напусто дълбоко се гложди да стигне до чест.
А и сълзата, що неотдавна хладнокръвно на висулка се стори
като дявол пред ангел започна да гори,
та “божеството“ мило жаждата да изгаси
од онова, от което само преди час знаеше да се гнаси.

Въгленът като челик с боя черна,
сърце грубо що си беше загърнал,
сладкия час без шум и без вест
въглена алхимизира в диамантена чест,
та доблест и сияние до безкрай дари,
пелинът до шербет вкусен го свари.

Трикът на сладостта награда не иска -
блазе само на оня, който “ръка не стиска“.

Молитвата нощна е ялово спасение,
божествено е сал сладкото бдение.

Няма коментари: